Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,19.11.2019 г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното съдията гр.д. №4158/
2019 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.1 и т. 3 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
ИЩЕЦЪТ- Т.Г.А., ЕГН **********, твърди, че на
24.08.2010 г. с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение на прокурор във Военноокръжна прокуратура - гр. София е привлечена
като обвиняем (дос. пр. № 149 - И -Пр/2009) за престъпления по чл. 311, ал. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 282, ал. 1 от НК за това, че в
качеството на длъжностно лице „член” на комисия за разглеждане, оценяване и
класиране на постъпили оферти в открита процедура за възлагане на обществена
поръчка в съучастие като извършител в кръга на службата си е съставила
официален документ, в който е удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъде
използван този документ като доказателство за тия обстоятелства и за това, че
не е изпълнила служебните си задължения, с цел да набави за другиго облага и от
това са можели да настъпят немаловажни вредни последици. Със същото
постановление й е определена мярка за неотклонение „гаранция”. По внесения в
Софийски военен съд обвинителен акт е образувано НОХД № П 10/2012. С присъда №
П10 от 20.06.2012 г. Софийски военен съд е призната за невинна и е оправдана по
обвиненията за горните престъпления. По протест на прокурор от Софийска
военноокръжна прокуратура срещу присъда № П10 от 20.06.2012 г. на Софийски
военен съд е образувано НОХД № П45/2012 по описа на Военно-апелативен съд. По
така образуваното дело Военно-апелативен съд издава Решение № П49 от16.10.2012
г., с което потвърждава присъда № П10 от 20.06.2012 г. на Софийски военен съд.
С Решение № 565 от 06.02.2013 г. по н.д. № 2132/2012 г. ВКС отменя Решение №
П49 от 16.10.2012 г. на Военно-апелативен съд в частта, с която е призната за
невиновна и оправдана по обвинението в престъпление по чл. 311 ал. 1, във вр. е
чл. 20 ал. 2 от НК, поради процесуални нарушения и връща делото на по-долния
съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, с указания да бъдат
отстранени процесуалните нарушения. В останалата част, с която е призната за
невиновна и оправдана по престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК въззивното
решение е оставено в сила. По описа на Военно-апелативен съд е образувано НОХД
№ П13/2013, по което дело Военно-апелативен съд издава Решение № П15 от
16.04.2013 г., с което потвърждава присъда № П10 от 20.06.2012 г. на Софийски
военен съд. По протест от прокурор от Военно-апелативна прокуратура срещу
въззивно Решение № П15 от 16.04.2013 г. на Военно-апелативен съд във ВКС е
образувано н.д. № 1058/2013 г. Върховният касационен съд намира протеста за
неоснователен и със свое Решение № 334 от 26.03.2014 г. оставя в сила Решение №
П15 от 16.04.2013 г. на Военно-апелативен съд. Решението на ВКС е окончателно и
влиза в сила в деня на постановяването му. С влизане в сила на Решение № 334 от
26.03.2014 г. на ВКС е оправдана по всички повдигнати от прокуратурата
обвинения. Твърди, че за периода от 24.08.2010 г. до 26.03.2014 г. е било
налице незаконосъобразно обвинение в извършване на умишлени престъпления. То
накърнило името и авторитета й в обществото за продължителен период от време.
Засегнато било правото й на личен живот, чест и достойнство, на физическа и
психическа неприкосновеност, на социална и професионална реализация. Понесла и
значителни морални страдания, тъй като наказателното преследване рефлектирало
отрицателно върху нейното самочувствие и развитието й като пълноценна личност.
Била подложена на постоянен стрес, притеснения и нерви, изпитвала непрекъснат
дискомфорт от необходимостта да съобразява живота си с ограниченията,
произтичащи от качеството й на обвиняем. Ищецът твърди, че по професия е юрист
и целият й професионален път до привличането й като обвиняем, е бил в сферата
на правото. Обвинението било повдигнато в качеството й на „член” на комисия за
разглеждане, оценяване и класиране на постъпили оферти в открита процедура за
възлагане на обществена поръчка за нуждите на Изпълнителна агенция „Социални
дейности на Министерство на отбраната”, в която агенция заемала длъжността
старши юрисконсулт в отдел „Правна дейност”. Съгласно Закона за обществените
поръчки в комисиите по разглеждане, оценяване и класиране на постъпили оферти
по процедури по този закон задължително участва юрист, чиято основна задача е
да следи за законосъобразността на провежданата процедура. Към лицата,
изпълняващи тези професии, очакванията и изискванията на обществото за спазване
на закона и за почтеност са изключително завишени. От друга страна посочва, че
в професионалният си път винаги се е ръководила от принципите за справедливост,
почтеност и законосъобразност, поради което това незаконосъобразно наказателно
преследване срещу нея силно накърнило чувството й за справедливост. Загубила
доброто отношение и доверието на близки и роднини. На следващо място излага, че
голямата продължителност на наказателното производство и статутът й на обвиняем
за дълъг период от време се отразили неблагоприятно и върху бъдещата й
професионална кариера. Не могла да реализира възможностите си за професионално
израстване, тъй като се притеснявала, че колеги и партньори ще разберат за
наказателното дело срещу нея. Изпитвала
и постоянен страх, че това дело ще сложи край на кариерата й като цяло.
Навежда, че, въпреки че е била ангажирала свои защитник в процеса, се наложило
да отделя продължително време за организиране на защитата си, а това водело до
допълнително напрежение, тъй като трябвало така да съчетава нещата, че делото
да не влияе на работата й. Отделно от
това, непрекъснатото ходене по разпити и заседания и необходимостта да излиза
от работа за това й влияели изключително стресово поради факта, че се е
налагало да измисля различни лични причини, с които да оправдае отсъствието си
от работа пред работодателя. Нямало как да извини отсъствието си като каже
истината, защото чувствала срам и неудобство от това, че е юрист, а срещу нея
се води наказателно производство и то за престъпления по служба и документни
престъпления. Често заседанията протичали дълго и това я натоварвало
допълнително емоционално, защото се притеснявала да не я потърсят от службата.
Ищцата заявява, че през месец юни 2014 г. й се отворила изключителна възможност
да заеме висока длъжност в правния отдел на представителството в България на
една от водещите петролни компании в световен мащаб. Първоначално трябвало да
заема длъжността експерт по правни въпроси, а след това, в случай на одобрение
и справяне с работата, да заеме длъжността мениджър правни въпроси, тъй като се
очаквало овакантяване на тази позиция. При подготовката й за интервюто и
контактите с отдел „Човешки ресурси” по този повод разбрала, че в дружеството, в
което кандидатства, има отдел „Корпоративна сигурност”, който прави подробна
проверка и оценка на кандидатите за работа, включително и дали срещу кандидата
са се водили дела, като тяхното становище би могло да повлияе отрицателно,
независимо дали кандидатът е издържал всички конкурсни нива. Макар
наказателното производство да приключило няколко месеца по-рано с влязла в сила
оправдателна присъда и макар да е била одобрена по-късно за позицията, тя се
притеснявала изключително много да не получи отказ впоследствие именно поради
него. Посочва и че в хода на наказателното производство, началото на м. май
2012 г., се установило, че е бременна. Много се притеснявала, че силният стрес
покрай наказателното производство може да повлия негативно на детето й. Това допълнително подсилвало негативните и
усещания, като освен това постоянно се страхувала дали няма да влезе в затвора
и да не може да отгледа детето, което очаква. Не на последно място се налагало
да изтърпи всяко заседание, независимо от неговата продължителност, права и със
значителни болки в кръста. С оглед изложеното твърди, че са и причинени
значителни неимуществени вреди, поради което намира, че ответникът следва да
бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 200 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на оправдателната
присъда - 26.03.2014 г. до окончателното плащане. Претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр.
София, бул. Витоша № 2, оспорва иска по размер. Оспорва на ищцата да са й причинени всички
твърдени с исковата молба вреди, както и наличието на причинно-следствена.
Намира предявения размер на обезщетението за прекомерен. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Представя писмени доказателства.
Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и прецени доказателствата по делото в съответствие с
изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна
следното.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени
доказателства, съдържащи се в изисканото и приобщено НОХД №10/12г. по описа на СВС се
установяват фактическите твърдения, изложени от ищцата в ИМ, свързани с воденото
срещу ищцата наказателно преследване, продължило около 4 години, приключило с оправдателна присъда.
За установяване на
неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.
Свид.Г.К.К., твърди, че ищцата тежко
преживяла воденото срещу нея наказателно производство.
Доказателства за други факти от значение по делото не са
събирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Искът за неимуществени
вреди срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т. 3 от ЗОДОВ е основателен.
От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в
изисканото и приобщено НОХД
№10/12г. се установяват фактическите
твърдения, изложени от ищцата в ИМ, свързани с воденото срещу ищеца наказателно
преследване, приключило с оправдателна присъда.
Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират
отговорността на посочения ответник, който
дължи да обезщети ищеца, срещу който
нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.
Възраженията срещу размера на претенцията на ищеца са
основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна
доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо
състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като
еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/
съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските
показания, че ищцата преживяла тежко воденото срещу нея наказателно производство.
Когато се повдига обвинение срещу лице, което е юрист, то следва да бъде особено внимателно преценено, не прибързано,
оскъдно от доказателства (или съставено
от негодни такива), образувано на всяка цена, само защото така е било угодно на някого, а да бъде прецизирано
до максимална степен, защото ноторен факт е, че юристите са със силно развито
правосъзнание и когато то е болезнено засегнато от несправедливостта, особено
когато тя е целенасочена, тенденциозна, пораженията върху психиката на юриста
са в пъти повече, отколкото при обикновения човек, извън професията. Естеството
на упражнявана професия многократно е изострило чувствителността към
несправедлив процес, особено, когато несправедливостта е насочена срещу самата
личност, упражняваща професията юрист.
Съвкупната преценка на тези обстоятелства, както и общото икономическо
положение в страната, мотивира съда да
приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди би било 50 000, в който размер искът следва да се уважи, а
за разликата – да се отхвърли като неоснователен.
При този извод за съществуването на главното задължение
основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение- от 26.03.2014г. – на тази дата с влязла в сила оправдателна
присъда по отношение на ищцата е
приключило нак. преследване, а според нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ оправданието е елемент от състава, от който
възниква правото на обезщетение. От моментта на влизане в сила на оправдателната присъда и предвид характера на
отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84,
ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 ,ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Видно
от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с
чл.7, ал.2, т.4
от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 2 030 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”********,
Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на Т.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***, по иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.1 и т. 3 от ЗОДОВ от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 50 000лв./петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази
сума от 26.03.2014г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 50000 лв.(петдесет хиляди лева) до пълния предявен размер от 200
000лв.(двеста хиляди лева).
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.представлявана
от Главния прокурор, гр.София, бул.”********, Съдебна палата, като представител
на държавата, да заплати на адв. Ц. Г.Г. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2030лв (две хиляди и тридесет лева).
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”********,
Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на Т.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***, направените разноски по делото в размер на 10
лв.(десет лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: