Определение по дело №56892/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 40259
Дата: 10 ноември 2023 г. (в сила от 10 ноември 2023 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20231110156892
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40259
гр. София, 10.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20231110156892 по описа за 2023 година
По делото е постъпила молба от заявителя от дата 07.11.2023г., в която се посочва, че в
издадените на 23.10.2023г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е
допусната фактическа грешка, доколкото е посочена погрешно датата, от която се присъжда
законната лихва върху главницата. Следвало да бъде посочена датата на подаване на
заявлението в съда - 11.10.2023г., когато било получено на публикувания на официалния
сайт на съда ел. адрес, а вместо това била посочена дата на входящия номер - 16.10.2023г.
Ето защо, моли за изменение, евентуално за допълване, на ЗНИ и ИЛ в тази насока.
Съдът като съобрази доводите на заявителя и материалите по делото намира следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 125 ГПК искът е предявен с постъпването
на исковата молба в съда. По аргумент от цитираната разпоредба, заявлението се счита
предявено с постъпването му в съда. Систематичното място на разпоредбата на чл. 125 от
ГПК е в Глава 13, Раздел 1 - Предявяване на иск, която обхваща уредбата на видовете искове
и процесуалните действия на страните и съда относно съдържанието на исковата молба и
приложенията към нея, проверка на нейната редовност, връчването на преписи на ответната
страна и последиците за страните. В тази връзка законодателят фиксира и началната дата, от
която следва да се пристъпи към тези процесуални действия, а именно постъпването на
исковата молба в съда. Тази разпоредба е и във връзка със следващата процесуалноправна
разпоредба - чл. 126, ал. 1 от ГПК, с оглед отговор на въпроса, кое дело между едни и същи
страни и основание се явява по-късно заведено, за да бъде прекратено, а именно това,
исковата молба по което е постъпила по-късно в съда. Нормата на чл. 125 ГПК – определя
момента, от който съдът може да започне посочените в чл. 126 и сл. проверки и
предвидените последващи процесуални действия, а именно датата на която исковата
молба/заявлението са получили входящ номер. В аспекта на изложеното се налага извод, че
законна лихва за забава се присъжда от завеждането на исковата молба / в този смисъл
Решение № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о., ТК/.
Настоящият съдебен състав счита, че присъждането на законна лихва представлява
последица от уважаване на иска/заявлението и същата се присъжда от момента на завеждане
1
на иска/заявлението. Тази правна последица не е свързана с момента на изпращане на
исковата молба/заявлението, доколкото тези действия са ирелевантни за началния момент на
дължимостта на законната лихва, който е от самото й завеждане в съда, тоест от получаване
на входящия номер. Отделно от това, обстоятелството, че едно електронно съобщение е
изпратено на една дата не означава, че е получено веднага на същата дата. В случай че
ищецът/заявителят иска да получи законната лихва веднага, то следва да прояви активност и
да занесе документите за завеждане в регистратура на място. След като е избрал по-лесния
за него начин да стори това чрез ел. поща, следва да бъде съгласен и с неблагоприятните
последици, които този способ влече, а именно забавяне в обработването и официалното
завеждане на документа в регистрите на съда. За да е налице очевидна фактическа грешка,
следва да е налице разминаване между реално формираната воля на съда и нейното външно
изразяване. В случая такова разминаване няма - волята на настоящия съдебен състав е, че
законната лихва се дължи от момента на завеждане на заявлението/исковата молба в съда,
тоест от датата на входящия номер, който в настоящата хипотеза е 16.10.2023г.
По изложените съображения, съдът намира молбата на заявителя за неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на заявителя от 07.11.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 413, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2