№ 979
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110203467 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ по жалба от Наполи-2017 ЕООД,
Булстат 204 734 619, адрес с.Обнова, общ.Левски, обл.Плевен, представлявано от
управителя Е.О.Ю., ЕГН **********, чрез адвокат Н.С. против наказателно
постановление № 03-013976/09.06.2021 г., издадено от Д.Н.Д. – изпълняваща
длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда – гр.Варна, с което на Наполи-
2017 ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
5 000 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за нарушение
на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата си въззивникът счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и необосновано поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и моли съда да го отмени, а в условията на евентуалност да го
измени с налагане на административно наказание по чл.415в от Кодекса на труда.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адвокат Н.С.,
редовно упълномощен. По същество моли за отмяна на наказателното постановление, а
в условията на евентуалност за изменение с налагане на минимално предвидения в
закона размер на имуществената санкция, тъй като нарушението представлявало
маловажен случай и не са настъпили вредни последици.
За въззиваемата стана, редовно уведомена за датата на съдебното заседание,
процесуалният представител старши юрисконсулт Р.Б. моли съда да потвърди
наказателното постановление като законосъобразно и да им присъди юрисконсултско
възнаграждение.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
На 17.05.2021 г. в 14:20 часа К.В.Д. – главен инспектор в Дирекция Инспекция
по труда/ДИТ/ Варна извършила проверка по спазване на трудовото законодателство
от страна на Наполи-2017 ЕООД в бърза закуска, намираща се в гр.Варна, ул.Русе № 5.
Установила, че на обекта работи лицето С.С.Г., ЕГН **********, на длъжността
„сервитьор“.
На С.С.Г. била предоставена от проверяващите служители на ДИТ гр.Варна на
основание чл.399 и чл.402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда за попълване
декларация/приложено заверено копие/, в която тя собственоръчно записала на
17.05.2020 г., че работи в Наполи 2017 ЕООД в обект Бърза закуска Палермо в
гр.Варна ул.Русе № 5 от 01.05.2027 г. на длъжност работник студена кухня, с работно
време от 08 до 17 часа, получава месечно трудово възнаграждение в размер на 650
лева, но не е получавала, със сключен трудов договор и че е получила копие от
заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор.
Към административно-наказателната преписка са приложени заверени копия
от:
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда с
вх.№ 15388213016260/17.05.2021 г. от НАП за Наполи 2017 за С.С.Г. в 15:17 часа
с подпис на лицето;
трудов договор № 35 от 17.05.2021 г. между Наполи-2017 ЕООД и С.С.Г. за
длъжността „работник кухня“, място на работа гр.Варна ул.Русе № 5-партер,
Бърза закуска, работно време 8 часа на ден, срочен договор с изпитателен срок от
6 месеца в полза на работодателя, с начална дата на встъпване в длъжност
17.05.2021 г., основно месечно възнаграждение 650 лева. Отдолу на договора е
записано, че на работника е връчен екземпляр от трудовия договор, длъжностна
характеристика и уведомление по чл.62 ал.5 от КТ на дата 17.05.2021 г. и има
подпис на лицето;
писмо изх.№ НП 13976/27.07.2021 г. на ДИТ – гр.Варна, с което наказателното
постановление е изпратено чрез куриерска фирма за връчване на адреса на
дружеството в с.Обнова, общ.Левски, обл.Плевен;
известие за доставяне от 16.08.2021 г.;
заповед № З-0011/12.01.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция Главна инспекция по труда;
заповед № 401/18.05.2021 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция Главна
инспекция по труда;
пощенски плик с печат 19.08.2021 г.
На 31.05.2021 г. К.В.Д. – главен инспектор в ДИТ-Варна съставила акт за
установяване на административно нарушение № 03-013976/31.05.2021 г./приложен
оригинал/ на Наполи 2017 ЕООД за това, че в качеството на работодател е допуснало
до работа С.С.Г., ЕГН **********, на длъжността „сервитьор“ в бърза закуска,
намираща се в гр.Варна, ул.Русе № 5, преди да е предоставило копие от заверено
уведомление по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП. Нарушението е
извършено на 17.05.2021 г. в 14:20 часа при извършена проверка по работни места,
където е установено лицето да полага труд. Актосъставителката е квалифицирала
2
нарушението по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. В АУАН като опис на писмените
материали са посочени: декларация от С.Г., трудов договор, справка от ТД на НАП.
АУАН е връчен на 31.05.2021 г. на Е.Ю., който не направил възражения и
получил копие.
Въз основа на съставения акт административно-наказващият орган е издал
наказателно постановление № 03-013976/09.06.2021 г./приложен оригинал/, като е
възприел изцяло фактическите констатациите, описани в акта, приел е, че въззивното
дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл.63 ал.2 от Кодекса на
труда и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на
5000 лв. на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства - тези по административно-наказателната преписка, както и
приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната
съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Тъй като от въззивника не се оспорва отразената в наказателното постановление
фактическа обстановка, не бяха разпитвани свидетели в съдебно заседание.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателствени средства като
обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен
ред събитията.
При проверка на приложените към преписката АУАН и наказателно
постановление съдът констатира, че както акта, така и наказателното постановление са
издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
След като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност съдът счита от правна страна следното:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено на Ю. на 16.08.2021 г., видно от
приложеното заверено копие на известието за доставяне, жалбата срещу него е
подадена по пощата на 19.08.2021 г., видно от печата върху пощенския плик. Жалбата
е подадена за законоустановения срок, от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, до компетентния съд по
местоизвършване на нарушението, поради което е процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
По компетентността:
АУАН е съставен от К.В.Д. – главен инспектор в ДИТ-Варна – държавен
контролен орган според изискването на чл.416 ал.1 от Кодекса на труда.
Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган - Д.Н.Д. –
изпълняваща длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда – гр.Варна
съгласно изискването на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и Заповед № З-
0011/12.01.2010 г./приложено заверено копие/ на изпълнителния директор на
3
Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. В т.4 от тази заповед са определени
правомощия на директорите на дирекции Инспекция по труда да издават наказателни
постановления по актове, съставени от инспектори в дирекции Инспекция по труда.
Със Заповед № ЧР-401/18.05.2021 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция
Главна инспекция по труда/изискано и приложено заверено копие/ за периода от
20.05.2021 г. до 16.06.2021 г. е възложено служебните задължения на длъжността
директор на Дирекция Инспекция по труда със седалище Варна да се изпълняват от
Д.Н.Д..
С наказателното постановление на въззивното дружество е наложена санкция
на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.63 ал.2 от
Кодекса на труда за това, че на 17.05.2021 г. в качеството на работодател е допуснал до
работа С.С.Г., ЕГН **********, на длъжността „сервитьор“ в бърза закуска, намираща
се в гр.Варна, ул.Русе № 5, преди да е предоставил копие от заверено уведомление по
чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП.
От обективна страна съставът на това нарушение изисква деецът да има
качеството на работодател спрямо конкретно лице и да е допуснал същото до работа
без да му е предоставил екземпляр от сключения трудов договор и копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.
В случая обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника в
качеството на работодател. Съгласно §1 т.1 от Допълнителните разпоредби към
Кодекса на труда “работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение. Наполи-2017 ЕООД
представлява работодател по смисъла на Кодекса на труда, поради което правилно е
посочен като субект на административно-наказателната отговорност по този текст на
закона.
В хода на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че към
момента на проверката на място въззивното дружество е имало качеството на
работодател спрямо С.С.Г., която към този момент е осъществявала трудови функции
на обект на въззивника. В тази насока са приложените писмени доказателства.
От цитираните по-горе доказателства по категоричен начин се установява, че
на 17.05.2021 г. С.С.Г. е била на работа на обект на въззивника и е изпълнявала
трудовите си функции като сервитьор. По време на проверката е установено, че тя
работи за въззивника, без да е предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от
КТ, заверено в ТД на НАП Варна, като в тази насока е и справката за подадени
уведомления. Видно от последната трудовия договор на Г. е бил регистриран в ТД на
НАП Варна в 15,17 часа на 17.05.2021 г. (след извършената проверка в обекта).
Разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ предвижда връчването на двата документа
(трудов договор и уведомление от НАП), невръчването на който и да е от тях влече
съставомерност, в случая с АУАН на въззивника е било повдигнато обвинение за
невръчване на уведомлението от ТД на НАП, което обвинение по безспорен начин бе
доказано в съдебното производство.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че въззивното дружество е
извършило нарушението, за което му е било повдигнато обвинение и това е доказано
по безспорен и категоричен начин.
4
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
В случая административно-наказващият орган е дал правилна квалификация на
извършеното нарушението и е наложил на въззивника следващото му се за него
административно наказание, което определил в размер към средния – имуществена
санкция в размер на 5000 лв.
Като отчете, че в наказателното постановление липсват каквито и да било
мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна и от друга това, че в
случая уведомлението е било връчено на Г. още същия ден, съдът прие, че така
наложеното наказание е прекомерно. В наказателното постановление
административно-наказващият орган не е посочил мотиви защо е определил точно този
размер на санкцията. Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства,
които да обосноват имуществена санкция в размер от 5 000 лева. Наказание над
минималния размер няма да съответства на тежестта на нарушението. Не са били
отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно това, че не е бил
изтекъл срока за регистриране в НАП на трудовия договор, че нарушението е било
отстранено незабавно след установяването му и че от него не са настъпили вредни
последици както и обстоятелството, че липсват доказателства за други нарушения на
трудовото законодателство от въззивното дружество. Съдът прецени, че в случая дори
наказание в размер на минималния предвиден в закона ще постигне целите както на
специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН
и ще въздейства превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и на
останалите членове на обществото, поради което счете, че следва да измени
наказателното постановление, като намали размера на наложеното наказание
имуществена санкция от 5 000 лв. на 1 500 лв.
Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не
страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде
изменено, като бъде намален размера на наложеното наказание имуществена санкция
от 5000 лв. на 1500 лв.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :
Съдът не приема възражението на въззивника от въззивната жалба, че е
допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като административно-наказващият
орган не е изпълнил задължението си да провери акта с оглед неговата основателност и
законосъобразност и не е събрал допълнителни доказателства за извършеното
нарушение преди произнася по преписката. Съставеният акт е законосъобразен и
обоснован, в него са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното
нарушение, не са постъпили възражения срещу него, поради което наказващият орган е
издал наказателното постановление и в този смисъл няма нарушение на процесуалните
правила
Съдът не приема възражението на въззивника от въззивната жалба, че е
допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като административно-
наказващият орган не е посочил датата и мястото, където е извършено нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение и че липсва индивидуализация на
административното нарушение, тъй като не са посочени конкретните действия или
5
бездействия на нарушителя при извършване на нарушението. В наказателното
постановлението е посочена датата, на която е извършено нарушението – 17.05.2021 г.,
мястото, където е било извършено – заведение за бърза закуска, намираща се в
гр.Варна, ул.Русе № 5, стопанисвано от Наполи-2017 ЕООД и обстоятелства, при които
е извършено нарушението. Нарушението е индивидуализирано в степен привлеченото
към административна отговорност лице да го разбере и да организира адекватно
защитата си, поради което съдът счита, че няма нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в
случая.
Съдът не приема възражението на въззивника от въззивната жалба, че с лицето
С.С.Г., ЕГН **********, е бил сключен трудов договор, но поради технически
причини обслужващата счетоводна фирма не е предоставила своевременно
уведомление за регистрирания в ТД на НАП Варна трудов договор, тъй като от
въззивника не бяха представени никакви доказателства относно тези твърдения.
Съдът счита направената молба с въззивната жалба за алтернативно прилагане
на чл.415в от Кодекса на труда за недопустима, тъй като в тази разпоредба е
предвидена отговорност за маловажни нарушения, а според чл.415в ал.2 от Кодекса на
труда изрично е посочено, че са маловажни нарушенията по чл.63 ал.2 от КТ.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс/АПК/, като според ал.5 на същия член в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, според който заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Това е Наредбата за
заплащането на правната помощ, където в чл.27е е посочено, че възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 120 лева.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда присъждане на
разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното наказателно
постановление, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл.144 от АПК субсидиарно да намери
приложение Гражданско-процесуалния кодекс/ГПК/. В нормата на чл.78 ал.1 и ал.3 от
ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на административно-
наказващия орган, съизмеримо с размера на намаляване на имуществената санкция.
6
Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност. Като взе предвид, че производството по делото
е приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не представлява
фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на административно-наказващия орган, съдът счете,
че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В
съответствие с правилото на чл.78 ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а
именно сумата от 24 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Изменя наказателно постановление № 03-013976/09.06.2021 г., издадено от
Д.Н.Д. – изпълняваща длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда –
гр.Варна, с което на Наполи-2017 ЕООД, Булстат 204 734 619, адрес с.Обнова,
общ.Левски, обл.Плевен, представлявано от Е.О.Ю., ЕГН **********, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева на
основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение на
чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, като намалява размера на наказанието имуществена
санкция на 1 500 лева.
Осъжда Наполи-2017 ЕООД, Булстат 204 734 619, да заплати на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна сумата от 24 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Наполи-2017 ЕООД чрез адвокат Н.С. и на
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението е изготвено, по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да
се върне на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7