№ 573
гр. Пещера, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20235240100653 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 и сл. от ГПК . Предявен е иск
по чл.124 от ГПК във вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143,ал.1 и чл.146 от
ЗЗП.
В исковата молба ищцата Е. С. Х. от гр. Брацигово, чрез адв. П. против
ответника „МИКРО КРЕДИТ“АД гр. София твърди, че между страните по
делото е бил сключен договор за потребителски кредит № 9031-00031792 от
23.09.2022 година ,по силата на който ищцата в качеството й на заемател е
получила в заем от ответника в качеството му на кредитор сумата от 1000
лева, която е следвало да се върне от заемателя чрез 12 месечни
вноски.Съгласно т.4 от договора ищцата в качеството й на заемател е
следвало да заплати и възнаграждение за допълнителни услуги в размер на
1061.40 лева като общото задължение по договора възлизало на 2293.92
лева.Посочената клаузата за възнаграждението за допълнителни услуги
според ищцовата страна е нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.143,ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП,както и поради нарушение на чл.19,ал.4
във вр. с чл.21,ал.1 от ЗПК тъй като е нарушен принципът за еквивалентност
на насрещните престации. Съгласно клаузите на договора на ищцата е заета
сумата от 1000 лева,а възнаграждението за допълнителни услуги е в размер на
1
1061.40 лева,което е необосновано високо и надвишава размера на
кредита.Освен това така както са описани допълнителните услуги в договора
представлявали действия по усвояване и управление на кредита като освен
,че се нарушавала разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК нямало ясното какво
точно е възнаграждението за всяка от допълнителните услуги.Сочи се още ,че
със споразумението за заплащане на допълнителни услуги се заобикаляла
забраната предвидена в чл.19,ал.4 от ЗПК,а именно да се определя ГПР, в
размер не по-висок от пет пъти размерът на законната лихва по просрочени
задължения.Моли да се постанови решение ,с което да се приеме за
установено по отношение на ответника,че ищцата в качеството й на заемател
по договор за потребителски кредит № 9031-00031792 от 23.09.2022 година не
дължи сумата от 1061.41 лева,представляваща възнаграждение за
допълнителни услуги по договора тъй като се основава на нищожна клауза -
противоречаща на добрите нрави и сключена в нарушение на чл.143,ал.1 от
ЗЗП и чл.146,ал.1 от ЗЗП.Претендират се направените по делото разноски.В
подкрепа на твърденията и исканията са ангажирани доказателства ,а именно:
договор за потребителски кредит от 23.09.2022 година; като е допусната и
изслушана съдебно-икономическа експертиза.
В указания от съда срок ответното дружество не е депозирало писмен
отговор по исковата молба и не е ангажирало и доказателства.
В насроченото открито съдебно заседание ответникът редовно
призована не се яви ,като не направи и искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
С оглед на изложеното съдът счита, че са налице предпоставките
визирани в чл.239 от ГПК,а именно: на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание ;предявения иск по чл.124 от ГПК във връзка с чл.26,ал.1 от ЗЗД и
чл.143,ал.1 от ЗЗП и чл.416 от ЗЗП е вероятно основателен, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
,поради което съдът следва да уважи иска и постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи
сумата от 1061.40 лева представляваща възнаграждение за допълнителни
услуги по договор за потребителски кредит № 9031-00031792 от 23.09.2022
година
2
В тежест на ответника следва да бъдат възложени заплащането на д.т.
по сметка на ПщРС в размер на 50 лева и направените разноски за вещо лице
в размер на 200 лева .
По делото ищцата е била представлявана от адв.П. при условията на
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА и с оглед изхода на спора в полза на процесуалния
представител следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МИКРО
КРЕДИТ“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, *****, ет. 3, представлявано от В. В. и Г. А. ,че Е. С. Х. с ЕГН-
********** от гр.Брацигово ,***** не дължи сумата от 1061.40 лева,
представляваща възнаграждение за допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № 9031-00031792 от 23.09.2022 година
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“АД гр.София да заплати по сметка на
Пещерския районен съд д.т. в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в
размер на 200 лева.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“АД гр.София да заплати в полза на
адв.П. П. вписан в АК-Хасково с адрес: ***** възнаграждение в размер на 400
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
3