Р Е Ш Е Н И Е
№ 925/19.5.2023г.
Град Пловдив, 19.05.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести
април две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Бойка Лулчева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 668 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на С.К.М. *** срещу решение № 114 от 20.01.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 6431 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с
което е потвърдено наказателно постановление № 22-1030-006913 от 30.09.2022 г.
на началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП на С.К.М., ЕГН **********,***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила, поради което се иска отменя на обжалваното решение и връщане на делото
за ново разглеждане. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила
първоинстанционното решение като правилно, а жалбата е неоснователна.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че фактическата обстановка
е установена въз основа на издадения АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на противното, като в конкретния
случай констатациите в АУАН не само не са опровергани, но и изцяло са
подкрепени от събраните гласни доказателства. Съдът е взел предвид факта, че
актосъставителят служебно познава нарушителя във връзка с други извършени от
него нарушения на ЗДвП, поради което за актосъставителя не съществува никакво
съмнение нито за самоличността на водача, нито за извършването на процесното
нарушение именно от него. Според районния съд правилен е изводът на наказващия
орган за допуснато нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, защото установената
фактическа обстановка точно се субсумира под изпълнителното деяние по чл.137а ЗДвП, съответно липсва противоречие между фактите и правото. Изпълнителното
деяние на нарушението е противоправно бездействие, т.е., с факта на
неизпълнение на дължимото правомерно действие – поставяне на колан, с който
автомобилът е оборудван, по време на движение – обективният състав на
нарушението е осъществен. Според районния съд е налице съответствие при
описанието на процесния автомобил в АУАН и наказателното постановление, като за
този автомобил важи изискването за управление с поставен колан, тъй като това
изискване важи за всички автомобили от категория М1, каквато е категорията на
процесния автомобил. Районният съд е приел, че е приложена коректната
санкционна норма, а определената по размер глоба съответства на нормата.
Относно възражението на жалбоподателя за наличие на изключение по чл.137а, ал.2 ЗДвП районният съд е приел, че в тежест на жалбоподателя е при условията на
пълно и главно доказване да установи всички елементи от фактическия състав,
които обуславят приложното поле на изключението, на което се позовава. Според
районния съд в случая от жалбоподателя са представени доказателства,
установяващи, че автомобилът е таксиметров и че самият жалбоподател е
таксиметров шофьор, но липсват доказателства към момента на установяване на
нарушението той да е извършвал превоз на пътник. Според районния съд
представеният пътен лист не е доказателство, че в часа на нарушението – 21:01
часа – жалбоподателят реално е превозвал пътник. Това обстоятелство не се
установява и от останалите събрани по делото доказателства, а от друга страна,
АУАН е подписан от нарушителя без възражения, което според районния съд е
доказателство за липсата на пътник в момента на констатиране на нарушението.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Касационната инстанция намира, че при
разглеждане на делото пред районния съд не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствени-те правила. Пред районния съд касаторът е представляван от
адвокат, чиито доказателствени искания са били уважени изцяло от първоинстанционния
съд. Т.е., не е било нарушено правото на защита и правото на участие в съдебния
процес на нарушителя.
Вярно е, че не е била изрично указана
доказателствената тежест, която носят страните в производството, но е вярно
също, че принцип в правото е, че всеки трябва да докаже фактите, от които черпи
благоприятни за себе си последици. В този смисъл напълно обосновано и правилно
районният съд е приел, че именно в тежест на касатора е било да установи
елементите от фактическия състав на изключението по чл.137а, ал.2, т.4 ЗДвП,
тъй като това е благоприятен именно за нарушителя факт.
Невярно е твърдението на касатора, че е
обърната доказателствената тежест и че той е следвало да доказва, че не е
извършил нарушение. Напротив, мотивите и изводите на районния съд относно
доказаността на нарушението са направени изцяло върху писмените и гласните
доказателства, събрани в хода на съдебното производство по инициатива на съда.
Неизползването на предпазен колан е прието за безспорно доказано без участието
на нарушителя в този процес на доказване. В този смисъл не е налице нарушение
на чл.103, ал.2 НПК, приложима в производството пред районния съд.
Районният съд е приел, обаче, за недоказано
твърдението на нарушителя, че е било налице изключението по чл.137а, ал.2, т.4 ЗДвП, доколкото именно при
негова доказателствена тежест да установи наличието на тези благоприятни за
него предпоставки на цитираната правна норма, даващи право на водачите на таксиметрови
автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място, да не използват обезопасителни колани, такива
убедителни и безспорни доказателства не са били представени.
След като липсват доказателства, установяващи
наличието на обстоятелства, даващи възможност на касатора да не се съобрази с
разписаното в нормата на чл.137а, ал.1 ЗДвП правило, то напълно обосновано
районният съд е приел, че следва да се приложи именно правилото, а не изключението.
Формираните от съда изводи са логични, правилни и съответни на
материалноправните норми, не противоречат на формалната и житейска логика. В
този смисъл касационната инстанция намира, че материалният закон е приложен
правилно при постановяване на съдебното решение.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изход на делото на касатора не се дължат разноски. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 114
от 20.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 6431 по описа на Районен съд Пловдив
за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.