РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 14.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
Членове: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 58 по описа за 2022 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
от ТД на НАП – гр.Велико Търново, офис гр. Ловеч, чрез главен юрисконсулт П. С.,
против решение № 44 от 22.03.2022 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 749 по описа за 2021 година на Ловешкият районен съд, в частта
относно разноските.
По изложените в касационната жалба доводи,
че решението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон се иска да бъде
отменено изцяло и потвърдено НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по смисъла
на чл.63д, ал.4 от ЗАНН за първа инстанция в размер на 80.00лв. Касационният
жалбоподател твърди се, че от фактическа страна, чрез приложените писмени
доказателства, безспорно се установява извършването на констатираното
нарушение, прието за доказано и от първоинстанционния съд, като правата на
жалбоподателя са защитени в пълен обем. Счита, че след като в случая наказателното
постановление не е отменено като незаконосъобразно, неправилно РС е осъдил ТД
на НАП - Велико Търново да заплати сумата от 300 /триста/ лева разноски по
делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Връчен е препис от подадената касационна
жалба на ответника ЕТ“ Ивчето - В.В.“,
който в предоставения му 14-дневен срок е депозирал отговор на касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище с вх. № 1739/04.05.2022г.
по делото поддържа жалбата с искане да бъде отменено решението в частта за
присъдените разноски, като изтъква че крайният резултат от съдебното обжалване
следва да се има предвид при определянето сторените разноски от страните в
производството.
Ответникът ЕТ“ Ивчето - В.В.“, редовно
призован, чрез адв.В. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа представения отговор на
жалбата. Счита за правилна преценката на
първоинстанционния съд относно размера на наложената санкция, както и
тази относно присъдените разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт като правилен.
Административен съд Ловеч, в настоящият
касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от активно легитимирана страна, срещу решение
на Районен съд - Ловеч, което подлежи на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решение № 44 от 22.03.2022 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 749 по описа за 2022
година на Ловешкият районен съд решаващият състав е изменил наказателно
постановление № 581144-F608818 от 07.06.2021 година на Началник отдел
„Оперативни дейности” - Велико Търново в Централно управление на НАП, с което
на ЕТ „Ивчето - В.В.“***, представлявано
от В.В.В., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
600,00 /шестстотин/ лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като е намалил
размера на същата на 500 лева. С решението съдът е оставил без уважение
искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно и
присъдил в полза на ответника ЕТ „Ивчето - В.В.“, ЕТ, БУЛСАТ *********, гр.
Угърчин, представлявано от В.В.В., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева
разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
В тази връзка РС приел въпреки, че не е отменил, а е изменил НП в частта
относно размера на наложената имуществена санкция, то с оглед обстоятелството,
че именно неправилно определеното от наказващия орган наказание е причина за
съдебното производство, поради което уважил претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски в претендирания размер от 300 лева, съгласно
представения договор за предоставяне на правни услуги, пълномощно и оставил без
уважение искането на ПП на ТД на НАП за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Изводите
относно присъждането на разноските по делото с оглед изхода на спора и на
своевременно предявените претенции от двете страни, формирани от районния съд в
тази връзка, не се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалването на наказателните
постановления, страните имат право на разноски по реда на АПК. В случая пред РС
и двете страни са поискали присъждането на такива.
ЗАНН не предвижда хипотезите при които се
присъждат разноски, а препраща към АПК. Именно в чл. 143 от АПК са уредени
хипотезите при които възниква задължение на административният орган да
възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. На първо
място - когато е налице отмяна на
обжалваният административен акт – чл. 143, ал. 1 от АПК, каквато хипотеза в
настоящият случай не е налице. Обжалваното наказателно постановление не е
отменено изцяло, нито частично. Единствено е намален размерът на наложената
санкция, като същата е определена в предвидения в чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС минимален размер. Втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на
разноски е когато, оспореният административен акт е оттеглен и производството
по делото е прекратено на това основание. Тази хипотеза също не е налице в случая.
Наказателното постановление не е оттеглено. С него е санкционирано
неправомерното поведение на търговското дружество. Именно крайния резултат от
съдебното обжалване следва да бъде съобразен при определяне на направените
разноски от страните в хода на производството. В случая наказателното
постановление не е отменено като незаконосъобразно.
Разноски се дължат в полза на
административнонаказващия орган, доколкото е установено, че жалбоподателят е
извършил вмененото нарушение, а окончателният размер на санкцията, определена
от съда е ирелевантен. По правната си същност наказателното постановление
представлява правораздавателен административен акт, с който се ангажира и
реализира административнонаказателната отговорност на лице, извършило
административно нарушение, като водещ факт е извършеното нарушение, а не вида и
размера на наложеното наказание.
Поради тези съображения с оглед доказването
в настоящия случай на извършеното от страна на ЕТ “Ивчето - В.В.“ административно нарушение, е следвало същият
да бъде осъден да заплати изцяло направените от наказващия орган разноски. При
това неправилно РС е отхвърлил искането на ПП на ТД на НАП за присъждане
разноски за юрисконсултско възнаграждение и присъдил такива на ЕТ.
В административнонаказателното производство
по аналогия намират приложение разпоредбите на НПК, като към тях изрично
препраща нормата на чл.84 от ЗАНН. В този смисъл, общото правило на чл.189,
ал.3 от НПК гласи, че след като деецът е признат за виновен, то той дължи сторените
в производството разноски, без значение какво наказание му е наложено и дали въобще
му е наложено наказание /напр. в случаите на чл.183, ал.3 от НК/. Налага се
изводът, че осъждането за разноските е обвързано единствено с установяване на
противоправно поведение от страна на дееца /престъпление по НК или административно нарушение по ЗАНН/, което в крайна сметка е
станало причина за образуване на производството и съответно за сторването на
разноски от страна на съответния орган. Без значение за произнасянето по
разноските е какво наказание ще се наложи или изобщо дали такова ще бъде
наложено, доколкото основанието за възлагане на разноските не е наложеното
наказание, а извършеното престъпление /нарушение/. Като допълнителен аргумент в
подкрепа на тази теза са и мотивите на ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н.д.№ 98/1984
г., ОСНК на ВС, където е прието, че ако наказателното постановление бъде
изменено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда /за
възнаграждения на вещи лица, изплатени пътни на свидетели и т.н./, то те се възлагат
изцяло на жалбоподателя. Поради тези съображения съдът счита, че с оглед
доказването в обсъждания тук случай на извършеното от страна на ЕТ “Ивчето - В.В.“
административно нарушение, то търговецът следва да бъде осъден да заплати
изцяло сторените от наказващия орган разноски.
Доколкото
по своята правна природа наказателното постановление представлява
правораздавателен административен акт, с който се ангажира и реализира
административнонаказателната отговорност на лице извършило административно
нарушение, водещ факт е извършеното нарушение, а не вида и размера на
наложената санкция. Основание затова се черпи и от разпоредбата на чл.13 от ЗАНН, която визира видовете административни наказания. Като такива законът
предвижда освен глоба /имуществена санкция за ЮЛ/, то и обществено порицание и
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
Затова и в случаи като процесния, които не са уредени в АПК, по отношение на
разноските, по силата на чл.84 от ЗАНН субсидиарно приложение намира НПК.
Ето защо решението на РС в обжалваната част
относно разноските е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл.63д
ал.4 от ЗАНН на ТД на НАП Велико Търново
да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП),
съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. В тази връзка следва
да се съобрази реализираното процесуално представителство пред РС и това, че
делото не се отличава със значителна фактическа и/или правна сложност, поради
което го определя, в минимално предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ /НЗПП/, размер от 80.00 /осемдесет/ лева.
С оглед изхода на спора и направеното в тази
връзка искане от процесуалния представител на касатора, на основание чл.
63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът счита, че следва да бъдат
присъдени в полза на ТД на НАП Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение
за касационната инстанция в размер на 80 лв., платимо от ответника. За
определянето му в минимално предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ размер съдът съобрази реализираното процесуално
представителство, изразяващо се в изготвено писмено становище и това, че делото
не се отличава със значителна фактическа и/или правна сложност.
Мотивиран така и на основание чл.63в от
ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 от АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 44 от 22.03.2022 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 749 по описа за 2021
година на Районен съд-Ловеч, в частта, с която ОСЪЖДА ТД на НАП - Велико
Търново да заплати на „Ивчето - В.В.“, ЕТ, БУЛСАТ *********, гр. Угърчин,
представлявано от В.В.В., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева разноски
по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЕТ „Ивчето - В.В.“***, представлявано от В.В.В., ЕГН **********, да заплати на
ТД на НАП Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 /осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Ивчето - В.В.“***, представлявано
от В.В.В., ЕГН **********, да заплати на ТД на НАП Велико Търново, сума в
размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение пред
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.