№ 14694
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от И. СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110126649 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на малолетния С. Д. К., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител И. Т. Т., ЕГН
**********, срещу Д. Д. К., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК.
С молбата се иска съда да постанови решение, с което да увеличи
размера на първоначално определената издръжка на ищеца, като осъди
ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано
от предявяване на исковата молба до настъпване на законова причина за
изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендира
разноски съгласно чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗА и Наредбата на ВАС.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Счита предявеният иск за неоснователен. Не оспорва, че
ищецът е негов син, както и че детето живее при своята майка. Излага
твърдения, че работи като „Дърводелец мебелист“, като месечното му
трудово възнаграждение в размер на 710 лева. Има друго дете, за което
заплаща издръжка въз основа на влязло в сила съдебно решение. В момента
живее с друга жена, като се грижи за нейното дете, на което не е баща. Сочи,
че полага грижи и за своята майка, която е с онкологично заболяване, като я
води на лекари, пазарува храна и лекарства. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
1
установено следното:
Ищецът е дете на ответника. С протоколно определение от 27.02.2014г.
по гр.д. № 19280/2013 г. на СРС, 86 състав, ответникът е осъден да заплаща
на малолетното си дете месечна издръжка в размер на по 100.00 лева.
Ответникът работи като „Дърводелец мебелист“ с основано месечно
трудово възнаграждение в размер на 440.00 лева. С допълнително
споразумение № 06/01.04.2022г. към трудов договор № 35/10.10.2016г.
месечното му трудово възнаграждение е увеличено на 710.00 лева.
Ответникът има и друго дете – Кирил Д. К., роден на 30.04.2003г., като с
решение на СРС, 86 състав от 01.06.2009г., влязло в сила на 01.06.2009г.
същият е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лева.
Майката на ищеца – И. Т. Т., е в трудовоправни отношения с Аргумент
2013 ЕООД и Професионална гимназия по транспорт, с основно месечно
трудово възнаграждение, съответна, на 325.00 лева и 1260.00 лева. С
Допълнително споразумение от 14.09.2022г. последното е увеличено на
1500.00 лева. Майката на ищеца сключила договор за наем на недвижим
имот, находящ се в гр. София, кв. Младост 215, вх. 1, ап. 67, с месечна наемна
цена в размер на 340 лева.
Видно от представеното и прието по делото заверено копие на
амбулаторен лист, ищецът е с диагноза „Миопия“.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е
безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от
възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това
означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от
съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необхоД. да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
2
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК е частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищеца месечна издръжка до
приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. От
представените и приети по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че през изминалия период от над осем години ищецът е пораснал,
с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за
храна, облекло, образование, здравни грижи.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди. При определяне на общия размер на издръжката, съдът
следва да съобрази той да бъде определен така, че да не стимулира
използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата
за детето, на него следва да се осигурят такива битови условия и средства,
които да му гарантират нормален живот и развитие, каквито биха имали, ако
родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да определи
съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално
икономическата обстановка в Република България, както и всички особености
на конкретния случай.
По делото се установи, че ответникът получава среден месечен доход в
размер на 710.00 лева. Съдът не приема твърдението на ответника, че заплаща
издръжка на друго свое дете съобразно влязло в сила съдебно решение,
поради следното: от представеното заверено копие на удостоверение за
раждане се установява, че ответникът има и друго дете – Кирил Д. К.; видно
от представеното по делото решение на СРС, 86 състав от 01.06.2009г.,
ответникът е осъден да заплаща на детето Кирил Д. К. месечна издръжка в
размер на 100.00 лева, считано от датата на влизане на решението за развод в
сила до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването
й. От представеното удостоверение за раждане се установява, че Кирил Д. К.
е роден на 30.04.2003г., т.е. както към датата на предявяване на исковата
молба, така и към момента същият е пълнолетен, респ. задължението на
ответника за заплащане на издръжката му е отпаднало по силата на закона. Не
са представени доказателства ответникът да е задължен въз основа на влязло
в сила съдебно решение да заплаща месечна издръжка на Кирил Д. К. на
друго правно основание. Предвид това, съдът приема за неоснователни
доводите на ответника, че заплаща издръжка на друго свое дете. Недоказани
останаха и твърденията му, че полага грижи за своята майка,
диагностицирана с онкологично заболяване. Като съобрази изложеното, съдът
намира, че във възможностите на ответника е да заплаща издръжка на
малолетното си дете С. в размер около минималния законоустановен размер,
а именно 200 лева, считано от предявяване на исковата молба – 20.05.2022г.
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
3
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника и
нуждите на ищеца, съдът намира предявеният иск за частично основателен. С
оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната
издръжка, дължима от ответника на малолетното му дете на 200.00 лева,
считано от предявяване на исковата молба – 20.05.2022г., до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, като в останалата
част до пълния предявен размер от 300.00 лева, исковата претенция следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За
това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща
на детето си месечна издръжка в размер на 200.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане на разноски е направена от двете страни по
делото. Ищецът не е заплатил адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1 ЗА, като претендира да му бъде заплатено такова.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с материален интерес до 1000 лева е 300 лева. В настоящия случай
материалният интерес е 300 лева. Предвид това, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лева съразмерно на уважената част
от иска. Ответникът е представил доказателства за направени разноски в
размер на 400.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, на ищеца се следват направените по делото
разноски съобразно уважената част на исковата претенция, а на ответника
съобразно отхвърлената част, ако са поискани такива, поради което и при
този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 133.33 лева.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
4
размер на 144,00 /сто четиридесет и четири/ лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с протоколно определение от 27.02.2014г. на Софийски районен
съд, 86 състав, по гр. д. № 19280 по описа за 2013 г., като я УВЕЛИЧАВА от
100,00 /сто / лева на 200,00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, Д. Д. К.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете С. Д. К., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител И. Т. Т., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 200,00 /двеста/ лева, считано от
предявяване на исковата молба в съда – 20.05.2022г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр.
чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 200,00 /двеста/ лева до пълния предявен
размер от 300,00 /триста / лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на С. Д. К., ЕГН **********,
издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Д. К., ЕГН **********, да
заплати на малолетното дете С. Д. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител И. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 100.00 лева –
разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, малолетното дете С. Д. К.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И. Т. Т., ЕГН
**********, да заплати на Д. Д. К., ЕГН **********, сумата от 133.33 лева –
разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Д. Д. К., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на 144,00 /сто четиридесет и четири/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 28.12.2022г., а в частта, с която се допуска
предварително изпълнение на решението същото има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от уведомяването.
5
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6