№ 173
гр. Ловеч, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200658 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство – серия К, № 2522433 на ОД на МВР Ловеч е наложено на ХР. ИЛ. Т.
от гр.С., в качеството му на законен представител на „*****************” ООД,
административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.5, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП
– глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Х.Т., който чрез
процесуалния си представител адвокат М.В. от САК го е обжалвал. Моли електронния фиш
да бъде отменен изцяло, като неправилно и незаконосъобразно издаден. Изтъква, че са
нарушени процесуалните правила при издаването му. Развити са съображения относно
годността на системата за измерване на скоростта и дали същата е преминала технически
преглед и във връзка с това счита, че неправилно е отчетена скоростта на движение. Изтъква
също така, че наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като във
фиша не е посочил всички нормативно предвидени реквизити. Твърди, че във фиша не са
посочени данни за собственика на автомобила, като не става ясно дали това е лицето Х.Т.
или фирма „*****************” ООД. Поради тази причина счита, че не е санкциониран
действителния нарушител собственик на конкретното МПС.
По нататък в жалбата е направено възражение, че ЕФ е издаден при липсата на
компетентност на наказващия орган, както и са развити доводи касаещи правната
квалификация на нарушението, като изтъква, че така както е посочена във фиша – чл.21,
ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП е неясна и е довела до несъответствие между цифрово
1
и словесно описание на нарушението.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Х.Т. не се явява. Не се
явява и процесуалният му представител адвокат М.В..
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили на основание чл.63, ал.4
от ЗАНН възражение за прекомерност в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират
от жалбоподателя разноски по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На първокласен път І-4 (С. – Варна), на километър 65+700, до с.Малиново, Ловешка
област имало монтирана стационарна видео-радарна система за контрол на скоростния
режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала превишена
скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. Системата
засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се движели в посока
гр.Варна, така и в посока гр.С.. По този начин, не се налагало на място полицейските
служители да спират за проверка автомобил, който е бил засечен да се движи с превишена
скорост, а след това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 27.12.2018 г. системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в
посока гр.С. със скорост от 105 км/ч лек автомобил с рег.№ ** **** **. В този участък от
пътя имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от
приложената по делото схема за организация на движението /л.11/.
Видеозаписа от системата бил прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Ловеч, където от видеоклип № 00018 /л.10/ установили, че засечената в 21:09:18 часа на
27.12.2018 г. скорост от 105 км/час била от лек автомобил „***************” с рег.№ **
**** **. От тази скорост служителят на полицията приспаднал 3 % толеранс (допустима
техническа грешка при измерването), като така наказуемата скорост била изчислена на 101
км/час. Тази именно скорост впоследствие била посочена в издадения ЕФ, като „установена
стойност на скоростта”.
След справка в централната база данни на КАТ /л.14/ било установено, че собственик
на автомобила е дружеството „*****************” ООД, с управител ХР. ИЛ. Т. /л.15/.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 04.02.2019 г. /справка л.13/ бил
издаден електронен фиш серия К, № 2522433 /л.12/. В него наказващият орган приел, че е
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което наложил на Х.Т.,
в качеството му на законен представител - управител на „*****************” ООД
предвидената в чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП санкция „глоба”, в размер на 400 лева.
2
Според представената от въззиваемата страна справка на л.13 от делото електронният
фиш е бил връчен на Х.Т. на 01.07.2021 година. Други данни за връчването му няма, което
се потвърждава и от писмо рег.№ 906000-10897/19.10.2021 г. /л.31/.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
Т. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Тъй като по делото няма категорични данни кога електронният фиш е бил връчен на
жалбоподателя Т., както и липсва яснота кога той въобще е научил за него, то съдът приема,
че жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така
и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят Т. е визиран като
лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП, в качеството му на управител на
юридическото лице собственик на автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП, ЕФ се връчва на лицето по
чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез определените от
министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол. Както се
установи от ангажираните по делото доказателства липсват данни кога и дали е бил връчван
фиша на жалбоподателя Т.. В този смисъл, както в съпроводителното писмо на Началник
сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч /л.3/, така и в писмо рег.№ 906000-10897/19.10.2021 г.
/л.31/ е посочено, че нямат документ доказващ връчването на ЕФ № 2522433. Безспорно
обаче жалбоподателят е научил за издадения срещу него ЕФ, което обстоятелство се
потвърждава от самия факт на обжалване на фиша пред съда. Така развилия се процес по
връчването на фиша на жалбоподателя Т. обаче, съдът не счита за съществено процесуално
нарушение на процедурата по налагане на административно наказание с електронен фиш и
което да води до отмяна на същия на формално основание. За да е съществено едно
нарушение, то следва да се изразява в неизпълнение или нарушение на императивна
законова норма или да е от такова естество, че да е накърнило правото на защита на
визираното като нарушител лице. В преценката на тези обстоятелства следва да се изхожда
от спецификите на всеки конкретен случай. В настоящият, научавайки за издадения срещу
него ЕФ, макар и да няма данни кога това е станало, жалбоподателят Т. е имал възможност
да упражни всички способи за защита, които законът, в частност чл.189, ал.5 – 9 от ЗДвП му
предоставя. За него са били в сила предвидените от закона срокове за плащане на глобата в
намален размер или представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило
нарушението, за представяне на възражение пред директора на съответната структура на
МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. Жалбоподателят е избрал последната
предоставена му от закона възможност да се защити, като е обжалвал фиша в срока по
чл.189, ал.8 от ЗДвП и явно не е пожелал да се възползва от предните три, което е изцяло
3
негов избор и преценка по какъв начин да упражни правото си на защита. В тази връзка
следва да се отбележи и че съпоставяйки датата на връчване в справката на л.13 – 01.07.2021
г. с тази, когато е била подадена жалбата срещу него – 15.07.2021 г. /пощенско клеймо на л.6
от делото/, то явно първата е достоверно отразена, което навежда на извода, че е била
спазена процедурата по чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП, макар и това обстоятелства да не
може да бъде удостоверено със съответния документ. Затова и съдът счита, че правото на
защита на наказаното лице не е било нарушено, тъй като наказващият орган не е ограничил
упражняването на някой от предвидените в закона способи за защита. Следва да се отбележи
и че закона не вменява задължение на наказващия орган да кани собственика или ползвателя
на автомобила да упражни правата си по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, но коректно той е бил
уведомен за тези възможности в текст изписан в долния ляв ъгъл на обжалвания фиш /л.12/.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
електронния фиш на формално основание, поради което и категорично не могат да бъдат
споделени възраженията за допуснати такива. Ясно е посочено, че фиша е издаден от ОД на
МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане
на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-
ро от ЗДвП задължителни реквизити. Нарушителят е ясно индивидуализиран с имената му,
ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от
АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън
населено място във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това
наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е
издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по
силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението.
Както се посочи по-горе в установената по случая фактическа обстановка, АТС е
измерила скорост на движение на автомобила от 101 км/час – разпечатка от видеоклип №
00018 /л.10/. Пак от вещественото доказателство се установява, че още с обработването на
видеоматериала е бил приспаднат коректно в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта и така
наказуемата скорост, т.е. тази, от която се изчислява превишението спрямо въведеното със
знак В26 ограничение е била изчислена на 101 км/час. Тази именно скорост е посочена като
„установена стойност на скоростта” във фиша и от нея е била изчислена и отразена
превишената стойност на скоростта от 41 км/час, което превишение попада в границите
визирани в нормата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. В този смисъл приложената от наказващия
орган санкционна норма е правилната и съответстваща на установените по случая
4
съставомерни факти.
Ясно в обжалвания ЕФ е посочено, че АТС, с което е бил заснет автомобила и
измерена скоростта, с която се е движел в конкретния пътен участък е стационарно, като е
посочен и модела на системата - SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ.
Представени са и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП
доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта
на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.9/ и от
протокол от проверка № 11–С-ИСИ от 26.04.2018 г. /л.8/, отново на същия институт, отдел
„Изпитване на средства за измерване”, системата за контрол на скоростта е имала валидно
издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала
първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните
технически изисквания. В тази връзка категорично не може да бъде споделено възражението
на жалбоподателя, че неправилно е била отчетена скоростта от автомобила. Същата е
отчетена от одобрена и технически изправна АТС. В тази връзка следва да се отбележи, че
системата е одобрена и последващите проверки се извършват от Български институт по
метрология, която е институция отделна и по никакъв начин не е свързана с МВР.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 00018, заснет от стационарната автоматизирана система за
видеоконтрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На
него ясно се вижда автомобилът и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е
105 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % е било изчислено превишаването на
разрешената в конкретния пътен участък скорост с 41 км/час. Следва да се отбележи, че
техническото средство, с което е засечена скоростта – стационарната система за
видеоконтрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx е конструирана така, че едновременно
със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобилът
собственост на представляваното от Х.Т. дружество не се е движел с превишена скорост за
конкретния пътен участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че
жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват представените по
делото.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя Х.Т., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на управител на
юридическото лице собственик на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е
заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата
на чл.188, ал.2, предл.1-во от ЗДвП, като законен представител на дружеството му се налага
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В частност това обстоятелство
достатъчно ясно и недвусмислено е отразено в обжалвания ЕФ, за да е налице някаква
неяснота кое лице е привлечено като нарушител.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че правилно наказващият орган е
5
преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят Х.Т. е лицето, което следва да отговаря за описаното в електронния фиш
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП. Предвид мястото на нарушението,
което попада извън населено място, както и обстоятелството, отразено в схемата за
организация на движението в пътния участък /л.11/, че скоростта на движение е ограничена
с пътен знак и е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно е квалифицирано
нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че когато
стойността на скоростта, която не следва да се превишава (в случая 60 км/час), е различна от
посочената в ал.1 на чл.21 (90 км/час), това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната
да не превишава въведеното с пътния знак ограничение е нарушено и в този смисъл
дадената цифрова квалификация е правилна. Поради това съдът не споделя възражението и
доводите в тази връзка относно неясното посочване на нарушената законова разпоредба.
Ясно е, че квалификацията на нарушението е по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като посочването на
ал.1 от същата разпоредба е само привръзка, която доуточнява определени елементи от
състава на нарушението. Повторното изписване на чл.21 (чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1
от ЗДвП) е по-скоро проявена непрецизна техника при изписването на нарушената
разпоредба от наказващия орган, но в никакъв случай не може да бъде възприета като
погрешно или неясно определена правна квалификация. Именно поради тези съображения,
настоящият съдебен състав не споделя също така и доводите на жалбоподателя, както и
цитираната в тази връзка съдебна практика, че в комбинацията чл.21, ал.2, във връзка с ал.1
от ЗДвП са две взаимноизключващи се правни норми. Конкретно разпоредбата на чл.21, ал.2
от ЗДвП препраща към ал.1 от същия текст – когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак,
т.е. елемент от състава на нарушението по ал.2 на чл.21 е и превишението на някоя от
стойностите на разрешената максимална скорост, посочени в ал.1. Взаимноизключващи
двете норми биха били в хипотезата на отразена правна квалификация във вида чл.21, ал.1,
във връзка с ал.2 от ЗДвП, при липсата и на посочено в обстоятелствената част въведено
конкретно ограничение на разрешената скорост с пътен знак, но не такъв е настоящия
случай.
При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или
такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена,
както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция
на жалбоподателят. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 400 лева, който размер е точно определен в
6
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2522433 на
ОД на МВР Ловеч, с който на ХР. ИЛ. Т. от гр.С., район *******,
ул.”****************************, ЕГН : **********, в качеството му на управител на
„*****************” ООД, ЕИК *********, му е наложено административно наказание -
глоба в размер на 400 лева на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21,
ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7