РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Раднево, 07.08.2018г.
Радневски районен съд, наказателно
отделение в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и
осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар
Живка Манолова като разгледа докладваното
от съдията АНД № 121/2018 г. по описа на РРС намира за установено следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от К.М.Т. ***, ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 18-0327-000148 от 01.03.2018г. на Началник
РУП към ОД на МВР гр.С. З., РУ Р., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба от 100 лева на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата
се излагат конкретни съображения по същество във връзка с фактическата
обстановка, като се твърди, че нарушението не е извършено. В съдебно заседание и
в писменото становище жалбоподателят, чрез своя защитник адв.Т.С. оспорва акта,
като сочи съображения за отмяната на наказателното постановление и моли същия
да бъде отменен.
Въззиваемата
страна не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище
по жалбата пред съда.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима, подадена от
надлежна страна.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с номер на бланката 0340621 от 03.02.2018 г.,
с който се констатира, че на 03.02.2018г. в 11,18ч. в гр.Р. на ул.”М. С.” пред
Общината в гр.Р. посока север-юг жалбоподателката
управлява лек автомобил „О. М.“ с рег.№ СТ хххх ВК, собственост на М. Т. Т. от
гр.С. З., като при преминаване през пешеходна пътека не пропуска преминаващия
по нея пешеходец. Описаното е квалифицирано като нарушение съответно по чл.119,
ал.1 от ЗДвП.
В
атакуваното наказателно постановление е отразена същата констатация, като е
посочено, че с това водачът е извършил следното нарушение: не пропуска преминаващите пешеходци,
квалифицирано като нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
По делото
са разпитани актосъставителя И.Д.И. и свид. К.Д.М., които по безспорен начин
установяват извършеното нарушение от жалбоподателя, а именно: по пешеходната
пътека са преминавали двама пешеходци, които са се намирали по средата на платното
за движение и жалбоподателката е
преминал пред тях, като не е спряла и не
им е осигурила предимство. Показанията на свидетелите И. и М. съдът кредитира
като логични,последователни, добросъвестни и кореспондиращи си с останалите
доказателства по делото и дадени добросъвестно. Съдът не установи
обстоятелства, обосноваващи заинтересованост на свидетелите, поради което
приема показанията им за незаинтересовани, преки и достатъчно подробни, за да
обосноват извършването на самото нарушение.
Твърденията на жалбоподателя, че липсват
доказателства за осъществен състав по чл.119 от ЗДвП са несъстоятелни.
Обстоятелствата, описани в постановлението за преминаващи пешеходци са доказани
освен от събраните по делото гласни доказателства – разпитаните свидетели И. и М., така и от вписаното в акта за
установяване на административното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП- „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното.” Т.е. актът за установяване на административно
нарушение обвързва съда с доказателствената сила, която притежава според
закона.
В хода на
разпита и на двамата свидетели се установи категорично, че видимостта от
страната на водача на МПС-то е била напълно достатъчна, за да възприеме
минаващите пешеходци. Имало е достатъчно разстояние, за да се възприеме от
водача цялата пешеходна пътека и преминаващите по нея пешеходци.
На базата
на всички доказателства по делото съдът намира, че отразената по АУАН и
наказателното постановление фактическа обстановка относно извършването на
вменените на жалбоподателя нарушения е категорично установена.
Съгласно
чл.119, ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В
конкретния случай е установено от свидетелските показания и приложените по
преписката писмени доказателства, че водачът К.Т. е нарушила това свое
задължение, като е отнела предимството на намиращи се на пешеходна пътека
пешеходци, които са били почти до осовата линия в момента, в който е преминала
по пешеходната пътека. В тази насока и възраженията й по жалбата се явяват
неоснователни, доколкото по никакъв начин не водят на извод за освобождаване водача от задължението му да
пропусне стъпил, а още повече и намиращ се на пешеходна пътека и преминаващ я
пешеходец. Обстоятелството, че не е установена самоличността на пешеходците не
влияе върху прецизността на описаните обстоятелства по извършване на
нарушението. Достатъчно ясно и конкретно е описано нарушението, мястото и времето на
извършването, като е конкретизирана правната норма, която е нарушена.
Нарушението водачът е извършил виновно, за което се съди от самото му поведение
към момента на осъществяване на нарушението и при извършената му проверка. Ето
защо и правилно е била ангажирана отговорността му, като приложената санкционна
норма е напълно съответна на посочената като нарушена такава. Разпоредбата на
чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП предвижда наказание глоба в твърд размер от 100 лева
за водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека,
поради което и така определеното наказание е съобразено с предвиденото в
закона.
Съдът не
споделя наведените от адв.С. възражения, които според него водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление, а именно:
1.
Не било посочено
мястото на извършване на нарушението- напротив: същото е достатъчно
индивидуализирано, като е посочено, както наименованието на улицата, така и че
пешеходната пътека се намира на Централния площад пред Общината. Ноторно
известно е, че в Центъра на град Раднево има една сграда на Общината и един
Централен площад, както и една пешеходна пътека на посочената улица. Няма
никаква неяснота относно мястото на извършване на нарушението.
2.
Обстоятелсвото,
на непосочване на имената и точните адреси на преминаващите по пешеходната
пътека граждани, в качеството им на свидетели по акта не го прави порочен, нито
пък влияе по някакъв начин върху законосъобразността и правилността на
наказателното постановление.
3.
Прецизността на
изписване на обстоятелствата около извършването на нарушението дават възможност
на жалбоподателката да упражни правото си на защита в пълен обем. Ясно е
посочено и нарушението, което е извършила, така че у нея да не остане съмнение
в какво точно нарушение е обвинена от АНО.
Нарушението
не се явява маловажен случай, предвид начина на осъществяването му и степента
на обществена опасност.
При
извършената служебна проверка, съдът не намери при издаване на наказателното
постановление да са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да
са съществени. Както АУАН, така и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, за което се взема предвид приложената към административната
преписка оправомощителна заповед. Спазени са и процесуалните срокове по чл.34
от ЗАНН.
Предвид
всичко изложено и съдът намира, че като правилно и законосъобразно следва
изцяло да потвърди наказателното постановление и затова
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0327-000148 от 01.03.2018г. на Началник
РУП към ОД на МВР гр.С. З., РУ Р.,с което на К.М.Т. ***, ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба от 100 лева на основание чл.183, ал.5,
т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните пред Административен съд С. З. по реда на АПК.
Районен съдия: