№ 1485
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:В.СТ.ДОНЧЕВА
при участието на секретаря З.Д.А.
като разгледа докладваното от В.СТ.ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20211110206651 по описа за 2021 година
Производството е започнало и е било проведено по реда на чл.189,ал.14
Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от
05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г. - редакцията след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01.02.2011г.
/предишен чл.189,ал.6 ЗДв.П/ вр. чл.59 - чл.63 Закон за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията преди изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на Б.Д. ***, подадена срещу наказателно
постановление №....., издадено на ....година от началник Група към СДВР-
ОПП, с което са му наложени административни наказания - “глоба”, в размер
200лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за
срок 3месеца, на основание чл.175,ал.1,т.4 ЗДв.П - актуална редакция, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.43 от
26.04.2002г. и “глоба, в размер 50лв., на основание
чл.183,ал.4,т.7,предл.първо ЗДв.П - актуална редакция, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.101 от 20.12.2016г., в
сила от 21.01.2017г., за това, че на ...........година, около ***часа, в град София,
1
по бул.”****”, в посоката от ул.“***” към бул.”***”, е управлявал лек
автомобил, марка”*****”, с регистрационен номер *******, лична
собственост, като при подаден сигнал за спиране със стоп-палка,
образец”МВР” от полицейски инспектор, водачът не е спрял, а е продължил
движението, въпреки че е възприел служителя и подадения от него сигнал,
като е бил спрян на кръстовището на бул.”****” и бул.”***” -
административно нарушение по чл.103 ЗДв.П, а по време на движението
водачът и не е използвал обезопасителен колан, въпреки наличието на такова
оборудване в автомобила - административно нарушение по чл.137а,ал.1
ЗДв.П - актуална редакция, в сила след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.51 от 26.06.2007г.
В жалбата, подадена в законоустановения седемдневен срок
/чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2,предл.първо ЗАНН/,
се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление
като незаконосъобразно, неоснователно и немотивирано. Жалбоподателят
бланкетно се позовава на допуснати нередовности, имащи характер на
съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство, на изтекла погасителна давност за връчване на атакувания акт
и на несъответност на възприетата от административнонаказателното
обвинение фактическа обстановка на действителността.
Пред съда административнонаказаният Б.Д. ***, в процесуалното
качество на жалбоподател, при редовна процедура по призоваване, не се
явява, нито лично, нито ангажиран от него защитник.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание също
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите в жалбата, с която е
сезиран и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Б.Д. ***, ЕГН **********, жив. град София,
бул.”****” №..., ВХ.***, е формално правоспособен водач на моторно
превозно средство, с последно издадено от компетентни органи в Република
България на 21.12.2000година свидетелство за управление на МПС,
конкретно от СДВР-ОПП, като видно от приложена по делото подробна
2
справка картон на водача, изготвена по данни в автоматизирана система на
Министерството на вътрешните работи на Република България, към
...........година *** многократно в качеството на водач на моторно превозно
средство бил наказван по административен ред за извършени нарушения на
правилата за движение по пътищата.
На последната цитирана дата - ...........година, в светлата част на
денонощието, малко след 14:30часа, жалбоподателят Б.Д. се движел по
бул.”****” в град София, в посоката от ул.”***” към бул.”***”, по друг начин
казано - към Софийски университет”Свети Климент Охридски”,
управлявайки собствения си лек автомобил, марка”*****”, с регистрационен
номер *******, като в автомобила бил сам. При положение, че в района на
кръстовището на бул.“****” с площад”***”, по друг начин казано - “на коня”,
на прав пътен участък, водачът на моторното превозно средство бил
забелязан от фактически разположения срещу него в посоката му на
придвижване, дежурен екип на СДВР-ОПП, ангажиран на пост за регулиране
и подпомагане на движението, в състава на който били свидетелите П.В. и
П.М., конкретно, че нямал поставен предпазен колан, на същия от свидетел В.
- униформен полицай, чрез “изнасяне напред към платното за движение”, бил
подаден ясен сигнал за спиране за проверка, със стоп-палка, образец”МВР”,
както и било посочено мястото за спиране. На така подадения сигнал обаче,
въпреки че очевидно бил възприет от жалбоподателя, като водач на “*****”-
а, същият все пак не се подчинил, а продължил движението, “обръщайки
главата си настрани”, при което положение и по най-бързия начин
свидетелите В. и М. последвали “*****”-а, като междувременно по
полицейския радиоефир /по станцията/, синхронизирали действията си с
дежурния по същото време на съществуващ постоянен пост на кръстовището
на бул.”****” и бул.”***”, при сградата на Ректората на Софийски
университет“Свети Климент Охридски”, техен колега, отново ангажиран с
регулиране и подпомагане на движението, който “затворил движението”,
така, че за “*****”-а се включил червен сигнал от регулиращата последното
очертано кръстовище светофарна уредба и същият бил принуден да спре. В
този момент вече, жалбоподателят приел да изпълни разпореденото му от
полицейските служители, конкретно да извърши маневра и да се върне “на
коня”, където и след като била установена самоличността му, а и били
проверени изисканите от жалбоподателя документи - легитимиращите го като
3
водач на моторното превозно средство, а и на шофирания автомобил,
разяснени му били действията на полицейските служители, на което
жалбоподателят реагирал с констатация, че органите на реда “се занимавали с
глупости”, се пристъпило към образуване на административнонаказателно
производство, конкретно със съставяне от свидетел М. и в присъствието на
свидетел В., на акт, бланков №...., за установяване на административни
нарушения - по чл.103 ЗДв.П и по чл.137а,ал.1 ЗДв.П, описани като изразили
се съотв. в това, че на ...........година, около ***часа, в град София, по
бул.”****”, в посоката от ул.“***“ към бул.”***”, ***, пътувайки сам, е
управлявал лек автомобил, марка”*****”, с регистрационен номер *******,
лична собственост, който при подаден сигнал от полицейски инспектор П.В.
със стоп-палка, образец”МВР”, за спиране - възприет, не се е подчинил и е
продължил движението, като е бил спрян на кръстовището на бул.”****” и
бул.”***”, а по време на движението водачът и не е използвал обезопасителен
колан, въпреки наличието на такова оборудване в шофираното моторно
превозно средство. Така съставен, актът бил предявен на същата дата -
...........година, на жалбоподателя, който се възползвал от правото на
възражения по акта, но отказал да го подпише, удостоверено с подпис на
свидетел, също полицейски служител, а въз основа на акта, на ....година
началник Група към СДВР-ОПП издал атакуваното наказателно
постановление №....., с което и при условията на чл.18 ЗАНН, на
жалбоподателя Б.Д. били наложени административни наказания за всяко от
констатираните нарушения отделно - “глоба”, в размер 200лв. и “лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 3месеца, на
основание чл.175,ал.1,т.4 ЗДв.П и ”глоба”, в размер 50лв., на основание
чл.183,ал.4,т.7,предл.първо ЗДв.П, за нарушенията, описани от фактическа и
правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на
постановлението и в акта за тяхното установяване.
С оглед жалбата, предвид естеството на вменените нарушения и начина
на установяването им, за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в
наказателното постановление, по делото преимуществено са събрани гласни
доказателства, чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели,
актосъставител П.М. и свидетел по акта П.В., двамата ангажирани в
процедурата по образуване на административнонаказателното производство,
но и непосредствено с процеса по установяване на самите нарушения,
4
явявайки се и очевидци на последните, както са приобщени писмени
материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в
съда административнонаказателна преписка, а именно подробна
справка/картон на водача, за статуса на жалбоподателя като правоспособен
водач на моторно превозно средство и за наличието на съставени на лицето, в
качеството му на водач на моторно превозно средство, актове и фишове и
издадени наказателни постановления за нарушения на правилата за движение
по пътищата и заповеди - рег.№..../...г. и №..../....г., в последния случай ведно с
акт за встъпване в длъжност от ....година, на министъра на вътрешните
работи, имащи отношение към установяване компетентността на
актосъставителя и на наказващия орган.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно
жалбата, от гл.т. естество на констатираните нарушения, а и начин на
установяване, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си
правомощия е взел необходимите мерки за разкриването на обективната
истина, но същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от
страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че
събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели
полицейски служители, обсъдени поотделно и заедно, установяват
достатъчно убедително и еднопосочно гореизложената фактическа
обстановка.
За прецизност на изложението, що се касае и до двата пункта от
административнонаказателното обвинение, съдът намира уместно изрично да
отбележи, че за да приеме за установена гореизложената фактическа
обстановка, по същество съвпадаща с възприетата от органите на
административнонаказателното производство, основно дава вяра на гласните
доказателства, събрани по делото чрез показанията на разпитаните свидетели
полицейски служители, обсъдени поотделно и заедно. Съдът конкретно и
преди всичко има предвид, че и двамата разпитани свидетели полицейски
служители, практически са били ангажирани със самото установяване на
нарушенията, съотв. с показанията си са пресъздали непосредствени
възприятия, като по преценка на състава са направили това, всеки поотделно
убедително, възможно подробно от дистанцията на времето, разбира се всеки
“със свои думи”, но и двамата с подчертан стремеж към правдивост и в
никакъв случай самоцелно злепоставящо жалбоподателя като извършител на
5
деянията, демонстрирайки съхранени спомени и собствена впечатленост от
естеството на случилото се като цялостна ситуация на пътя, в същото време
без съществени противоречия помежду, що се касае до правнорелевантните
обстоятелства, характеризиращи и индивидуализиращи случая. За съда няма
никакво основание да поставя под съмнение добросъвестността и
правдивостта на визираните свидетелски показания, а и както вече е отразил -
няма и колебание да приеме, че свидетелите идентифицират случая,
споделяйки къде като място и какво се е случило, включително какво е било
поведението на жалбоподателя, като автор на деянията, в т.ч. и по времето на
реализираната в крайна сметка проверка, като например, че първо е било
установено шофирането без поставен предпазен колан, точно което на свой
ред е дало основанието на полицейския екип да предприеме съответните
действия, така, че автомобилът и още на мястото, на което водачът е бил
видян без предпазен колан в процеса на шофирането, да бъде спрян и
подложен на проверка, нещо, което жалбоподателят първоначално се е опитал
да избегне, реагирайки с обръщане на главата настрани и продължавайки
движението, като е спрял, “затворен” от подаден червен сигнал на
светофарната уредба, регулираща кръстовището на бул.“****” с бул.“***”,
благодарение на протеклата в оперативен порядък информация в полицейския
радиоефир и създадена организация от полицейските служители, едва при
което положение ***, изпълнявайки разпорежданията на контролните органи,
всъщност сам на първо време е “признал” несъответното си поведение, с думи
в смисъл и със съдържание, цитирани от свидетел В. в хода на разпита: “Ааа,
ти на мене ли махаш?”.
Действително прави впечатление, че двамата свидетели полицейски
служители в различна степен на детайлност са депозирали показанията си,
като по-подробен и по-образен, според районния съд, е бил свидетел П.В.,
което е съвсем естествена проява на паметовите възможности на различните
хора, на различната способност словесно, под формата на свободен разказ, да
бъде възпроизведена една житейска ситуация, при това от хора, които са я
възприели в рамките на свои обичайни служебни правомощия, но от различен
ъгъл /доколкото в случая тъкмо свидетел В. е бил по-активен, подавайки
сигнала за спиране, а и основно е комуникирал с жалбоподателя/, както и на
отново различната оценка, която различните хора имат, възприемайки една
ситуация, но при всички случаи важно за съда е, че и двамата свидетели,
6
видно е говорят за едно и също събитие като случай, който всеки един от тях
без колебание идентифицира, възпроизвеждайки спомени, при всички случаи
и категорично еднопосочни, при това и без сянка на недобросъвестност или
на желание жалбоподателят, като автор на стореното, неоснователно и
безпричинно просто да бъде злепоставен.
За пълнота на изложението, важно е на последно място и да се
отбележи, че самият жалбоподател, видно от съдържанието на жалбата, освен
с позоваване на правни съображения, е обосновал защитната си теза и с
аргумент, че възприетото като релевантни факти от
административнонаказателното обвинение, не отговаря на действителното
положение. Така наведен, съдът не приема за основателен довода, не защото
същият е такъв от защитната теза на жалбоподателя и е напълно бланкетен, а
защото на практика не намира никаква опора във формираната
доказателствена съвкупност, която според състава убедително, на фона на
възприетите анализ и оценка, потвърждава административнонаказателното
обвинение, като самият жалбоподател, въпреки предоставената му достатъчна
възможност, не е проявил активност да ангажира доказателства в хода и за
нуждите на съдебното производство, с които да обоснове защитната си теза,
респ. да се внесе колебание в тази на административнонаказателното
обвинение.
Предвид изложеното, съобразно жалбата, но и като е задължен да
извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразното издаване на
атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът
приема следното:
На първо място отчита, че жалбата на Б.Д. *** е допустима /явява се
подадена в приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при
положение, че наказателното постановление е било връчено на
санкционираното лице на 09.04.2021година, а жалбата е била депозирана
направо в съда, на 15.04.2021година, при това подадена по пощата на
13.04.2021година, видно от клеймо на пощенския плик, приложен като лист
5-6 от делото, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо
пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба и отговаря на
изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде разгледана по
същество, касателно и двата пункта на атакуваното постановление.
7
Във връзка с последното изложено, от значение е и това, че
разпоредбата на чл.189,ал.13 /предишен чл.189,ал.5, редакцията след
изменението, обнародвано ДВ бр.51 от 26.06.2007г./ ЗДв.П, съгласно която
“не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена
глоба до 50лв. включително”, с решение на Конституционния съд на
Република България №1 от 2012година, обнародвано ДВ бр.20 от
09.03.2012г., е обявена за противоконституционна, а в ДВ бр.77 от
09.10.2012г. е обнародвано и изменение в ЗАНН, в сила от същата дата -
09.10.2012г., с което изцяло е отменена и разпоредбата на чл.59,ал.3 ЗАНН.
При това положение, съдът с приоритет и в разрез с жалбата, преценява,
че доколкото става въпрос за административнонаказателното производство,
развило се в рамките на класическа процедура, т.е. такава, започнала със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, от
процесуална гл.т., в конкретния случай се констатира, че само при
съставянето на акта за установяване на административните нарушения, въз
основа на който е било издадено обжалваното наказателно постановление, е
била допусната нередовност, свързана с несъответното, по аргумент от
чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.40,ал.1 и 3, чл.42,т.7 и
чл.43,ал.1 ЗАНН, съставяне на акта в присъствието само на един свидетел.
Така констатираното несъответствие с процесуалните правила обаче, взето
само по себе си, съдът преценява, че няма характер на съществено
процесуално нарушение и в т.см. не може да обуслови отмяна на
постановлението, доколкото по принцип не е довело до накърняване на
правото на защита на наказаното лице, а и не е препятствало възможността да
бъде разкрита обективната истина.
В заключение, а и в разрез с доводите в жалбата, в последния случай
включващи аргументи за допуснати нередовности от процедурно естество в
рамките на административнонаказателното производство, наведени напълно
бланкетно, без конкретика, съдът приема, че при образуването на
административнонаказателното производство, съставянето на акта и
издаването на атакуваното наказателно постановление, в случая са били
спазени предвидените в ЗДв.П и в ЗАНН приложими срокове, органите на
административнонаказателното производство логично, в достатъчна пълнота
и последователност, от гл.т. на правнорелевантни факти, взаимовръзки между
8
последните и в съответствие между възприета фактическа и юридическа
формулировка на констатираните нарушения, а и при идентичност, са
оформили съдържанието на акта и на наказателното постановление, като по
този начин в достатъчна степен са гарантирали правата на санкционираното
лице, в т.ч. са обезпечили и възможността за пълноценно реализиране на
правата на наказания *** в настоящото съдебно производство, образувано по
жалба срещу наказателното постановление, като в същото време и са били
създадени предпоставки съдът пълноценно да реализира правомощията си по
разкриване на обективната истина.
Доколкото единствен конкретен довод в жалбата, свързан с преценката
за законосъобразност при развитието на административнонаказателното
производство, е този за неспазен давностен срок, съдът приема изрично да
отговори на същия, намирайки го категорично неоснователен. Това
приоритетно е така, защото изобщо няма давност за връчване на вече
издадено наказателно постановление, а отделно от това и отнесено към
случая, са били спазени приложимите изисквания по чл.189,ал.14 /предишен
чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.34,ал.1 и чл.34,ал.3 ЗАНН, както няма предпоставки
да се счита изтекла релевантната за казуса относителна, а и абсолютна
давност, изключваща административнонаказателното преследване, по
аргумент от предвиденото в значимите разпоредби на чл.189,ал.14 /предишен
чл.189,ал.6/ вр. чл.11 ЗАНН вр. чл.80,ал.3 вр. ал.1,т.5 и чл.81,ал.3 Наказателен
кодекс /НК/ на Република България, на фона и на становището, възприето в
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и ІІ колегия
на ВАС, на последно място и при положение, че в случая изобщо няма място
за обсъждане на давностните срокове за изпълнение на административните
наказания.
С оглед приобщените като писмени доказателства по делото заповеди
на министъра на вътрешните работи, а и от гл.т. разпоредбите на чл.189,ал.1
ЗДв.П и на чл.189,ал.12 /предишен чл.189,ал.4/ ЗДв.П, съдът счита, че в
достатъчна степен обосновано може да приеме, че актът е бил съставен, респ.
атакуваното наказателно постановление е било издадено от компетентно
длъжностно лице.
Що се отнася до нарушението по пункт първи, преценявайки, че
възприетите в акта и в атакуваното наказателно постановление фактически
9
констатации се явяват установени по несъмнен начин от събраните по делото
гласни доказателства, съобразно възприетия по-горе анализ, съдът намира за
законосъобразно да приеме, че в случая жалбоподателят *** е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна, признаците от състава на
вмененото му административно нарушение по чл.103 ЗДв.П, изразило се в
неизпълнение на нареждане на орган за контрол и регулиране на движението,
в случая неспиране с управляваното моторно превозно средство при подаден
ясен сигнал за това, със стоп-палка, образец”МВР”, от контролен орган -
униформен полицай, поради което съдът намира, че са налице
предпоставките за потвърждаване по основание на атакуваното наказателно
постановление, с което при приложимост и на принципното правило,
заложено в разпоредбата на чл.18 ЗАНН, е била ангажирана личната
административнонаказателна отговорност на Б.Д. на основание чл.175,ал.1,т.4
ЗДв.П.
Що се касае до наложените административни наказания, съдът преди
всичко съобразява, че освен приложимост на правилото, произтичащо от
разпоредбата на чл.18 ЗАНН, а именно за наличие на предпоставки при
реализиране на административнонаказателната отговорност за извършени
нарушения, при положение, че са повече от едно, наказание да бъде
определено за всяко отделно, че няма промяна в законодателството, считано
от времето на извършване на нарушението - ...........година, до приключването
на производството пред районния съд, а именно до ****година, която да
обуславя обсъждане на плоскостта на принципното правило, произтичащо от
разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, конкретно що се касае до нарушението по
пункт първи.
С така направените предварителни уточнения, що се касае до
административните наказания, наложени на Б.Д. за извършеното от него
административно нарушение по пункт първи, съдът приема, че същите, макар
законосъобразно определени като вид и при условията на кумулативност, от
гл.т. на размер, макар също да са в рамките на предвидения от закона,
конкретно в санкционната разпоредба на чл.175,ал.1 ЗДв.П /лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6месеца и
глоба от 50 до 200лв./, на практика, според съда, не са били
индивидуализирани при стриктно спазване на приложимите изисквания по
10
чл.12 и чл.27 ЗАНН, като се има предвид непосочването от наказващия орган
на отчетените обстоятелства, съобразени като смекчаващи и отегчаващи
отговорността на лицето, при което положение съдът преценява, че би било в
най-пълна степен законосъобразно и обективно, както размерът на “глоба”-та,
така и на кумулативното наказание “лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство”, да бъдат намалени до минималните, предвидени
в санкционната част на нормата, инкорпорирана в разпоредбата на чл.175,ал.1
ЗДв.П, а именно “глоба” 50лв. и “лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство”, за срок 1месец, доколкото, както стана ясно, от друга
страна съдът няма правомощие да заменява, да определя размер на
административното наказание под предвидения в закона най-нисък предел
или да не налага едно от кумулативно предвидените наказания.
Що се касае до нарушението по пункт втори, отново по същество,
преценявайки, че възприетите в акта и в атакуваното наказателно
постановление фактически констатации се явяват установени по несъмнен
начин от събраните по делото гласни доказателства, анализирани и
интерпретирани в посочения по-горе смисъл, съдът намира, че в достатъчна
степен се явява законосъобразно да приеме, че жалбоподателят Б.Д.,
конкретно като водач на моторно превозно средство, попадащо в категория
М1, отново по смисъла на ЗДв.П и без да е установено да е покривал някоя от
хипотезите, сочещи на изключение от принципното правило за използване на
обезопасителни колани по време на шофиране, е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, признаците от състава на вмененото
му административно нарушение по чл.137а,ал.1 ЗДв.П, наред с това по чл.103
ЗДв.П, поради което са налице предпоставките за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление по основание и в тази част.
Що се касае до административното наказание, наложено на *** за
административното нарушение по чл.137а,ал.1 ЗДв.П, съдът отново с
приоритет съобразява, че няма промяна в законодателството, считано от
времето на извършване на нарушението - ...........година, до приключването на
производството пред районния съд, а именно до ****година, която да
обуславя обсъждане на плоскостта на принципното правило, произтичащо от
разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, като с така направеното уточнение приема,
че последното, освен че е било законосъобразно определено като вид, с оглед
11
предвиденото - “глоба 50лв.”, от гл.т. на размер, доколкото също е в рамките
на предвидения от закона, който в този случай е фиксиран в санкционната
разпоредба на чл.183,ал.4 ЗДв.П, практически изобщо не дава възможност за
индивидуализация, в насока определяне на по-леко наказание, доколкото
съдът няма и правомощие да заменява или да определя размер на
административното наказание под предвидения в закона най-нисък предел /в
т.см. чл.27,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН/, а и при положение, че отчита, че напълно
законосъобразно и правилно случаят не е бил оценен като “маловажен”, тъй
като за отбелязване е самото естество на стореното, покриващо признаците от
състава на две административни нарушения, но още констатацията, почиваща
на приобщената като писмено доказателство справка картон на водача, видно
от която *** очевидно е изградил навици на недисциплиниран водач, който в
това качество, още към ...........година е имал немалко регистрирани други
нарушения на правилата за движение по пътищата, като в заключение
съставът споделя становище, че като приема основателно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на *** по казуса, същият, при
положение, че съдебният акт влезе в сила, законосъобразно и целесъобразно е
да понесе наказанията за всяко от извършените от него две административни
нарушения отделно, във вида и размерите, съобразно изложеното по-горе, без
да има дори само съмнения за упражнявана спрямо жалбоподателя
необоснована административнонаказателна репресия.
На последно място, за пълнота на изложението, за отбелязване е, че
материалите по делото не обективират направени деловодни разноски, поради
което, съобразено със становището по крайния изход на делото, а и при
липсата на отправено в този смисъл искане от страна по делото, съдът не
приема основание да се произнася в насока възлагане /присъждане/ на
деловодни разноски.
Мотивиран от всичко изложено в съвкупност, с оглед характера на
настоящото производство, съобразно правомощията си и на основание
чл.189,ал.14 ЗДв.П вр. чл.63,ал.1,изр.първо ЗАНН - редакцията преди
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
12
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №....., издадено на ....година
от началник Група към СДВР-ОПП, в частта, в която на Б.Д. ***, ЕГН
**********, жив. град София, бул.”****” №..., ВХ.***, са наложени
административни наказания - “глоба”, в размер 200 /двеста/лева и “лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 3 /три/месеца,
на основание чл.175,ал.1,т.4 Закон за движението по пътищата, за това, че на
...........година, около ***часа, в град София, по бул.”****”, в посоката от
ул.“***” към бул.”***”, е управлявал лек автомобил, марка”*****”, с
регистрационен номер *******, лична собственост, като при подаден сигнал
за спиране със стоп-палка, образец”МВР” от полицейски инспектор, водачът
не е спрял, а е продължил движението, въпреки че е възприел служителя и
подадения от него сигнал, като е бил спрян на кръстовището на бул.”****” и
бул.”***” - административно нарушение по чл.103 Закон за движението по
пътищата, като НАМАЛЯВА размера на наложената “глоба”, от 200
/двеста/лева на 50 /петдесет/лева и срока на наложеното кумулативно
административно наказание “лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство”, от 3 /три/месеца на 1 /един/месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №....., издадено на
....година от началник Група към СДВР-ОПП, в частта, в която на Б.Д. ***,
ЕГН **********, жив. град София, бул.”****” №..., ВХ.***, е наложено
административно наказание “глоба”, в размер 50 /петдесет/лева, на основание
чл.183,ал.4,т.7,предл.първо Закон за движението по пътищата, за това, че на
...........година, около ***часа, в град София, по бул.”****”, в посоката от
ул.“***” към бул.”***”, е управлявал лек автомобил, марка”*****”, с
регистрационен номер *******, лична собственост, като по време на
движението водачът не е използвал обезопасителен колан, въпреки наличието
на такова оборудване в автомобила - административно нарушение по
чл.137а,ал.1 Закон за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГРАД СОФИЯ, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
13
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14