Определение по дело №2875/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №169

гр.Пловдив, 23.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                         ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                           Иван Анастасов                                                                                            

като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д. №2875/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

         Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против  Разпореждане № 10147/20.11.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 18838/2019 г. на ПРС- 19 гр.с., в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П.И.Л., ЕГН№********** за сумата 163,07 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение  и  сумата  от 200  лв.-  разходи и  такси  за  извънсъдебно  събиране. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното  разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение.

  Жалбоподателят е изложил оплаквания, че съдът незаконосъобразно е извършил проверка за неравноправни клаузи, с което е превишил правомощията си в заповедното производство; че на заявителя не е дадена възможност да изложи доводите си за липса на неравноправни клаузи, с което РС е ограничил правата му в процеса; счита, че в договора не са налице клаузи, които могат да се квалифицират като неравноправни. Счита, че след като в заповедното производство не могат да се представят доказателства, съдът не би могъл да извършва преценка дали някоя клауза от договора е неравноправна; счита, че са налице основанията за дължимост на договорната неустойка; че същата не е прекомерна, тъй като има за цел да обезщети страната за претърпени загуби, че в случая не може да се приеме нищожност само поради противоречие на добрите нрави. По отношение на претенцията за дължимост на извънсъдебни разходи счита, че изрично законодателят е предвидил подобна възможност за събирането им с оглед нормата на чл.10А, ал.1 от ЗПК.

            Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. По същество:

            Обжалва се разпореждане, в частта, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на 163,07 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение  и  сумата  от 200  лв.-  разходи и  такси  за  извънсъдебно  събиране, за които съдът е приел, че клаузите в потребителския договор за заплащане на посочените суми са неравноправни.

            Основното оплакване в частната жалба касае липсата на правна възможност за извършване на проверка за неравноправни клаузи в заповедното производство. Съдебната практика приемаше, че в заповедното производство по реда на чл.410 от ГПК, заповедният съд не може да извършва проверка за неравноправни клаузи в потребителските договори по аргумент, че производството е едностранно, развива се в закрито заседание и страните са лишени от възможност да обосноват възраженията си и респ. да събират доказателства по тях. В последствие, в съдебната практика се наложи противното разбиране, като се даде приоритет на защита на потребителя, като се прие, че съдът служебно следи за противоречие с императивни правни норми, каквито са нормите в ЗЗП. За да няма противоречива практика и законодателят предприе изменения в процесуалния закон, като изрично задължи заповедния съд да извършва подобна проверка, независимо дали производството е по реда на чл.417 или чл.410 от ГПК. Така, според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случая правата на заявителя се претендират от договор за кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП , поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

            По същество, ПОС намира, че извършената от ПРС преценка за неравноправност на посочените две клаузи от договора за кредит е правилна. В случая в договора за потребителски кредит е поставено условие на кредитополучателя за дължимо поведение – предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, за което се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни, като е определен изключително кратък срок за това /3 дни/, след изтичане на който кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 10% от главницата за месеца, която е в голям размер.  В чл.143, т.5 от ЗЗП е казано, че клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е неравноправна.

            Претендираната сума от 200 лв. като разходи и такси, също съставлява допълнително заплащане, което санкционира забавата на длъжника, което не може да бъде предвидено при сключване на договора за кредит. Съдът намира,  че посочената  претенция  е  в противоречие  с  разпоредбите  на  чл.10а, ал.2 от ЗПК,  според която кредиторът  не  може  да  изисква  заплащане  на такси  за  действия  по управление  на кредита,  каквито  представляват действията  по  извънсъдебното  му  събиране,  и  чл.33, ал.1  и  ал.2  от  ЗПК,  където е казано, че  при  забава  на  потребителя  кредиторът  има  право  само на  лихва върху неплатената  в срок  сума  за  времето  на  забавата,  размерът  на  която  не  може да  надвишава  законната лихва.  В този смисъл правилно първоинстанционният съд е посочил, че с тази клауза се цели заобикаляне на нормата на чл.33 от ЗПК, при което и на осн. чл.21 от ЗПК същата е нищожна.

            Предвид горните съображения съдът намира, че подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

            Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ ЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, против  Разпореждане № 10147/20.11.2019г. на ПРС, 19 гр.с., постановено по ч.гр.д.№ 18838/2019 г. в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П.И.Л., ЕГН№********** за сумата 163,07 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение  и  сумата  от 200  лв.-  разходи и  такси  за  извънсъдебно  събиране.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ :