Решение по дело №4063/2022 на Софийски районен съд

мотиви
към решение по НАХД № 4063/2022 г.
по описа на СРС, НО, 93. състав
С постановление от 29.03.2022 г. на СРП по досъдебно производство № 1679/2021 г.
по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 39445/2021 г. по описа на СРП е отправено предложение
на основание чл. 375 от НПК до СРС да се произнесе с решение по реда на чл. 376 и
следващите от НПК, с което П. О. Х. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание по чл. 78а от НК, за това, че: на 07.06.2021 г., около
17:30 ч. - 17:50 ч., в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, след кръстовището с ул.
„Витиня“ в посока Околовръстен път, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Хюндай Атос“ с per. № **** извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - по време на
движение неколкократно се приближил странично до попътно движещия се от дясната му
страна л. а. „Пежо 307“, с per. № **** управляван от М. К. М., като скъсявал дистанцията
между двата автомобила и навлизал в дясната лента, постепенно избутвал движещия се лек
автомобил „Пежо 307“ към бордюра на пътното платно, ударил с предната част на
автомобила си задната лява врата на лекия автомобил „Пежо 307“, след което и извикал „Ей,
сопол, ела да се разберем!“ - престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
По внесеното постановление е образувано НАХД № 4063/2022 г. на Софийски
районен съд. С разпореждане № 4444 от 14.04.2022 г. делото е насрочено за разглеждане по
реда на глажа XXVIII от НПК.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият П. О. Х., редовно призован, се явява лично и се представлява от
редовно упълномощения си защитник - адв. Т. С. от САК. Дава обяснения по повдигнатото
обвинение като заявява, че не се признава за виновен. В хода на съдебните прения поддържа
казаното от своя защитник. При упражняване правото си на последна дума навежда, че не е
извършил вмененото му деяние.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият П. О. Х. с ЕГН **********, роден на 23.03.1977 г. в гр. София, е
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, неработещ,
постоянен адрес: гр. София, кв. „Левски“, ул. „Княгиня Косара“ № 13.
На 07.06.2021 г. около 17:30 ч. свид. М. К. М. управлявал лек автомобил марка
„Пежо 307“ с per. № **** като се движел в посока от гр. София към с. Кривина. В
автомобила били още свид. Е. М., която се возела на пасажерската седалка до тази на
шофьора, и свид. Н. Д., която се намирала в задната част на превозното средство. На
кръстовището на ул. „Витиня“ с бул. „Ботевградско шосе“ свид. М. ситуирал управлявания
от него автомобил в лявата лента от пътното платно, като посредством пътепоказателите на
транспортното средство сигнализирал за намерението си да предприеме маневра по завиване
наляво. Пътният светофар, чрез който се регулирало преминаването през кръстовището,
излъчвал немигаща светлина в червен цвят, която забранявала на М. навлизането в пътния
участък. Непосредствено зад него се намирал лек автомобил марка „Хюндай Атос“ с per. №
**** управляван от обвиняемия Х., който прибирал дъщеря си от училище. От светофарната
уредба бил подаден зелен светлинен сигнал, указващ възможността за преминаване през
кръстовището, при което обаче свид. М. останал на място, като се забавил с привеждането
на автомобила си в движение с няколко секунди. Това провокирало някои от изчакващите
водачи, в това число и обвиняемия, да подадат звуков сигнал. Потегляйки, М. отправил
въпросителен жестов знак към намиращия се зад него участник в движението, и
1

поглеждайки в лявото странично огледало на автомобила си изразил учудването си от
поведението му. Тъй като прозорците на предния лек автомобил били свалени, обвиняемият
Х. успял да възприеме действията на свид. М., вследствие на което го последвал и
предприел агресивни маневри, захождайки странично и озовавайки се в опасна близост до
него. Доближавайки се до попътно движещото се МПС, обвиняемият отправял към водача
му жестове с ръка, и навлизайки в зоната му на движение, го принудил да се отклони от
праволинейния си курс, достигайки крайната дясна част от пътното платно. Обвиняемият
предприел движение надясно, удряйки с предната дясна част на автомобила си
управляваното от свид. М. МПС в задната лява врата.
След сблъсъка, в опит да изпревари успоредно движещия се автомобил, М. увеличил
скоростта си на движение, като активирал и аварийната сигнализация на превозното си
средство. На следващото кръстовище се приготвил да завива наляво, като междувременно в
съседната лента се озовало управляваното от обвиняемия Х. МПС. Последният отворил
страничния прозорец и отправил към М. обидни думи, наричайки го „сопол“ и приканвайки
го да слезе от автомобила за да се разберат. Свид. М. не му отговорил, като предприел ляв
завой и продължил движението си по ул. „Летоструй“ до първото възможно място за
спиране. За случая бил подаден сигнал до телефонът за спешни повиквания 112, на който се
отзовали служители на Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, които установили нанесените на
автомобила имуществени вреди и изготвили протокол за ПТП. По повод действията на
обвиняемия, срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в
който били вписани констатации за неупражняване на достатъчен контрол над
управляваното МПС и напускане на местопроизшествието без уведомяване на
компетентните органи за контрол.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства и писмените доказателства, а именно:
обясненията на обвиняемия П. О. Х. и показанията на разпитаните свидетели Н. Д. и М. М.,
дадени в хода на съдебното следствие, приобщената справка за съдимост на обвиняемото
лице и преценените на основание чл. 378, ал. 2 от НПК материали от досъдебното
производство.
Съдът възприема и кредитира с доверие събраните по делото гласни и писмени
доказателства, тъй като в по-голямата си част същите кореспондират помежду си, липсват
противоречия между тях и преценени в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата
обстановка по делото по безспорен и несъмнен начин.
Приетото по делото актуално свидетелство за съдимост на обвиняемия дава пряка
доказателствена информация относно липсата на предходни негови осъждания, а
същевременно свидетелства и за факта, че същият не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Що се касае до обясненията на обвиняемия, съдът установи, че същите бележат
известни противоречия спрямо останалата доказателствена съвкупност, поради което
същите следва да бъдат подложени на индивидуално обсъждане на основание чл. 305, ал. 3,
изр. 2 от НПК. Последното е осъществено при съобразяване с факта, че освен
доказателствен източник, обясненията представляват и защитно средство на обвиняемия,
посредством което последният изгражда своята защитна теза.
Пред съда привлеченото в качеството на обвиняем лице заявява, че не е извършило
действията, описани в постановлението на СРП, въз основа на което е образувано
настоящото съдебно производство. Същевременно обаче признава, че се е движил в
непосредствена близост до автомобила на св. М. М. - „плътно зад колата му на метър-два“.
Отрича да е изблъсквал успоредно движещото се до него МПС, както и да го е принуждавал
да се измести в крайната дясна лента - към бордюра на пътното платно. Наведеното
твърдение за физическо съприкосновение между огледалата на двата автомобила не намира
2

подкрепа в нито един компонент от доказателствената съвкупност. Последователни и
едностранни сведения за по-сериозен сблъсък, предизвикан именно от обвиняемия, се
извличат имплицитно от показанията на всички изслушани свидетели. За интензитета на
настъпилия удар, причините за възникването му и нанесените материални щети
свидетелстват приложените по ДП протокол за ПТП /л. 27 от ДП/, опис-заключение за вреди
на МПС /л. 28-29 от ДП/ и декларация /л. 34 от ДП/, въз основа на които може да се направи
единственото закономерно заключение за виновността на обвиняемия в предизвикването на
разглежданото произшествие. В досъдебната фаза на производството по делото са били
приобщени писмените материали по административнонаказателна преписка № 21-4332-
018280/07.09.2021 г. по описа на СДВР, по която са били събрани сведения от лицето П. Х. в
качеството му на участник в ПТП. Пред разследващите органи същият е отдал причините за
възникване на инцидента е действията на трето лице - водач на черна кола, която го била
засякла, принуждавайки го рязко да завие надясно и по този начин да осъществи контакт с
автомобила на свид. М.. В нито един етап от настоящото наказателно производство обаче не
се поддържат подобни твърдения, поради което обсъжданата теза не следва да бъде
кредитирана с доверие, като съдът асоциира механизма на удара с умишлените действия на
Х., свързани с рязко отклонение от праволинейното си движение и насочване на автомобила
по посока на попътно движещото се в съседната лента МПС. На следващо място съдът
отчита недостоверността на обясненията на обвиняемия в частта им, с която е заявена липса
на осъществена словесна комуникация между участниците в пътнотранспортното
произшествие. От събраните гласни доказателства категорично се установява
положителният факт, че Х. и М. са си разменили реплики, а отворените прозорци на
управляваните от тях автомобили са позволили на всеки от тях да възприеме слухово
насочените към него вербални изрази. Именно в това се корени и причината за проявената
от страна на обвиняемия агресия, свързана с предприети хулигански действия и отправени
обидни думи, квалификации и закани за физическа саморазправа.
При съотнасяне на дадените от обв. Х. обяснения и показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели съдът констатира съществено несъответствие във
фактическите твърдения. При анализ на данните, които се извличат от разпита на
свидетелите М. М. и св. Н. Д. съдът констатира пълнота и последователност като отчете, че
изложеното от тях съдържа информация, както за собственото им поведение, така и за това
на обвиняемия без свидетелстването им да е обвързано със заинтересованост. От
изложеното от св. М. и св. Д. се установява предприетите от обв. Х. действия на 07.06.2021
г. на бул. „Ботевградско шосе“ по време на управлението на лекия автомобил,
приближаването към колата, управлявана от св. М.-л.а „Пежо“, притискането на
автомобила към бордюра, навлизането в дясната лента за движение и последвалия удар по
врата на лекия автомобил, както и употребения от страна на обв. Х. израз. Съдът приема и
дава вяра на показанията на свидетеля М., чрез които по един недвусмислен начин се
потвърждава и идентичността на обвиняемия. В хода на разпита си свидетелят е дал
подробни идентификационни данни за самоличността на лицето, предприело
общественоопасните прояви, като дори го е разпознал сред присъстващите в съдебната зала.
Потвърждение е получено и от разказа за последваща случка, при която свидетелят е бил
пресрещнат от Х., който го е причакал пред дома му в опит да осъществи контакт с него.
Така развилата се ситуация е породила у М. чуство на тревожност, несигурност и страх от
евентуални бъдещи прояви на обвиняемия, което го е подтикнало да потърси съдействието
на служителите на МВР. Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че в показанията на
свидетеля се отличава несъществена неточност в посочването на марката на автомобила,
управляван от Х. - „Форд“ вместо „Хюндай“, но съвпадението в останалите
инивидуализиращи белези на МПС-то дава основание на съда да заключи, че се касае за
техническа грешка, продиктувана от липсата на автотехнически знания у свидетеля.
Съдът кредитира с доверие събраните по делото писмени доказателствени средства,
3

тъй като същите кореспондират изцяло помежду си, а също така съответстват смислово и на
гласните доказателства, като съвкупната им преценка дава пълно, ясно и обстоятелствено
описание на фактическата обстановка по делото. Наличните по делото доказателства
установяват по един безспорен, несъмнен и еднопосочен начин извършеното от обвиняемия
деяние, за което е внесено предложение от СРП същият да бъде освободен от наказателна
отговорност.
При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна
страна:
Обвиняемият П. О. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от СРП,
като аргументите на съда са следните:
Безспорно е установено, че на 07.06.2021 г., около 17:30 ч. - 17:50 ч., в гр. София, по
бул. „Ботевградско шосе“, след кръстовището с ул. „Витиня“ в посока Околовръстен път,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Хюндай Атос“, с per. №
**** П. О. Х. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - по време на движение неколкократно се
приближил странично до попътно движещия се от дясната му страна л. а. „Пежо 307“, с per.
№ **** управляван от М. К. М., като скъсявал дистанцията между двата автомобила и
навлизал в дясната лента, постепенно избутвал движещия се лек автомобил „Пежо 307“ към
бордюра на пътното платно, ударил с предната част на автомобила си задната лява врата на
лекия автомобил „Пежо 307“, след което и извикал „Ей, сопол, ела да се разберем!“ -
престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Съставомерните белези на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК включват
извършването на непристойни действия, чрез които грубо да се нарушава обществения ред и
се изразява явно неуважение към обществото.
При анализ на естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършеното,
се извършва преценка дали конкретно деяние е непристойно, нарушава ли грубо
обществения ред и представлява ли явно неуважение към обществото. В ППВС № 2/1974 г.
непристойните действия са определени като „неприлични, безсрамни, които са израз на
ругатни, буйство, невъзпитаност и други скандализиращи обществото“, а грубо нарушение
на обществения ред има, когато „деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация
против установения ред“.
В конкретния случай действията на обвиняемия П. О. Х. несъмнено са от естество да
предизвикат реакция на възмущение от страна на свидетеля М., който на кръстовище от
инкриминирания пътен участък се е забавил с привеждането на лекия си автомобил в
движение, което е продиктувало разнообразните форм на агресия, които са намерили израз в
поведението на обвиняемия Х., който е настигнал автомобила на свидетеля, приближил се е
в опасна близост до него, започнал е да ограничава направлението на движението му и го е
ударил. Както свидетелят М. като водач на МПС, така и неговите спътници - Е. М. и свид.
Н. Д., са добили преки възприятия върху вербалните нападки, отправени от страна на
обвиняемия, който е изрекъл обидни квалификации по адрес на М., предизвиквайки го към
физическа саморазправа с думите „Ей, сопол, ела да се разберем!“.
Описаните действия, които съдът приема за безспорно осъществени, са израз на
буйство, невъздържаност и неуважение към обществото, като грубо са нарушили
обществения ред. Непристойното поведение на обвиняемия е било пряко насочено към друг
водач на превозно средство, а именно - свидетеля М.. По делото безспорно е установена
липсата на каквито и да е лични мотиви, тъй като обвиняемият и М. М. не са се познавали
към момента на извършване на инкриминираното деяние. Наред с това обаче са накърнени
безопасността и спокойствието и на други субекти - намиращите се в автомобила на
4

последния лица, а също така и на останалите участници в движението по пътищата, чието
засягане се извежда от концентрацията на транспортни средства и високата интензивност на
трафика по пътните артерии на града съобразно времевите характеристики на деянието.
Поведението на обвиняемия, изразяващо се в проява на вербална агресия спрямо друго
лице, е своеобразна демонстрация на несъобразяване с порядките на съвременното
общество, със социалните правила за съжителство и общуване между хората и с
абсолютното право на индивида да не се засягат неговите чест и достойнство. Конкретните
фактически действия, свързани с нарушаване правилата за движението по пътищата, пък са
манифестация на личното му незачитане на установените в Закона за движение по пътищата
и Правилника за прилагането му императивни повели, както и на несъобразяване с правото
на лична неприкосновеност на личността. Действията на обвиняемия се характеризират с
упоритост и настойчивост, тъй като по протежението на една относителна дълга отсечка от
пътя постоянно е осъществявал настъпателни движения по посока на успоредно движещия
се автомобил на свид. М., придружени със засичане и дори - осъществяване на физически
контакт между двете превозни средства, като въпреки опитите на М. да избегне досега с
наближаващия го автомобил, обвиняемият не е преустановил действията си.
От обективна страна безспорно са налице хулигански подбуди за извършване на
действията от страна на обвиняемото лице, с цел да демонстрира пренебрежение и
незачитане на обществото и да погази, при това грубо, установените правила за нормално
общуване и зачитане на човешката личност. Конкретните действия на П. Х. без причина и
обосновка разкриват демонстративност на поведението му, придружени са с употреба на
обидна квалификация и словесна закана и сочат, че в съзнанието му е била оформена ясна
представа, че нарушава по груб начин съществуващите в обществото правила за
общоприето поведение. Налице е проява на неуважение и засягане на установените в
обществото порядки, защитаващи добрите нрави и телесната неприкосновеност на всеки
негов член. Поведението на обвиняемия сочи, че той е демонстрирал по недопустим за
общоприетите социални порядки начин, като ги е пренебрегнал.
По тези съображения съдът намира, че с непристойните си и агресивни действия той
е целял да наруши установените в обществото правила. От субективна страна обв. П. Х. е
действал при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Той ясно е
съзнавал, че на обществено място, какъвто е процесният пътен участък, и то в активна част
от денонощието, отличаваща се с особено засилен трафик на движение, е нарушил
правилата за движение по пътищата с неправомерното използване на клаксон в градски
условия, несъобразяването с изискването за спазване на отстояние от другите превозни
средства и създаването на опасност за движението им, незачитането на положението,
скоростта и посоката на движение на попътно движещ се автомобил и умишленото
предизвикване на пътен инцидент с участието на друго МПС. Това му поведение, в
комбинация с инициирането на вербални пререкания с друго лице, отправянето на обидни
изрази към него и приканването му към физическо насилие, се характеризира със своята
непристойност и нарушаването на установения порядък и общоприетите норми за
поведение. Следователно, безспорно се установи, че интелектуалният момент на умисъла на
дееца е включвал представата, че с действията си е престъпил установените правила за
поведение в обществото. Наред с това обвиняемият е съзнавал както общественоопасния
характер на действията си, така и настъпването на техните общественоопасни последици, но
въпреки това ги е извършил, при положение, че е имал психическата годност да се въздържи
от това.
Що се касае до релевираните от защитника на обвиняемия възражения за
недоказаност на обвинителната теза, съдът възприе същите за неоснователни и
необосновани. На първо място, не се установиха противоречия в показанията на
изслушаните свидетели, съобразно които употребените от обвиняемия изразни средства са
индивидуализирани с нужната степен на конкретика. Неотносими към съставомерността на
5

процесното деяние са твърденията за отправени от страна на свидетеля М. провокации, тъй
като дори същите да се приемат за обективно осъществени, те не са от естество да изключат
обществената опасност или виновността на дееца, нито пък биха могли да обусловят
отпадането на наказателната му отговорност за изпълването на съответния престъпен
състав. Позоваването на проведено административнонаказателно производство, приключило
с влязло в сила наказателно постановление, също няма отношение към съставомерността на
разглежданите хулигански прояви, тъй като изпълнителните деяния на посочените от
административнонаказващия орган нарушения се различават значително по своето
съдържание от състава на престъпното хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК, предвид което не
може да се направи извод за накърняване на принципната забрана за двойна наказуемост „не
bis in idem“.
Конкретиката на настоящия случай обуславя извод за наличие на предпоставките на
чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Обвиняемият П. Х. е пълнолетен, същият не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието са предвидени
наказания лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК, с деянието не са причинени имуществени вреди, които да са инкриминирани като
престъпен резултат от извършеното престъпление, и целите на наказанието могат да бъдат
постигнати чрез налагане на административно наказание.
За да индивидуализира наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия
П. Х., съдът съобрази липсата на данни за имущественото положение на последния, чистото
му съдебно минало, обуславящо извода, че се касае за изолиран инцидент, както и
относително ниската степен на обществена опасност на извършеното и на дееца. Въз основа
на това, при превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено в минималния предвиден в закона размер, а именно
- глоба от 1000 /хиляда/ лева.
Настоящата съдебна инстанция счита, че с така наложеното на обвиняемия Х.
административно наказание ще се постигнат успешно целите на специалната и генерална
превенции, като се въздейства поправително и превъзпитаващо не само по отношение на
личността на обвиняемия, но така също и по отношение на останалите граждани, склонни
към извършване на подобни деяния.
По досъдебното производство е приложено веществено доказателство — 1 бр.
компактдиск (CD-R) - л. 45 от ДП, съдържащ звукозапис на постъпило от свидетеля М.
обаждане до телефона за спешния повиквания 112, като съдът постанови приложеното
веществено доказателство да остане по делото след влизане на решението в сила.
При горните мотиви, съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	681
Дата:	9 февруари 2023 г. (в сила от 9 февруари 2023 г.)
Съдия:	Петя Данаилова Петкова

Дело:	20221110204063
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	31 март 2022 г.

Решение по дело №4063/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите