№ 12223
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110113560 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск от Д. Г. Д., ЕГН **********
срещу [ЮЛ] АД, ЕИК [НОМЕР] с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата в размер на 542,34 лв.,
представляваща главница по договор за предоставяне на кредит – транскарта
на физическо лице по сметка № **********, сключен на 11.11.2003 г., ведно
със законната лихва, считано от 20.08.2011 г. до окончателното плащане,
627,92 лв., представляваща изтекла договорна лихва за периода от 28.12.2006
г. до 18.09.2011 г., 25 лв., представляващи държавна такса и 50 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16086/2011 г. по
описа на РС [НАСЕЛЕНО МЯСТО], 15 състав. Посочва се, че процесните
вземания са прехвърлени с договор за цесия на ответника по делото.
Релевират се доводи, че въз основа на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № [НОМЕР] по описа на ЧСИ К.П.. Позова се на изтекла
погасителна давност.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който я оспорва като недопустима. Твърди, че
предявеният иск е по чл. 424 ГПК и е депозиран извън преклузивния срок.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
1
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск.
Ответникът следа да докаже, че е предприел действия по спиране и
прекъсване на давността.
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че за сумата в размер на 542,34 лв.,
представляваща главница по договор за предоставяне на кредит – транскарта
на физическо лице по сметка № **********, сключен на 11.11.2003 г., ведно
със законната лихва, считано от 20.08.2011 г. до окончателното плащане,
627,92 лв., представляваща изтекла договорна лихва за периода от 28.12.2006
г. до 18.09.2011 г., 25 лв., представляващи държавна такса и 50 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16086/2011 г. по
описа на РС [НАСЕЛЕНО МЯСТО], 15 състав. Вземания са прехвърлени с
договор за цесия на ответника по делото. Въз основа на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № [НОМЕР] по описа на ЧСИ К.П..
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на предявения иск. Съдът счита, че е сезиран с иск с пранво
основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба ищецът твърди факти и
обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а
именно изтичане на погасителна давност след влизане в сила на заповедта за
изпълнение.
Давността е институт на материалното право. Целта на погасителната
давност е своевременното упражняване на субективните граждански права,
като чрез нея на кредитора се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни
правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че не е упражнено в
определен от закона срок от време.
Основанията за спиране и прекъсване на давността са изчерпателно
изброени в чл.115 и чл.116 ЗЗД и не могат да се прилагат разширително.
2
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е винаги пет години. Разпоредбата има предвид
съдебни решения, които са станали окончателни и подлежат на изпълнение,
като началният момент на давността е датата на влизането им в сила. В този
смисъл е и Решение № 141 от 17.07.2019 год. по гр.д. № 3152 по описа за 2018
година на ВКС, III ГО.
Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника в
срока по чл. 414, ал. 1 ГПК прави вземането по заповедта безспорно. По арг.
за противното от чл. 424 ГПК тя се ползва със сила на пресъдено нещо. И
наистина, длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК,
може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след
изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК (така
определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о.).
Това означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2
ЗЗД е станала петгодишна, защото, макар да не представлява съдебно
решение, постановено в исков, когнитивен процес, заповедта за изпълнение
прави вземането безспорно. Именно защото тя се ползва с такава
правоустановителна сила, преклудирана е възможността длъжникът да
оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с
аргументи, черпени от възражения, които е могъл да изложи в срока за
възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК той може да
релевира само възражения за осъществили се юридически факти след този
момент.
При тези мотиви съдът намира, че давността за вземанията на
ответника по изпълнителния лист е петгодишна и е започнала да тече от
датата на влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК – арг. чл. 117, ал. 2
ЗЗД вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Същото становище е застъпено и в Решение №
2494 от 08.04.2019 г. по в. гр. д. № 6395 / 2018 г. на Възз. II-в състав на
Софийски градски съд; Решение № 7227 от 25.10.2019 г. по в. гр. д. № 12743 /
2018 г. на Възз. IV-д състав на Софийски градски съд; Решение № [НОМЕР]
от 14.10.2020 г. по в. гр. д. № 15984 / 2019 г. на Възз. III-б. състав на
Софийски градски съд и други/.
Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни
изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от
3
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и
действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на
покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
В настоящия случай ответникът, в чиято доказателствена тежест е да
установи факти, водещи до спиране и прекъсване на давността, не твърди
такива да са настъпили и не ангажира доказателства, поради ответното
дружество следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването на
факти и обстоятелства в негова доказателствена тежест, която съдът ясно и
точно е указал с доклада по чл. 140 ГПК. Следователно Софийски районен
съд не може да направи обоснован извод петгодишната давност да е спирана
или прекъсвана след влизане в сила на заповедта за изпълнение през 2011 г.,
поради което искът следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищцата в размер на 50 лв държавна такса и 400 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание
чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Г. Д., ЕГН ********** не дължи на [ЮЛ]
АД, ЕИК [НОМЕР] сумата в размер на 542,34 лв., представляваща главница
по договор за предоставяне на кредит – транскарта на физическо лице по
сметка № **********, сключен на 11.11.2003 г., ведно със законната лихва,
считано от 20.08.2011 г. до окончателното плащане, 627,92 лв.,
представляваща изтекла договорна лихва за периода от 28.12.2006 г. до
18.09.2011 г., 25 лв., представляващи държавна такса и 50 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена
4
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16086/2011 г. по
описа на РС [НАСЕЛЕНО МЯСТО], 15 състав, поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК [ЮЛ] АД, ЕИК [НОМЕР] да
заплати на Д. Г. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 450 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5