№ 2369
гр. София, 23.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 25 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани Захариева
СъдебниЕмил Трайчев Стоянов
заседатели:Петър Стоянов Грошлев
при участието на секретаря Таня Ст. Г.
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Захариева Наказателно дело от
общ характер № 20221100201613 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ М. Б. М. -уведомен се явява с редово
упълномощения си защитник адв. Н..
МИНИСТЪРЪТ НА ФИНАНСИТЕ – се представлява от ст.юрк. С.Л.,
с пълномощно, представено към предявения граждански иск от министъра на
финансите.
СЪДЪТ докладва на страните, че съдебен заседател Е.С. пътува в
момента към Съдебната палата и ще закъснее, предвид усложнената
метеорологична обстановка в гр. София.
С оглед горното, СЪДЪТ обяви почивка до пристигане на съдебния
заседател.
След обявената почивка, в 10:10 часа, в залата се яви съдебен
заседател Стоянов.
Съдебното заседание продължава в пълен съдебен състав, при
участието на същият съдебен секретар и прокурор, и явилите се страни.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредително заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ
СЪДЪТ се убеди в самоличността на подсъдимото лице чрез
1
представен от документ за самоличност:
М. Б. М., роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
средно образование, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к. ****, ЕГН:
**********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия в наказателното производство,
както и в провежданото днес разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата си в наказателното производство.
Беше ми разяснен характерът на разпоредителното заседание. Нямам искане
за отвод.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да правим отводи.
СЪДЪТ докладва предявен граждански иск от министъра на финансите
срещу подсъдимия М.Б. М..
ЮРК. ЛАФАЗАНКСИ: Поддържам иска.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме за разглеждане.
ЗАЩИТАТА: Моля да не се приема за съвместно разглеждане
гражданския иск. Данъчната материя е фактически и правно усложнена.
Настоящото производство, макар и наказателно, по същество означава да
направим повторна ревизия на дружеството, чийто управител е бил
подсъдимия, а пък ревизионните актове и обстоятелствата и фактите по тях са
сложни.
На второ място, очевидно погасен по давност иск, няма нужда да
затруднява допълнително наказателния процес.
По тези съображения, мисля че не трябва да се приема за съвместно
разглеждане, тъй като ще усложни и забави хода на наказателното
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание, като съобрази становищата на
страните, взе предвид предявения граждански иск от министъра на финансите
срещу подсъдимия М. и предмета на делото, намира че така предявения
граждански иск, в случай че бъде приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство, ще затрудни същото. Аргументите в тази
връзка, изложени от защитата се споделят от съда, а именно, че е налице
усложнена правна материя, която ще бъде допълнително затруднена от
съвместното разглеждане на гражданския иск наред с наказателната материя,
като отделно от това, че в случай че гражданският иск е погасен по давност,
то това е въпрос по същество, който съдът обсъжда при постановяване на
присъдата си. Предвид гореизложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство предявения от министъра на финансите гражданки иск срещу
подсъдимия М. Б. М..
2
СЪДЪТ освободи ст.юрк. Л. от залата.
СЪДЪТ, предостави възможност на страните за становище по
въпросите, подлежащи на обсъждане по чл. 248, ал. 1, т. 1-8 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Смятам, че делото е подсъдно на СГС. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия. По отношение на
особените правила за разглеждане, в момента няма да взема отношение.
Нямам искания за нови доказателства.
ЗАЩИТАТА: Делото е подсъдно на настоящия съд. Няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
Допуснати са на досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на
процесуалните права на обвиняемия и по-конкретно на правото му по
разбираем начин да научи точно в какво престъпление е обвинен.
Формулираната в обвинителния акт квалификация на престъплението
не съответства текстово с разпоредбата на чл. 255, ал. 1 от НК. В
обвинителния акт се твърди, че М. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения, докато законовата формулировка е „който избегне
установяване или плащане на данъчни задължения“. Разликата между „и“ и
„или“ е много съществена. Ако е избегнато установяването на данък, не може
да има обвинение и за избегнато плащане на същия. При укрит данък няма
нищо за плащане и затова наказателната отговорност за избегнатото му
установяване. При деклариран и установен данък, може да има наказателна
отговорност за избягване на неговото плащане. Ето защо, установяването или
плащането са признаци от състава, дадени в НК алтернативно, а не
кумулативно, както е формулирано обвинението.
Дадох си труд да прегледам и съдебната практика, която категорично
застава на становището, че двете форми на изпълнителното деяние могат да
се осъществяват само в условията на алтернативност по отношение на едно
данъчно задължение. Не става ясно с използването на инкриминираните
дневници за покупки и справки-декларации и декларации по ЗКПО,
подсъдимият какво е целял – дали избягване на установяване на данъчните
задължения или пък избягване на плащането на данъчни задължения. Ако те
са били използвани да бъде избегнато установяването на данъчните
задължения, то няма как данъчните задължения да бъдат установени, з ада
бъдат платени, а от тук да се търси наказателна отговорност за избягване на
плащането. Само ликвидни изискуеми данъчни задължения подлежат на
изпълнение и само по отношение на такива е възможно избягването на
плащането. Няма как подсъдимият да е извършил и двете изпълнителни
деяния, включени в състава на чл. 255 от НК.
От тук възниква и основната неяснота, създаваща пречка на
3
подсъдимия, а дори и на мен, да разбера в извършването на какво
престъпление е обвинен той с въпросния обвинителен акт. Не може да не се
отбележи, че обвинителния акт преповтаря констатациите на ревизионен акт
от 10.11.2015 г. издаден на МИПО ИНВЕСТ ЕООД, с който са установени
данъчните задължения, цитирани в обвинението. Следователно, няма как да
се твърди, че М. е избегнал установяването на данъци, тъй като именно на
това основание се базира и самия обвинителния акт - на установените.
На второ място, също много съществен въпрос – относно деяние № 8 и
деяние № 9 /предпоследното и последното обвинение/, тъй както са
подредени в диспозитива на обвинението, се твърди, че в ГДД по ЗКПО
подсъдимият е декларирал разходи по фактури. Там се твърди, че
подсъдимият е декларирал разходно в определен размер по фактури, които
обаче не са индивидуализирани, както е направено в предходните точки на
обвинението, т.е. фактурите е трябвало да бъдат изброени задължително.
От друга страна, в декларацията по ЗКПО не се декларират никъде
разходи по фактури. В ГДД по ЗКПО се декларират разходи по отчета за
приходите и разходите на предприятието, който отчет е съставен елемент на
ГФО, който пък ГФО се формира чрез извличане на данните от вторичните
счетоводни документи на предприятието, т.е. никъде в тази декларация не се
декларират разходи по фактури, т.е. няма как да има такова обвинение, че той
е декларирал разходи по фактури. Такъв директен пренос от фактурата към
декларацията няма. Явно обвинението е приложило същата логика, каквато е
при облагането по ДДС, където фактурите директно се включват в
дневниците и от там постъпват в справката-декларация като данни, но по
ЗКПО, за да стигне един разход в тази декларация, той въобще няма никаква
връзка с никакви фактури. Той постъпва в тази декларация от отчета за
приходи и разходи, който отчет пък се съставя по счетоводен стандарт и по
никакъв начин не може да се направи връзка между декларацията и разходите
по някакви фактури.
Следващо, по много особен начин в обвинението относно механизма на
деянията се сочи, че са извършени посредством фактическите действия на
счетоводителя на предприятието, който съставял, подписвал и подавал
инкриминираните данъчни декларации. От теорията знаем, че посредствено
извършителство има тогава, когато дееца използва наказателно неотговорни
лица, каквито са малолетни, невменяеми или заблудени, участващи при
деянието при незнание на фактическите обстоятелства, принадлежащи към
състава на престъплението, които действат като оръдие на дееца, без да
съзнават противоправността и наказуемостта на деянието си. В тази връзка, в
обвинителния акт няма никакви съображения на какво правно и фактическо
основание счетоводителя е счетен за наказателно неотговорно лице. Не се
разбира кои фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на
престъплението не е знаел. Не е изложено и поради какви съображения е
прието, че той не е осъзнавал противоправност и наказуемост на определени
действия, които са сърцевината на счетоводната професия. Отчитам, че е
извън логиката да очакваме счетоводителя да преценява дали всяка, донесена
му за осчетоводяване фактура е реална доставка или не, но счетоводителя е
4
този, който преценява дали да декларира дадените му фактури като такива с
право на данъчен кредит или такива без право на данъчен кредит. Именно
счетоводителя е длъжен да прилага принципите на предпазливост и
документална обоснованост при отразяване на стопанските операции. Именно
счетоводителя на едно предприятие решава дали да признае за разход сумите,
подадени – сделки, доставки, фактури или напротив, да завиши финансовия
резултат по ЗКПО. Липсата на мотиви на обвинението, по които
счетоводителят е признат за наказателно неотговорен, както за подсъдимия,
така и за мен представлява пречка да организираме защитата си относно
механизма на извършване на деянието, а обвинението не може да каже, че
изготвянето и подаването на данъчни декларации по двата основни данъчни
закона са фактически действия. Напротив, това са основни правни действия в
данъчното право и то с много сериозни правни последици. От тази гледна
точка, основното неразбиране при нас е, как така счетоводителя е изготвил,
съставил, подал, лично подписал и входирал в НАП инкриминираните
данъчни декларации, а обвинението е насочено управителя на дружеството.
Дори и наистина да има основания за освобождаване от наказателна
отговорност на счетоводителя, то е трябвало да бъдат изложени, с оглед на
това да си организираме защитата по този въпрос.
Ако от наказателна гледна точка нещата изглеждат ясни и обосновани,
от данъчно правна гледна точка не са, а пък в случая имаме бланкетни правни
норми на чл 255 от НК, чието съдържание се запълва от данъчните закони и
от гледна точка на данъчното право, обвинението е неразбираемо. От тази
гледна точка, това е отстраним порок, който може да се поправи чрез
преформулиране на обвинението, ако въобще след обмислянето на тези
съображения е възможно да се конструира.
Моля да върнете делото на прокуратурата за отстраняване на
процесуалните нарушения.
По т. 4 на чл. 248 от НПК – не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила. Не са налице основания за
разгл3уеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия
или резервен съдебен заседател. Не е необходимо назначаването на защитник,
тъй като има упълномощен такъв. На този етап нямаме искания за вещи лица,
преводач и действия по делегация.
Не е необходимо да се вземат мерки за процесуални принуда.
Към този момент нямаме искания за събиране на нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от защитника си.
ПРОКУРОРЪТ: Смятам, че всички представени от защитата
съображения са въпроси по същество.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание, след като изслуша
становището на страните по въпросите, подлежащи на обсъждане в
разпоредително заседание и съобразявайки разпоредбата на чл. 248, ал.1, т.1-
5
8 НПК, съобразявайки становището на страните, намира следното:
Делото е подсъдно на Софийски градски съд.
Не се установяват основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Във връзка с развитите възражения от защитата за допустнати
отстраними процесуални нарушаване в хода на досъдебното
производство,довели до нарушаване на правата подсъдимия да разбере в
какво е обвинен, формулирано основно в три подточки, ,които налагат делото
да бъде върнато на прокуратурата, настоящият съдебен състав намери
следното:
По отношение на първото от твърдените нарушения, а именно че
кумулативно е изписано в диспозитива на обвинението избягване на
установяване и плащане на данъчни задължения, съдът намира, че
действително съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 1 от НК, посочените
изпълнителни деяния за осъществяване на състав на престъплението са
алтернативно дадени, този въпрос обаче е въпрос по същество, по който съдът
може да се произнесе с постановяване на окончателния си съдебен акт по
делото.
Подобно е отношението на съдебния състав и относно оплакването за
съществено процесуално нарушение, свързано с твърдението на прокурора за
посредствено извършителство на престъплението, за което е привлечен М.
към наказателна отговорност.
Това е така не на последно място и предвид обстоятелството, че съдът
не е в правомощие да указва на прокурора спрямо кое лице да повдигне
обвинение. Фактическите твърдения на прокурора са ясни от
обстоятелствената част на обвинителния акт, посредством които той приема
механизма на извършване на престъплението, за което М. е обвинен.
СЪДЪТ обаче намира за основателно възражението на защитата
относно повдигнатото обвинение за извършено престъпление на 21.03.2015 г.
и на 28.03.206 г. (последните два пункта от диспозитива на обвинението).
Действително, в тази част волята на прокурора е останала неясна. Съдът
намира, че няма пречка прокурора да твърди посочените обстоятелства, а
именно отчетени разходи в ГДП по фактури , но същите трябва да бъдат
конкретизирани. В конкретният случай обаче, изброяването единствено на
имената на фирмите, чиито фактури се твърди, че са част от състава на
престъплението, което се е реализирало от подсъдимия М. по чл. 255, ал. 3,
вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е абсолютно недостатъчно и по
никакъв начин не осигурява запознаване с обвинението на подсъдимото лице
и защитата, с оглед организиране на адекватна защита в наказателното
производство.
СЪДЪТ намира, въпреки че констатира основание за прекратяване на
съдебното производство, поради допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение в хода на досъдебното производство, изразяващо се в
неяснота в обвинителния акт относно последните два пункта от обвинението,
че следва да се произнесе и по останалите въпроси, подлежащи на
6
разглеждане в разпоредително съдебно заседание, доколкото определението в
частта му по т. 3 на чл. 248, ал. 1 от НПК подлежи на инстанционен контрол и
резултат от това определение би могъл да бъде отмяна на определението на
съда за прекратяване на съдебното производство, с оглед на което и предвид
обезпечаване последващите действия по същото.
Съдът намира, че предвид заявеното от защитата по т.4 на чл.248а,ал.1
от НК не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила
на НПК, а именно провеждане на съкратено съдебно следствие. Не са налице
и основания за разглеждане на делото в хипотезите на т. 5 от същата
разпоредба от НПК.
Мярка за процесуална принуда по делото не е взета спрямо обвиняемия,
с оглед на което и предвид явяването му в съдебно заседание, съдът намира че
не са налице основания за вземане на такава към настоящия момент.
Предвид гореизложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1613/2022 г. по
описа на СГС, НО, 25 състав.
НЕ ВЗЕМА МЯРКА за процесуална принуда по отношение на
подсъдимия М.М..
ВРЪЩА делото на Софийска градска прокуратура за отстраняване на
посочените процесуални нарушения.
Определението относно прекратяването на съдебното производство и
мярката за процесуална принуда подлежи на обжалване и/или протест по
реда на Глава 22 НПК пред Софийски апелативен съд.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
10:50 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7