Р Е
Ш Е Н И Е № 260522
гр. Пловдив, 28.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, трети граждански състав,
в публично заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Вили Шутова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 16583 по описа за 2020
г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Кей Би
Си Банк България ЕАД / с предишно наименование "Райфайзенбанк
/България/" ЕАД/, с ЕИК ********* против Д.А.Д., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за признаване за установена
дължимостта на следните суми: сумата от 1000 лева, представляваща главница по
рамков договор № *********** за ползване и издаване на безконтактна кредитна
карта ************** от ****** год. предсрочно изисуема от ****** год., договорна /възнаградителна/ лихва – 42.16 лева за
периода 16.05.2017 год. до 15.07.2017 год., лихва за забава в размер на 1,15
лева за периода 16.05.2017 год. до 15.07.2017 год, изискуема такса съгласно чл.
37 и чл. 49 от Договора в размер на 33.97 лева за периода 13.05.2017 год. до
10.06.2017 год, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда -
18.11.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66050/2019 г. по
описа на РС С., а при условията на евенуалност – обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
процесните суми на същото основание.
В исковата молба се твърди, че между
страните е сключен рамков договор № *********** за ползване и издаване на
безконтактна кредитна карта ********** от ******* год по силата на който банката
е отпуснала кредитен лимит от 1000 лева, съгласно чл. 31 от Договора, който е
напълно усвоен. Срокът на договора бил три години съгласно чл. 14. В чл.33 от
Договора е уговорена възнаградителна лихва, която се начислява върху усвоената
част от кредитния лимит към края на отчетния период за периода от края на
отчетния период до пълното погашение. Уговорена била и наказателна лихва м
чл.47 от Договора при изцяло или неплащане на минимални погасителни вноски в
размер на 10% годишна база върху забавеното плащане. Ищецът поддържа, че е
изпълнил задълженията си по договора, като е отпуснал на ответника парична сума
за възмездно ползване, но насрещно изпълнение не било налице. Твърди че
договора е станал предсрочно изискуем, тъй като на датите на падежа на ***** до
***** год.вкл. кредитополучателят не заплатил дължимите месечни вноски. На
длъжника била съобщена предсрочна изискуемост на ****** год. като съобщението
било изпратено до адреса му, посочен в договора за кредит. За процесните суми
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.66050/2019 год. на СРС, която била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал.5 от ГПК, поради което правен интерес от предявяване на настоящите установителни
искове. При условията на евентуалност предявява осъдителни искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца процесните вземания, като се позовава на
предсрочната им изискуемост. Моли за уважаване на иска и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника чрез особен представител със становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение на страните по процесиня договор за кредит. Сочи че предсрочна
изискуемост не е обявена на длъжника, а особения представител не можл да приема
подобни изявления. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.
Пловдивският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №
66050/2019 г. по описа на СРС, вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По главните искове, за да бъдат уважени
ищецът носи доказателствената тежест да установи наличието на посоченото
облигационно правоотношение, усвояването на кредита от ответника, наличието на
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка
(възнаградителна лихва) и уговорка за заплащане на обезщетение за забава,
забавата на кредитополучателя, като установи вземанията си и по размер за
посочените процесни периоди, както и условията за настъпване и обявяването на
предсрочната изискуемост на договора на длъжника.
От представения по делото Договор за
ползване и издаване на безконтактна кредитна карта за ползване и издаване на
безконтактна кредитна карта *********** от ****** год. е видно че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит по силата на който
ищецът отпуска на ответника кредитeн лимит в размер на 1000 лева, срокът на договора е три
години, уговорена е възнаградителна лихва, коятосе начислява върху усвоената
част от кредитния лимит към края на отчетния период за периода от края на
отчетния периоддо пълното погасяване на задълението. Уговорена е и наказателна
лихва при цялостно или частнично неплащане на минималните погасителни вноски в
размер на 10% годишна база върху забавеното плащане.
С Определение от ***** г. на ищеца е
указано, по реда на чл.183 ГПК, да представи оригинал на договора за кредит или
заверен препис от него, като са указани и последиците от непредставянето им.
В съдебно заседание, проведено на ***** г.
съдът е приел като писмено доказателство, представения от ищеца с молба от *****
год. заверен препис от рамковия договор /л.**/. Особеният представител не е
оспорил, че договорът е подписан от ответника, предвид което съдът приема, че
именно ответникът Д. се е съгласил и задължил по него.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л.***/, която съдът кредитира, се установява, че на ****** год. на
ответника Д. е отпуснат кредитен лимит в размер на 1000 лева от ищеца, която
сума е усвоена от ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за за ползване и
издаване на безконтактна кредитна карта.
Съгласно трайно установената съдебна
практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС,
Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо
дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3
от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесният договорът е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност
на кредита, годишният процент на разходите, лихвен процент по кредитът и
условията за прилагането му, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска, подписан от кредитополучателя, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да се откаже от
договора. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя. Липсват Общи условия, които да са отделно от
договора за кредит.
С оглед изложеното съдът приема, че
договорът е валидно сключен.
По вземането за главница
Ищецът претендира главница в размер на 1000
лева. Твърди се на датите на падеж от ****** год. до ***** год. вкл. ответникът
не е заплатил дължимите месечни вноски.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експретиза се
установява, че ответникът е усвоявал многократно кредитния лимит по процесния
договор за кредитна карта. Непогасени към датата 18.11.2019 год. /датата на
постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ са: общо 1077.28 лева, от които:
главница в размер на 1000 лева; договорна /възнаградителна/ лихва – 42.16 лева
за периода 16.05.2017 год. до 15.07.2017 год., лихва за забава в размер на 1,15
лева за периода 16.05.2017 год. до 15.07.2017 год, изискуема такса съгласно чл.
37 и чл. 49 от договора в размер на 33.97 лева за периода 13.05.2017 год. до
10.06.2017 год.
Няма данни за извършени
плащания по кредита след ***** год. От датата на първото просрочие – **** год.
до **** год. са изминали *** дни.
В
чл.52, т.5 от договора е предвидено, че кредиторът може да обяви кредитния
лимит за предсрочно изискуем при непогасяване в срок на задължение съгласно
раздел III.5. В случая от ССчЕ се
установява, че първата вноска по която длъжникът е изпаднал в забава е вноска с
падеж ***** г., като до датата на подаване на заявлението не са платени никакви
вноси, тоест повече от четири такива и е изминал срок от *** дни. Това налага
извод, че е настъпила обективната предпоставка, предвидена в договора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
За да настъпи предсрочната изискуемост е
необходимо същата да бъде обявена на длъжника, съгласно чл.60, ал. 2 от ЗКИ и
указанията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, като обстоятелството, че в договора е предвидена
автоматична предсрочна изискуемост е ирелевантно и не поражда действие, ако
предсрочната изискуемост не бъде обявена на длъжника.
Видно от обратна разписка към известие за
доставяне до ответника от ищеца на същия е направен опит да бъде връчено, чрез
пощенски услуги, уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост с изх.№ ********,
но писмото не е потърсено. Длъжникът е търсен на заявения в договора адрес. В
известието за доставяне е изписан номера на писмото на банката, с което
съобщава на ответника за настъпването на предсрочната изискуемост. Приложено е
и самото у,ведомително писмо.
Съдът приема, макар и реално на длъжника
да не му е връчено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост, че ищецът
е положил дължимата грижа да уведоми за това длъжника, като го е търсил на
известния адрес, посочен в договора. Именно със своето поведение ответникът е
станал причина да не му бъде връчено уведомлението, доколкото не е потърсил
пратката, както и не е заявил друг адрес, на който да може да бъде намерен,
въпреки че видно от приложената справка за постоянен и настоящ адрес /л. **/ на
***** год. ответникът е променил настоящия адрес и се е регистрирал на адрес с.
Ч., общ.- Б., а съгласно чл. 205 от договора всички уведомления до страната,
която не е съобщила за новия си адрес на банката, се считат за валидно получени
на стария адрес след валидно удостоверяване от страна на куриерската служба,
какъвто е настоящия случай.
В
подкрепа на това е и обстоятелството, че ответникът е търсен в заповедното
производство, два месеца по-късно от както е търсен от ищеца, на адреса от
договора, но не е намерен, като са събрани сведения от съседи, че нямат
информация за него, а от настоящия му адрес информацията е, че той е продал
жилището си. Ответникът е търсен и по настоящото дело на адреса по договора,
който съвпада с постоянния адрес, както и на настоящия му адрес, но не е
намерен.
Предвид изложеното, съдът намира, че кредитът
е надлежно обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди дата на подаване на
заявлението в съда, а именно към дата ****** г., от която датата е известието
от пощенските служби, с което е върната разписката на ищеца. Ищецът е положил
дължимата грижа за уведомяването на длъжника, като неговото бездействие - не е
потърсил пратката и е напуснал адреса, който е заявил, без да уведомява
кредитора си за новия си адрес, е причина да не му бъде връчено уведомлението.
В този смисъл Решение № 40/17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014 г. I TO на ВКС.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът
има вземане за главница спрямо ответника в общ размер на 1000 лева, обявени за
предсрочно изискуеми преди датата на подаване на заявлението в съда. В тежест
на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Не се събраха
доказателства в тази насока. Неблагоприятните последици от недоказването на
факта на погасяване на задълженията са за ответника. Искът за главница се явява
основателен до пълния предявен размер.
В тази връзка се явява и основателна
претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.11.2019 г. до
окончателното плащане.
Предвид уважаване изцяло на главния иск за
главница съдът не дължи произнасяне по евентуалния осъдителен иск.
По отношение на възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 42.16
лева за периода 16.05.2017 г. до 15.07.2017 г. В договора е уговорена
възнаградителна лихва, като съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ, което
съдът кредитира договорната лихва за процесния период възлиза в размер на
търсената сума именно от 42.16 лева. В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване
на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи
лихва в претендирания от ищеца размер и искът следва да се уважи в пълен
размер.
По отношение на обезщетението за забава
В чл.47 от договора за ползване и издаване
на безконтактна кредитна карта е предвидено, че при неизпълнение на задълженията
за плащане на дължимите месечни погасителни вноски длъжникът дължи обезщетение
за забава - в размер на 10 процента на годишна база върху забавената дължима от
картодържателя сума.
От ССчЕ се установява, че за процесния
период наказателната лихва е в размер на претендираната от ищеца сума от 1.15
лева.
По отношение искането за присъждане изискуема такса съгласно чл. 37 и чл. 49 от Договора в
размер на 33.97 лева за периода 13.05.2017 год. до 10.06.2017 год от
ССчЕ се установява, че за процесния период тази такса е именно в претендирания размер
на 33.97 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че и тази
претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски
се пораждат за ищеца.
Ищецът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски, като доказа такива, както следва - 75 лева - държавна
такса за исковото производство, 300 лева - депозит за особен представител, 200
лева - депозит за ССчЕ и 58.80 лева – такса по фактура за нотариална заверка на
договор. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в
размер на 150 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр.
с чл. 25 от НЗПП. Общо разноски в исковото производство 783.80 лева, които на
основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени в пълен размер.
В заповедното производство ищецът е
направил следните разноски 25 лева - платена държавна такса и 150 лева -
юрисконсултско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени в пълен
размер. Общо разноски за заповедното производство 175 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.Д., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на Кей Би Си Банк България ЕАД / с предишно наименование "Райфайзенбанк
/България/" ЕАД/, с ЕИК *********, сумата в размер на 1000 лева, представляваща
главница по договор за ползване и издаване на безконтактна кредитна карта ************* от ***** год. договорна /възнаградителна/ лихва – 42.16 лева за
периода 16.05.2017 год. до 15.07.2017 год., наказателна лихва в размер на 1,15
лева за периода 16.05.2017 год. до 15.07.2017 год, изискуема такса съгласно чл.
37 и чл. 49 от Договора в размер на 33.97 лева за периода 13.05.2017 год. до
10.06.2017 год, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда -
18.11.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66050/2019 г. по
описа на РС София.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Райфайзенбанк
/България/" ЕАД, с ЕИК *********, сумата в общ размер на 783.80 лева -
разноски в исковото производство и сума в общ размер на 175 лева, разноски по
ч. гр. д. № 66050/2019 г. на РС С.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението,
ч.гр.д. № 66050/2019 г., по описа на РС София, ведно с препис от решението, да
се върне поради отпадане на необходимостта от същото.
Да се издаде РКО на особения представител на ответника – адв. К. за
сумата от 300 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Г.Й.