Р Е Ш
Е Н И
Е №26002
гр. Кюстендил, 10.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на двадесет и девети юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при секретаря Вергиния Бараклийска
след като разгледа докладваното от съдия Богоева в.гр.д. № 142/2021 г. по описа на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.344, ал.1 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 263209/17.03.2021 г. от С.А.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез пълномощника му адв. Е.П. от САК, насочена против решение № 260118 от 09.03.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2202/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е отхвърлил предявените от С.А.Н. срещу „*******************************” ООД искове с правно основание: чл. 334, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № 001/24.11.2020 г., с която трудовото правоотноение между страните е прекратено; чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за сумата от 539, 75 лева за периода от 24.11.2020 г. до 30.11.2020 г., както и за периода от 30.11.2020 г. до 30.05.2021 г. за сумата от 1 481 лева месечно, като неоснователни, както и го е осъдил основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалваното решение. Сочи, че приетото от съда в първоинстанционното решение относно липса на нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, доколкото изготвянето на заповедта за уволнение преди изслушването на служителя не е нарушение на чл. 193 от КТ, противоречи на относимите към казуса материално-правни разпоредби на КТ, като сочи доводи в тази насока, твърдейки, че е налице хипотезата на чл. 193, ал. 2 от КТ и съдът следва да отмени дисциплинарното наказание на въззивника, без да разглежда спора по същество. Противопоставя се на приетото от съда, че тежестта на доказване на липсата на предпазни облекла и други предпазни средства е на уволнения служител, независимо че тежестта за доказване на законосъобразността на извършеното дисциплинарно уволнение е на работодателя. Акцентира, че неясно защо съдът е приел, че липсата на предпазни облекла не може да бъде причина за отсъствие от работа за повече от два работни дни, макар че по отношение на ищеца може да се твърди, че работи в прекалено рискова среда, която предвид преките контакти с болни пациенти без предпазно облекло, отчитайки възрастта и здравословното му състояние, със сигурност би довела до негативни последици върху здравето му. Подчертава, че задължение за работодателя е осигуряването на здравословни и безопасни условия за труд на работника/служителя, и изпълнението на това задължение е относимо към настоящото производство обстоятелство, по което съдът не се произнесъл.
С въззивната жалба се твърди, че съдебното решение е немотивирано, необосновано и постановено в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Сочи се, че съдът не се е мотивирал защо кредитира показанията на св. К.-Р.и К., нито ставало ясно коя част от техните показания водела до извод относно съблюдаване на условията на чл. 189, ал. 1 от КТ, също така съдът използвал бланкетни изрази. Акцентира, че предвид събраните по делото гласни доказателства ищецът не е извършил тежко дисциплинарно провинение, тъй като неговите функции са били поети от трето лице. Твърди, че съгласно постоянната съдебна практика на ВКС неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, се приравнява на липса на мотиви, което е нарушение на съдопроизводствено правило. Отделно се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е посочил и анализирал всички събрани по делото доказателства, визирайки събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетел по искане на ищеца. По същество се иска отмяна изцяло на първоинстанционното решение като неправилно и уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „*******************************“ ООД чрез пълномощника адв. Й.Г. ***, в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е била спазена от работодателя и съдът правилно е приел, че не е налице санкцията по смисъла на чл. 193, ал. 2 от КТ, сочат се аргументи в подкрепа на това становище. Във връзка с твърдяното нарушение на трудовата дисциплина подчертава, че по делото е безспорно доказано, че въззивникът не се е явявал на работа за целия период от 10.11.2020 до 25.11.2020 г., че работодателят е осигурил на служителите си здравословни и безопасни условия на труд, както и защитни облекла и предпазни средства, а ищецът не е имал пряк контакт с пациенти. Определят се като необосновани твърденията на въззивника за допуснати от съда процесуални нарушения и се посочва, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е изчерпателно мотивирано, а съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, достигайки до правилни и обосновани правни изводи от фактическа и правна страна. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските във въззивното производство.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
- 2 -
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 и 2 КТ от С.А.Н. срещу „*******************************” ООД.
Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника от 01.10.2015 г. по силата на сключен Трудов договор № 39/01.10.2015 г. С последното подписано между страните Допълнително споразумение към горепосочения трудов договор от 02.01.2020 г., основното трудово възнаграждение на ищеца е определено да бъде 2 300, 00 лв., считано от 01.01.2020 г., а със Заповед № 49 от 18.11.2020 г., работодателят „********************” ООД с ЕИК **********е поискал писмени обяснения от ищеца относно неявяването му на работа за периода от 10.11.2020 г. до 18.11.2020 г. В предоставения на служителя срок, същият е подал писмените си обяснения по указания в заповедта начин, като твърди, че обясненията на ищеца са получени надлежно от работодателя на 25.11.2020 г., а със Заповед № 1/24.11.2020 г., издадена от „****************” ООД, работодателят го уволнил дисциплинарно за извършени нарушения на трудовата дисциплина, а именно – неявяване на работа в рамките на 10 последователни работни дни, като в рамките на отсъствието лицето не е предоставило извинителна причина пред работодателя. Възразява срещу законността на извършеното уволнение, излагайки съображения за неспазване на условията на чл. 193 КТ от страна на работодателя – ответник, както и обстоятелства, касаещи оспорване законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание с твърдения за липса на нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца и несъобразяване от страна на ответника на липсата на предходни дисциплинарни наказания на ищеца при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му и да го отмени; да му присъди обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а именно за периода от 24.11.2020 г. до 30.11.2020 г. в размер на 438, 09 лв. изчислено върху последното получавано трудово възнаграждение, а именно 2 300 лева; да му присъди обезщетение за времето, през което е започнал по-нископлатена работа поради уволнението, а именно за периода от 30.11.2020 г. до 30.05.2021 г., в размер на 1 274 лева месечно, на основание чл. 225, ал. 2 от КТ. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил предявените искове с твърдението за законосъобразност на наложеното наказание, подкрепяйки го с обстойно изложени доводи. Искането е за отхвърляне на предявените искове.
За да постанови обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че изготвянето на заповедта преди
изслушването не е нарушение на чл. 193 КТ, тъй като наказанието се смята за
наложено и поражда действието си от момента на връчването на заповедта; че
наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ и при
спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание; както и че наложеното
наказание съответства на извършеното нарушение предвид събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите К. – Р. и К.. По изложените съображения районният съд е
приел за доказано, че работодателят – ответник е упражнил законно правото си на
уволнение в разглеждания случай, доколкото ищецът е извършил визираните
нарушения на трудовата дисциплина, за които му е наложено наказанието.
Мотивирал е решението си относно извършения съдебен контрол за тежестта на
наказанието и съответствието му на тежестта на нарушаването, намирайки го за
адекватен предвид професията на ищеца и хода на пандемията от Ковид – 19, в
която се намира страната и градът, в който ищецът работи към момента на
извършване на нарушението – м. ноември 2020 г.
Като резултат от формираните правни изводи е отхвърлил иска по чл. чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ като неоснователен.
Отчитайки, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е с обуславящо значение
за другите два иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ и предвид изхода на процеса
относно главния иск, ги е отхвърлил .
Във връзка с доводите в жалбата настоящият съдебен състав следва да добави и следното:
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че страните са били трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 39/01.10.2015 г., по което ищецът е заемал длъжността „**********”, в ответното ТД – негов работодател.
От приетото по делото като писмено доказателство писмо на РЗОК с изх. № 211-00-7-1 от 17.02.2021 г. до прокуриста на ответното дружество - Павлина К.а – Рангелова се установява, че ищецът д-р С.А.Н. е представил уведомление, че прекратява договора с НЗОК от 10.11.2020 г.
Видно от Протокол от извънредно заседание на Общото събрание на „********************” ООД, проведено на 10.11.2020 г., ищецът д-р С.А.Н. е освободен от длъжност „Управител” на дружеството, считано от датата на вписване на промяната в търговския регистър.
С Анекс № 003 от 18.11.2020 г. към договор № 100211/11.02.2020 г. за оказване на медико-диагностична дейност, сключен между НЗОК и ответника във връзка с подадено заявление с вх. № 211-00-24/13.11.2020г. от прокуриста на ответното дружество, д-р С.Н. е отписан от специалистите, работещи в лечебното заведение, считано от 10.11.2020 г., като на негово място е вписан д-р К.С.Н., считано от 10.11.2020 г.
От Единния портал за заявяване на електронни административни услуги /ЕПЗЕУ/ и състояние на „*******************************” ООД с ЕИК **********към дата 06.01.2021 г. се установява, че на
- 3 -
17.11.2020 г. в 15:39:35 ч. е регистрирано заличаването на С.А. Н., като управител на дружеството.
Със Заповед № 49 от 18.11.2020 г., работодателят - ответник в процеса „**************” ООД с ЕИК **********е поискал писмени обяснения от ищеца относно неявяването му на работа за периода от 10.11.2020 г. до 18.11.2020 г. /седем последователни работни дни/, като му е определен срок от три работни дни от получаване на съобщението за депозиране на обясненията, а видно от системен бон от 18.11.2020г., издаден от „Български пощи” ЕАД ответникът е изпратил заповедта от 18.11.2020г. на ищеца д-р. С.А.Н. на 18.11.2020г. в 16:00 ч.
Видно от известие за доставяне от „Български пощи” ЕАД, ищецът е получил Заповед № 49 от 18.11.2020 г. на 20.11.2020 г. в 11:00 ч.
От системен бон от 24.11.2020г., издаден от „Български пощи” ЕАД се установява, че ищецът е изпратил писмените си обяснения, изискани от ответника, на 24.11.2020 г. в 13:20 ч.
Видно от Протокол от извънредно заседание на Общото събрание на „********************” ООД, проведено на 24.11.2020 г. в 18:00 ч. е взето решение да бъде прекратен Трудов договор № 39/01.10.2015 г. на д-р С.Н., с който заемал длъжността „Лекар образна диагностика” с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Видно от известие за доставяне от „Български пощи”ЕАД, ответникът е получил писмените обяснения от ищеца на 25.11.2020 г. в 10.30 ч.
Със Заповед № 001/24.11.2020 г. работодателят „********************” ООД с ЕИК **********на основание чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ е наложил дисциплинарно наказание „уволнение”, като на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с това трудовото правоотношение е прекратено.
От Уведомление с № 103 88203018831 към НАП от 25.11.2020 г. се установява, че ответникът е подал уведомление за прекратяване по чл. 62, ал. 5 от КТ, като същото е регистрирано в 15:57:05 ч.
От известие за доставяне от „Български пощи”ЕАД се установява, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена на ищеца на 27.11.2020 г. в 11:10 ч.
По делото е представен Трудов договор № 46 /30.11.2020 г. видно от който, ищецът е започнал от 01.12.2020 г. работа при друг работодател „МБАЛ Свети Иван Рилски” ЕООД с ЕИК *********.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Х.Д.Б.-О., П.В.К.-Р., И.С.В. и В.Р.К..
От показанията на св. Х.Д.Б.-О. се установява, че след започването на пандемията от Ковид – 19, ищецът започнал да споделя, че имало много пациенти за диагностика при ответника, а ищецът нямал предпазни облекла, само една маска. Притеснявал се за здравето си, защото страдал от хипертония.
От показанията на св. П.В.К.-Р.се установява, че на 10.11.2020 г. д-р. С. Н. не се явил на работа, тя го търсила по телефона, но разговор не бил проведен. В процеса на работния ден установила, че електронния подпис, с който работи ответното дружество е закрит, а само с него подавали отчет към здравната каса. Потърсила съдействие от счетоводителя, свързали се с фирмата, от която е издаден подписа и от там им казали, че малко преди това д-р Н. е закрил подписа, като мотивите били, че вече не работи към дружеството. Получили телефонно обаждане от д-р С.К. - директор на РЗОК - Кюстендил с информация, че ищецът д-р Н. му се е обадил и е поискал прекратяване на договора на дружеството със здравната каса. В края на същия ден свидетелката К.а – Р., в качеството й на прокурист, свикала Общо събрание на което било обсъдено поведението на д-р Н. и било решено ищецът да бъде освободен като управител на дружеството - ответник. На следващия ден - 11.11.2020 г. ищецът отново не се явил на работа, свидетелката помолила счетоводителката да го потърси и да обсъдят начините, по които да бъде прекратено трудовото правоотношение с лабораторията. Имала молба към него да възобнови електронния подпис, тъй като промяната в управлението на дружеството – ответник още не била вписана. От счетоводителя разбрала, че той няма да направи нищо по този въпрос. Чрез счетоводителката искала от него обяснения в писмена форма защо не се явява на работа, като по-късно ищецът се свързал по телефона със свидетелката и заявил, че такива обяснения трябва да даде сам на себе си. До 17.11.2020 г., когато в ТР е отразена промяната на управителя на ответното дружество, ищецът все още не се бил явил на работа. На 25.11.2020 г. получила писмените му обяснения. Ищецът не се е оплаквал, че няма предпазни облекла - още в началото на пандемията св. К.а закупила необходими предпазни средства за еднократна и многократна употреба, и ищецът в този момент бил управител на лечебното заведение и негова отговорност било да съблюдава правилното използване на тези защити от страна на персонала на дружеството. На 25.11.2020 г. включително той отново не се явил на работа.
От показанията на св. И.В. - счетоводител на ответното дружество се установява, че на 10.11.2020 г. й се е обадила П.Р. и й казала, че електронният подпис е закрит и не могат да си подадат отчетите към здравната каса, а имали само два дни, в „ЦКБ” от където е издаден електронният подпис заявили, че сутринта към 10.00 ч. ищецът д-р С.Н. е отишъл и е поискал да закрият подписа му, тъй като вече не работел там и се притеснявал от злоупотреби. Свидетелката говорила с ищеца по негова инициатива на кафе в центъра на града, ищецът заявил, че адвокатът му го посъветвал да си тръгне без предизвестие, защото като управител не дължал такова. В месец ноември на 10- ти и 11- ти е трябвало да се подаде отчет към РЗОК за месец октомври. Направленията били предварително обработени с електронния подпис на д-р С.Н. Направленията за периода от 01 до 10 до десети ноември били оставени необработени от ищеца и не били качени в програмата на касата - 250 направления за около 3 500 лева, останали неотчетени и незаплатени на ответника от НЗОК.
От показанията на св. Венци Райчов К. се установява, че преди около две години се наложило да променят работното време, което било проблем за ищеца, но не бил коментирал нищо за предпазните средства откакто започнала пандемията, всичко необходимо било подсигурено. Твърди, че ищецът на 09.11.2020 г. поискал на говори с него, като поставил въпроса да му бъде увеличена заплатата на 3 000 лева въпреки, че същата била увеличена в началото на 2020 г. Свидетелят К. пуска СОТ сутрин и отваря лабораторията, вечер обикновено е последен и заключва, при което няма как ищецът да си влезе в кабинета без св. К. да го види. От 10.11.2020 г. никой работещ при ответника не го бил виждал на работа.
- 4 -
При така констатираното от фактическа страна, от правна съдът приема следното:
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение.
Твърденията за незаконност на уволнението, въведени и като спорни моменти с въззивната жалба, са свързани със следните оспорвания: нарушение на нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ, произтичащо от изготвяне на заповедта за уволнение преди изслушването на работника - ищец, оспорване на изложените в заповедта за уволнение твърдения за нарушаване на трудовата дисциплина от страна на работника, както и необоснованост и немотивираност на решението на районния съд относно извода за съразмерността между извършеното нарушение и наложеното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията, а именно средство за защита, от значение е достигането на отправената покана - писмена или устна - за даване на такива до адресата.
В случая е установено, че от работника са поискани първоначално устно, а впоследствие и писмено обяснения. В тази насока съдът се позовава на показанията на св. И.В. и св. П.Р. – К.. Съдът кредитира като достоверни дадените свидетелски показания, които макар ценени в хипотезата на чл.172 ГПК, като дадени от заинтересовани от изхода на производството лица, са житейски и логически обосновани доколкото се потвърждават взаимно, а и не се оспорват от ищеца. В така дадения три дневен срок обяснения от ищеца не са постъпили. Последвало е писмено отправено до работника искане за даване на обяснения, като същото е връчено на ищеца на 20.11.2020 г. Последният е депозирал своите писмени обяснения пред работодателя на 25.11.2020 г. Константната практика на ВКС е безпротиворечива, че когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие от връчването й /освен ако в нея не е посочено друго/ и към този момент се прави преценката за законността й. В този аспект сравни решение № 72/2010г. по гр.д. № 2356/2008г. ІV г.о. ВКС. В случая е ирелевантно обстоятелството, както правилно е отчел и районният съд, към кой момент е изготвена заповедта за уволнение. С достигането до работника или служителя на искането за обяснения е изпълнено изискването на чл. 193, ал. 1 от ГПК. Дали работодателят е извършил или не преценка на относимостта и достоверността на дадените обяснения при формиране на изводи за наличие на предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание, е обстоятелство, извън регламентацията на императивното правило по чл. 193 от ГПК. Ето защо наведените в исковата молба и въззивната жалба твърдения, че работодателят не се е съобразил с разпоредбата на чл.193 КТ са неоснователни и недоказани, при което и предвидената в ал. 2 от същата правна норма санкция за работодателя не е налице.
Във връзка с въведеното с исковата молба и въззивната жалба оспорване от страна на ищеца на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина настоящият въззивнен състав приема следното:
По делото не се спори, че
ищецът д-р. С.А.Н. е изпълнявал длъжността „**********“ и е бил назначен на
работа като рентгенолог, специалист образна диагностика на пълно работно време
- 7 часа с работно време от 08.00 часа
до 15.00 часа в ответната „****************”
ООД. Безспорно също така е, че полагането на трудова дейност е основно
задължение на служителя.
Събрания доказателствен
материал установи по категоричен начин отказа на ищеца да изпълнява трудовите
си функции за периода от 10.11.2020 г. до 25.11.2020 г., когато е прекратен
трудовият му договор с процесната заповед. Между другото спор относно факта на
неявяване на ищецът на работа липсва. Спорният момент е дали същият оправдано
не е изпълнявал трудовите си функции поради неосигуряване от страна на
работодателя на защитно и предпазно облекло в условията на Ковид – 19 пандемията.
В тази насока са събрани свидетелски показания. Настоящият състав не кредитира
показанията на св. Х.Д.Б.– О., доколкото същата възпроизвежда не свои лични
възприятия, а препредава казаното й от ищеца. Самата тя казва, че не е
посещавала работното място на ищеца, но според последния той нямал предпазни
облекла, а само маска. Така дадените показания не могат да бъдат споделени от
съда, тъй като на първо място свидетелстват за косвени, а не преки възприятия,
а също така и не кореспондират с останалия доказателствен материал.
Изпълнението на задълженията
на работодателя по чл.127, ал.1, т.3 ГПК, а именно да осигури здравословни и
безопасни условия за работа, се установява от показанията на свидетелите св. И.В-,
св. П.Р. – К и св. В.К.. Съдът кредитира същите като последователни, взаимно
допълващи се, кореспондиращи с останалия доказателствен материал и
възпроизвеждащи факти, на които са очевидци. Тези обстоятелства косвено се
потвърждават и от приложената по делото „Програма за профилактика и контрол на
вътрешноболничните инфекции и ограничаване на антимикробната резистентност в
лечебното заведение“. Макар и частен свидетелстващ документ, без да се ползва с
обвързваща доказателствена сила, след съпоставка с останалия доказателствен
материал, настоящият състав го възприема, тъй като съдържанието му се
потвърждава от свидетелските показания. Нещо повече – в прерогативите на самия
ищец, в качеството на управител на ответната лаборатория, по което обстоятелство
страните не спорят е било да следи за състоянието на работната среда, следейки
дали всички работещи в дружеството са изпълнявали трудовите си задължения с
поставени обезопасителни средства.
Отделно от това следва да
бъде отчетено и обстоятелството, което съдът приема също за доказано, че ищецът
не е имал пряко взаимодействие с пациентите, на които са правени
рентгенографии. Както свидетелите на ответното дружество установяват,
рентгенографиите са правени от ренгеновите лаборанти в отделен кабинет, като
ищецът само е разчитал файловите записи.
Единственият му досег с пациенти на лабораторията е бил при извършване на
ехографии, както установява и св. Х.О.. След разчитането на рентгенографиите не
ищецът, а св. К., е бил в досег с пациентите, давайки им информация за
здравословното им състояние.
Според настоящия състав тези
доказателства обосновават в нужната степен от обективна страна признаците на
дисциплинарно нарушение, извършено от ищецът с оглед
- 5 -
разпоредбата на чл. 187, ал.1, т.1 КТ. От
събраните по делото доказателства не може да се приеме, а и това не е въведено
като спорен момент в производството, доколкото ищецът не отрича неявяването му
на работа, че последният не се е явил на работа със знанието и съгласието на
работодателя си, напротив, установено е, че неявяването е по инициатива на
ищецът. Не се споделя изложеното от последния, че всеки ден се е явявал на
работното си място, но е отказвал да изпълнява трудовите си фунции, доколкото
съдът приема същите като защитна теза, а от друга страна по делото липсват
доказателства установяващи тези твърдения.
Дисциплинарно уволнение –
като наказание изразява възможно най-тежък укор към поведението на
работника/служителя. Има много съществена лична и имуществена последица –
прекратяване на трудовото правоотношение едностранно. Работникът/служителят се
лишава от работа и трудово възнаграждение. Ето защо при налагането му е нужно
да бъде съобразена степента на извършеното нарушение и дали същата съответства
на наложеното наказание. Следва да бъдат съобразени и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението.
От субективна страна
нарушенията са извършени при условията на груба небрежност. Престирането на
работна сила е основно задължение на работника/служителя и обхваща основното
съдържание на трудовото правоотношение. В чл.126 КТ са вменени основните
задължение на работника/служителя, като първо такова е визирано задължението да
се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното
време. Неявяването на работа и неизпълнението на трудовите функции на
горепосочената лекарска длъжности то в периода на Ковид -19 пандемия, индицира
проявено от ищеца грубо нарушение на трудовата дисциплина.
В контекста на изложеното се
налага извода, че отказвайки да изпълнява трудовите си функции и то на лекар, и
при разраснала се пандемична обстановка, ищецът е допуснал нарушение на
основните си задължения по чл. 126 КТ от длъжностната характеристика, съгласно
която основно негово задължение е престирането на труд, което бездействие се
характеризира и с неговата периодичност.
В случая липсата на
престация на труд, осъществена чрез поредицата от бездействия от обективна и
субективна страна, води до извод, че ищецът е осъществил съставите на
дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т.1 КТ.
При определяне на
дисциплинарното наказание в случая са съобразени изцяло критериите по чл. 189,
ал. 1 КТ. Преценявайки от обективна и субективна страна всички елементи на
нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, и не на последно място –
поведението на ищецът преди, по време и след осъществяването им, настоящия
състав намира тежестта им за съответстваща на дисциплинарната санкция.
Значимостта и обема на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да
обосноват наложеното от работодателя наказание "уволнение" и при
отсъствие на други нарушения. Повтаряемостта им за сравнително продължителен
период от време обективно сочи на значително виновно неизпълнение /Решение
№117/12г по гр. д. № 1306/11г, ІV ГО на ВКС и др./. Оттук и несъстоятелността
на ищцовите доводи за неспазена разпоредба на чл. 189, ал. 1 КТ.
Предвид изложеното иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване незаконността на уволнението и отмяната
му се явява неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение.
Предвид неоснователността на
първия иск, неоснователни са и претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 КТ. Работодателят не дължи заплащане на претендираните обезщетения, поради
това, че оставането на ищеца за горепосочения исков период без работа и
невъзможността поради това да получава трудово възнаграждение е закономерна
последица от уволнението, респективно както и получаваното от него по-нисък по
размер трудово възнаграждение при новия
му работодател.
Решението на ДнРС, с което
исковете са отхвърлени е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора въззивникът няма право на разноски в настоящото производство.
Разноски се следват на въззиваемата страна – „*******************************” ООД, като такива са претендирани за сумата от 650 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, доказани с приложения договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260118 от 09.03.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2202/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С.А.Н. с ЕГН ********** и постоянен адрес:*** да заплати на – „*******************************” ООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Д. *****, област К., ул. „*******“ № ** направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: