Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ касационен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Светлана Стоянова
в присъствието на прокурор Владислав Томов
като разгледа
докладваното от съдия Й. Димов КНАХД №1544/2020 г. по описа на Административен
съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Фокус-Р“ ЕООД, ЕИК-*********, гр. В., чрез адв. Д.Д.И. - ВАК против Решение №513/09.04.2020 г. постановено по НАХД №192/2020 г. по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г №0010701/20.11.2019 г. Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата; счита, че в случая е било недопустимо издаването на АФ. Твърди, че към момента на налагане на имуществената санкция по отношение на процесното МПС е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, респективно действащ застрахователен договор. Твърди, че не е налице управление на МПС, както това изисква чл.647, ал.3 от КЗ. Моли съда да отмени обжалваното решение, както и електронния фиш. Моли да бъдат присъдени в полза на дружеството и разноски за водене на настоящото производство.
В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на ВОП изразява становище за основателност на жалбата.
Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което се явява допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.
С обжалваното решение ВРС е потвърдил Електронен фиш серия Г № 0010701
/20.11.2019 г. на ОД МВР Варна, с който на „Фокус-Р“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1, във
връзка с чл.638 ал.4 от КЗ, вр. с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.461, т.1 от КЗ, за това, че на 20.11.2019 г. в 15:59 ч. в гр. Варна, на ЮПВ преди Аспарухов
мост, посока център било установено управление
на МПС лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с рег.№ В****КМ, регистрирано в Р България, което не е спряно от
движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение по чл. 483,
ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.2 вр.
чл.461, т.1 от КЗ. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо
средство TFR1-M. При тези констатации и след
извършени справки на интернет страницата на „Гаранционен фонд“ било
установено, че към дата 20.11.201 9г.
за лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с рег.№ В****КМ няма активна застраховка „Гражданска
отговорност“. При справка в информационните масиви на МВР било установено, че
МПС-то е собственост на “ Фокус-Р“ ЕООД, ЕИК-*********. ЕФ бил издаден на собственика на МПС.
За да потвърди ЕФ съдът е приел от фактическа страна, че нарушението е установено по нормативно установения по ЗДвП ред - със стационарно техническо средство, като на собственика на МПС-то е съставен обжалвания ЕФ, в който мястото на деянието, деня и часа, и квалификацията на деянието са описани ясно и точно. Налице е снимка от техническо средство, което е преминало съответния метрологичен контрол.
От правна страна съдът е приел, че възможността за налагане на наказанието с ЕФ, а не с НП е предвидена в чл. 647, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Счел е, че при съставянето и издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателно процесуалните правила. Изложил е мотиви, че в ЕФ е посочена нарушената правна норма, дадена е правилна правна квалификация и правилно е отнесена същата към санкционната норма по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като законосъобразно е определен и размерът на глобата. Нарушението безспорно е установено чрез заснемане с надлежно техническо средство, като същото не се и оспорва.
Обсъдил е наведените от въззивника възражения като е приел същите за неоснователни, във връзка с което е изложил мотиви.
Така постановеното решение е правилно.
Районният съд правилно и съответно на доказателствата е установил фактическата страна на спора и въз основа на нея е формирал правни изводи, които се споделят от настоящия състав в пълнота. Осъществил е цялостен контрол за законосъобразност на оспореният ЕФ, като е извел правилни и обосновани изводи. Аргументирано и правилно при кредитиране на събраните доказателства в мотивите си въззивният съд е приел, че нарушението е доказано.
Не се констатира нарушение на материални и процесуални норми. В електронния фиш се съдържа точно и пълно описание на обстоятелствата, от които е направен извод за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, а именно, че дружеството, което притежава МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ В5107КМ, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Твърдения за различна фактическа обстановка не са направени и не са ангажирани доказателства, оборващи тези констатации. Издаването на електронния фиш следва изцяло процедурата по чл. 647, ал. 3, вр. чл. 638, ал. 4 от Кодекса на застраховането, в която с АТСС е предвидено установяване на факта на управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор, и издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел ІІ буква "А", т. 10. 1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото § 1, т. ЗЗ от КЗ легално определение за понятието "автомобилист" – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.
В случая не е налице спор по делото, че „Фокус-Р“ ЕООД е собственик на МПС лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ В****КМ, което не е спряно от движение и по отношение на което не е имал сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и тези обстоятелства не се оспорват от него. Ето защо правилно за извършеното административно нарушение е бил санкциониран на основанието посочено в ЕФНГ.
Не се доказват твърденията на дружеството жалбоподател, че по отношение на процесното МПС е налице сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Действително процесното МПС е застраховано със застрахователна полица №BG/01/119001102393, сключена със застрахователя ЗАД „Алианц България“ на 17.04.2019 г. с период на валидност от 18.04.2019 г. до 17.04.2020 г. включително. Т.е. с действие и по време на извършената инцидента проверка при заснемането с техническо средство на 20.11.2020 г. въпреки това при сключването на застраховката е уговорена плащането на дължимата застрахователна премия да стане на две вноски. Първата от тях в размер на 160.50 лв. е внесена при самото сключване на застрахователната полица – 17.04.2019 г., което е надлежно отбелязано в самата полица. Аза втората в размер на 147 лв. застрахованият е поел задължението да я заплати до 18.10.2019 г. В полицата е изрично записано, че „В случай на неплащане или непълно плащане на дължима вноска, застраховката се прекратява автоматично към 24.00 часа на 15-я ден, считано от датата на падежа указан по-горе.“ Подобно разсрочено плащане е изрично предвидено от закона – чл.368, ал.1 от КЗ – „В случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор.“, като при неизправност от страна на застрахования на застрахователя са дадени правата да намали застрахователната сума по договора, да измени условията на договора или да прекрати договора – чл.368, ал.2 от КЗ. Предвидено е, че правата по алинея втора застрахователят може да упражни след изтичане на 15 дневен срок от получаване на писмено уведомление за това от застрахования – чл.368, ал.3, изр.1 от КЗ. Но също така е предвидено, че подобно писмено уведомление се смята за връчено, ако изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който срок не може да бъде по-кратък от 15 дни – чл.368, ал.2, изр.2 от КЗ. Предвид изложеното явно е, че ако застрахования не е платил – договорът му е прекратен, предвид посочените норми на чл.368 от КЗ, считано от 03.11.2019 г. и изричното упоменаване, че при неплащане на втората премия по застрахователния договор същия се прекратява автоматично. Това фингирано връчване на известие за прекратяване е нормативно установено и е уговорено между страните предвид записаното в полицата. Административно-наказващият орган е извършил проверка в електронната система и е установил липса на застрахователен договор. Твърдението, че такъв има е голословно и няма как да бъде проверено от наказващия орган предвид обстоятелството, че плащането на втората вноска по застрахователната полица е обстоятелство, касаещо частно-правни субекти – страните по договора за застраховка. Ето защо направеното възражение е неоснователно
При това положение обоснован е и извода, че дружеството е осъществило състав на административно нарушение именно по чл.483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ. Наложеното административно наказание е съответно по вид и в предвидения в КЗ абсолютен размер, с което е съобразен и чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, при неприложимост на правилата по чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН и липса на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното не се установяват основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за отмяна на решението на ВРС, наведени от представителя на касатора. Решението на ВРС следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение №513/09.04.2020 г. постановено по НАХД №192/2020 г. по описа на Варненски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.