ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 100
Гр. Бургас, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание, в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,
ЧЛЕНОВЕ: Нели Събева,
Христина Марева,
като се запозна
с докладваното от съдия Хр. Марева ч.т.д. № 27 по описа на
съда за
Производството е образувано по частна жалба, подадена от И. на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК, срещу разпореждане от 26.11.2019г. по т.д. № 555/2017г. по описа на БОС, с което е върната подадената въззивна жалба срещу постановеното по същото дело осъдително решение срещу частния жалбоподател.
В частната жалба се поддържа, че указанията за отстраняване на нередовности на въззивната жалба – внасяне по сметка на БАС на сумата 1 037.29 лв., представляваща дължима такса, са били изпълнени в рамките на указания едноседмичен срок, считано от връчване на на 05.11.2019г.,
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез адв. Н. . В него се поддържа становище за неоснователност поради липсата на представени в срок доказателства за отстраняване на указаната нередовност на въззивната жалба.
Въз основа на данните от приложеното т.д № 555/2017г. по описа на БОС и приложенията към частната жалба се установява следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по съществото си, частната жалба е неоснователна.
Производството по т.д. № 555/2017 г. по описа на БОС е приключило с решение № 363/02.10.2019г., с което са уважени предявените срещу частния жалбоподател искове, за заплащане на главница от 38 734.15 лв. и мораторни лихви – 12 130. 43 лв.
С въззивната жалба решението е обжалвано изцяло, във връзка с което с разпореждане от 24.10.2019г., съобщено на жалбоподателя на 05.11.2019 г. е указано внасянето на дължимата държавна такса в размер на 1 037.29 лв. по сметка на Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването, като са указани и неблагоприятните последици от неизплънението им.
До 12.11.2019г., когато е изтекъл едноседмичния срок, по делото не е бил представен документ за заплащане на дълживата държавна такса, което е дало основание на първоинстанционния съд да върне въззивната жалба, съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. С частната жалба е представен документ – платежно нареждане от 12.11.2019г., от който е видно, че по сметка на Апелативен съд – Бургас, е била внесена сума в указания размер.
Не се твърди, а и няма данни документът за заплащане на държавната такса по въззивната жалба да е представен по делото в указания едноседмичен срок.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 261, т. 4 ГПК с въззивната жалба следва да бъде представен документ за дължимата такса, какъвто в случая не е бил представен. Във връзка с това, от първоинстанционният съд е връчено разпореждане, в което е указана нередовността на въззивната жалба, както и реда и срока за отстраняването й. До изтичане на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК нередовността по чл. 262, т. 4 ГПК не е била отстранена, поради което обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Трайна в съдебната практика се приема, че изпълнението на указанията за отстраняване на констатираните от съда нередовности се удостоверява с представяне по делото на предвидените за това документи. Преценките на съда относно надлежното извършване на предвидените от закона процесуални действия, каквото по същността си е представянето на документ, удостоверяващ внасянето на дължимата такса, може да се основава само на представени по делото доказателства.
Нередовността на въззивната жалба, по смисъла на чл. 262, ал. 1, във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК се изразява именно в непредставянето на документа за внасяне на дължимата такса, което за страната произтича от самия закон и е дължимо към момента на внасяне на въззивната жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. След като задължението е останало неизплънено и в изрично указания от съда срок, за съда произтича задължение от разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК да върне въззивната жалба. Съобразно предвиденото в чл. 261, т. 4 ГПК, че към жалбата се прилага документ за внесена такса, нередовността на жалбата, свързана с невнасяне на дължимата такса за въззивно обжалване, се счита за отстранена не само с внасяне на държавната такса в указания срок, но и с представяне в същия срок на документ за внасянето й.
В горния смисъл: Определение № 76 от 14.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1017/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М. , Определение № 122 от 13.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 61/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. П. , Определение № 152 от 29.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 883/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Ц. ; Определение № 100 от 18.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1529/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В. Й. ; Определение № 323 от 13.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1493/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията М. Ж.
Така и в настоящия случай, задължението на страната по чл. 261, т. 4 ГПК да представи заедно с въззивната жалба документ за заплащане на дължимата такса не е изпълнено, включително в указания съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК от съда срок за отстраняване на констатираната нередовност на въззивната жалба, с което за съда е възникнало задължението по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК да върне същата. Законните и определени от съда в съответствие със закона срокове целят своевременното и законосъобразно развитие на процесуалните отношения, като дължимото в тази връзка съдействие на страните се осъществява от съда само в рамките, определени от процесуалния закон, който не може да бъде тълкуван разширително. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК, съобразно която представянето на платежния документ по чл. 261, т. 4 ГПК едва с частната жалба се явява извършено след срока по чл. 262, ал. 1 ГПК процесуално действие, което не следва да се взема предвид от съда.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от юриск. Р. Г. като пълномощник на И. А. П. Р. частна жалба срещу разпореждане от 26.11.2019г. за връщане на подадената въззивна жалба по т.д. № 555/2017г. по описа на БОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на РБ.
Председател:
Членове: