Р Е
Ш Е Н
И Е № 467
гр.Сливен, 24.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на четвърти
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 6993 по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане е предявен иск с правно
основание чл.357, вр.чл.187, т.10, вр.чл.188, т.1 КТ.
Ищецът твърди, че бил назначен с трудов договор № РД-12- 838- 274/
31.07.2015г. на длъжност „горски надзирател" в ответното дружество за
неопределен срок. Сочи, че със Заповед № РД-
11-10/03.10.2018г. на Директора, връчена му на 22.11.2018г. му било наложено
дисциплинарно наказание „Забележка". Твърди, че в заповедта било посочено, че при съобразяване
на чл. 189, ал.1 КТ и изслушване обясненията на служителя и предвид доклад вх.
№ ЧР- 00-40/ 27.09.2018г. на юрисконсулта на ТП ДГС-Сливен, работодателя
ответник наказал ищеца с дисциплинарно наказание „Забележка" за това, че
след като бил в отпуск за временна неработоспособност от 20.09.2018г. до
25.09.2018г., не уведомил прекия си ръководител за ситуацията и не отговарял на
обажданията му нито на служебния, нито на личния телефон, което било нарушение
на Заповед № РД-10-94/16.05.2018г. на Директора на ТП ДГС- Сливен.
Ищецът счита, че
заповедта, с която бил наказан била незаконосъобразна, тъй като била нарушена
процедурата на чл. 193 КТ - при вземане на обяснения, не били спазени сроковете
при издаването на заповедта, както и че заповедта била немотивирана, тъй като
нарушенията, които се твърди, че извършил ищеца не били конкретизирани по
време, място и период на извършване.
Сочи, че работодателя му
възприел, че той целенасочено и тенденциозно не отговарял на обажданията на
прекия си ръководител по време на отпуск за временна неработоспособност от
20.09.2018г. до 25.09.2018г. Било видно от Болничен лист №20182171853, издаден
от „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда" ЕАД- София, че ищеца бил в отпуск
за временна неработоспособност в периода от 20.09.2018г. до 13.10.2018г. Видно
от издадена епикриза, ищецът на 20.09.2018г.
постъпил в клиника по гастроентереология, Отделение по Интервенционална
гастроентерология на Болница Токуда- София, от където след проведено лечение
бил изписан на 23.09.2018г. След това бил в отпуск за временна
неработоспособност общо 24 дни, от които 4 дни- болничен престой и 20 дни-
домашен режим, считано от 20.09.2018г. до 13.10.2018г. От мотивите на
заповедта, с която му било наложено наказание, за времето от 20.09.2018г. до
25.09.2018г. се установявало, че ищеца не уведомил прекия си ръководител за
ситуацията и не отговарял на обажданията му. Началото на посочения в заповедта период,
съвпадал с началото на отпускът за временна неработоспособност на
ищеца-20.09.2018г., когато същият постъпил за лечение. Краят на посочения в
заповедта период- 25.09.2018г., не съвпадал с края на отпуска за временна
неработоспособност на ищеца, който продължил до 13.10.2018г.
Твърди, че заповедта, с
която му било наложено дисциплинарно наказание „забележка" била неправилна
и незаконосъобразна, тъй като той не е извършил вменените му в заповедта
нарушения на трудовата дисциплина, а поради обективни причини бил в
невъзможност да отговори на обажданията на прекия си ръководител и да уведоми
същия за ситуацията, свързана с него. Твърди, че не били спазени сроковете при
издаване на Заповедта, и че не били взети обяснения от ищеца, преди да му бъде
наложено дисциплинарното наказание, което било съществено нарушение на закона.
Сочи, че преди издаване на заповедта от него не били взети обяснения, още
повече, че заповедта била издадена на 03.10.2018г. по време на отпуск за
временна нетрудоспособност, който продължил до 13.10.2018г. Видно от
отбелязването върху заповедта, същата била връчена лично на ищеца на
22.11.2018г. Срокът за обжалване на наложено дисциплинарно наказание от вида
„забележка" бил едномесечен такъв от налагането му - чл. 358, ал.1, т. 1 КТ. В случая, наказанието се считало за наложено от датата на връчване на
заповедта с която е наложено, а именно 22.11.2018г.
На следващо място,
твърди, че заповедта не съдържала всички реквизити, тъй като било формулирано
някакво нарушение на трудовата дисциплина, но не било описано как и кога то
било извършено от ищеца, а било посочено само, че било в нарушение на Заповед №
РД- 10- 94/ 16.05.2018г. на Директора на ТП ДГС-Сливен, с която ищецът не бил
запознат по надлежен ред.
Твърди, че в случая от
издадената заповед № РД- 11- 10/ 03.10.2018г. на Директора на ЮИДП ДП ТП ДГС-
Сливен по никакъв начин не ставало ясно какво нарушение на трудовата
дисциплина извършил ищеца, какви били
неговите обективни и субективни признаци, кога го извършил, и изобщо в какво се
изразявало нарушението на трудовата дисциплина, за да пристъпи работодателя към
ангажиране на дисциплинарна отговорност от наказания работник. Сочи, че
работодателя се задоволил единствено с
това, да посочи в заповедта - друга заповед, докладна и обяснения дадени от
ищеца, които всъщност не били взети от него. Липсвала и мотивна част на издадената заповед. Налице
било само едно немотивирано волеизявление, обективирано в заповедта, че на
ищеца се налага дисциплинарно наказание „забележка". По този начин, работника
– ищец бил лишен от правото да узнае какво нарушение на трудовата
дисциплина извършил, в какво се изразява
неизпълнението на трудовата дисциплина от негова страна, още повече, че същият
не бил запознат с цитираната от работодателя вътрешна заповед, по силата на
която му били вменени допълнителни задължения, извън трудовата му
характеристика.
Ищецът не е запознат нито
с цитираната заповед, нито с доклад на юрисконсулта. Заповедта, цитирана като
основание за налагане на дисциплинарното наказание гласяла, че „Служителите, на
които са предоставени служебни карти за мобилни разговори се задължават да
бъдат с включени телефони и да отговарят при повикване, както по време на
изпълнение на служебните си задължения, така и през почивните дни". Видно
от обстоятелствената част на Заповедта за дисциплинарно наказание, не било
установено телефонът на ищеца да е бил изключен. Било посочено, че същият не
отговарял на повикванията, което налагало извода, че телефонът все пак бил в работен режим. Поради каква причина
обаче, същият не е отговорил на повикванията, работодателят не установил, тъй
като не взел обяснения от работника.
Иска се от съда отмяна на
заповед № РД-11-10/03.10.2018г. на директора на ЮИДП ДП ТП ДГС- Сливен, с която
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка", като неправилна и
незаконосъобразна.
Претендират се деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от
ответната по иска страна е депозиран. С него се оспорва претенцията, като се
счита за неоснователна.
Твърди, че процесната заповед
била издадена от компетентно лице, разполагащо с правомощието да налага
дисциплинарни наказания и при спазване изискванията на императивните разпоредби
на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ. Нарушението било извършвано системно през
посочения период 20.09.2018г. до 25.09.2018г. Видно от представените болнични
листове с номер Е20182161561, издаден на 12.09.2018 г., представен в
администрацията на ТП ДГС Сливен на 12.09.2018 г. и болничен лист №
Е20182171853, издаден на 26.09.2018 г. представен в администрацията на ТП ДГС
Сливен на 27.09.2018 г. за периода 20.09.2018 - 27.09.2018 г. /5 работни дни/
работодателят не знаел, къде се намира работника и защо не изпълнява трудовите
си
задължения. Това била причината за системните позвънявания от страна на прекия
ръководител на ищеца, на които той отказвал да отговаря, въпреки свободния
сигнал и отчетените в апарата му пропуснати обаждания. Това водело до неоспорим
извод, че ищеца умишлено не вдигал нито
служебния, нито личния си телефон, за да даде обяснение защо не се явява на
работа.
Сочи, че
"Забележката" по чл.188, т.1 от Кодекса на труда представлявала
морален укор към поведението наработника. Като неоспоримо доказателство за
недобросъвестното отношение на работника към установените трудови правила било
писмо от лесотехнически Университет гр. София, Факултет „Горско
стопанство", с Изх.№ 10122/10.01.2019г. Текста на това писмо ясно
ангажирало ищеца с отговорност до колко е спазил трудовата дисциплина по
няколко направление. От писмото било видно, че ищецът в периода, в който се
намира в отпуск за временна неработоспособност - домашен режим е присъствал на
практики в с.Юндола през периода 01.10.2018г. - 05.10.2018 г. и 08.10.2018 -
12.10.2018 г.
Иска се отхвърляне на
претенцията, като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени
доказателства и гласни доказателствени средства прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът И.М. е назначен като
работник с трудов договор от 31.07.2015г. на работа в ответното предприятие на
длъжност «Горски надзирател», със срок за изпитване до 03.02.2016г. Към
трудовия договор са сключвани и редица допълнителни споразумения.
Ищецът ползвал отпуск, поради
временна неработоспобност от 12.09.2018г. до 13.10.2018г., видно от два броя
болнични листи, издадени на 12.09.2018г. от «Д-р Добринка Клисарова – АПМП-ИП«
ЕООД, гр. Сливен и съответно на 26.09.2018г., издаден от »Аджибадем Сити Клиник
МБАЛ Токуда» ЕАД.
Видно от епикриза издадена от
Клиника по гастроентерология при Болника «Токуда» ищецът постъпил в това болнично
заведение на 20.09.2018г. и изписан на 23.09.2018г. с диагноза: неспецифичен
колит. Увеличени вътрешни хемороиди.
Със Заповед № РД-11-10/03.10.2018г.
на Директора на ответното предприятия, на ищеца било наложено дисциплинарно
наказание «забележка» за нарушение на Заповед № РД-10-94/16.05.2018г. на
Директора на ТП, ДГС-Сливен. Заповедта е връчена на ищеца на 22.11.2018г.
Установява се от предоставеното
от ответника и прието по делото трудово
досие на ищеца, че заповедта, с която е ноложено дисциплинарно наказание
«забележка», се основава на доклад на служител човешки ресурси, който доклад
стъпва на рапорт на Началник участък «ГСУ-Сливен-изток». Съдържанието на
рапорта се изчерпва с това, че ищецът не е изпълнил заповед от 16.05.2018г.,
според която служителите, на които са предоставени служебни карти за мобилни
разговори се задължават да бъдат с включени телефони и да отговарят при
повикване, както по време на изпълнение на служебните задължения, така и през
почивни дни. Същевременно в рапорта се посочва, че за периода 20.09.2018г. до
25.09.2018г. ищецът не отговарял на повикване на служебния си и личен телефон.
Няма данни тази заповед от 16.05.2018г.
да е била връчвана срещу подпис на ищеца и той да е бил запознат с нейното
съдържание.
Също от съдържанието на трудовото
досие на ищеца се установява, че с предходна Заповед от 22.02.2018г. на ищеца
било наложено дисциплинарно наказание «забележка» за това, че при установяване
на административно нарушение и съставени от ищеца актове не били попълнени
всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 42 ЗАНН. В трудовото досие се съдържа
и писмено поискано от ищеца обяснение по реда на чл.193, ал.1 КТ /изрично
посочено/, относно работния му ден на 15.11.2017г. във връзка с проверка и
констатирана незаконна сеч. На това писмено поискване ищецът дал писмено
обяснение по случая.
В трудовото досие се съдържат и
неотносими към предмета на спора писмени документи – сключвани допълнителни
споразумения към трудовия договор, молби и заповеди за ползване на годишен
отпуск и др., които съдът не следва да анализира подробно.
В производството са събрани и
гласни доказателствени средства, посредством разпит на свидетел за установяване
спазването на процедурата по чл.193 КТ преди налагане на наказанието.
От показанията на свидетеля Кирил
Федаимов Керимов се
установява, че докато ищеца е бил в отпуск поради временна неработоспособност
никой не е искал от него обяснения, а след като се върнал на работа,
свидетелят, в качеството си на пряк началник на ищеца го питал защо бил в
болнични и защо не отговаря на обажданията по телефона. За това обаче
свидетелят не бил упълномощен от директора- работодател.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и
показанията на разпитания свидетел, като логични, последователни, вътрешно непререкаеми и кореспондиращи с писмените доказателства.
Приетото за установено от
фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск за отмяна
на заповед за наложено дисциплинарно наказание „забележка” с правно основание чл.357,
вр.чл.187, т.3 и т.7, вр.чл.188,
т.1 КТ е допустим, а разгледан по същество и основателен.
Нормата на чл.193, ал.1 КТ, относно изслушване на работника или приемане на писмени обяснения от него е
императивна, но по принцип съдът не следи служебно за спазването й без да има
такова оплакване.
В процесния
казус обаче ищецът въвежда такова оплакване, като едно от основанията за отмяна
на заповедта за наказание.
По делото безспорно се
установи, че за периода от 12.09.2018г. – 13.10.2018г. ищецът бил в отпуск
поради временна неработоспособност. Не се доказа той да е бил изслушван или да
са му били поискани устно или писмено обяснения от работодателя /директор/
преди да бъде издадена заповедта за дисциплинарно наказание. По хронологичен
ред ищецът се е явил на работа след изтичане на болничните листи – на 14.10.2018г.,
когато прекия му началник разговарял с него, относно отсъствието му от работа и поведението му, свързано с не отговаряне на
телефонни обаждания. Заповедта обаче е издадена преди този момент, а именно на
03.10.2018г. през времето, през което ищеца ползвал болничен отпуск и през
което време, видно от свидетелските показания никой не му поискал обяснение за поведението, за което е
наказан.
При това положение, съдът
следва да отмени атакуваната заповед само на процедурно основание без да
разглежда въпроса по същество – чл.193, ал.2 КТ.
С оглед изхода на правния спор
деловодните разноски, сторени от ищеца следва да се присъдят в тежест на ответника
и той бива осъден да му заплати разноски в размер на 500 лв. платен
адвокатски хонорар.
Ответното дружество следва да
заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 50 лв.,
определен като за неоценяем иск.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-11-10/03.10.2018г.
на Директора на ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ ”ДП Сливен ТП ДГС Сливен”, с
която е наложено дисциплинарно наказание „Забележка” на И.Ж.М., ЕГН: **********
***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ ”ДП Сливен ТП ДГС
Сливен” ДА ЗАПЛАТИ на И.Ж.М., ЕГН: **********
***, сума в размер на 500.00 / петстотин
лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 ГПК ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ ”ДП Сливен ТП ДГС
Сливен” ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 50 лв. / петдесет лева/,
държавна такса.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Сливенски Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: