Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

         № 117, 12.08.2020 г., гр. Белоградчик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                      Районен съдия:  БОЖИДАРКА  ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова АН дело № 148 по описа за 2020 година.

 

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Производството е образувано по жалба на П.Т.В. ***, чрез адв. Г.Г. от САК, против Наказателно постановление № 19 – 0242 – 000445/ 26.08.2019 г. на Началника на РУ – Белоградчик, с което на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания “Глоба” в размер на 200.00 лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.

С депозираната жалба се моли, съда да отмени Наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се и авторството на нарушението. Сочи се, че деянието не е извършено виновно. Навеждат се доводи, че от страна на КАТ, собственика на автомобила не е бил уведомен за прекратяване на регистрацията на МПС – то. Инвокират се доводи, че съставения АУАН и НП не съдържат задължителните реквизити, не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, липсва индивидуализация на процесното МПС. 

Жалбоподателят и неговия пълномощник не се явяват в о.с.з. Процесуалният представител на жалбоподателя в депозирани Писмени бележки поддържа жалбата и пледира съда да отмени НП, предвид изложените в жалбата съображения.

          Представител на въззиваемата страна, също не се явява в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

          По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна – В.Р.В. – актосъставител и Н.Д.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

            Съдът, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от лице с право на жалба – наказаното физическо лице, пред компетентния съд и в законния срок.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

          Съображенията на съда са следните :

От обективираното в АУАН и Наказателното постановление, се установява, че на 27.11.2018 г. в гр. Белоградчик, обл. В., по бул. „С.“, на кръстовище с ул. „Х. Б.“, посока на движение към ул. „А. К.“, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Прага ВЗС“, с рег. № РА 00 49 ВС, собственост на Б. И. Й.. Жалбоподателят В. бил спрян за проверка от органите на МВР, като след направена справка в ОДЧ при РУ – Белоградчик, било установено, че автомобила е с прекратена регистрация от Гаранционен фонд, тъй като за МПС – то не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Прекратяването на регистрацията е обявена на 30.03.2018 г. от Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик.

Поради това, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, св. В.В., съставил на жалбоподателя АУАН серия Д, № 710093 от 27.11.2018 г. /№ 845 от 28.11.2018 г./

Била образувана Преписка № 841/ 2019 г. на РП – Видин, като с Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство от 29.03.2019 г., РП – Видин е отказала образуване на ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. Материалите са изпратени на РУ – Белоградчик и е издадено процесното Наказателно постановление № 19 – 0242 – 000445/ 26.08.2019 г. на Началника на РУ – Белоградчик.

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното :

Съдът, при анализа на така събраните писмени и гласни доказателства, намира, че по делото не се доказа по безспорен и категоричен начин, че от страна на жалбоподателя В. е реализирано административното  нарушение, за което е наказан.

От наказаното лице е ангажирана отговорност за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – за това, че на инкриминираната, е управлявал въпросния товарен автомобил, който е със служебно прекратена регистрация на 30.03.2018 г., поради това че не е имало сключена валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност» за процесното МПС.

Съгласно чл. 143, ал. 10, изр. 1 – во ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. Съгласно цитирания текст от подзаконовия нормативен акт, е въведено изискване, служебното прекратяване на регистрацията на ППС, да се извършва след уведомление от Гаранционен фонд. 

В случая обаче, липсват доказателства собственика на автомобила Б. И. Й., лице, различно от жалбоподателя, да е бил уведомен за дерегистрацията на автомобила, каквото задължение е въведено с горецитираните законови и подзаконови разпоредби. Още по – малко са налице доказателства, жалбоподателя – водач на автомобила да е знаел, че МПС – то е със служебно прекратена регистрация.

 Следователно, от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът на автомобила е знаел, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация, респективно – не се доказа жалбоподателят да е осъществил състава на посоченото административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна страна. В този смисъл е и установената съдебна практика на съдилищата.

За пълнота на изложението, съдът намира, че е налице и друго основание за отмяна на обжалваното Наказателно постановление. В съдебно заседание, при разпита на свидетеля, посочен като свидетел при установяване на нарушението – св. Н.Й. ***, същият заяви, че не спомня абсолютно нищо по случая и не можа да изложи никакви обстоятелства по фактическата обстановка – констатирано ли е нарушение, ако е констатирано – кога, какво е нарушението и кой е неговия автор. Предвид заявеното от свидетеля, че не си спомня нищо, съдът му предяви АУАН, но въпреки това свидетеля отново не даде никакви показания, с които да опише обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Другият изслушан по делото свидетел – актосъставителя В.В. ***, е дошъл на място впоследствие, като не е присъствал в момента, в който автомобила е бил спрян за проверка, и основава констатациите в АУАН на показанията на свидетеля Й., който пък заяви, че не си спомня нищо по случая. Източник на доказателствена сила в процеса са именно гласните доказателства на свидетелите на нарушението. В хода на делото обаче не събраха никакви доказателства, още по – малко – логични, непротиворечащи и взаимно допълващи се, поради което нарушението не се доказа по безспорен и неоспорим начин.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че нито от гласните, нито от писмените доказателства, събрани в хода на процеса се доказа реализиране на административно нарушение от страна наказаното лице, поради което и крайния акт следва да бъде отменен.

В този вид производства, субсидиарно се прилагат правилата на НК и НПК, поради което и обвинението не може да почива на предположения, а на конкретни и доказани факти и обстоятелства. Основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответния правен субект, е конкретно извършено нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, което не може да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика, тъй като последицата от това е, нарушаване на правото на защита на наказаното лице.

          При горните мотиви, съдът намира, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което го отменя.

По разноските:

Жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 200.00 лв. Съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В случая, съдът отменя изцяло Наказателното постановление, поради което и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в процеса, предвид изхода на делото. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, не е направено от въззиваемата страна, поради което и съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 200.00 лв. – за адвокатско възнаграждение, предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие. В договора е посочен размера на възнаграждението, че същото е платено в брой, поради което и има надлежни доказателства, че разноските са реално направено от жалбоподателя. 

          Водим от горното, съдът

                           

             Р   Е   Ш   И :

 

  ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19 – 0242 – 000445/ 26.08.2019 г. на Началника на РУ – Белоградчик, с което на П.Т.В. ***, с ЕГН **********,***, офис 4 – адв. Г.Г. от САК, са му наложени наказания: „Глоба” в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца – осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП и на осн. Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012 г., са му отнети 10 контролни точки – за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР – Видин, РУ – Белоградчик, да заплати на П.Т.В. ***, с ЕГН **********,***, офис 4 – адв. Г.Г. от САК, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 (двеста) лв.   

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

 

                                                              

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :