№ 202
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Светла Букова
Калинка Ст. Георгиева
в присъствието на прокурора Анна Мариянова Алексова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600323 по описа за 2021 година
С Присъда №24 от 08.09.2020 година Софийски окръжен съд – наказателно отделение,
шести състав по НОХД № 379/2018 година е признал на основание чл. 303 от НПК подс. М.
П. Б., с ЕГН ********** за виновен в това, че на 20.01.2015г. около 19.00 часа в с. ***, общ.
***, обл.***, на ул. „***" пред имот №1, в купето на лек автомобил марка „Фолксваген",
модел „Туарег" с per. № ***, чрез използването на огнестрелно оръжие - пистолет марка
„Макаров", кал. 9x18 мм., с неустановен сериен номер, умишлено е умъртвил другиго - В. С.
О. с ЕГН ********** от с.***, като деянието е извършено предумишлено и със средство,
опасно за живота на мнозина, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр.
чл. 115 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на 17 години „лишаване от свобода“, като го е
оправдал за това деянието да е извършено по начин, опасен за живота на мнозина.
Признал е подсъдимия на основание чл.303 от НПК за виновен и това, че на
неустановена дата и място е придобил и до 20.01.2015 г. в с. ***, общ. ***, обл. *** е
държал огнестрелно оръжие по смисъла на ЗЗВОБПИ - пистолет марка „Макаров" кал. 9x18
мм. с неустановени серия и номер и боеприпаси по смисъла на ЗЗВОБПИ - 9 броя бойни
патрони кал. 9x18 мм., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на
основание чл. 339, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на 4 години „лишаване от
свобода“, като го е оправдал за това придобиването и държането на огнестрелното оръжие и
боеприпасите да осъществяват поотделно състава на престъплението по чл.339, ал. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание измежду
1
така определените, а именно 17 години „лишаване от свобода“ при „строг“ режим.
Произнесъл се е по чл. 59, ал. 1, т. 1 и т.2 от НК, гражданския иск, веществените
доказателства и разноските по делото.
Срещу така постановената присъда в срок е депозирана въззивна жалба от адв.Г. –
защитник на подсъдимия с молба за отмяна и постановяване на оправдателна присъда
поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени процесуални
нарушения. Алтернативно се иска поради явна несправедливост на наказанието за
намаление на същото. В допълнение към въззивната жалба се обосновават гореизложените
доводи, като на същите съдът ще отговори на по-късен етап.
Депозирани са въззивни жалби и допълнения към тях от адв.А. и адв.Н. – повереници
на гражданските ищци и частни обвинители И., Н. и С. с молба за увеличение размера на
обезщетението и наказанието, като за последното се иска изменение на присъдата в
„доживотен затвор“.
Срещу така депозираните въззивни жалби и допълнения адв.Г. е депозирала две
възражения, в които обосновава същите като неоснователни и моли да се оставят без
уважение.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея.
Подсъдимият поддържа казаното от своите защитници.
САС, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата и
възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Правилно и законосъобразно, съобразявайки се с доказателствата по делото и
анализирайки същите подробно, задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност,
решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която настоящата инстанция
споделя, а именно:
Пострадалият В. О. живеел в гр.*** със семейството си - съпругата А. Й. и
ненавършилата пълнолетие дъщеря М.С., която от 9-ти клас учела в училище в Австрия.
Родителите на детето и особено бащата често пътували до Австрия, за да се видят с дъщеря
си, а през останалото време тя всеки ден общувала по телефона с баща си, към когото била
особено привързана.
От 04.12.2000г. до смъртта си О. работел на трудов договор в „Д. експерт" ЕООД,
2
като заемал длъжността инспектор. Между „Д. експерт" ЕООД и „ДЗИ - 03" ЕАД в течение
на времето били подписани няколко договора, съгласно клаузите на които първото
дружество извършвало издирване и откриване на противозаконно отнети МПС,
застраховани при ДЗИ - 03 по автомобилна застраховка „Каско" с покрити рискове „кражба"
и „грабеж".
Пострадалият О. представлявал „Д. експерт" ЕООД в ДЗИ - 03 и по тази причина му
бил осигурен офис в намиращата се на ул.„Бенковска" в гр.София сграда на второто
дружество. Той се занимавал именно с изпълнение задълженията на „Д. експерт" ЕООД по
посочения договор, като поради естеството на дейността си поддържал контакти и с други
застрахователни компании.
Бащата на пострадалия - С. О., по силата на наследствено правоприемство, бил
собственик на идеална част от имот с номер 079058, находящ се в землището на с.***,
община ***, местността „***" с площ 1.199 дка, като отдал през 2009г. собствената си част
под наем на Д. М. - управител и едноличен собственик на „ДАНИ МОТОРС 2008" ЕООД и
упълномощил М. да извършва дейности по управление.
Имотът бил електрифициран и ограден от всички страни, като на територията му са
съхранявали различни автомобили, свързани с дейността на „Д. експерт" и ДЗИ - 03, а и
такива, изкупени от пострадалия след настъпване на застрахователно събитие. През нощта
недвижимият имот се охранявал от различни наети от пострадалия лица, на които О.
заплащал възнаграждение за услугите „на ръка", без да бъдат съставяни каквито и да било
документи.
В периода от 2009 година и до смъртта на В. О. услугите по охрана на недвижимия
имот в с.*** били изпълнявани последователно от различни лица, сред които синовете на
свидетеля В. Д., свидетеля Б. В. (който бил и шофьор) и подсъдимият М.Б.. Последният
узнал от свой познат за възможността да работи срещу заплащане за пострадалия О. и
започнал от неустановен с точност период (около 2012 година) да изпълнява различни
услуги за него - вкл. ремонтни дейности по автомобили, домакински ремонти, нощна охрана
на недвижимия имот в с.*** и други подобни. За извършваното подсъдимият Б. също
получавал от пострадалия заплащане „на ръка", в неустановен по делото размер.
В контактите си по повод възложените от пострадалия дейности подсъдимият Б. бил
известен с прякора „М.".
В ежедневните си служебни дейности пострадалият О. използвал различни
автомобили, сред които лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Туарег", c per. № ***.
Автомобилите били управлявани от някое от наетите без трудово правоотношение от
пострадалия лица, които имали задължението да откарват пострадалия до различни
дестинации в гр.София и извън града, вкл. в случаите на предприети от него и семейството
му пътувания по лични причини. Отношенията между пострадалия О. и лицата, които
3
работели за него били нормални, служебни, като ключовете от ползваните от пострадалия
автомобили стояли според случая у него или у лицето, което на следващия ден изпълнявало
ролята на шофьор.
Подсъдимият Б. живеел в с. *** с родителите си и сестра си - свидетелката В. Б.,
която по това време поддържала интимна връзка със свидетеля Т. Б.. Освен
осъществяваните срещу заплащане от пострадалия дейности, в семейния имот подсъдимият
извършвал ремонт на автомобили срещу заплащане, работел и на непълно работно време в
лесовъдна фирма, а при нужда помагал в стопанисвания от семейството му магазин/кафене в
селото.
През 2014 г. нощната охрана на недвижимия имот в с.*** се осъществявала от
подсъдимия М.Б. и свидетеля Б. В., които се редували.
На неустановена дата през пролетта на същата година пострадалият О. установил
липсата на различни части от оставените на съхранение в имота автомобили. Той се
усъмнил в двамата охранители и на 25.04.2014 г. ги събрал в офиса си и поставил пред тях
въпроса за липсата на части. Там по това време бил и свидетелят В. Д., семеен приятел на
пострадалия. Свидетелят В. признал, че съвместно с подсъдимия е извършил сваляне и
продажба за лична изгода на катализатор от един от паркираните автомобили, а
подсъдимият Б. освен за катализатора поел вината и за другите констатирани от пострадалия
липси.
Пострадалият поискал свидетелят В. да възстанови причинените от него щети, които
оценил на 600 лв. и двамата се разбрали свидетелят да отработи тази сума, полагайки личен
труд за О.. За причинените от подсъдимия Б. щети, оценени от пострадалия на 20 700 лв.,
последният изискал подписването на запис на заповед за тази сума. След като подсъдимият
Б. се съгласил, записът на заповед бил изготвен в офиса на пострадалия и след това
подписан от подсъдимия, като подписът му бил удостоверен впоследствие от нотариус.
Пострадалият О. продължил да изпълнява обичайните си дейности, използвайки
услугите на подсъдимия Б. и свидетеля В..
След поемането на паричното задължение по записа на заповед, с течение на времето
подсъдимият Б. започнал да изпитва притеснения от пострадалия О.. Той започнал да се
оплаква от него на сестра си (свидетелката В. Б.), с твърдения за осъществяван психически и
физически тормоз и споделял, че е принуждаван от пострадалия да прави както унизителни,
така и „страшни" неща, без да уточнява какво има предвид. На предложенията на сестра си
да подаде сигнал в полицията срещу О. подсъдимият Б. отказвал с мотива, че ще стане по-
лошо, ако го направи. В неустановен по делото момент към края на 2014 г. подсъдимият
показал на сестра си повърхностно нараняване на корема и заявил, че то е причинено с нож
от пострадалия. За същото нараняване подсъдимият обяснил на баща си - свидетелят П. Б.,
че се е наранил при ремонтни дейности по автомобили.
4
Подсъдимият Б. споделял притесненията си от пострадалия О. и на свидетеля В. М.
(двамата били приятели), на когото разказвал за извършвани от пострадалия застрахователни
измами, в които принуждавал и него да участва, за упражнявано психическо и физическо
въздействие върху него и за изнудване чрез подписани документи. Свидетелят М.
многократно казвал на подсъдимия, че за тези обстоятелства следва да бъдат сигнализирани
компетентните органи. Подсъдимият отказвал с мотива, че О. е „много силен" и твърдял, че
остава още малко, за да му се издължи, като след известно време обявил, че си е намерил
друга „хубава" работа и даже обмисля да замине за Германия.
По същото време подсъдимият Б. и свидетелят И. Д. се намирали в приятелски
отношения и често общували помежду си. На свидетеля Д. подсъдимият разказвал, че
двамата с пострадалия О. се занимават със застрахователни измами - причиняване на пътно-
транспортни произшествия със застраховани автомобили и след това незаконосъобразно
получаване на застрахователни обезщетения. Подсъдимият предлагал на свидетеля Д. да се
включи в посочените действия, от които да получава парични средства.
Подсъдимият Б. съобщил на свидетеля Д. и за това, че отношенията му с пострадалия
О. са се влошили поради претенциите на последния за заплащане щетите по охраняваните от
него и свидетеля В. автомобили. Финансовите искания на пострадалия притеснявали
подсъдимия и в неустановен по делото момент той се снабдил с пистолет „Макаров" и 9 бр.
боеприпаси за него, макар да нямал разрешително за придобиване и носене на огнестрелно
оръжие. При един от разговорите си със свидетеля Д. през зимата на 2014/2015 г.
подсъдимият му показал пистолета и заявил, че е приготвил оръжието за пострадалия О.,
тъй като му е писнало вече от него и „ще го утрепе". Тъй като не допускал подсъдимият Б.
да осъществи подобно деяние, свидетелят Д. не обърнал внимание на изявлението му.
В началото на 2015 г. свидетелят И. Й. започнал работа като шофьор на пострадалия.
Всеки работен ден от седмицата в 08.30 часа свидетелят отивал до дома на пострадалия в
ж.к. ***, след което до 17.00 часа транспортирал О. съгласно указанията му. Използваните
за тази цел автомобили били на паркинг в близост до жилището на пострадалия.
На 20.01.2015 г. както обикновено свидетелят Й. отишъл до ж.к. *** и взел
пострадалия, като в този ден използвали за придвижването си лекия автомобил „Фолксваген
Таурег" с ДК№ ***, ключовете за който свидетелят получил сутринта от пострадалия.
Свидетелят откарал пострадалия О. до офиса му в центъра на гр.София - където
пострадалият слязъл, а свидетелят паркирал автомобила и останал в него да чака. Известно
време след това пострадалият се върнал и бил откаран от свидетеля Й. на два адреса в града,
след което двамата отново се върнали до офиса. Там пострадалият слязъл от автомобила, а
свидетелят Й. останал в него.
Междувременно в съответствие с уговорка от предишната вечер свидетелят Т. Д.
отишъл до с. *** със собствения си лек автомобил „Ланчия тезис" и взел подсъдимия Б. от
5
дома му. Двамата извършили в кв. Суходол, гр. София оглед на хладилен камион, след което
се придвижили до офиса на пострадалия О.. Последният излязъл от офиса, качил се в
управлявания от свидетеля Д. лек автомобил и свидетелят откарал него и подсъдимия до
офис на „Бул Инс" в гр. София. Когато пострадалият О. свършил работата си там,
свидетелят Д. върнал и оставил него и подсъдимия до „ДЗИ - 03" ЕАД, като си тръгнал.
Пострадалият влязъл в офиса си, а подсъдимият М.Б. застанал до лекия автомобил
„Фолксваген Туарег" и двамата със свидетеля Й. поговорили известно време на общи теми.
Подсъдимият изял сандвича, който носел у себе си и предложил на свидетеля Й. да влязат в
автомобила, тъй като времето било студено - което и сторили, като подсъдимият седнал на
предната дясна седалка в автомобила, а свидетелят - на шофьорската. Подсъдимият Б. бил
облечен с анцуг и яке тип грейка без ръкави, бил обут с маратонки, а на главата си носел
зимна плетена шапка.
Когато пострадалият В. О. отново излязъл от офиса, подсъдимият се преместил на
задната седалка на автомобила, а пострадалият седнал до свидетеля Й.. Подсъдимият казал,
че няма с какво да се прибере до дома си в с. *** и тогава пострадалият обявил, че ще го
откарат дотам. На излизане от гр. София автомобилът бил зареден с гориво на
бензиностанцията на „Лукойл" в посока Пловдив - като пострадалият О. влязъл в сградата и
заплатил горивото, а свидетелят Й. и подсъдимият Б. го изчакали в автомобила.
След това управляваният от свидетеля Й. лек автомобил продължил движението си
по АМ „Тракия" в посока гр. Пловдив, на отбивката за с. Нови хан" се отклонил, минал през
гара Елин Пелин и после навлязъл в с. ***, направляван от подсъдимия и пострадалия. По
време на движението по улиците на селото, на ул. „***" пред №1 подсъдимият Б., който
седял зад седалката на пострадалия, извадил пистолета „Макаров", който носел у себе си и
възпроизвел изстрел към гърба на пострадалия, в областта на горния край на дясната
лопатка, като пистолетът бил насочен в посока отгоре надолу, отзад напред и леко отдясно
наляво. С изстрела подсъдимият причинил на В. О. нараняване на гръдния кош и корема с
входна рана в областта на горния край на дясната лопатка и ход отгоре надолу, отзад напред
и леко отдясно наляво, пронизващо по хода на раневия канал на белия дроб върхово - горен
лоб на десния белодробен дял, горна празна вена, околосърдечна торбичка, диафрагмата в
дясно, черен дроб и предната коремна стена с изход в горната част на пъпа.
Пострадалият се развикал към свидетеля Й. „Карай, карай, тоя ме утрепа" и
свидетелят инстинктивно натиснал педала за газта на автомобила и направил два
последователни леви завоя по улиците на селото. Междувременно подсъдимият и
пострадалият се сборичкали, като пострадалият също преминал на задната седалка на
автомобила, при подсъдимия. Между тях започнала борба, в хода на която подсъдимият Б.
нанасял бързи и силни удари по главата на пострадалия с пистолета.
Свидетелят Й. решил да избяга, като намалил до минималния възможен предел
скоростта на автомобила (без да го спира), отворил предната лява врата и изскочил навън.
6
При изскачането му подсъдимият Б. направил опит да го задържи, като хванал качулката на
якето, с което свидетелят бил облечен, но последният се изскубнал и побягнал по улиците
на селото. Автомобилът, който бил с автоматична трансмисия, продължил бавното си
движение напред с отворена лява врата, която впоследствие се затворила. Докато тичал,
свидетелят Й. започнал да се притеснява да не бъде пресрещнат от автомобила и затова
влязъл в изпречилия се на пътя му магазин за хранителни стоки, ползван от клиентите и за
консумация на напитки.
В магазина по това време се намирали свидетелите Ю. П., М. Г. (собственик на
магазина) и Т. М.. Свидетелят Й., който бил изключително притеснен от случилото се,
потърсил помощ от тях, за да се свърже с полицията. С тяхно съдействие бил извикан
свидетеля Н. М., който осъществявал таксиметрови услуги и той откарал свидетеля Й. до РУ
МВР Елин Пелин. На подадения от свидетеля Й. сигнал за случилото се, от полицейските
служители били предприети незабавни действия по издирване на пострадалия и автомобила.
Освен с полицейските служители свидетелят Й. се свързал и с неустановено в хода на
съдебното следствие лице, което от своя страна успяло да осъществи връзка със свидетеля Е.
С., братовчед на В. О.. Свидетелят Е. С. отишъл до РУ МВР Елин Пелин и съобщил
известния му телефонен номер на пострадалия О.. После свидетелят С. се върнал в гр.
София, отишъл до дома на пострадалия и съобщил на съпругата му - свидетелката А. Й., за
изчезването на братовчед си.
Междувременно пострадалият В. О. починал. Автомобилът с трупа му, който останал
на задната седалка на автомобила, бил откаран от подсъдимия Б. до черен път в местността
„Песъците" в землището на с. ***, общ. ***. По време на придвижването дотам
подсъдимият изхвърлил част от вещите на пострадалия, а така също и останалия в
автомобила мобилен телефон „Айфон 4 ес" на свидетеля Й.. Подсъдимият сторил това,
преминавайки с автомобила през землищата на няколко селища в района около гр. Елин
Пелин до мястото, на което изоставил автомобила и трупа в него.
На неустановено в хода на съдебното следствие място подсъдимият оставил и
пистолета „Макаров".
Около 20.00 часа подсъдимият Б. се обадил по телефона на свидетеля В. М. и го
помолил да го вземе от района на с. ***, без да обяснява какво се е случило. Свидетелят се
притеснил от молбата му и се отзовал незабавно. Той тръгнал с автомобила си към указаната
от подсъдимия посока и в района на последната улица на селото (в посока с.***) възприел
подсъдимия Б., който се появил откъм нивите в края на селото. Свидетелят спрял
автомобила и подсъдимият се качил на задната му седалка, като започнал да настоява
свидетелят да кара нанякъде. Свидетелят М. отказал да тръгне, преди да разбере какво се е
случило и тогава последният започнал да повтаря „Май го утрепах, май го утрепах оня."
Свидетелят се досетил, че става въпрос за пострадалия В. О. и попитал как е станало. Тогава
подсъдимият Б. му казал, че го е утрепал с пистолет и че всичко е станало много бързо, а на
7
въпроса на свидетеля къде е автомобилът посочил с ръка посоката на случилото се.
Свидетелят М. се притеснил, че ако откара подсъдимия ще стане съучастник в извършеното
убийство и му казал да не го забърква. Тогава подсъдимият се разсърдил, изпсувал, слязъл
от автомобила и тръгнал в посоката, от която дошъл. Стъписан от чутото, свидетелят М. се
прибрал у дома си и изтрил непознатия за него телефонен номер, от който му позвънил
подсъдимият.
Автомобилът с трупа на пострадалия В. О. бил открит на 21.01.2015г.
След като се укривал известно време, подсъдимият Б. осъществил чрез баща си
връзка с познатия им живущ в с. *** полицейски служител В. М. (свидетел по делото), с цел
да се предаде. На 24.01.2015 г. подсъдимият отишъл до дома на свидетеля и бил откаран в
ОДМВР София от междувременно пристигналия полицейски екип.
Така установената фактическа обстановка въззивният съд прие с оглед събраните
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства както следва:
Правилно и законосъобразно първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията
на свидетеля И. Й., тъй като същите са непротиворечиви и последователни по отношение на
процесното деяние и както основателно е отбелязано в атакуваните мотиви, те
кореспондират с показанията на свидетелите П., М., Г., М. относно посещението от
свидетеля на магазина в с. *** и Д. по отношение събитията преди потеглянето за с. ***, а
така също и с експертните заключения относно причинените травматични увреждания на
пострадалия. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че показанията на свидетеля Й.
кореспондират и с част от обясненията на подсъдимия Б. - относно случилото се в деня до
момента на изстрела. И настоящият състав е на мнение, че по делото не са събрани
доказателства, които да установяват предубеденост на свидетеля, което да е основание
същите да бъдат изключени от доказателствената маса. В тази връзка за липса на каквото й
да е напрежение или предубеденост между пострадалия и подсъдимия дават показания
свидетелите Д. и Й..
Основателно първата инстанция сочи, че освен обясненията на подсъдимия и
показания на неговите близки и приятели, чиито показания са производни за тези
обстоятелства, тъй като не са преки очевидци, а възпроизвеждат само чутото за това от
подсъдимия, а именно за техните взаимоотношения, няма събрани в хода на съдебното
следствие данни за упражнено от страна на пострадалия О. физическо или психическо
насилие над подсъдимия преди случая, нито за някакъв разрив в отношенията между тях,
който да подтикне пострадалия към действията му в процесния ден.
От друга страна, както отново правилно сочи първият съд, са събрани доказателства,
които установяват напрегнатите отношения, които съществували между пострадалия и
подсъдимия. Така например св.Б. сочи, че пострадалият е посетил еднократно дома им,
където се държал арогантно като твърдял, че подсъдимият му дължи пари. Същото се отнася
8
и по отношение на св. Б., която заявява, че е виждала пострадалия в дома им и в
стопанисваното от семейството заведение като е бил арогантен в общуването си с тях, а
посоченото по-горе се потвърждава и от св. Б..
Именно поради така изложеното правилно първият съд не е кредитирал обясненията
на подсъдимия за системно упражнявано спрямо него физическо и психическо насилие от
пострадалия. В тази връзка следва да се отхвърлят възраженията на защитата за тези
обстоятелства. Единственото, което със сигурност се констатира по делото и това е
засегнато в мотивите на решаващата инстанция е, че след установяването на липсата на
части от паркираните в с.*** автомобили и направеното от подсъдимия М. и свидетеля В.
признание за съпричастността им към тези липси, между подсъдимия и пострадалия е
възникнало известно напрежение без да има категорични доказателства то да е ескалирало
до посоченото от М.Б. наличие на физическо и психическо насилие върху последния с цел
възстановяване на щетите по автомобилите.
Правилно е отчетено и това, че не може да бъде кредитирано посоченото от
подсъдимия, че пострадалият е имал претенции за дълг от 80 000 лв., без да се разбере каква
е причината за това, тъй като тези сведения по никакъв начин не се подкрепят от
доказателствата по делото, тъй като единственият дълг, който се доказва е сумата от 20 700
лева. В тази връзка основателно първата инстанция е приела за неубедителна защитната
версия на Б., че изпитваният от него силен страх от О. и връзките му на високо ниво в
структурата на държавните органи е причината да не сигнализира за упражняваното спрямо
него насилие.
Що се отнася до показанията на свидетеля И. Д., правилно първият съд е приел, че не
може да бъде счетено, че именно неплащането на претендираната сума е причината за
депозиране на показания от свидетеля Д. във вреда на подсъдимия. Така, че основателно
решаващата инстанция е кредитирала онази част от неговите сведения, които имат
отношение към отношенията му с подсъдимия, характеровите особености на Б., споделените
намерения за извършване на убийството на О. и наличието на специално придобито с такава
цел оръжие. Няма основание да се приеме, че този свидетел е предубеден относно тези
твърдения, тъй като, както резонно сочи първата инстанция същият, дори дава показания,
които са в негова вреда, което е достатъчно доказателство установяващо неговата искреност,
като същото се отнася до съобщението от свидетеля за информацията за това какво оръжие е
притежавал подсъдимият.
Що се отнася до твърденията на свидетеля И. Д., че подсъдимият и пострадалият са
участвали в застрахователни измами, както и до съобщените от този свидетел данни за
такива измами, то поради липсата на доказателства за връзка на поведението на подсъдимия
на инкриминираната дата с дейността на пострадалия, обстоятелството извършвани ли са в
действителност подобни незаконосъобразни действия според съда е без правно значение, с
оглед предмета на делото.
9
По отношение на свидетеля Б. В. сведенията са, че същият когато е бил „заслужил",
пострадалият е упражнявал спрямо него „психическа сила", както коректно в мотивите си
възпроизвежда първия съд, но от друга страна по отношение на срещата в офиса на
пострадалия О., на която е поставен въпросът с липсващите части от паркираните в с.***
автомобили, свидетелят В. сочи, че в негово присъствие подсъдимият не е малтретиран,
унижаван или принуждаван да яде насекоми. Прави впечатление, че посочените показания
се потвърждават и от други гласни доказателствени средства като показанията на св.Д.,
който също отрича извършването на подобни действия от пострадалия спрямо подсъдимия.
С оглед на посоченото, основателно окръжният съд е приел, че няма събрани каквито и да
било доказателства, че спрямо подсъдимия Б. е било упражнявано насилие от страна на
пострадалия О., в отсъствието на свидетеля В.. В тази връзка посочените възражения от
защитата за тези обстоятелства следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на свидетелите Д. Т., И. К., И. А. и Г. Н. настоящият състав няма какво
повече да добави към отбелязаното в мотивите на първия съд.
Във връзка с показанията на полицейския служител, провел беседа с подсъдимия Б. и
снел обясненията му - свидетеля Ш., настоящият състав изцяло се солидаризира с
отбелязаното от първия съд, че съдебната практика относно възможността показанията на
полицейски служители, съобщаващи заявеното им при т.нар.„оперативни беседи" да бъдат
ценени като доказателства, е трайна и последователна, тъй като същата не е сред
доказателствените средства, предвидени в НПК за установяване на правно релевантни факти
и има само оперативна стойност. Правилно е взето предвид от решаващата инстанция и
това, че когато става въпрос за изявления на подсъдимия, направени преди привличането му
към наказателна отговорност, с които той признава, че е извършил инкриминираното
деяние, е необходимо да се държи сметка и за още едно обстоятелство - че след като
придобие качеството на обвиняем той има право да откаже да дава обяснения и не е длъжен
да признае участието си в престъплението. Процесният случай е точно такъв, тъй като
получената от полицейския служител информация по време на беседата безспорно е пряко
свързана със започналото наказателно производство за престъпленията, за които
впоследствие Б. е бил предаден на съд, като същевременно показанията на полицейския
служител възпроизвеждат обяснения на лице, което по това време не е било привлечено в
качеството на обвиняем и съответно не е било запознато с правата си по НПК, а след
привличането към наказателна отговорност е дало обяснения. Именно поради тази причина
правилно и законосъобразно окръжният съд е преценил, че показанията на свидетеля Ш. в
частта, пресъздаващи придобитата по време на беседата информация относно участието на
подсъдимия Б. в престъпленията, не могат да бъдат ценени като доказателствен източник в
подкрепа на обвинението, както и в частта относно съобщеното му от подсъдимия за
инсценирани ПТП с цел неправомерно получаване на застрахователна премия.
По отношение на експертните заключения и в тази част решаващата инстанция много
подробно, обстоятелствено и в съответствие с целия доказателствен материал е направила
10
своите изводи, които изцяло се подкрепят от въззивната инстанция, още повече че
експертните заключения на съдебно-медицинските експертизи подкрепят изцяло
показанията на свидетеля И. Й., относно възпроизведения един изстрел в тялото на В. О.,
промяната в местоположението на пострадалия в автомобила и последвалата борба между
подсъдимия и жертвата, а така също и за нанасяните от подсъдимия удари с пистолета по
главата на О..
Няма какво повече да се отбележи по отношение на СМЕ на труп, тъй като в нея по
един категоричен и недвусмислен начин се отбелязва при огледа и аутопсията на трупа на
В. О. наличието на пронизващо огнестрелно нараняване на гръдния кош и корема с входна
рана в областта на горния край на дясната лопатка и ход отгоре надолу, отзад напред и леко
отдясно наляво, пронизващо по хода на раневия канал белия дроб върхово - торен лоб на
десния белодробен дял, горна празна вена, околосърдечна торбичка, диафрагмата вдясно,
черния дроб и предната коремна стена с изход в горната част на пъпа, кръвонасядане на
меките тъкани по входа на раневия канал, аспирация на кръв, масивна кръвозагуба - 2500
мл. в гръдната кухина и 400 мл. в околосърдечната торбичка, пет разкъсноконтузни рани в
лявата половина на главата челнотеменно и слепоочно и две на дясната ушна мида и една на
дясната буза, охлузвания в дясната лицева половина, повърхностни охлузвания по
крайниците. Последното е от съществено значение за авторството на деянието, тъй като
макар и косвено установява, че смъртта на О. се дължи на огнестрелното нараняване на
гръдния кош и корема, довело до масивен вътрешен кръвоизлив, като непосредствената
причина за смъртта е острата кръвозагуба, което от своя страна се подкрепя и от останалите
вече анализирани доказателства, част от които са преки. Факт е, че смъртта е настъпила за
сравнително кратък период от време, като предвид тежестта на нараняването е била
неизбежна.
Много конкретно първата инстанция детайлизира, че нараняването е причинено от
един изстрел с огнестрелно оръжие с калибър 9 мм., видно от характера и морфологията на
входната огнестрелна рана, като дулният срез на оръжието е бил ориентиран почти
вертикално в момента на изстрела, което личи от направлението на раневия канал. В
момента на изстрела пострадалият е бил с гръб спрямо стрелящия, видно от характера и
морфологията на увреждането, както и от направлението на раневия канал. Посоката на
раневия канал определя и направлението на изстрела, като нараняването не може да бъде
причинено със собствената на пострадалия ръка. Видно от заключението е, че след
нараняването пострадалият е могъл да извършва активни действия - да окаже съпротива, да
се бори, да говори, като тези му действия са с бърза затихваща интензивност с напредване
на кръвозагубата. До настъпването на смъртта пострадалият е бил в съзнание, като е
осъзнавал състоянието си и случващото се с него.
Що се отнася до констатираните мекотъканни увреждания в областта на главата
настоящата инстанция отново изцяло се солидаризира с мотивите на първата инстанция и
намира за безпредметно да ги преповтаря.
11
От заключението на СМЕ на живо лице е видно, че при подсъдимия Б. се установяват
съответните травматични увреждания, подробно описани в експертизата и мотивите на
първата инстанция, като изводът е, че охлузванията се дължат на косото по допирателната
действие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, които са резултат на действието на
твърди тъпи предмети, по механизма на удар или притискане от такива, като по своите
морфологични особености отговарят по давност на 4-5 денонощие, което е още едно
доказателство свързано с авторството на деянието, което отново обосновава отхвърляне на
възражението на защитата за липса на категорични доказателства за това обстоятелство.
Същото се отнася и до заключението на СМЕ по писмени данни, където е видно, че
установените при извършеното освидетелстване след задържането на подсъдимия Б.
травматични увреждания не могат да бъдат причина за описаните в протокола за оглед
капки и пръски. Изхождайки от локализацията на уврежданията на пострадалия В. О. и
раневия канал, експертите правят извод, че първоначално пострадалият е бил ориентиран с
гръб спрямо извършителя, следователно първото увреждане е огнестрелното, след което са
нанесени множество удари с твърди тъпоръбести предмети с бърза последователност в
областта на лицето за кратък период от време. Много важно е да се подчертае като това не е
убягнало от анализа на решаващата инстанция, че първоначално в момента на причиняване
на огнестрелното нараняване пострадалият е бил с гръб към извършителя, след което
травмите от твърди тъпоръбести предмети вероятно са причинени в положение странично и
с лице, обърнато към него.
Не е за пренебрегване и друго констатирано важно обстоятелство, че поради
разположението на травматичните увреждания вещите лица считат, че е имало промяна в
положението на пострадалия спрямо извършителя. Тъй като пострадалият след причиняване
на увреждането е могъл да извършва активни действия, същият е възможно да причини част
от констатираните при прегледа на подсъдимия драскотини, основно в областта на двете
ръце.
По отношение на останалите експертизи, същите са коректно възпроизведени в
мотивите на първата инстанция и настоящата въззивна инстанция няма какво повече да
допълни, а именно:
От заключението на СХЕ, изследвала представената проба кръв от трупа на
пострадалия О. е видно, че се доказва наличие на етилов алкохол в количество 0.15 промила
без други летливи редуциращи вещества.
Протоколът за извършена ФХЕ установява, че в отривката от дясната ръка на
свидетеля Й. се регистрира една клъстерна капсулна микрочастица със състав олово,
антимон, барий. В отривката от дясната част на лицето се регистрира една капсулна
микрочастица със състав олово, антимон, барий; в пробата от черното шушляково яке на
свидетеля Й. в областта на качулката се регистрират десетки капсулни микрочастици със
12
състав олово, калай, антимон, барий, малък брой капсулни микрочастици със състав олово,
антимон, барий, както и такива със състав олово, калай, антимон.
От заключението на СМЕ на ВД № 99/2015 г. е видно, че предоставените за
изследване нишковидни обекти са косъм с неясен регионален произход и свободно отпаднал
човешки косъм най-вероятно от полова област или гърди, поради което микроскопското
изследване на космите сравнителен материал от главите на пострадалия и на подсъдимия
действително е безпредметно.
Заключението на СМЕ на ВД № 26/2015 г. установява, че по представените за
изследване обекти - отривки от засъхнала червено-кафява течност от горна част на задна
дясна колонка и стелка под предна дясна седалка на лекия автомобил „Фолксваген туарег" се
доказва наличие на човешка кръв.
Експертното изследване на откритите в лекия автомобил 1 бр. патрон калибър 9x18; 1
бр. метален пълнител със 7 бр. патрони, 1 бр. метален продълговат предмет и 1 бр. метален
предмет с форма на лост на се наблюдават, проявяват и откриват годни за идентификация
дактилоскопни следи.
Протоколът за извършена СМЕ на ВД по метода на ДНК профилиране сочи, че по
черна плетена шапка с везани надписи „Адидас" на латиница и емблема (открита в лекия
автомобил, между краката на пострадалия О.) и марлен тампон с обтривка от ръкохватка за
затваряне на предна лява ръка на автомобила се установява смес от клетъчен материал в
различно съотношение, като по-голямото количество се визуализира в алели с по-висок
интензитет, които формират ДНК профил, напълно съвпадащ с този на подсъдимия Б.. ДНК
профилът по металния предмет, установен в автомобила и наподобяващ лост напълно
съвпада с ДНК профила на подсъдимия Б.. По марлените тампони с отривки от червено-
кафява течност от части от автомобила - кръв, изследваният биологичен материал
произхожда от пострадалия О..
От заключението на балистична експертиза се установява, че представеният за
изследване обект - 1 бр. метален пълнител, открит в автомобила, е част от окомплектовка на
пистолет „Макаров", кал. 9x18 мм., с последни цифри от номера 851. 7 бр. патрони (от
пълнителя) са бойни, кал. 9x18 мм., предназначени за стрелба с пистолети и картечни
пистолети кал. 9x18 мм. - „Макаров", „Стечкин" и др. Патроните се годни за употреба по
предназначение и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. Обект 1бр. деформиран
патрон, кал. 9x18 мм. е негоден за употреба по предназначение Обект 1 бр. куршум, част от
патрон кал. 9x18 мм., предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9x18
мм. - „Макаров", „Стечкин" и др. , най-вероятно е бил изстрелян от пистолет конструкция
„Макаров". Обект 1 бр. продълговат и заострен в единия му край метален обект,
наподобяващ игла, е определен като ударник, съставна част от пистолети конструкция
„Макаров", а обект 1 бр. метален предмет с форма на лост - като предпазител на пистолети
конструкция „Макаров", кал. 9x18 мм.
13
От протокол за ФЗИ № 17 се установява, че в отривката от лявата и дясната ръка на
трупа на О. се регистрират две капсулни микрочастици сьс състав олово, калай, антимон; в
отривките от двете ръце на подсъдимия не се регистрират капсулни микрочастици; в
отривката от вътрешната страна на задната половина на предно дясно стъкло на лекия
автомобил „Фолксваген туарег" се регистрират стотици капсулни микрочастици със състави
олово-калай-антимон и олово-калая-антимон-барий; в отривката от дясна средна колона на
автомобила се регистрират три капсулни микрочастици със състав олово-калай-антимон и
една със състав олово-антимон-барий. В пробата от продълговат и заострен в единия му
край метален обект, наподобяващ игла, определен като ударник, а така също и в пробата от
1 бр. метален предмет с форма на лост, определен като предпазител, са регистрирани
десетки капсулни микрочастици със състави олово-калай-антимон-барий и олово-калай-
антимон. По проектила, намерен в чувала до главата на трупа се регистрират стотици
капсулни микрочастици със състав олово-калай-антимон. В пробата от предната част на
черната шапка се регистрират 18 капсулни микрочастици със състав олово-калай-антимон.
Капсулните микрочастици, легистрирани в отривките от лявата и дясната ръка на трупа на
О. и в пробата от нарушението върху гърба на синьото яке, иззето от трупа на О.
съответстват по състав с тези, регистрирани по проектила, намерен в чувала до главата на
трупа, с част от тези, регистрирани по двата метални обекта, както и с част от тези,
регистрирани в отривките от лекия автомобил. Капсулните микрочастици, регистрирани по
черната шапка съответстват с тези, регистрирани в отривката от лявата и дясната ръка на
трупа, в пробата от нарушението върху гърба на якето на пострадалия, с регистрираните по
проектила и част от тези, регистрирани по двата метални обекта, както и с част от
регистрираните в отривките от лекия автомобил. Изстрелът, причинил нарушението,
намиращо се върху гърба на якето на пострадали е произведен от дистанция по-голяма от 60
см. в случай, че якето се явява първа преграда на изстреляния боеприпас.
Заключението на СППЕ сочи, че подсъдимият М.Б. не страда от същинско психично
заболяване - психоза, което може да се приравни към разстройство на съзнанието в смисъла
на закона, при него няма данни и за някакви проблеми с ПАВ. Според вещите лица няма
данни подсъдимият М. да е бил в състояние на физиологичен афект (силна емоционална
възбуда, адекватна по сила на предизвикалия дразнител, като афективна реакция). Липсват
и данни подсъдимият да е бил в състояние на патологичен афект, който протича като
състояние на свръхвъзбуда, помрачение на съзнанието, агресивни и разрушителни действия
и завършва със сън при пълна амнезия за случилото се. В заключението се сочи, че
подсъдимият не страда от психично заболяване в смисъл на разстройство на съзнанието или
умствена недоразвитост; към момента на деянието той е могъл и понастоящем също може
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Действията на подсъдимия са били улеснени от силни негативни емоции на обида,
възмущение, страхови изживявания, както и от натрупаното с времето очакване на
унижение и физическа саморазправа, без да са спазени докрай критериите за оценка на
14
физиологичен афект, в това число и страхов такъв, съотнесени към юридическите понятия
силно раздразнение и уплаха и смущение.
В заключение по отношение на анализа на доказателствената съвкупност правилно
първата инстанция прием и това, че освен вече посоченото установената фактическа
обстановка се подкрепя и от писмените доказателства - протоколи за доброволно предаване;
протокол за следствен експеримент; фотоалбум към протокол за следствен експеримент;
протоколи за оглед на местопроизшествие; фотоалбуми към протокол за оглед на
местопроизшествие; протокол за оглед на труп; фотоалбум на извършена аутопсия;
протокол за оглед на веществени доказателства; фотоалбум кьм протокол за оглед на
веществени доказателства; протокол за претърсване и изземване; фиш за спешна
медицинска помощ; акт за смърт на В. О.; препис-извлечение от акт за смърт; съобщение за
смърт; справка от МВР, СДВР, Сектор „БДС" за В. О.; удостоверение за наследници на В.
О.; удостоверение за съпруг/а и родствени връзки; писмо от МВР, Дирекция „Национална
система 112" с диск; справки от ОДМВР РУ Елин Пелин; медицинско удостоверение от
„Център за психично здраве - София" ЕООД; справка от инспектор КОС 05 РУП СДВР;
писмо и справка от СДВР Отдел ПП; справка от АП; протоколи за вземане на образци за
сравнително изследване; запис на заповед; протокол за обиск на лице; разписка; писма от
Център за градска мобилност, Алианц Банк България, Спартак Секюрити, МФ, Лукойл
България, МП, от мобилни оператори - с дискове и протоколи за доброволно предаване с
дискове със записи от видеокамери; разписка за върнати вещи - т. 4 от ДП, л. 86; както и
приобщените в хода на производството по НОХД № 379/2020 г. по описа на СОС писмени
доказателства.
По отношение инкриминираното оръжие, правилно съдът е приел, че от събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че в някакъв (неустановен по
делото) момент подсъдимият Б. се снабдил с пистолет „Макаров" и 9 бр. боеприпаси за него,
макар да нямал разрешително за придобиване и носене на огнестрелно оръжие, както и че
именно с това оръжие е извършено убийството на В. О. на 20.01.2015 г. Придобиването на
оръжието и боеприпасите е видно от показанията на свидетеля Д., кредитирани от съда по
посочените по-горе съображения. Извършеният оглед на местопроизшествие е установил в
изоставения от подсъдимия лек автомобил боеприпаси и части от пистолет „Макаров", като
именно такъв пистолет показал подсъдимият на свидетеля в края на 2014 г. и направил
изявление както за вида, така и за целта за снабдяването му с него.
От правна страна с оглед на така описаната фактическа обстановка и въз основа на
посочения анализ на доказателствената съвкупност правилно и законосъобразно СОС е
установил, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, в което е обвинен.
От анализираната доказателствена маса се установява по един категоричен начин
механизмът на осъществяване на деянието, а причинените телесни увреждания от
15
обсъдените множество експертизи, а именно, че смъртта на В. О. се дължи на огнестрелното
нараняване на гръдния кош и корема, довело до масивен вътрешен кръвоизлив, като
непосредствената причина за смъртта е острата кръвозагуба. Нараняването е причинено от
един изстрел с огнестрелно оръжие с калибър 9 мм.
Констатираните мекотъканни увреждания в областта на главата разкъсноконтузните
рани, охлузвания и кръвонасядания, се дължат на множество удари, нанесени с твърд тъп
предмет с наличие на изразени ръбове по контактуващата повърхност - какъвто е
пистолетът. Локализацията на раните предимно в лявата част на главата на ограничена площ
сочи, че ударите са нанесени с бърза последователност един след друг и със значителна сила
на въздействието.Всички констатирани увреждания са причинени на пострадалия приживе.
По време на борбата между двамата мъже подсъдимият също е получил телесни
увреждания като тези увреждания отговарят да са нанесени от жертвата.
Резонно първият съд е обърнал внимание и на още един детайл, че липсата на
капсулни микроследи по ръцете на подсъдимия М. се обясняват с изтеклия период от време
от убийството до фактическото предаване на подсъдимия на полицейските органи, през
което тези следи са отпаднали по механичен начин, поради което и това възражение има
своето логично обяснение.
Що се отнася до изпълнителното деяние и в тази си част мотивите на първостепенния
съд изцяло се споделят от въззивната инстанция, а именно:
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението убийство е
осъществено, като на 20.01.2015 год. около 19.00 часа в с.***, общ.***, обл.***, на ул."***"
пред имот №1, в купето на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Туарег", с per. № ***,
чрез използването на огнестрелно оръжие - пистолет марка „Макаров", кал.9х18мм., с
неустановен сериен номер подсъдимият М.Б. умишлено умъртвил другиго - В. О.. С
произведения с пистолета изстрел подсъдимият е въздействал на жертвата, като е засегнал
жизненоважни органи и причинил довелата до смъртта кръвозагуба. В този смисъл е
установена причинно-следствената връзка между произведения от подсъдимия изстрел в
тялото на жертвата, причинените с изстрела тежки травматични увреждания, кръвозагуба и
настъпилата смърт на пострадалия О..
Решаващата инстанция много подробно се е спряла в своя анализ на субективната
страна на деянието и съответните възражения свързани с психическото състояние на
подсъдимия. Няма какво повече да се добави към това, че подсъдимият действително е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Той е бил улеснен в действията си от силни негативни емоции на обида, възмущение,
страхови изживявания от присъствието на В. О., както и от натрупаното с времето очакване
на унижение и физическа саморазправа, без да са спазени докрай критериите за оценка на
физиологичен афект, в това число и страхов такъв, съотнесени към юридическите понятия
16
силно раздразнение, уплаха и смущение, което допълнително бе констатирано и от
настоящата инстанция.
И САС счита, че посочените по-горе емоционални състояния на дееца няма как да
бъдат обяснени с незаконосъобразно поведение на жертвата, което да е било трайно,
последователно и ескалиращо в принуда за извършване от подсъдимия на унизителни
действия (да яде насекоми), в каквато насока се изтъкват доводи от защитата както пред
първата така и пред въззивната инстанция. Факт е, че и двете инстанции констатират
наличието на негативно отношение между двамата през 2014г. свързано с определени
бизнес и финансови отношения. Както, обаче, акцентира самият окръжен съд
основателността на тези претенции не е била оспорена от подсъдимия Б., който след това е
продължил да работи за пострадалия до смъртта му.
След своя служебна проверка на всички доказателства по делото и настоящата
инстанция констатира, че нито един от разпитаните свидетели не потвърждава заявеното от
подсъдимия в обясненията му пред СОС, че в някакъв момент е присъствал на извършени от
пострадалия действия на физическо или психическо насилие спрямо подсъдимия.
Основателно се коментират и гласните доказателствени средства свързани с показанията на
свидетеля В., който заявява за изключително толерантно отношение на О. към всички
работещи за него лица. Не може да се отрече фактологията, която самият свидетел заявява,
че същият до голяма степен сам преценявал как да изпълнява задълженията си на шофьор, а
пострадалият често се хранел или пиел кафе заедно с тях като дори често общували и с
членовете на семейството му. В потвърждение на горното е и това, което също резонно се
описва в мотивите на окръжния съд, че данни за толерантност в общуването на пострадалия
и служителите му има и в показанията на свидетеля Д.. Именно поради тази причина са
правилни коментарите на първата инстанция за св.В. Б., която съобщава, че подсъдимият се
е страхувал от пострадалия и е споделял как е малтретиран и унижаван от него, но в
приобщените по реда на чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания от първата инстанция,
обаче, свидетелката не съобщава брат й да е бил особено притеснен или изплашен от О.. И
настоящият състав не се доверява на твърденията на свидетелката Б., че лошият период на
брат й бил в края на 2014 г. когато е имал разрез на корема от нож, тъй като същите не се
подкрепят от доказателствата по делото, а и се наблюдава известна предубеденост с оглед на
това, че свидетелката е в особено близки родствени отношения.
Що се отнася до другия спорен момент, който е включен в едно от възраженията на
защитата, а именно, че с оглед изготвената КСППЕ и взетото становище, че предвид
дадените от подсъдимия обяснения вещите лица са склонни да приемат, че при него има
данни за натрупване на афект и за късо съединителна реакция, в резултат на които най-
вероятно подсъдимият е действал при извършване на убийството. Правилно и в
съответствие с цялата доказателствена маса първата инстанция не ги приобщава към
доказателствата по делото, тъй като както основателно се акцентира, след като обясненията
на подсъдимия се приемат за недостоверни, а експертното становище за възможността за
17
натрупване на физиологичен афект е поставено в зависимост от истинността на
обясненията, то няма как да се приеме този извод като подкрепено от други доказателства
по делото, тъй като както е известно от една страна експертните заключения не са източник
на доказателства в процеса, а от друга обясненията на подсъдимия по отношение на тези
обстоятелства не бяха кредитирани.
С оглед на отбелязаното, а и като се вземе предвид по-прецизно казаното от вещите
лица за това обстоятелства, то реално смисълът на тяхната констатация е, че той не че е
действал под формата на афект, а че е натрупана подобна реакция, която по никакъв начин
не може да се приравни към констатацията за деяние под формата на афектно състояние.
Както сочи и първата инстанция, макар по делото да са налице данни за налични у
подсъдимия негативни емоции към пострадалия, то видно от събраните доказателства се
установява, че същите тези емоции са провокирани от неуредените между подсъдимия и
пострадалия финансови отношения по повод липсващите от автомобилите в с.*** части и
начина, по който пострадалият В. О. отправил претенциите си за тях - изискал подписването
на запис на заповед от подсъдимия и впоследствие обявил и на родителите му своите
претенции. Много важно в случая, за да се отхвърли възражението за наличието на афектно
състояние е, че именно в процесния ден, което е и определящото за тези констатации,
взаимоотношенията между двамата е било в рамките на нормалното и без каквото й да е
напрежение. Същите са разговаряли преди да влязат в автомобила, а след това е нямало
каквито й да са индикации за това какво ще се предприеме от подсъдимия на по-късен етап,
което говори за едно много добре обмислено поведение, което от своя страна изключва и
каквото й да е афектно състояние - физиологичен афект (силно раздразнение) или на страхов
физиологичен афект (уплаха и смущение).
По отношение на квалификацията свързана с предумишления характер на
убийството, правилно е прието, че същото се доказва от решението на подсъдимия взето и
подготвено предварително чрез набавянето на средството за това - огнестрелно оръжие и
боеприпасите за него. И САС е на категоричното мнение, че подсъдимият старателно е
обмислял съображенията си за и против извършване на убийството в дълъг период от време,
като е извършил и проучване каква би била реакцията на останалите членове на обществото
на вестта за смъртта на О. – което, както правилно сочи СОС е видно от съобщеното от
свидетеля Д., че известно време след заявяване на намерението за убийство Б. му е казал, че
действително го е извършил, макар по това време О. още да е бил жив. И САС не може да
приеме възражението на защитата депозирано пред първата и настоящата инстанция, че
мястото на осъществяване на деянието е било неподходящо, тъй като е било не само в
населено място, но и в близост до дома на подсъдимия, тъй като както резонно решаващата
инстанция отговаря на този довод именно в една позната обстановка подсъдимият би имал
възможността да прикрие впоследствие следите от престъплението.
Същото се отнася и до присъствието на свидетеля Й. в автомобила и възражението,
че подсъдимият не е имал намерение да убива пострадалия, поради това, че не го е сторил
18
преди това, когато е пътувал същия ден насаме с него. Както основателно отбеляза
решаващият съд, от доказателствата се установява, че тъй като подсъдимият е бил докаран в
гр.София от свидетеля Д., след което и двамата са оставени от него при управлявания от Й.
автомобил, то същия ден преди отпътуването за с. *** подсъдимият и пострадалият не са
оставали насаме. Освен това, както отново правилно първият съд акцентира, макар
убийството да е извършено в присъствието на свидетеля Й., то не е без значение
поведението на подсъдимия към Й. след изстрела – опитал се е да задържи свидетеля в
автомобила, като го хванал за качулката на дрехата, което е още едно доказателство за
неговото добре подготвено намерение след деянието да не оставя доказателства и очевидци,
още повече че самото присъствие за подсъдимия е било неочаквано и е излизало извън
неговия план за действие.
Правилно е отчетена и субективната страна от първата инстанция, а именно че Б. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Психическото отношение на
подсъдимия към престъпния резултат е обективирано в неговите действия, тъй като той
добре е знаел какви поражения нанася насочен срещу човек и произведен от близко
разстояние изстрел. Изстрелът е бил позициониран в част от тялото на жертвата, в която са
разположени жизненоважни органи като бял и черен дроб, сърце и др., и срещу жертва,
която не е очаквала подобно поведение от негова страна и спокойно е стояла в седнало
положение в движещия се автомобил, като не е била в състояние да се противопостави на
изстрела или да се предпази от него. Насочеността на огнестрелното оръжие и
произвеждането на изстрел с него сочат, че целта на подсъдимия е била да умъртви жертвата
- той е съзнавал, че използваното от такова близко разстояние средство неизбежно ще
умъртви и е искал настъпването на този резултат. В тази връзка САС няма какво повече да
добави.
По отношение на другия квалифициращ белег, че е използвано средство, опасно за
живота на мнозина - огнестрелно оръжие пистолет, правилно е взето предвид това, че за
насочеността на оръжието в момента на изстрела може да се прави извод от причиненото
нараняване на гръдния кош и корема на пострадалия О.. От друга страна става ясно, че в
тази посока на изстрела и в непосредствена близост с жертвата се е намирал по това време и
И. Й., а бойният пистолет несъмнено е оръжие с голяма пронизваща сила (видно от
наличието в тялото на пострадалия на изходна рана), при което, както правилно отбелязва
първата инстанция, напълно реална е била опасността използваното от подсъдимия за
убийството средство да причини нарушение на телесната неприкосновеност и на свидетеля.
Въззивната инстанция напълно се солидаризира и с това, че не е налице обективният
признак - използването по начин, опасен за живота на мнозина, доколкото от подсъдимия Б.
е произведен един единствен изстрел в тялото на пострадалия.
От така коментираното, правилно и законосъобразно окръжният съд е приел, че
19
подсъдимият М.Б. на 20.01.2015г. около 19.00 часа в с. ***, общ. ***, обл. ***, на ул. „***"
пред имот № 1, в купето на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Туарег" с per. № ***,
чрез използването на огнестрелно оръжие - пистолет марка „Макаров", кал. 9x18 мм., с
неустановен сериен номер, умишлено е умъртвил другиго - В. С. О. с ЕГН ********** от с.
***, като деянието е извършено предумишлено и със средство, опасно за живота на мнозина
- престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115 от НК, като го е оправдал в това
деянието да е извършено по начин, опасен за живота на мнозина.
По отношение обвиненията за извършено престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК
правилно и законосъобразно контролираната инстанция е приела с оглед събраните и
изброени от нея доказателства, че подсъдимият М.Б. няма разрешение за носене и употреба
на огнестрелно оръжие и не е подавал заявление по образец за закупуване и съхранение на
такова.
Видно от експертното заключение на балистична експертиза, 1 бр. метален пълнител,
открит в автомобила, е част от окомплектовка на пистолет „Макаров", кал. 9x18 мм., с
последни цифри от номера 851; 7 бр. патрони (от пълнителя) са бойни, кал. 9x18 мм.,
предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9x18 мм. - „Макаров",
„Стечкин" и др. Патроните са годни за употреба по предназначение и представляват
боеприпаси за огнестрелно оръжие. Обект 1 бр. куршум, част от патрон кал. 9x18 мм.,
предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9x18 мм. - „Макаров",
„Стечкин" и др., най-вероятно е бил изстрелян от пистолет конструкция „Макаров". Обект 1
бр. продълговат и заострен в единия му край метален обект, наподобяващ игла, е определен
като ударник, съставна част от пистолети конструкция „Макаров", а обект 1 бр. метален
предмет с форма на лост - като предпазител на пистолети конструкция „Макаров", кал. 9x18
мм. Несъмнено неустановеният със серия и номер пистолет „Макаров" към момента на
деянието е бил технически изправен и по своите технически характеристики е
представлявал огнестрелно оръжие, съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Намерените в
автомобила и установени от доказателствата по делото общо 9 бр. бойни патрони кал. 9x18
мм. представляват боеприпаси, съгласно разпоредбите на ЗОБВВПИ.
Не може да се отрече и другата приета от първия съд констатация, че както оръжието,
така и боеприпасите за него са придобити от подсъдимия Б. на неустановена дата и място,
като той ги е държал до 20.01.2015 г. в с. ***, общ. ***, обл. ***.
Законосъобразно първият съд е съобразил и още нещо, а именно, че тъй като се касае
за едно престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК (такова по отношение пистолета и
боеприпасите), основателно е признал подсъдимия Б. за виновен в извършване на
престъпление по чл.339, ал.1 от НК и го е оправдал за това придобиването и държането на
огнестрелното оръжие и боеприпасите да осъществяват поотделно състава на
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК.
Що се отнася до субективната страна на това престъпление, действително то е
20
извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като е съзнавал изискванията на ЗОБВВПИ
и необходимостта от снабдяване с разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, но не предприел необходимите действия за изпълнение на тези
изисквания.
По отношение на наказанието следва да се има предвид следното:
Първата инстанция е съобразила всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства като правилно на първо място е приела алтернативата „лишаване от свобода“,
тъй като в процесния случай не се констатира предвидената в разпоредбата на чл.38, ал.1 от
НК "изключителна тежест" на извършеното престъпление, за да бъде наложено наказание
"доживотен затвор", в каквато насока са исканията на частното обвинение както пред
първата, така и пред настоящата инстанция. Резонно първата инстанция е взела предвид, че
изключителната тежест обаче следва да се извежда от конкретиката на всеки случай и тя
трябва да може да се обоснове с особеностите на самото престъпление, с тези на
извършителя и всички други обстоятелства, които правят обсъжданото деяние
"изключително тежко" - извън тези характеристики, които обуславят правната му
квалификация.
В настоящия случай, самото деяние, а и в личността на М.Б. не се установяват
особености, които да разкриват "изключителна" тежест на убийството, която да е по-висока
от тази, която самият законодател е имал предвид при уредбата на санкционната част на
това престъпление с предвиждането като най-лека алтернатива на наказанието "лишаване от
свобода".
Прави впечатление, че при анализа на това обстоятелство от окръжния съд, същият е
взел предвид не само трайната съдебна практика за същото, макар и нецитирана тя се
констатира, но и всички относими доказателства по делото, а именно, че интензивността на
упражнената принуда спрямо пострадалия О. (един единствен изстрел) не сочи на
демонстрация на някакъв устойчив модел на поведение от страна на подсъдимия – видно и
от неговото свидетелство за съдимост. Не могат, както правилно е отбелязал първият съд,
инкриминираните квалифициращи обстоятелства да се вземат предвид като отегчаващи, за
да послужат за обосноваване изключителната тежест на престъплението, тъй като са част от
процесната квалификация.
На следващо място изключително резонно първата инстанция е съобразила и това, че
деянието не се отличава съществено от обичайно извършваните от този вид престъпления.
И този състав се солидаризира с посоченото в мотивите на контролираната
инстанция, че смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало
(реабилитиран) и добрите характеристични данни.
Що се отнася до отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, може да
21
се приеме, че това са подбудите за извършване на престъплението, при които подсъдимият
Б. е предпочел физическото ликвидиране на пострадалия, вместо да се опита да преодолее
възникналите финансови проблеми между тях по друг, законосъобразен начин. В тази
връзка правилно, законосъобразно и справедливо първата инстанция е преценила, че целите
визирани за наказанието в чл.36 НК ще се осъществят с едно наказание в рамките на
седемнадесет години „лишаване от свобода“, което отговаря на цялостния профил на
деянието и дееца.
Правилно съдът за посочения размер е отчел и едно допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, каквото се явява изтеклият срок от деянието до приключване
на производството пред първата инстанция. В случая това обстоятелство няма как
допълнително да се вземе предвид и да се намали още повече определеното наказание, тъй
като производството пред САС беше приключено в изключително кратък срок. В тази
връзка следва да се отхвърлят и възраженията на защитата за несправедливост на
наказанието, както и това, че евентуално може да се приложи разпоредбата на чл.55 НК.
По отношение на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК съдът правилно е преценил,
че то следва да бъде наложено при преценка на вече отбелязаните смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия М.Б. обстоятелства. Правилно и законосъобразно първият съд
е определил наказание под средния размер при тези обстоятелства, а именно от четири
години „лишаване от свобода“.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът законосъобразно е определил едно общо най-
тежко наказание измежду така определените наказания по процесната присъда, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от седемнадесет години, като съобразно разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 2, б. а от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно от подсъдимия Б. при
първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът също съобразно разпоредбите на закона е
приспаднал времето, през което подсъдимият М.Б. е бил задържан на основание ЗМВР, по
реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и с мярка за неотклонение „задържане под стража", а именно от
24.01.2015 г. до 28.04.2015 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода; а на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК - времето, през което подсъдимият е бил с
мярка за неотклонение „домашен арест", а именно от 29.04.2015 т. до 24.09.2015 г., като два
дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
По отношение на гражданския иск и веществените доказателства по делото:
Съдът не може да уважи възраженията на поверениците и техните подзащитни, че са
налице предпоставките за уважаване на предявените от тях граждански искове в пълен или
по-голям размер. Окръжният съд изключително детайлно, компетентно и съобразявайки се
със събраните по делото доказателства е взел предвид сложността на въпросните лични
отношения и болките и страданията от причиненото деяние, като справедливо е определил и
22
съответните обезщетения. Налице са предпоставките за ангажиране гражданската
отговорност на подсъдимия - виновно и противоправно поведение, причинени
неимуществени вреди на гражданския ищец и пряка и непосредствена причинна връзка
между тези вреди и действията на подсъдимия.
Между В. О. и неговата дъщеря М. са съществували изключително силни духовни
връзки и тя е изживяла тежко внезапната насилствена загуба на своя баща. Загубата е била
още по-значима за М.С. предвид обстоятелството, че към момента на извършване на
престъплението тя е била все още непълнолетна и се е нуждаела от подкрепата на най-
близкия за нея човек както във финансово, така и в емоционално отношение. В тази връзка
първият съд е обсъдил и наличните доказателства за това обстоятелство, като настоящата
инстанция изцяло се солидаризира с тези изводи.
Именно поради тази причина правилно съдът е взел предвид критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД и въз основа на тях САС също приема, че обезщетение в
размер от 200 000 лв. се явява справедливо овъзмездяване на претърпените от гражданския
ищец М.С. за нанесените й с престъплението, извършено от подсъдимия, неимуществени
вреди; а за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв. искът се явява недоказан по
размер и като такъв основателно е бил отхвърлен.
По иска, предявен от А.Н. видно от гласните доказателства е, че отношенията в
семейството на пострадалия са били изключително близки, а тези на пострадалия и
съпругата му - за пример в обществото. Със смъртта на съпруга си гражданският ищец Н. е
останала и единствен родител на ненавършило пълнолетие дете М., поемайки по този начин
изцяло отговорността за отглеждането и възпитанието й.
Предвид изложеното и отчитайки критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
съдът основателно е приел, че обезщетение в размер от 150 000 лв. се явява справедливо
овъзмездяване на претърпените от гражданската ищца А.Н. за нанесените й с
престъплението, извършено от подсъдимия, неимуществени вреди; а за разликата до пълния
предявен размер от 250 000 лв. правилно е прието, че искът се явява недоказан по размер и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска, предявен от Г.И. е установено, че връзката на брата и сестрата не е била
прекъсната към момента на смъртта на В. О. и И. тежко е изживяла загубата на брат си,
който при това й помагал в моменти на финансова нужда чрез парични заеми (видно от
показанията на И. като свидетел), както и в грижите за възрастните им и тогава все още
живи родители.
Правилно е отчетено и това, че Г.И. брат й не са живеели в едно домакинство и тя не
е разчитала в значителна степен на финансовото подпомагане от негова страна, тъй като
организирала собствен бизнес и се издържала от доходите му. Освен това, независимо от
обстоятелството, че връзката между И. и брат й безспорно не е била преустановена, по
23
делото няма събрани от други източници доказателства в подкрепа на заявената от
свидетелката изключителна близост между тях. При това положение чрез отчитане на
критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдът основателно е приел, че обезщетение в
размер от 30 000 лв. се явява справедливо на претърпените от гражданския ищец Г.И. за
нанесените й с престъплението, извършено от подсъдимия, неимуществени вреди; а за
разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв. основателно първият съд е приел, че се
явява недоказан по размер и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на веществените доказателства САС няма какво повече да добави към
отбелязаното от окръжния съд. Постановеното по отношение на същите е съобразено със
закона и доказателствата по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът правилно се е произнесъл и е изчислил
разноските по делото. В настоящите производство не са направени допълнителни разноски.
По отношение на останалите възражения:
Не може да се приеме възражението на защитата за неспазване от първия съд на
правилата за анализ и оценка на доказателствата, което рефлектирало върху нарушение на
материалния закон. Напротив, видно от мотивите към атакуваната присъда решаващата
инстанция изключително подробно, задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност е
осъществил законосъобразен и съответен на доказателствената маса анализ. В този смисъл
няма и как да се възприеме становището за неправилно приложение на материалния закон.
Не може да се приеме и възражението за липсата на отговор на възраженията на
защитата, тъй като е видно от съдебния акт, че е даден отговор на възраженията в рамките
на обсъждането както в частта по доказателствата, така в правната страна и по отношение
на наказанието.
Същото се отнася и до възражението за това, че не е обсъдена в цялост като са
избегнати съществени аспекти на СППЕ, тъй като окръжният съд особено за това
обстоятелство е спрял своето внимание много детайлно, което и вече бе коментирано в
настоящото решение.
Не може да се приемат и възраженията за неяснота на обвиненията и неясна
алтернативност, тъй като от една страна право на прокуратурата е да повдига съответното
обвинение, а от друга страна не може да се говори и за съществено процесуално нарушение,
тъй като в случая няма наличие на каквато й да е неяснота, тъй като законът е
възпроизведен в своята точност – чл.116, ал.1, т.6 НК („по начин или със средства, опасни за
живота на мнозина“), а и съдът е постановил оправдателна присъда за една от
алтернативите, което е допълнителна гаранция за ненарушаване на каквито й да са права на
подсъдимия.
По отношение на искането за оправдаване поради липса на доказателства за
24
обвинението по чл.339, ал.1 НК, съдът вече подробно се спря върху наличните доказателства
за това.
Възражението за липса в обвинителния акт за възпроизвеждане на изстрел не
отговаря на истината, тъй като такова е налице и е описано на л.6 от същия. Това, че е
посочено, че се е чул изстрел от страна на св.Й., а не е видян е нормално само по себе си, тъй
като той е бил на предната седалка, а изстрелът е бил чут от него от задната седалка, на
която единствено е стоял подсъдимият. Още повече, че по делото са налице и други преки
доказателства категорично доказващи авторството, които вече бяха подробно обсъдени.
По отношение на липса на доказателства за пряк умисъл, и това, че е налице по-скоро
непредпазливост за това отново се взе становище в настоящото решение, като само следва
да се допълни, че това обстоятелство е безспорно не само заради наличните доказателства,
но и поради предшестващото поведение и последващо такова на дееца.
По отношение на твърдението, че обясненията неправилно са приети като средство за
защита няма как да се приеме, тъй като същите тези обяснения, както вече бе обяснено, не се
подкрепят от нито едно доказателство по делото и за това не са кредитирани.
По отношение на останалите възражения за наличието на физиологичен афект и
несправедливост на наказанията и исканията от поверениците за увеличение на присъденото
обезщетение и претенциите за „доживотна присъда“, настоящият състав вече взе подробно
становище.
При служебна проверка съдът не установи допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане. Не се установиха основания и за неговото изменение.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, VІІІ
състав на САС - НО,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №24 от 08.09.2020 година по описа на Софийски
окръжен съд – Наказателно отделение, VІ състав по НОХД № 379/2018 година.
Решението може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от получаване на
съобщението за това пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
25
1._______________________
2._______________________
26