РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 17502
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Частно гражданско
дело № 20221110164752 по описа за 2022 година
Образувано е по заявление от „Кредито“ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение срещу С. Г. Кюрчева за сумата от 1337.50 лева –главница по
договор за потребителски кредит от 19.02.2021, сумата от 410.98 лева –
договорна лихва за периода от 19.02.2021 до 19.07.2022, сумата от 75 лева -
разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
В производството по чл.410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка
за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима
проверка е установена с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК. В конкретния
случай, настоящият съдебен състав приема от изложените в самото заявление
по чл.410 от ГПК твърдения, че неустойката за неосигурено обезпечение е в
противоречие с добрите нрави.
По отношение на таксите за извънсъдебно събиране
Съгласно чл.13, ал.1 от договора при неизпълнение на задълженията по
договора кредитополучателят дължи заплащане на всички разноски, които
кредиторът е направил, в това число заплащане на комисионни, адвокатски
хонорари или разходи за ангажиране на човешки ресурс за извънсъдебно и
съдебно събиране на вземането.
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени
задължения също се поражда от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума и с
него се цели обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и да се
обезщетят вредите от забава.
Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава
1
кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава,
противоречат на чл.33, ал.1 от ЗПК, която ограничава отговорността на
потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед на което съдът приема, че клаузата по чл.13, ал.1 от договора е
нищожна.
Поради това заявлението по чл.410 от ГПК следва да бъде отхвърлено и
в частта по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх.№260762/28.11.2022, подадено от
„Кредито“ЕООД, ЕИК204554530, със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул. „Витоша“№81, ет.3, ап.10, срещу С. Г. Кюрчева,
ЕГН**********, с адрес:гр., в ЧАСТТА относно сумата от 75 лева - разходи
за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2