№ 244
гр. Варна, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Невин Шакирова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20243100500210 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Д. И. Х. и З. Х.
Т., двамата чрез адв. Г., срещу Решение №2851/03.08.2023 г., поправено с
Решение №4013/10.12.2023 г., постановено по гр. д. №6185/2022 г. по описа
на РС - Варна, с което са уважени предявените от „Хеда“ ЕООД отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за
установено по отношение на „Хеда“ ЕООД, че Д. И. Х. и З. Х. Т. не са
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№10135.513.584.3.91, находящ се в гр. Варна, КК „Златни пясъци“, вх. Б, ет.
2, ап. Б204, разположен в сграда №3, изградена в ПИ с идентификатор
10135.513.584, с предназначение – жилище, с площ от 57,14 кв. м, при
граници на самостоятелния обект: на същия етаж – самостоятелни обекти с
идентификатори 10135.513.584.3.92 и 10135.513.584.3.90, под обекта -
10135.513.584.3.151, над обекта - 10135.513.584.3.101 и 10135.513.584.3.102,
ведно с 10,85 кв. м идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата.
Решението е постановено при участието на „БИЛД ИНВЕСТ АТ“ ЕООД,
ЕИК *********, в качеството му на трето лице – помагач на страната на
ответника З. Х. Т..
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Жалбоподателите Д. И. Х. и З.
Х. Т. поддържат, че не били обвързани от съдебното решение по т. д.
1
№363/2021 г. по описа на ОС – Варна, защото правоприемството било
настъпило преди вписване на исковата молба и не били привлечени като
страни по това дело. Твърдят, че договорите, обективирани в НА от
28.09.2018 г. не били нищожни, защото в НА били инкорпорирани две
самостоятелни сделки – покупко-продажба и даване вместо изпълнение.
Затова дори да се приемело, че договор за заем от 21.02.2016 г. по някаква
причина не съществувал, то вместо него трябвало да се плати паричното
задължение на приобретателя към прехвърлителя, възникнало по силата на
договора за покупко-продажба на имот от 28.09.2018 г. Бил съставен
официален удостоверителен документ, в който било материализирано
изявлението на законните представителите на дружествата – съконтрагенти
да прехвърлят собствеността на един имот, да погасят един дълг и да се плати
една цена. Счетоводството на ищцовото дружество не било редовно водено,
затова липсата или наличието на записи не можело да бъдат използвани за
установяване настъпване или ненастъпване на факти. По изложените
съображения отправят искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия „Хеда“
ООД, чрез адв. Й., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда
доводи, с които обосновават правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице –
помагач на ответника З. Х. Т. – „БИЛД ИНВЕСТ АТ“ ЕООД.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова
молба, подадена от „Хеда“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Й., с която са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК срещу Д. И. Х., ЕГН **********, и З. Х. Т., ЕГН **********, за
приемане за установено по отношение на „Хеда“ ЕООД, че Д. И. Х. и З. Х. Т.
не са собственици на по ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №10135.513.584.3.91, находящ се в гр. Варна, КК „Златни
пясъци“, вх. Б, ет. 2, ап. Б204, разположен в сграда №3, изградена в ПИ с
идентификатор 10135.513.584, с предназначение – жилище, с площ от 57,14
кв. м, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж – самостоятелни
обекти с идентификатори 10135.513.584.3.92 и 10135.513.584.3.90, под обекта
- 10135.513.584.3.151, над обекта - 10135.513.584.3.101 и 10135.513.584.3.102,
ведно с 10,85 кв. м идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата.
В исковата молба ищецът „Хеда“ ЕООД поддържа, че е собственик на ап.
№Б204 с ид. №10135.513.584.3.91. Излага, че на 31.07.2008 г. е купил ап.
№Б204 в груб строеж, който бил завършен и въведен в експлоатация, за което
на 04.08.2008 г. било издадено разрешение за ползване. На 28.09.2018 г.
прехвърлил СОС на „Реал инвест финанс“ ЕООД с НА за прехвърляне на
недвижим имот срещу погасяване на парично задължение, вписан в АВп на
същата дата. На 12.03.2019 г. „Реал инвест финанс“ ЕООД прехвърлило имота
на Д. Л.Д., който на 03.04.2019 г. го прехвърлил на „БИЛД ИНВЕСТ АТ“
ЕООД, а на 08.11.2019 г. последният го продал на Д. И. Х., разведена към тази
дата, и З. Х. Т., неженен към тази дата, като Х. и Т. купили по ½ ид. ч. от
2
имота. Всеки от НА бил вписан в АВп на датата на съставянето му. С влязло в
законна сила на 09.11.2021 г. решение на ОС – Варна договорът от 28.09.2018
г. бил прогласен за нищожен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника З. Х. Т., чрез
адв. К., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че е
собственик на ½ ид. ч. от имота, придобит въз основа на договор за покупко-
продажба от 08.11.2019 г. Твърди, че на 05.04.2019 г. била заличена договорна
ипотека, а на 30.09.2019 г. била заличена възбрана върху имота, затова към
датата на сделката върху имота нямало тежести. Счита, че решението на ОС –
Варна било постановено неприсъствено и при съществени нарушения, било
неправилно и не го обвързвало, след като не е бил страна в производството и
бил придобил преди вписване на исковата молба по него.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. И. Х., чрез
адв. Г., с който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално -
неоснователен. Сочи, че липсвал правен интерес от иска, доколкото към
момента тя и Т. владеели имота. Поддържа, че тя и Т. са собственици на
имота по силата на договор за покупко-продажба от 08.11.2019 г. Счита, че
решението на ОС – Варна не я обвързва, защото не била участвала като страна
по делото, както и че същото било постановено в симулативен процес.
Поддържа, че решението би било нищожно като постановено при липса на
положителна процесуална предпоставка, в случай че за „Реал инвест финанс“
ЕООД липсвал интерес да се защити срещу иска. Поддържа, че обявената за
нищожна сделка била действителна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
На 31.07.2008 г. е сключен договор, с който „Хеда“ ЕООД купува право
на собственост по отношение на апартамент № Б204, представляващ СОС с
ид. 10135.513.584.3.91, изграден етап груб строеж, като сделката е
обективирана в представения по делото НА №62, том VI, рег. №12790, дело
№1062/2008 г. по описа на нотариус Б.В., рег. №124, район на действие: ВРС,
вписан в СВп – Варна на 31.07.2008 г.
На 28.09.2018 г. е сключен договор, с който „Хеда“ ЕООД прехвърля на
„Реал инвест финанс“ ЕООД, ЕИК *********, право на собственост по
отношение на СОС с ид. 10135.513.584.3.91 срещу погасяване на парично
задължение на прехвърлителя спрямо приобретателя в размер на 27470 лв., по
силата на договор за заем от 21.02.2016 г., Споразумение от 05.01.2017 г. и
Договор за цесия от 24.03.2018 г., срещу доплащане към прехвърлителя от
приобретателя на сумата от 7530 лв., като сделката е обективирана в
представения по делото НА №146, том I, рег. №1446, нот. дело №146/2018 г.
по описа на нотариус Р.Т., рег. №148, район на действие: ВРС, вписан в СВп –
Варна на 28.09.2018 г.
На 12.03.2019 г. е сключен договор, с който „Реал инвест финанс“ ЕООД
продава на Д. Л.Д., ЕГН **********, право на собственост по отношение на
СОС с ид. 10135.513.584.3.91, като сделката е обективирана в НА №50, том I,
рег. №1223, дело №46/2019 г. по описа на нотариус К.П., рег. №382, район на
действие: ВРС, вписан в СВп – Варна на 12.03.2019 г.
На 03.04.2019 г. е сключен договор, с който Д. Л.Д. продава на „Билд
3
инвест АТ“ ЕООД право на собственост по отношение на СОС с ид.
10135.513.584.3.91, като сделката е обективирана в НА №97, том I, рег. №972,
дело №63/2019 г. по описа на нотариус Д.Б., рег. №12, район на действие:
ВРС, вписан в СВп – Варна на 03.04.2019 г.
На 08.11.2019 г. е сключен договор, с който „Билд инвест АТ“ ЕООД
продава на Д. И. Х. и З. Х. Т. право на собственост по отношение на СОС с ид.
10135.513.584.3.91, като сделката е обективирана в НА №38, том VI, рег.
№13571, дело № 1015/2019 г. по описа на нотариус О.Ш., рег. №147, район на
действие: ВРС, вписан в СВп – Варна на 08.11.2019 г.
С неприсъствено Решение №429/09.11.2021 г., постановено по т. д.
№363/2021 г. по описа на ОС – Варна, е прогласен за нищожен договора
между „ХЕДА“ ЕООД и „Реал инвест финанс“ ЕООД, сключен на 28.09.2018
г. при нот. Б.В. и обективиран в нот. акт /вписан в АВ вх. рег.
№26823/28.09.2018 г./ за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на
парично задължение, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.513.584.3.91, находящ се в гр. Варна, к.к. "3латни пясъци", вход Б, етаж
2, ап. Б204 в сграда №3, разположена в ПИ идентификатор 10135.513.584, на
основание чл. 26 ЗЗД поради липса на основание.
Видно от справка №1021147/10.08.2022 г. от СВп относно имот с
идентификатор 10135.513.584.3.91, решението по т. д. №363/2021 г. по описа
на ОС – Варна е вписано в СВп на 30.03.2022 г., а исковата молба, въз основа
на която е образувано производството - на 22.01.2021 г.
От справката се установява и, че на 05.04.2019 г. е отбелязано заличаване
на договорна ипотека, като ипотекарен длъжник е „Хеда“ ЕООД, а на
30.09.2019 г. е отбелязано заличаване на възбрана, като длъжник е „Хеда“
ЕООД.
С Определение №220/23.03.2023 г., постановено по к. т. д. №43/2023 г. по
описа на ВКС, е оставена без разглеждане молбата на Д. И. Х. за отмяна на
влязлото в сила решение №49/09.11.2021 г. по т. д. №363/2021 г. на ОС –
Варна.
Към доказателствената съвкупност са приобщени и други писмени
доказателства, които са неотносими към предмета на доказване.
От приетото по делото заключение по съдебно – счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Р. С. се установява, че в счетоводството на „Хеда“
ЕООД няма извършени счетоводни записвания за периода 2016 г. – 2018 г. по
НА №146, том I, рег. №1446, нот. дело №146/2018 г. по описа на нотариус
Р.Т., рег. №148, район на действие: ВРС, договор за заем от 21.02.2016 г.,
Споразумение от 05.01.2017 г., спогодба от 18.01.2018 г., Договор за цесия от
24.03.2018 г. и др. След като „Реал инвест Финанс“ ЕООД е учредено на
12.12.2017 г. няма как да има счетоводни записвания преди тази дата.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявените отрицателни установителни искове намират правното си
основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Исковете са процесуално допустими, тъй като за ищцовото дружество е
налице правен интерес от търсената защита, а съобразно диспозитивното
начало то определя нейните пределите. Според т. 1 от ТР №8/27.11.2023 г.,
постановено по т. д. №8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС правен интерес от
4
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. Според т. 2 от същото
тълкувателно решение правен интерес от предявяване на установителен иск
за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с
възможността да предяви осъдителен иск за същото право. В конкретния
случай ищцовото дружество поддържа, че притежава самостоятелно право на
собственост по отношение на процесния апартамент в гр. Варна, но
междувременно ответниците оспорват правото на ищеца, като се легитимират
като собственици на основание договор за покупко-продажба от 08.11.2019 г.
Предвид твърдението на ищеца, че е носител на правото, но то му се оспорва
от ответниците, за него е налице правен интерес от предявяване на
отрицателни установителни искове, с които да се противопостави на
формалната легитимация на ответниците. С предявяване на отрицателните
установителни искове ищцовата страна е упражнила правото си да избере
обема на търсената защита и исковете са допустими.
Исковете са и основателни, тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че правото на собственост върху спорния имот
принадлежи на въззиваемото дружество. За да достигне до този извод съдът
съобрази най-напред, че между страните по делото е безспорно, че правото на
собственост върху процесния апартамент е било придобито от ищцовото
дружество на 31.07.2008 г., както и че на 28.09.2018 г. то се е разпоредило с
имота в полза на „Реал инвест Финанс“ ЕООД с договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу погасяване на парично задължение. Липсва спор също
и относно сключването на последващите прехвърлителни сделки – на
12.03.2019 г. „Реал инвест финанс“ ЕООД е продало на Д. Л.Д. правото на
собственост, който на 03.04.2019 г. го е прехвърлил на „Билд инвест АТ“
ЕООД, а последното е прехвърлило правото на собственост на въззивниците
на 08.11.2019 г. при равни квоти. За всяка от цитираните сделки, по чието
сключване страните по делото не спорят, са представени нотариални актове,
от които се установява постигането на съгласие между страните по всяка от
тях за извършеното разпореждане с правото на собственост.
На следващо място, от представено по делото влязло в сила решение от
09.11.2021 г. на ОС – Варна и от определение от 23.03.2023 г. на ВКС, с което
е оставена без разглеждане молба за отмяна на решението, се установява, че с
влязло в законна сила съдебно решение е прогласена нищожността на
договора от 28.09.2018 г., с който ищецът се е разпоредил със собствеността
върху спорния имот. По този начин спорът относно действителността на тази
сделка е станал непререшаем, а поддържаните от въззивниците доводи за
незаконосъобразност и неправилност на неприсъственото решение са
неоснователни и неподлежащи на разглеждане в настоящото производство.
Аналогично неоснователни се явяват и доводите за действителност на
цитирания договор за продажба.
Решението на ОС - Варна е формирало сила на пресъдено нещо между
страните по договора, чиято нищожност е била прогласена – „Хеда“ ЕООД и
„Реал инвест финанс“ ЕООД. Съгласно чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в
сила между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Действително въззивниците не са били страна в производството, по което е
било постановено неприсъственото решение за обявяване недействителността
5
на сделката от 28.09.2018 г., и договорът, от който произтичат защитаваните
от тях права, е бил сключен преди вписване на исковата молба, по която е
било образувано производството по иска по чл. 26 ЗЗД. При тази хипотеза
вписването на исковата молба има само оповестително действие съгласно чл.
114, б. „а“ ЗС, затова и крайният резултат от разгледаната искова претенция
не е бил непротивопоставим на ответниците по отношение на собствеността
върху имота. Моментът на вписването на исковата молба в случая би имал
отношение само към качеството на приобретателите на добросъвестни
владелци, не каквото обаче е предмет на защитата им по делото. Страните по
нищожната правна сделка са обвързани от съдебното решение от 09.11.2021 г.
на основание чл.298, ал.1 ГПК. Обявяването на нищожността на
придобивното основание на „Реал инвест Финанс“ ЕООД има действие за
двете дружества от момента на сключването на договора, т. е. от 28.09.2018 г.
Ето защо с отпадане на правата на приобретателя „Реал инвест Финанс“
ЕООД са отпаднали и правата на всички следващи правоприемници във
веригата от прехвърлителни сделки. Както сделката от 28.09.2018 г., така и
следващите я договори, в това число и договорът от 08.11.2019 г., от който
въззивниците черпят правата си, не са породили вещнопрехвърлителен ефект
по отношение на правото на собственост върху обекта, защото правото на
собственост по отношение на същия е останало в патримониума на
въззиваемото дружество. Вследствие на което и ответниците по делото не са
придобили по ½ ид. ч. от правото на собственост върху спорния имот на
твърдяното придобивно основание.
Изложените от въззивниците доводи, че договорите, обективирани в НА
от 28.09.2018 г., не са били нищожни, защото в НА били инкорпорирани две
отделни сделки – покупко-продажба и даване вместо изпълнение – са
преклудирани на осн. чл. 133 ГПК, като заявени за пръв път във въззивната
жалба. Ето защо съдът не дължи обсъждане тези късно наведени в процеса
възражения на ответната по делото страна.
С оглед гореизложеното съдът, въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото, приема, че въззивниците не са придобили по ½ ид.
ч. от правото на собственост върху спорния апартамент на въведеното
придобивно основание и понастоящем не са носители на това право, поради
което исковите претенции с правно основание чл. чл. 124, ал. 1 ГПК са
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Поради съвпадане на решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
решението на РС - Варна следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемия се
дължат сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски,
но такива не са претендирани и за тяхното извършване не са представени
списък по чл. 80 ГПК и доказателства, поради което не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2851/03.08.2023 г., поправено с Решение
№4013/10.12.2023 г., постановено по гр. д. №6185/2022 г. по описа на РС -
Варна, с което са уважени предявените от „Хеда“ ЕООД, ЕИК *********,
6
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
като е прието за установено по отношение на „Хеда“ ЕООД, че Д. И. Х., ЕГН
**********, не е титуляр на правото на собственост върху ½ ид. ч. от
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №10135.513.584.3.91, находящ се в гр. Варна, КК „Златни
пясъци“, вх. Б, ет. 2, ап. Б204, разположен в сграда №3, разположена в ПИ с
идентификатор 10135.513.584, с предназначение – жилище, с площ от 57,14
кв. м, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж – самостоятелни
обекти с идентификатори 10135.513.584.3.92 и 10135.513.584.3.90, под обекта
- 10135.513.584.3.151, над обекта - 10135.513.584.3.101 и 10135.513.584.3.102,
ведно с 10,85 кв. м идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, както и че
З. Х. Т., ЕГН **********, не е титуляр на право на собственост върху другата
½ ид. ч. от същия недвижим имот.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника З. Х. Т., ЕГН ********** – "БИЛД ИНВЕСТ АТ"
ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7