РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Пловдив , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501030 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№921/14.04.2020г. депозирана от М. Ю. Х., чрез
процесуалния и представител адв. Л.А. - М. против Решение №260040/28.01.2021г.
постановено по гр.д.№1665/2020г. по описа на АРС, четвърти гр.с., с което се отхвърля
молбата на М. Ю. Х. против К. М. Х. за издаване на заповед за защита срещу домашно
насилие, като неоснователна и недоказана. С постановеният съдебен акт е осъдена М. Ю. Х.
да заплати по сметка на АРС държавна такса в размер на 25.00лв, а на К. М. Х. направени в
производството разноски в размер на 600лв. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционният съд акт,
постановен в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, по
съображения подробно изложени в същата. Моли се акта да бъде отменен, като
въззивният съд постанови друг по същество, с който да уважи молбата на молителя и
наложи исканите мерки по Закона за защита от домашно насилие. Претендират се
разноски, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна К. М. Х., чрез процесуалния си представител адв. А.П. оспорва
жалбата и наведените в нея твърдения, моли да се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Не е направена претенция за
разноски.
1
Съдът е сезиран и с частна жалба депозирана от М. Ю. Х., чрез процесуалния и
представител адв. Л.А. - М. против Определение от 08.03.2021г. постановено по гр.д.
№1665/2020г. по описа на АРС, четвърти гр.с, с което е отхвърлено искането на
жалбоподателката за изменение на Решение №260040 от 28.01.2021г. в частта за разноските.
Развиват се доводи за неправилност и незаконосъобразност изложени в жалбата. Иска се
отмяната на първоинстанционния акт, като вместо това съдът намали присъдените на
другата страна разноски.
Ответникът по частната жалба - К. М. Х. не е взел становище по същата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на въззивната жалба, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо право
на жалба и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред Районен съд – гр.Пловдив е било образувано въз основа на
молба на М. Ю. Х. против К. М. Х.. В молбата се твърди, че на 29.09.2020г. рано сутринта
около 2.00ч, К. е изпратил на молителката заплашителен есемес, със следното съдържание:
„днес ще е голям ден“. На сутринта към 8.15ч, когато молителката тръгнала с колата си на
работа, К. карал плътно след нея с неговия автомобил. Молителката направила кръг около
мястото, където живее, но К. продължил да кара плътно след неяи не се отделял. На
14.09.2020г. молителката твърди, че е видяла заплашително съобщение отправено към нея, а
именно: „Кучка, ще подпаля колата“. Твърди, че ответникът и се заканвал ежедневно и
постоянно, че с последния са разделени от 30.07.2020г., когато К. я изгонил от дома им,
като я изхвърлил наулицата, а същата вечер счупил прозореца на колата и.
В резултат на това поведение на ответника, молителката твърди, че изпитва страх за
живота и здравето си. Претендира да бъдат наложени спрямо К. М. Х., за срок определен от
съда, мерките за защита по чл.5, ал.1 т.1, 2, 3 и 5 ЗЗДН. Тази твърдения са изложени от
молителката и в депозираната от същата декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН.
Ответникът счита молбата за неоснователна и моли същатата да бъде отхвърлена
като изцяло неоснователна, доколкото изложените в нея факти и обстоятелства не отговарят
на обективната истина. Не оспорва обстоятелството, че от началото на м.август 2020г.,
страните не обитават семейното жилище, и че в него живеят ответникът, и двете общи на
страните деца. Не оспорва изпращането на съобщение до молителката с текст „днес ще е
голям ден“ на 29.09.2020г., но оспорва часа на изпращане. Твърди, че не се е касаело за
нищо заплашително, съобщението е изпратено през деня и няма обяснение защо е получено
от молителката през нощта. Оспорва твърдението за преследване с кола на 29.09.2020г,
твърди че са ако са се засекли някъде с молителката , това е било случайно. Оспорва
твърденията за извръшен акт на домашно насилие на 14.09.2020г., като твърди, че
2
съобщение с текст „ кучко, ще подпаля колатата„ не е изпращал до молителката, а текста
„мамка му“ на представеното копие от тетрадка е изписано от него, но не знае как е
стигнало до знанието на молителката. Сочи, че във въпросната тетрадка на която е изписан
текста, е негова и тази тетрадка ползва, за да води сметки за обекти, тъй като работи в
строителството. Предполага, че молителката е била в дома им, за да вземе багаж и е видяла
тетрадката, като е снимала процесния текст.
Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата, като е приел, не би могло да се
приеме, че по отношение на молителката е извършен акт на домашно насилие, доколкото
липсват доказателства, че в съобщението изпратено от ответника до молителката „Днес ще е
голям ден“ е вложено заплашително съдържание, а твърденията за получаване на
заплашително съобщение „кучко, ще подпаля колатата ти“ и твърденията за преследване на
молителката от ответника с кола на 29.09.2020г. сутринта, не са подкрепени с доказателства.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, поради следните
съображения:
Фактическата обстановка по делото е прецизно и пълно изложена от
първоинстанционният съд, поради което настоящият съдебен състав не намира за
необходимо да я приповтаря, а на основание чл.272 ГПК, касаещо същата препраща към
мотивите на районния съд.
Основният спор в настоящото производство се свежда до наличието или липсата на
осъществено домашно насилие от ответникът спрямо молителката на 14.09.2020г и на
29.09.2020г, изразяващо се в отрицателно въздействие върху психичната и емоционална
сфера на пострадалата, въз основа на което у същата да се е породил основателен страх за
живота и здравето й.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Домашното насилие може да бъде установено при
кумулативно наличие на две предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от
съответното лице противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите описани в
чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо пострадалото лице и установен по своето естество,
време и място на извършване и на второ място – наличие между лицата на правна,
фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от същия закон. Допълнително
процесуално изискване е и молбата за защита да бъде подадена в едномесечен срок от
твърдения насилствен акт – чл. 10, ал.1 ЗЗДН.
В процесната хипотеза е безспорно, че молителката е съпруга на ответника, което
обуславя извода, че молбата за защита е подадена от процесуално легитимирано за това
3
лице, съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда. Доколкото
същата е подадена на 30.09.2020, а твърдения акт на домашно насилие е станал на
14.09.2020г. и на 29.09. 2020г. , то преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН
е спазен.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че изцяло в доказателствената тежест на
молителката е провеждането на главно и пълно доказване за установяване на изложеното в
молбата и това изрично и е указано от първоинстанционния съд с доклада по делото. В
случаят, молителката е твърдяла, че срещу нея е упражнен акт на домашно насилие
изразяващ се в: изпращане от К. на заплашителен есемес на 29.09.2020г. рано сутринта
около 2.00ч, със съдържание: „днес ще е голям ден“, като на същата сутрин към 8.15ч,
когато молителката тръгнала с колата си на работа, К. карал плътно след нея с неговия
автомобил. Молителката направила кръг около мястото, където живее, но К. продължил да
кара плътно след нея и не се отделял; и в отправяне на заплашително съобщение до
молителката от К. на 14.09.2020г. с текст : „Кучка, ще подпаля колата ти“ и „мамка му“.
Съобразно разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства
съдът издава заповед само на основание на приложената декларация от молителя. Това
обаче съвсем не означава, че посочените в нея твърдения, не могат да бъдат опровергавани,
както и че молителят е освободен от доказателствената тежест да установи извършването на
акта на домашно насилие.
От съдържанието на съобщението изпратено от К. до молителката на 29.09.2020г.:
„днес ще е голям ден“, съдът не намира и не би могъл да направи извода за съдържаща се
заплаха, касаещи живота и здравето на молителката. Вярно е, че страните са били в
изострени отношения и прага на търпимост помежду им е нарушен, но дори процесното
съобщение да е получено от молителката в 2.00ч през нощта, за което обстоятелство
липсват доказателства, то нито от съдържанието на същото, нито от факта на късния час на
получаването му, би могъл да се направи извода за съдържаща се заплаха под някаква
форма.
По делото липсват доказателства, че на същата сутрин към 8.15ч, К. известно време
е карал плътно след автомобила на молителката, както и доказателства, че на 14.09.2020г
молителката е получила съобщение с текст „кучко, ще подпаля колатата„ поради което
твърденията не биха могли да бъдат квалифицирани като акт на домашно насилие спрямо
молителката.
Що се касае до изписания в личната тетрадка на ответника текст „мамка му“/ в
съдебно заседание проведено на 13.10.2020г. , молителката лично сочи, че заплашителното съобщение е видя в
дома, обитаван от К., в личната му тетрадка, оставена на масата, – л.65 от делото на АРС/, доколкото
безспорно се установи, че К. не е изпращал до молителката такъв текст, нито лично е
изричал такива думи отправени към молителката, то не би могло да се приеме, че думите
„мамка му“ изписани в личната в личната тетрадка на К., са адресирани до
4
молителката.
Несъмнено е, че психичното насилие се изразява в заплахи, отправени обиди,
поставяне на пострадалия в изолация и други подобни действия използвани като средство за
неговата манипулация. Насилието по съществото си представлява такова поведение, което
цели да постави дадено лице под контрол и в определена зависимост. В случая, няма
доказателства, че с описаните в молбата действия – било то физически или психически,
ответникът е поставил молителката под контрол или в зависимост. Съдържанието на
полученото съобщение „днес ще е голям ден“, както и от изписания текст „мамка му“ в
личната тетрадка на ответника, не могат квалифицирани като действия застрашаващи
личната неприкосновеност на молителката, въз основа на които у същата да се е породил
основателен страх за живота и здравето й.
По посочените причини, описаните по-горе действия на ответника, не могат да
обосноват извода за извършването на какъвто и да било акт на психично и емоционално
насилие спрямо молителката.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че твърденията на молителката за
осъществени спрямо нея акт на домашно насилие на 14.09.2020г. и на 29.09. 2020г, не
осъществява състав на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, последица от
което се явява отхвърлянето на молбата за съдебна защита.
При цялостната си проверка на допустимостта и валидността на обжалвания съдебен
акт, съдът не констатира такива негови пороци, водещи от отмяната му. Ето защо
отхвърляйки молбата за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие,
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да
бъде потвърден.
По отношение на частната жалба: Присъдените в полза на ответника разноски,
настоящият съдебен състав приема за правилно определени от първоинстанционния съд,
предвид фактическата и правна сложност на делото, и процесуалната защита и активност на
същия в проведените четири съдебни заседания, поради което частната жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалвания акт потвърден..
Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което такива не и се присъждат.
С оглед неоснователността на въззивната жалба молителката следва да заплати
държавна такса по сметка на ПОС в размер на 15.00лв.
По гореизложените съображения Съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260040/28.01.2021г. постановено по гр.д.№1665/2020г.
по описа на АРС, четвърти гр.с..
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 08.03.2021г. постановено по гр.д.№1665/2020г. по
описа на АРС, четвърти гр.с.
ОСЪЖДА М. Ю. Х. ЕГН-********** от гр.А., ул.***, да заплати по сметка на
ПОС сумата от 15.00лв /петнадесет лева/ - държавна такса по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6