Р Е Ш Е
Н И Е
№
……………/….…………….. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното
от съдията адм. д. № 1885 по описа
за 2018 год.
Производството
е по реда на чл.156 и сл. на Глава деветнадесета от Данъчно- осигурителния
процесуалния кодекс.
Образувано
е по жалба на К.Д.Б., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.Ч., срещу Ревизионен акт
№Р-03000316007654-091-001/16.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, частично изменен с Решение № 101 от 08.06.2018 г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ
на НАП, с който за жалбоподателя са установени задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2011
г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в размер общо на 13194,47 лв. главница и лихви
от 7080,98 лева.
Ревизионният
акт е оспорен с твърдения за незаконосъобразност поради нарушение на
материалния и процесуален закон. Оспорено е наличието на предпоставките по
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК
по съображения за незаконосъобразност на изводите за установени доходи с
недоказан произход за финансовите 2011г. и 2014г.; оспорена е доказателствената
стойност на ревизионния акт по чл.124, ал.2 от ДОПК по съображения за
недоказаност на приетите за установени факти. Предявено е възражение за
неправилно формиран баланс на разполагаемите парични средства като сбор от
моментни салда, вместо крайното салдо
към 31.12. на съответната година. Оспорено е приетото от ревизията начално
салдо за 2011 година, както и определената от ревизията данъчна основа за 2014
година, по съображения за неправилна преценка на събраните доказателства.
С оглед
разпоредбата на чл.172, ал.1, т.1 ДОПК е предявено възражение за изтекла в
полза на жалбоподателя петгодишна давност по отношение на проверявания данъчен
период 2011 година. Искането е ревизионният акт да бъде отменен с присъждане на
направените съдебни и деловодни разноски.
В
съдебно заседание чрез процесуален представител е предявено възражение за липса
на компетентност у органа, издал ревизионния акт Ш.А.С., на длъжност началник
на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите - Варна.
Ответната
страна, Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва
жалбата, претендира присъждане на разноски в размер на 1139.00 лева.
Съдът, въз
основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността и
обосноваността на обжалвания акт, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.160 ДОПК, приема следното:
Оспореният
ревизионен акт е издаден в производство, образувано на основание Заповед за възлагане на ревизия №Р-
03000316007654-020-001/04.11.2016г., издадена от Началник сектор „Ревизии” в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП Варна, изменяна със Заповеди № Р-03000316007654-020-002/08.02.2017г., №
Р-03000316007654-020-003/08.03.2017г. В хода на производството е постановено
спиране със Заповеди №Р- 03000316007654-023-001 от 15.03.2017г. и
№Р-03000316007654-023-002 от 29.09.2017г., възобновяване със Заповеди
№Р-03000316007654-143-001 от 13.09.2017г. и №Р- 03000316007654-143-002/29.01.2018г.
Ревизията обхваща задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г.
Ревизионното
производство приключва с изготвяне на Ревизионен доклад от 19.02.2018 година,
издаден на основание чл. 117 от ДОПК и връчен на ревизираното лице по
електронен път на 21.02.2018 година. С оспорения Ревизионен акт, издаден в срока по чл.19, ал.2 ДОПК на
16.03.2018г., на основание констатациите в РД и приложените доказателства, за
физическото лице са установени допълнителни задължения за внасяне в приход на
бюджета съответно - за 2011г. данък в размер на 15170.76лв. и лихви в размер на
9070.32 лв.; за 2012г. данък в размер на
183.83 лв. и лихви в размер на 91.06 лв.; за 2013г. данък в размер на
278.26 лв. и лихви в размер на
109.56 лв.; за 2014г. данък в размер на 2394.45 лв. и лихви в размер на
699.50лв.
За
установяване на компетентността на органите, участвали в ревизионното
производство като доказателства са приети, наред с представените с
административната преписка доказателства, представените с молба от 01.11.2018
година Заповед №568 от 22.04.2016 година на Директора на ТД на НАП Варна за
разпределение на служителите от дирекция "Контрол" при ТД по функции и Заповед № Д-624 от 09.05.2016
година на Директора на ТД на НАП Варна за изменение на първата, както и електронен
носител /диск/, съдържащ електронни документи, свързани с електронните подписи
на издателите на Заповедите за възлагане на ревизия, Ревизионния доклад и
Ревизионния акт, както и удостоверения по чл.24 вр. чл.16, ал.1, т.1 от ЗЕДЕП.
Представените доказателства не са оспорени от страните, те с категоричност
установяват компетентността на органите, участвали в ревизионното производство,
поради което съдът намира неоснователни възраженията за липса на компетентност
у органа, разпоредил започването на ревизията.
Преценявайки
възражението за изтекла в полза на жалбоподателя петгодишна давност по
отношение на проверявания данъчен период 2011 година, основано на разпоредбата
на чл.172, ал.1, т.1 ДОПК, съдът го намира за неоснователно. Съгласно нормата на чл.109 ДОПК, производство
за установяване на задължения за данъци не се образува когато са изтекли 5
години от изтичането на годината, в която е подадена или е следвало да бъде
подадена декларация от задълженото лице. По отношение на 2011 година годишната
данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ се подава през 2012 година, с изтичането
на която започва да тече 5 годишния давностен срок по чл.109 ДОПК. Заповедта за
започване на ревизията е издадена на 04.11.2016 година и е връчена по
електронен път на проверяваното лице на 09.11.2016 година, т.е. в срока по
чл.109 ДОПК, поради което производството по отношение на задълженията за 2011
година е законосъобразно образувано.
Извършените
в административното производство процесуални действия са подробно описани в
констативната част на ревизионния доклад, представляващ неразделна част от
ревизионния акт.
Ревизията
установява, че К.Д.Б. е местно лице по чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, с постоянно
местоживеене в България. Установени са свързаните с него лица за ревизирания
период и участието му като съдружник и управител в дружества, посочени в
таблица на стр. 2 от РД. Съгласно чл.6 от ЗДДФЛ К. Д. Б. е данъчно задължен за
доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина. Лицето няма сключен
граждански брак. Майка на две от децата му - Д.Б. и Т. Б. е А.Д.М..
Жалбоподателят
е лице с намалена трудоспособност, поради което, съгласно чл. 18 от ЗДДФЛ
сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, се намалява със 7920
лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за
годината на изтичане срока на валидност на решението.
Жалбоподателят
е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. /01.05.2012г./; за 2012г.
/29.04.2013г./; за 2013г. /30.04.2014г. /. За финансовите 2014г. и 2015г. не са
подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Въз
основа на събраните доказателства ревизията установява и съпоставя
имущественото състояние и извършените разходи от жалбоподателя, като взема
предвид получените приходи от извършени продажби на имущество, извършените
разходи, дадените и получени /върнати заемни средства. Установени са следните
факти и обстоятелства:
Установено
е, че жалбоподателят предоставя в брой парични средства през 2011г. в общ
размер на 329000.00 лв. на Р.Г., за които като произход на средствата посочва
продажбата на недвижим имот през 2006г. на стойност 187760.00лв. и получени
дивиденти от „Еколес“ ЕООД в размер на 93000.00 лв. При извършената проверка за
установяване на факти и обстоятелства за периода 2006г. - 2010г., приключила с
Протокол от 08.09.2017г. ревизията приема, че К.Б. не е разполагал към
01.01.2011 г. с парични средства в твърдяния размер.
На
основание чл.124, ал.1 от ДОПК с Уведомление № Р-03000316007654-l 13- 01/05.02.2018г. /стр.1550-1552/ ревизираното
лице е уведомено, че основата за облагане с данък върху дохода за ревизирания
период ще бъде определена по особения ред, като му е дадена възможност да
изрази становище и да ангажира доказателства. Връчено му е Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, с
което са изискани Декларации по чл.124, ал.З от ДОПК, съгласно приложен образец
за ревизираните години. В отговор е представено становище вх. №
1523/19.02.2018г., с което жалбоподателят изразява несъгласие с установените
факти и обстоятелства в протокол КД73 №П-03000317045910-073-001/08.09.2017г. и
изчислението на приходите и разходите му за периода 2006г. – 2010 г. и възразява
срещу определяне на основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК /стр.
1541/. Към становището е приложен списък за получените доходи за периода 2006г.
- 2010г. /стр. 1540/. Представени са декларации по чл. 124, ал.З от ДОПК за
всяка една от ревизираните години /за 2015г. стр.1534-1539; за 2014г. стр.
1528-1533; за 2013г. стр. 1522-1527; за 2012г. стр. 1516-1521 и за 2011г. cтp. 1510-1515./.
На
основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК ревизията извършва анализ на относимите към
облагането на лицето обстоятелства, описани на стр. 2-14 от ревизионния доклад,
както и анализ на писмените доказателства, събрани в хода на извършена проверка
за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ за периода 2006г. - 2010г.,
като приема, че към 01.01.2011г. К.Б. разполага с налични парични средства в
брой в размер на 186781.28 лв.
Въз
основа на събраните доказателства ревизията приема, че за К.Д.Б. през отчетен
период 01.01.2011г. - 31.12.2011 г. и 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. са налице
обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период,
при констатацията, че не са налице доказателства жалбоподателят да е разполагал
със средства в размер на 95641,47 лв. за 2011г. и 29179,45 лв. за 2014г., с
които да са финансирани ефективно извършените разходи. Ревизията приема, че
сумите не представляват доходи, изрично посочени в ЗДДФЛ като необлагаеми, като
определя характера им като други доходи по смисъла на чл.10, т.6 и чл.35, т.6
от ЗДДФЛ, необложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни
данъци по реда на ЗКПО.
При
изследването на получените по банков път суми през 2011г. - 4348,45 лв., 2013г.
- 2641,08 лв. и 2014г. - 2685,00 лв. от ЧСИ Л.Т.във връзка с и.д.№ 1081
органите по приходите приемат за установено, че те представляват лихви по
издаден Изпълнителен лист във връзка с непогасен заем в размер от 30000 лв.,
предоставен от К.Б. на Д.С.Д., главницата по който към 2016г. не е погасена
/стр. 111-112/. Прието е, че същите суми представляват облагаем доход, който не
е деклариран от ревизираното лице.
Ревизията
установява, че през 2013г. не са декларирани 141,54 лв. платени лихви от „М.
СС“ ЕООД. (Сумата представлява разлика между получената сума по банковата сметка
в Уникредит Булбанк АД в размер на 43591,54 лв. /стр. 1490/ и сумата в размер
на 43450 лв., която е декларирана в приложение № 6 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
2013г.
Предвид
изложеното ревизиращите органи формират данъчна основа на основание чл. 122, ал.
2 от ДОПК във връзка с чл. 122, ал. 4 от ДОПК за 2011г. и 2014г. и данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012г., 2013г. и 2015г. и определят данък по чл.
48 от ЗДДФЛ по години, както следва:
За 2011г.
С
декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ за 2011г. от 01.05.2012г. жалбоподателят
декларира обща данъчна основа в размер на 6916.86 лв., включително трудови
правоотношения и доходи от прехвърляне на права и имущества.
При
анализа на събраните доказателства - приходите и разходите по „приложение
1“ към РД, разшифровка на постъпления и
разходи за 2011 г. /стр. 1713-1733/- ревизията приема наличие на обстоятелства
по чл. 122, ал. 1, т.7 от ДОПК - декларираните или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период.
Лицето
не е декларирало начално и крайно салдо на парите в брой. Проверяващият екип
приема за начално салдо сумата в размер на 186781.28 лева, като основанията за
това са посочени на стр. 10-13 от РД. Извършен е анализ на имущественото
състояние за 2011г., изложен на стр. 28-33 от РД, изготвена е таблица за
съпоставяне на имущественото състояние на лицето /на стр.31-32 в РД/ за 2011
г., като е установено превишение на извършените разходите над получените доходи
в размер на 95641.47 лв.
На
основание чл. 122, ал.1, т.2 и т. 7 от ДОПК за 2011г. ревизията определя
данъчна основа по чл. 122, ал.4 от ДОПК като сума от данъчните основи:
-данъчна
основа на доходи с неустановен произход, представляващи превишение на разходите
над приходите, с които суми лицето е финансирало текущи разходи - 95641.47 лв.;
-данъчната
основа на доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения -6275,61 лв.,
изплатени от „Еколес“ ООД;
-данъчна
основа на доходите от продажба на недвижимо имущество - 53363,11 лв., която е
формирана от положителната разлика от продажба на два бр. недвижими имоти;
-данъчна
основа за доходите от лихви - 4348.45 лв. по "И.Д. 1081" от ЧСИ Л.Т./стр.
111-112/;
Обща
данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК в размер на 159628,64 лв.
-Данъчно
облекчение за лица с намалена работоспособност съгл. чл.18 от ЗДДФЛ - 7920 лв.
-Обща
годишна данъчна основа, след приспадане на данъчното облекчение- 151708,64 лв.
На
основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ във връзка с чл.122, ал.1 от ДОПК при данъчна
основа 151708,64 лв. е определен данък в размер на 15170.76 лв. Установен е
данък за довнасяне в размер на 15170.76 лв., ведно с лихва за забава 9070.32
лв.
За 2012г.
С
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012г. от 29.04.2013год. жалбоподателят декларира обща
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 8123.87 лв., формирана
като сбор от годишна данъчна основа от трудови и приравнени на тях
правоотношения в размер на 7123.87 лв. и годишната данъчна основа на доходи от
други източници в размер на 1000.00 лв.
При
ревизията е извършен анализ на имущественото състояние на жалбоподателя и
съпоставка на приходите и разходите, при който не са установени обстоятелства
по чл. 122, ал. 1 т. 7 от ДОПК. Установено е, че лицето не е декларирало доходи
от лихви в размер на 1834.40 лв. по "И.Д. 1081" от ЧСИ Л.Т./ стр.
111-112/.
Предвид
горната констатация е определена обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер
на 9958.27 лв. След приспадане на данъчното облекчение в размер на 7920.00 лв.
за лица с намалена работоспособност е определена обща данъчна основа в размер
на 2038.29лв. На основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е определен данък в размер
203.83лв. След приспадане на внесения по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ данък в размер
на 20.00 лв., е установен данък за довнасяне в размер на 183.83 лв., ведно с
лихва за забава 91.06 лв.
За 2013г.
С
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013г. от 30.04.2014 г. лицето декларира обща годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 48047.00 лв., формирана като сбор от декларирана годишна данъчна основа от трудови и приравнени
правоотношения в размер на 4597.00л в. и годишна данъчна основа на доходи от
други източници в размер на 43450.00лв.
При
ревизията е извършен анализ на имущественото състояние на жалбоподателя и
съпоставка на приходите и разходите, при който не са установени обстоятелства
по чл. 122, ал. 1 т. 7 от ДОПК.
Установени
са недекларирани доходи от лихви в общ размер на 2782.62 лв., в т. ч. 2641.08
лв. по "И.Д. 1081" от ЧСИ Л.Т./ стр. 111-112/ и 141.54 лв.,
представляващи положителната разлика между платените от „М.“ ЕООД лихви
43591.54 лв./стр. 1490/ и декларираните в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ- 43450.00 лв.
Предвид
горната констатация е определена обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013
г. в размер на 50829.62 лв. След приспадане на данъчното облекчение в размер на
7920.00 лв. за лица с намалена работоспособност е определена обща данъчна
основа в размер на 42909.62лв. На основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е определен
данък в размер 4290.96 лв. След приспадане на внесения по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ данък в размер на 4012.70 лв., е установен данък за довнасяне в размер на
278.26 лв., ведно с лихва за забава 109.56 лв.
За 2014г.
Жалбоподателят
не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
След
анализ на събраните доказателства е прието, че са налице обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т.7 от ДОПК. Приходите и разходите подробно са описани в таблица
„приложение 2 - разшифровка на постъпления и разходи за 2014г.“ към РД /стр.
1615- 1649/.
Лицето
не е декларирало начално и крайно салдо на парите в брой. Проверяващият екип
приема, че към 01.01.2014г. и към 31.12.2014г. лицето няма налични парични
средства в брой.
При
анализа на имущественото състояние за 2014г., извършен въз основа на събраните
в хода на производството доказателства, органите по приходи изготвят таблица за
съпоставка на имущественото състояние на лицето на стр.44-45 в РД за 2014г.,
като установяват превишение на извършените разходи над получените доходи в
размер на 29179.45 лв.
На
основание чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК за 2014г. ревизията определя данъчна
основа по чл. 122, ал.4 от ДОПК като сума от данъчните основи, както следва:
-данъчна
основа на доходи с неустановен произход, представляващи превишение на разходите
над приходите, с които суми лицето е финансирало текущи разходи - 29179.45 лв.
-данъчна
основа за доходите от лихви - 2685.00 лв. по "И.Д. 1081" от ЧСИ Л.Т./стр.
111-112/.
Обща
данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК - 31845.45 лв.
-Данъчно
облекчение за лица с намалена работоспособност съгл. чл.18 от ЗДДФЛ - 7920 лв.
На
основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ във връзка с чл.122, ал.1 от ДОПК при данъчна
основа 23944.45 лв. е определен данък в размер 2394.45 лв. Установен данък е за
довнасяне в размер на 2394.45 лв., ведно с лихва за забава 699.50 лв.
При
оспорването по административен ред с решението на директора на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е прието, че получената
през 2011 година от публичната продан на недвижим имот в с.Слънчево, община
Аксаково сума в размер на 75 000.00 лева не представлява доход за
жалбоподателя, поради което определената за годината данъчна основа следва да
се намали, както и установените с ревизионния акт данъчни задължения.
Задължението за 2011 година от 15170.76 лева е намалено на 10337.93 лв.
При
съдебното оспорване, освен посочените по-горе доказателства, свързани с
компетентността на органите в ревизионното производство са приети заключения на
съдебно-счетоводна експертиза. При приемане на първоначалното заключение / с.з.
на 26.11.2018 г./ е изразено несъгласие от страна на процесуалния представител
на ответната страна по отношение на посочените от експертизата начални и крайни
салда, по съображения, че изводите на вещото лице не почиват на достоверни
данни за начина на извършените плащания - в брой или по банков път, които страната
намира от съществено значение при формиране на изводите на експертизата. Допълнителното заключение е оспорено от
ответната страна по съображения за прилагане на неправилна методика при
определяне на постъпленията в патримониума на ривизираното лице.
Експертизата
в първоночалното си заключение представя началното салдо към 01.-01.2011 година
в размер на 245359.87 лева, включвайки получени от К.Б. приходи от изплатена
рента от Земеделска кооперация "Н." с Невестино за 2007 година, 2008
година, 2009 година и 2010 година; доходи от хазарт; доходи, получени по
договор за кредит от 22.04.2008 година с банка ДСК в размер на 77 000 евро и
доходи от продажба на недвижим имо по нот.акт №*** година, в размер на 50
000.00 лв.; преизчисление на наричните и разходвани средства и установения в
резултат на преизчисленията данък.
В
допълнителното заключение експертизата представя началното салдо към 01.01.2011
година в размер на 394394.12 лева, след изключване на разхода по първоначалното
заключение от 149034.25 лева, представляващ усвоен кредит от банка ДСК,
изтеглен от жалбоподателя в брой; като извъшва и преизчисление на паричния
поток за ревизирания период 2011 - 2014 година и определя дължимия данък по
чл.48, ал.1 ЗДДФЛ.
Съдът
намира заключенията на експертизата обосновани и обективно дадени при
заложените в тях данни за получени доходи и извършени разходи от ревизираното
лице, съобразно твърденията на жалбоподателя. Доказателствената тежест за
установяване на твърденията за получени доходи и реализирани разходи е изцяло
за жалбоподателя, който цели за себе си изгодни правни последици, поради което
доказателствената стойност на заключенията при настоящия спор е в зависимост от
процесуалните действия на К.Б. по установяване на възраженията му.
При
съдебното оспорване жалбоподателят не е ангажирал други доказателства освен
експертизата.
Като
извършва преценка на доказателствата, събрани в основното ревизионно
производство, при обжалването по административен ред и в настоящото
производство, съдът намира, че констатациите и изводите в ревизионния акт не са
оборени.
Първото конкретно възражение, заявено с
жалбата, е относно приетото от ревизията предоставяне на заем от К.Б. на Д.С.Д.
в размер на 30 000.00 лв, съгласно запис на заповед от 09.08.2007 година.
Жалбоподателят оспорва включването на сумата в разходната част за 2007 година с
довода, че записът на заповед и договорът за заем, който той обезпечава са две
различни сделки, поради което изводът на органите по приходите за предоставяне
на сумата от 30 000.00 лева, основани само на записа на заповед са
необосновани.
Приобщените
като доказателства в ревизионното проиводство резултати от проверка за периода
2006-2010 година /стр.80 РД/ установяват предоставянето на заем от К.Б. на Д.Д.в
размер на 30 000.00 лева на 09.08.2007 година, за който е издаден запис на
заповед от задълженото лице. Съгласно Удостоверение на ЧСИ Л.Т.от 23.08.2016
година пред ЧСИ е висящо изпълнително дело № 20107370401081, образувано въз
основа на издаден от Районен съд Варна изпълнителен лист на основание Заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК оп ч.г.д.7158/2008 година на Районен съд
Варна с взискател К.Б. и длъжник Д.С.Д. за събиране на вземане в размер на
30000.00 лв., незплатена главница по запис на заповед от 08.09.2007 година. В
удостоверението е посочен както размера на неудовлетворената главницата - 30
0000.00 лева, както и размера на съответните лихви.
При
тези категорични доказателства, установяващи наличието на неудовлетворено
вземане за жалбоподателя, произтичащо от предоставения от него през 2007 година
заем в размер на 30 000.00 лева, съдът намира за действително извършен разхода
от К.Б., поради което предявеното възражение е неоснователно.
Неоснователни
са възраженията за извършено от органите по приходите облагане в нарушение на
изискванията на чл.12 от ЗДДФЛ като превишението на разходите над приходите не
е извършено на годишна база. Напротив, прегледът на изложеното в ревизионния
доклад установява точно съобразяване от ревизията на изискванията на закона,
съпоставянето между приходите и разходите е извършено за съответните ревизирани
години, с установяване на резултат за годината. Обстоятелството, че при
съпоставянето на приходите и разходите не са възприети твърдения на
ревизираното лице и не са включени претендирани от него като получени приходи,
респ. извършени разходи, е неотносимо към начина на формиране на паричния
поток.
При
предоставянето на обяснения и доказателства К.Б. не е посочил размер на
наличини парични средства към 01.01.2011 година, поради което техният размер е
определен от ревизията на 186781.28 лева на база събраните доказателства от
проверка на К.Б. за периода 2006-2010 година, за която е съставен протокол от
08.09.2017 година.
Възражението
в жалбата за наличие на средствата в размер на 77 000.00 евро /150 598.91
лв./от банковия кредит, предоставен от банка ДСК на 22.04.2008 година и
включването им в началното салдо към 01.01.2011 година е неоснователно, поради
недоказаност на наличието на сумите към посочената дата. Съгласно събраните
доказателства кредитът е усвоен на 24.04.2008 година, като сумата е изтеглена в
брой. Съгласно изричните писмени обяснения на жалбоподателя /л.113-115/ кредитните средства са
ползвани за финансиране и оборотни средства на неговия бизнес. Предоствените от
банка ДСК извлечения от сметката та ревизираното лице за 2008 г. /л.387-л.383/
и за 2009 година /л.385-л.383/ установяват издължаване на лихви, след усвояване
на кредита, без погасяване на главница. Ето защо законосъобразно ревизията
отразява сумата по кредита както в разходната, така и в приходната част за 2008
година. Наличието на сумата към 01.01.2011 година не е доказано от ревизираното
лице, поради което предявеното възражение е неоснователно.
Оспорени са изводите на ревизията за липса на реално плащане по нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***г., като сумата по сделката не
е включена при определяне на паричните средства в брой през 2008г. Изложен е
довод, основан на доказателствената стойност на нотариалния акт, без конкретни
съображения с оглед на процесната сделка.
С посочения нотариален акт К.Б., на 10.09.2008 година, действащ чрез
пълномощтика си А.М., продава на А.М. поземлен имот - нива с площ от 68501
кв.м. за сумата от 50 000.00 лева, за която в т.2 на акта е отразено, че е изплатена
напълно в брой на пълномощника на продавача. При проверката на А.М. е
установено, че в началото на 2008 година тя разполага със сумата от 460.21 лв,
има постъпления през годината в размер на 4001.97 лв. ; направени разходи
58215.05 лв. и налични парични средства в края на годината - 482.89 лева, т.е.
спрямо нея е установено превишение на разходите над приходите за 2008 година в
размер на 54235.76 лева. За 2007г. по отношение на А.М. също е установен
паричен недостиг от 63307.13лв., което потвърждава извода на ревизията, че тя не
е притежавала към датата на изповядване на сделката сума в размера на покупната
цена от 50 000 лв. При това, безспорно жалбоподателят и А.М. са свързани лица.
Изявлението на страната по сделката в нотариалния акт, както посочва сам
жалбоподателят в жалбата, има доказателствена стойност единствено по отношение
авторството му, но не и относно съдържанието му. По отношение на
материализираните изявления на страните нотариалният акт има характера на
частен документ, който не обвързва третите лица. Тяхното съдържание подлежи на
доказване с предвидените от закона доказателствени средства. Доказателства за
извършено плащане на сумата от 50 000.00 лв. по сделката от 2008 година не са
представени, както в хода на ревизионното производство, така и при оспорването
на ревизионния акт, поради което предявените възражения са неоснователни.
Жалбоподателят оспорва размера и основанието, които приемат органите по
приходите по отношение на получените по изпълнително дело №1081/2008 г. на ЧСИ Л.Т.суми,
както и определянето им като облагаем доход по смисъла на чл.35, т.3 от ЗДДФЛ
вр. чл.17 от същия закон. Оспорва характера им на лихви по смисъла на пар.1,
т.7 от ДР на ЗДДФЛ като твърди, че по отношение на тях приложение следва да
намери чл.13, т.10 от ЗДДФЛ.
Жалбоподателят не е оспорил фактите, така както те са установени с
представените от ЧСИ Л.Т.документи и съгласно които жалбоподателят е получил
доходи от лихви върху главницата от 30000.00 лева съответно - през 2011 година
-4348.35 лв.; през 2012 г .- 1834.40 лв.;през 2013 г - 264.08 лв. и през 2014
г.- 2685 лв. В ревизионното производство и при обжалването на ревизионния акт К.Б.
не е представил документи, които да установяват различен по размер суми,
получени по изпълнителното дело.
Получените по изпълнителното дело суми, представляващи издължени лихви по
договор за заем, сключен между жалбоподателя и трето физическо лице,
представляват облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ, които, на
основание чл. 50 от ЗДДФЛ подлежат на деклариране в годишната данъчна
декларация на физическите лица, които са ги придобили. Правилно тези доходи са
определени от ревизията като облагаем доход по чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ, във
връзка с чл. 17 от с. з. за 2012г. и 2013г. и са включени при формиране на
данъчната основа по реда на чл.122, ал.4 от ДОПК за 2014 година. Разпоредбата
на чл.13, т.10 от ЗДДФЛ, отнасяща се за хипотеза на лихви по съдебно признато
вземане, което не подлежи на облагане, не може да намери приложение в настоящия
случай, предвид посочения характер на вземането, което не е изключено от
данъчно облагане.
При приетите за установени факти и направените изводи съдът намира за
доказани приетите от ревизията основания по т.2 и т.7 на ал.1 на чл.122 ДОПК за
провеждане на ревизията по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК за 2011 г. и 2014
година - наличие на данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или
получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност не съответстват на
имущественото и финансовото състояние за
ревизирания период. Признатата от закона доказателствена стойност на
ревизионния акт не е оборена от ревизираното лице, поради което жалбата е неоснователна.
С оглед изхода на спора и
своевременно предявеното искане, в полза на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение върху материален интерес в размер на 20275.45 лева, или 1139.00 лева.
Водим
от горното и на основание
чл. 160, ал. 1 и 2 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.Б., ЕГН **********
***, срещу Ревизионен акт №Р-03000316007654-091-001/16.03.2018
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, частично изменен с
Решение № 101 от 08.06.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който за
жалбоподателя са установени задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за
данъчни периоди 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в размер общо на 13194,47
лв. главница и лихви от 7080,98 лева.
ОСЪЖДА К.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1139.00
/хиляда сто тридесет и девет/ лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния съд на Република България в 14 дневен срок
от съобщението до страните.
СЪДИЯ: