Определение по дело №340/2020 на Окръжен съд - Сливен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр. Сливен, 01.07.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:           М. БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№340 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София чрез ст.юриск. П.С. против Определение №1006 от 13.03.2020г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№4044/2019г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че присъдените с решението разноски са значително завишени, предвид ниската степен на фактическа и правна сложност на делото. Намира, че размерът е определен неправилно, предвид чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, необоснован и несправедливо завишен. Посочва, че въпросът за мораторната лихва е свързан с основателността на главния иск и разноските следва да се присъдят съобразно общия материален интерес. В случая той е 1900,48лв. и минималния размер на адвокатското възнаграждение е 254лв. Присъденото възнаграждение в размер на 500лв. за един главен и един акцесорен иск за мораторна лихва е двойно завишен. Счита, че по аналогия е приложима възможността по чл.47, ал.6 от ГПК, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. По делото има изготвена експертиза, множество съдебна практика и пълномощникът не е издирвал и представял доказателства. Посочва, че 2016г. се водят дела с един и същ предмет, аналогични с настоящото дело, което се отразява  върху степента на фактическа и правна сложност на делото. Сочи съдебна практика в тази насока. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да намали присъдените в полза на ищеца разноски до минимален размер.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна, като в законоустановения срок не е постъпил отговор на същата.

            От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№4044/2019г. по описа на Сливенски районен съд е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от М.А.Д. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, с която са предявени при условията на обективно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1634,58лв. за периода от 06.07.2016г. до 31.12.2018г. /с оглед допуснато от районния съд изменение с протоколно определение от проведено на 24.01.2020г. открито съдебно заседание/ с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва при забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата;  акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата за възнаграждение за извънреден труд, считано от изискуемостта до 01.07.2019г. в размер на 265,90лв. /с оглед допуснатото изменение на иска/ с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В проведеното на 24.01.2020г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата – адв.П. е представил договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, съгласно които договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

В същото о.с.з., в което е даден ход на устните състезания, процесуалният представител на ответната ГДИН – юриск. С. е направила своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.П. и искане за неговото редуциране на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

С Решение №136/04.02.2020г. по гр.д.№4044/2019г. на СлРС са уважени изцяло предявените от М.А.Д. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София искове.

Във връзка с направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК районният съдия в мотивите на решението е посочил, че възражението е неоснователно, тъй като при спазване реда на чл.7, ал.2, вр. с чл.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата предявени иска възнаграждението следва да е в размер на 644,42лв. Съдът е посочил, че дори за акцесорния иск да го определи в половин размер, то тогава възнаграждението би било 494,42лв. при претендирано такова от 500лв.

Решението е връчено на ГДИН на 11.02.2020г., като на 24.02.2020г. същата е подала молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като присъдените на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С обжалваното Определение №1006 от 13.03.2020г. по гр.д.№4044/2019г.,  СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че в решението е изложил ясни и конкретни аргументи за неуважаване на възражението за прекомерност. Посочил е че е съобразил разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Съдът също взема държавна такса за всеки иск, независимо дали е главен или акцесорен.

Определението е връчено на ГД“ИН“ на 15.05.2020г. Частната жалба против него е подадена на 28.05.2020г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

            Въззивният съд СПОДЕЛЯ НАПЪЛНО съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение относно неоснователността на молбата за изменение на решението в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ищцата, както и подробните аргументи, изложени в самото решение при присъждане на разноските във връзка с направеното възражение за прекомерност.

При присъждане на разноски на ищцата за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., районният съд се е съобразил изцяло с факта, че са предявени два иска, един от които е акцесорен /за мораторна лихва/. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно. Районният съд се е съобразил с тази правна норма.

Прилагайки разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 и т.1 от Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие /20.05.2019г./, минималния размер на адвокатския хонорар за двата иска възлиза на сумата от 644,42лв. /344,42лв. за главния иск и 300лв. за акцесорния иск/. Въззивният съд също приема, че дори за акцесорния иск с оглед обусловеността му от главния, може да бъде определено възнаграждение в половин размер, т.е. 150лв. /но само за този иск/ и в този случай общия размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 494,42лв. Претендираните разноски са в размер на 500лв. Отчитайки броя на проведените съдебни заседания, въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че размер от 500лв. въобще не е прекомерен.

Следва да се отбележи, че количеството аналогични дела не може да води до цялостно омаловажаване труда на пълномощника на ищеца, полагащ съответни усилия и правни познания във връзка с подготовката, предявяването и воденето на исковете.

Освен това съдът не споделя становището на частния жалбоподател, че е приложима в случая разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК и то по отношение на двата иска, касаеща определяне възнаграждението на особен представител на ответника, назначен от съда. Касае се за напълно различна правна фигура и различна хипотеза.

            С оглед гореизложеното, молбата на ответната ГДИН по чл.248 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради това, въззивният съд намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци. Частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се устави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София против Определение №1006 от 13.03.2020г. по гр.д. №4044/2019г. на Сливенски районен съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното по делото Решение №136/04.02.2020г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                   2.