РЕШЕНИЕ
№ 12279
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110128964 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 228 от Закона за електронните
съобщения за признаване за установено, че ответникът С. С. А. дължи на „Угренова
Естейт” ЕООД, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, сумата от 103,80 лева /сто и
три лева и 80 стотинки/, представляваща главница за неплатени задължения за
далекосъобщителни услуги по фактури за период от 22.12.2018 г. до 21.05.2019 г.,
издадени във връзка със сключени договори с „БТК“ ЕАД, ведно със законна лихва за
период от 01.12.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу С. С. А. за сумите от: 103,80 лева /сто и три лева и 80 стотинки/,
представляваща главница за неплатени задължения за далекосъобщителни услуги по
фактури за период от 22.12.2018 г. до 21.05.2019 г., ведно със законна лихва за период
от 01.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 25,64 лева /двадесет и пет лева и 64
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 07.06.2019 г. до 15.11.2021
г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/ и адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лева /сто и осемдесет лева/.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като същият е депозирал
възражение по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя, последният е
предявил установителен иск частично за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение – единствено по отношение на претендираната главница, като е заявил, че
неподдържа искането за установяване дължимостта на мораторната лихва.
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, и
ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер от дата 12.08.2013 г.,с който на абоната е била предоставена за
ползване мобилна услуга за мобилен номер при условията на тарифен план i-Traffic L+
1
с месечен абонамент в размер на 20,99 лева /с вкл. ДДС/ за срок от 24 месеца. На
27.12.2018 г. абонатът избрал условията на тарифен план Smart M за номер с месечна
абонаментна такса в размер на 17,99 лева /с вкл. ДДС/.
Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги и
последното подписано споразумение от 27.12.2018 г., били издадени 5 фактури,
обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна услуга за
период на потребление от 22.12.2018 г. до 21.05.2019 г. Общата фактурирана стойност
за възлизала на сумата от 198,91 лв. с ДДС.
Твърди се, че абонатът, в качеството му на потребител, не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност 103,80 лв., фактурирани за последователни отчетни месеци -
за месец 01/2019 г., 02/2019 г., 03/2019 г., 04/2019 г. и 05/2019 г.
Сочи се, че незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК ЕАД по чл.50 от ОУ във
връзка с чл. 43, т.1 от ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника,
мобилният оператор е издал по клиентски номер № крайна фактура г., с начислена
обща сума за плащане и платима в срок до 06.06.2019 г.
Излага се освен това, че датата на деактивация на процесния абонамент била
14.06.2019 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна
система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Твърди, че „Угренова Естейт“ ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други въз
основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., сключен с „С.Г. Груп“ ООД,
придобило процесните вземания на свой ред въз основа на договор за цесия, сключен с
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на 16.10.2018 г.
Сочи, че към исковата молба е приложено уведомление и за двете извършени
цесии, с което кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли съда да
установи вземането за главница така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
С исковата молба, а така също и с молба-становище с вх. № 2г. ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
2
неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 50968/08.06.2022 г. е връчено на
ответника на 18.06.2022 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЕС, че С. С. А., ЕГН ********** дължи на „Угренова
Естейт” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 103,80 лева /сто и три лева и 80 стотинки/,
представляваща главница за неплатени задължения за далекосъобщителни услуги на
клиентски номер 13631560001 по фактури за период от 22.12.2018 г. до 21.05.2019 г.,
издадени във връзка със сключени договори с „БТК“ ЕАД , ведно със законна лихва за
период от 01.12.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично вземане от 09.12.2021 г. по ч. гр. дело № 68741/2021 г. по описа
на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. А., ЕГН ********** да заплати на
„Угренова Естейт” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 205,00 лева разноски в
производството по гр. дело № 28964/2022 г. по описа на СРС, както и сумата от 164,39
лева разноски в производството по ч. гр. дело г. по описа на СРС, пропорционално на
установената като дължима част от вземанията, заявени по ч. гр. дело.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3