МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 422/10.03.2017 година по НАХД № 820/ 2017г. на БРС.
Производството е по реда на
чл.375 НПК и е образувано по повод обвинителен акт от 20.02.2017г. на прокурор
при БРП срещу обвиняемия Д.С.В. - роден
на ***г***, българин, български гражданин, с адрес: гр.Бургас, кв.Сарафово,
ул.“*** №9, със средно образование, неосъждан, неженен, ЕГН: **********,
за престъпление по чл.343б, ал.3 НК.
С
обвинителния акт срещу В. е повдигнато обвинение по чл.343б, ал.3 НК, за което,
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години.
Престъплението е умишлено, В. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл.78а НК и в обвинителния акт не са посочени имуществени
вреди, които да подлежат на възстановяване. Следователно към момента на внасяне
на обвинителния акт в съда са били налице изискуемите предпоставки за
провеждане на наказателното производство срещу В. по реда на глава 28 от НПК и
прокурорът е следвало да внесе делото с мотивирано постановление, с което да
направи предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, но вместо това неправилно го е внесъл с
обвинителен акт. Последното не представлява съществено процесуално нарушение,
което да налага връщането на делото, тъй като след образуване на делото
съдията-докладчик на основание чл.248, ал.2, т.4 НПК има задължението да
проверява, дали са налице основанията за разглеждане на делото по реда на глава
двадесет и осем от НПК и след като констатира този факт до даване ход на
съдебното следствие, да постанови делото да се разгледа по реда на чл.376 и сл. НПК. Когато за инкриминираното престъпление намира приложение чл.78а НК,
производството следва да протече по реда на глава 28 НПК / в т. см. Решение
№299 от 25.06.2010г. на ВКС по н.д. № 245/2010г., I н.о./. Съдът няма
възможност по свое усмотрение да преценява, дали да разгледа делото като
административно-наказателно или като такова от общ характер, защото прилагането
на задължителната диференцирана процедура по глава 28 НПК е по-благоприятно за
подсъдимото лице, а провеждането на делото по общия ред може да доведе до
допускане до участие в процеса на лица, които нямат право да участват в него съгласно
чл.376, ал.3 и ал.4 НПК, с което ще се наруши правото на защита на подсъдимия.
По изложените съображения съдът със свое Разпореждане от 21.02.2017г. е
насрочил делото за разглеждане и решаване по реда на глава двадесет и осма от
НПК.
В съдебно заседание за
БРП се явява прокурор Керка Дюлгерска, която поддържа внесеното обвинение и
изразява съгласие с разпореждането на съда, съобразно което делото е насрочено
за разглеждане по реда на глава 28.
Обвиняемият, редовно призован, се явява в съдебно заседание и признава
за извършеното деяние, като изразява съжаление за стореното.
От събраните в хода на наказателното производство
доказателства - материалите по Досъдебно производство №
3388-961/2016 год. по описа на Пето РУ - ОД на МВР -Бургас, ПОР №3056/2016г. на
БРП, се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
Д.С.В. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с адрес: гр.Бургас,
кв.Сарафово, ул.“*** №9, със средно образование, неженен, с ЕГН: **********.
Видно от
приложена по делото справка за съдимост В. не е осъждан. Същият е
правоспособен водач на моторно превозно средство и притежава свидетелство за
правоуправление на МПС № ********* и контролен
талон № 5646259 в срок на валидност от 17.02.2016г. до 17.02.2026г. Видно от
приложената по ДП справка за нарушител/водач, на обвиняемия не са издавани
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.
За времето от 19.30ч. на 06.09.2016г. до
07.30ч. на 07.09.2016г. св. А.Т. - полицай при „ОП” към Пето РУ - Бургас и св. С.Й.
- ст. полицай към „ОП” към Пето РУ - Бургас изпълнявали служебните си
задължения на територията, обслужвана от полицейското управление. Около 03.05ч.
на 07.09.2016г. по време на обход в кв.„Сарафово”, пред №35 на ул.„Октомври” те
спрели за проверка лек автомобил „БМВ 320D”, peг. № А *** МС, управляван от Д.С.В.,
ЕГН: **********. Полицейските служители към Пето РУ - Бургас поискали
съдействие от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, където водачът бил отведен.
Там му била извършена проверка от св. З.Д. с техническо средство алкотест
дрегер 7510 с фабр. № ARBB 0059, който отчел 0,00 промила.
Св.Д. попитал Д.В., дали ще позволи да
бъде изпробван за употреба на упойващи вещества и той се съгласил. Св. Д., в
присъствието на св. С.Й. и св. А.Т., извършил проверка за наличие на наркотични
или други упойващи вещества с техническо средство „Drug test 5000” ARAM-0005,
който отчел положителна проба за употреба на канабис. На водача е издаден талон
за медицинско изследване № 044334, но същият отказал да му бъде взета кръв за
химичен анализ. Касетата от извършения тест за употреба на наркотични вещества
е с № 387, от 04.21ч. на 07.09.2016г.
За установеното нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, на обв. В. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение, серия Г, № 283254 от 07.09.2016г.
В хода на разследване обвиняемият е
изразил намерението си да предостави кръвна проба за изследване, като това
действие е обективирано в протокол за вземане на образци са сравнително
изследване от 30.09.2016г. Кръвната проба е предоставена за токсикохимичен
анализ във ВМА - София, като вещите лица по назначената съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза не установяват наличие на алкохол, токсични,
наркотични или упойващи вещества или медикаменти. В своето заключение обаче,
токсиколозите са подчертали, че лицето не е употребило наркотични и /или други
упойващи вещества и медикаменти до 24-36ч. преди вземане на кръвната проба,
т.е. преди 30.09.2016г., но не и към датата на извършване на проверка на водача
- 07.09.2016г.
Съгласно чл.3, т.1 и т.2, вр.Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, канабисът е
високорисково наркотично вещество.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от материалите по Досъдебно
производство №3388-961/2016г. по описа на Пето РУ - ОД на МВР - Бургас, Пор.
№3056/2016г. на БРП: протоколи за разпит на свидетелите – З.Х.Д.,
С.П.Й., А.П.Т., обяснения на обвиняемия, справка съдимост, протокол за личен
обиск на лице от 07.09.2016г., приложените копие на протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, копие на АУАН с
бланков № 283254, копие на протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 07.09.2016г., копие на талон за медицинско
изследване с №0443334 от 07.09.2016г., протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от 30.09.2016г. и останалите писмени доказателства по
делото.
Посочените доказателства са
вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се
кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено
досъдебно производство. Събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните
такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и
водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти. В
подкрепа на гореописаната фактическа обстановка са и дадените пред настоящата
съдебна инстанция обяснения на обвиняемия, който призна за извършване на
деянието и изрази съжаление за стореното.
В тази връзка БРС намира, че
извършената по делото съдебно – химическа /токсикологична/ експертиза не следва
да се кредитира, тъй като същата не установява наличие респ. липса на
наркотични вещества в кръвта на обвиняемия към инкриминираната дата -
07.09.2016г. Аргументите в тази насока са както следва:
На първо място, експертизата е
била изготвена въз основа на сравнителен материал, предоставен от обвиняемия
дълго време след датата на осъществяване на деянието /едва на 30.09.2016г./,
поради което няма как да се приеме, че предоставя информация относно
фактическата обстановка към инкриминираната дата - 07.09.2016г. На следващо
място, органите по разследването са формулирали респ. вещите лица са отговорили
на въпроси относно наличието на забранени вещества в кръвната проба към датата
на извършване на експертизата, а не към процесната такава - 07.09.2016г. Нещо
повече, вещите лица в самата експертиза изрично са посочили, че „Съдебно
токсикологично, може да се заключи, че лицето не е употребило наркотични и/или
други упойващи вещества или медикаменти до 24-36ч. преди вземане на проба.” Ето
защо с оглед на всичко гореизложено, при постановяване на крайния си акт съдът
даде вяра на извършената проверка за наличие на наркотични или други упойващи
вещества, извършена с техническо средство „Drug test 5000” ARAM-0005, а не на
извършената съдебно – химическа експертиза.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че обв. В. е осъществила от обективна страна съставът
на чл.343б, ал.3 НК, като на 07.09.2016г., около 04.20 часа в град Бургас,
кв.„Сарафово”, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „БМВ
320Д”, peг. № А****МС, след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл.3,
ал.1, т.1 и ал.2 от закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, вр. чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични и Приложение №1, Списък №1 от същата, а именно:
високорискови наркотични вещества - канабис, установено по надлежния ред с
техническо средство „Druger Drag test 5000”, фабричен номер ARAM-0005 - престъпление по чл.343б, ал.3 НК.
Наличието на
наркотични вещества е установено по надлежния ред, регламентиран в Наредба
№30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС, а именно с техническо средство - „Дрегер
Дръг тест 5000” /Dreger Drug Test 5000/, с фабричен № ARAM- 0005. Метамфетаминът
и канабисът са високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1
и ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/,
вр. Приложение № 1 - Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за
обществено здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина” към чл.3, т.1 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични .
От субективна страна деянието е
извършено при форма и вид на вината пряк умисъл, тъй като В. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, знаел е, че не бива да управлява МПС след употреба на
наркотичното вещество, което е бил употребил, но въпреки това е управлявал автомобил,
с което е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500
до 1500лв. Не са настъпили имуществени вреди. Обв. В. не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел четвърти, глава VІІІ от НК. Предвид изложеното съдът намира, че
са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемата от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК.
При определяне конкретния размер
на наказанието по чл.78а, ал.1 НК, съдът съобрази ниската степен на обществена
опасност на дееца, добрите му характеристични данни, взе предвид проявената от
дееца самокритичност към деянието и изразеното съжаление, както и липсата на
предходни негови нарушение по ЗДвП. Отегчаващо отговорността обстоятелство е
високата степен на обществена опасност на извършеното деяние. Ето защо, съдът
намира, че целите на наказанието по чл.36 НК ще бъдат постигнати в пълна
степен, като на обвиняемия бъде наложено административно наказание при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно глоба в минималния предвиден
в чл.78а, ал.1 НК размер - 1000 лв.
Разпоредбата на чл.343г НК задължава съдът във всички случаи на деяние по
чл.343б НК да прилага разпоредбата на чл.37, ал.1, т.7 НК - лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност. С приложението на института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по отношение на В.
действително се открива възможност за прилагане на разпоредбата на чл.78а, ал.4 НК, съгласно която съдът може да наложи административно наказание лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години или
да не наложи такова наказание. Съдът намира, че с оглед по - високата
обществена опасност на извършеното деяние и все по -широкото разпространение на
престъпленията по чл.343б, ал.3 НК, за да се изпълнят целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция, на обвиняемия В. следва да се наложи такова
административно наказание лишаване от право да управлява МПС в границите на
установения в чл.16 от ЗАНН размер, а именно за срок от една година. Този срок
според съда ще е достатъчен, за да окаже превъзпитаващо и превантивно
въздействие върху В., като в
същото време не е прекомерно дълъг и няма трайно да възпрепятства същия да управлява
МПС. На основание чл.59, ал.4 НК времето, през което В. е бил лишен от това право по административен ред – считано от 07.09.2016г.,
следва да се приспадне при изтърпяването на това наказание.
По разноските:
Съдът осъди подсъдимия Д.С.В. да заплати разноски по делото в размер на
111.00лв. /сто и единадесет лева/ в полза на бюджета на ОД МВР-Бургас, по
сметка на ОД МВР-Бургас.
По веществените доказателства:
Съдът постанови приложеното веществено
доказателство - 1 брой дрегер – „Дрегер Дръг Тест 5000”
/Drager Drug Test 5000/ с Фабричен № ARAM 0005, да остане по делото, като бъде унищожено след изтичане
на срока за съхранение.
Мотивиран от горното и на
основание чл.378, ал.4, т.1 НПК, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Я. АТАНАСОВА
В.О.; К.С.