Решение по дело №704/2016 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 42
Дата: 13 февруари 2017 г. (в сила от 4 януари 2018 г.)
Съдия: Димитър Стефанов Михайлов
Дело: 20163130100704
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                         13.02.2017 г.         гр. Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                                                           първи състав

На втори февруари                                                                две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ

при секретар И.В.

Като разгледа докладваното от съдията Д.Михайлов

гражданско дело № 704 по описа за 2016 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава „ХІІІ” от ГПК.

Образувано е въз основа на молба, подадена от С.Н.К., ЕГН ********** *** против П.К.П., ЕГН ********** с адрес ***, с която се иска от съда да предостави на молителя упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. П.П., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на негова майка и законен представител, при която бъде определено местоживеенето му с режим на лични отношения между детето и ответника като негов баща всеки първи и трети неделен ден от месеца от 09,00 часа до 18,00 часа в присъствието на майката, както и да се осъди ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от датата на завеждането на исковата молба до приключване на делото с влязло в сила съдебно ре5шение, ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска.

В молбата се сочи, че страните са живели на съпружески начала до раздялата им, която настъпила след около три месеца след раждането на детето им. Междувременно ответникът влязъл в затвора за кражба, а след това заживял с дружа жена на семейни начала в гр.Варна. от както се родило детето, за него грижи полагала единствено неговата майка с помощта на нейните родители и брат й.

  В срока по чл. 131 ГПК, от ответника не е постъпил писмен отговор, но се е явил лично в проведеното открито съдебно заседание на 02.02.2017г., като в него ищеца, е заявил, че не е съгласен със становището на процесуалния представител на ищеца и изтъква факт, че е безработен и няма собствено жилище и никакво имущество.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства -  Удостоверение за раждане №0628/09.04.2015г. на К. П.П.;социален доклад с изх. №0305-11-00-1566 от 16.11.2016г., удостоверение от Д»СП»-Провадия с из-.№0305-946-00.1575#1/21.1.2016г. справка от сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна, справка за актуални трудови договори на ответника и удостоверение №УРИ 819000-1500/12.01.2017г. се установява основателността на предявеният от страна на ищеца иск.

От молителя е направено и искане за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От допуснатите и приети по делото неоспорени от страните писмени доказателства  - Удостоверение за раждане №0628/09.04.2015г. на К. П.П.;социален доклад с изх. №0305-11-00-1566 от 16.11.2016г., удостоверение от Д“СП“-Провадия с из-.№0305-946-00.1575#1/21.1.2016г. справка от сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна, справка за актуални трудови договори на ответника и удостоверение №УРИ 819000-1500/12.01.2017г. се установява, че: С.Н.К., ЕГН ********** и П.К.П., ЕГН ********** са родители на малолетния К. П.П., ЕГН **********.

П.К.П. се явява безработен, като същият не притежава недвижимо имущество, както и МПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иска с правно основание чл. 143 СК – за търсената издръжка от предявяване на исковата молба – 10.08.2016г. до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й.

За уважаването на претенция с правно основание чл. 143 СК е необходимо съобразно текста на нормата да е налице дете, ненавършило пълнолетие, както и работоспособни родители, които са в състояние да го издържат.

По делото не се спори относно обстоятелството, че ответника е баща на малолетното дете, което към завеждане на исковата молба е на година и половина. Съдът приема за доказани и обстоятелствата, че малолетното дете живее с майка си и същата се грижи за покриването на ежедневните му нужди заедно с нейните родители и нейният брат. Ищцата няма собствено жилище и живее при родителите си, като получава 37,00 лева детски надбавки и около 200,00 лева всеки месец от родителите си за издръжка на детето.

В настоящото дело е установено, че ищцата не получава трудови доходи, което се отнася и ответника.

Предвид обсъдените по-горе приети по делото доказателства, възрастта на правоимащото дете и свързаните с него специфични нужди, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът намира, че търсещото издръжка малолетно дете има нужда да получава такава. Неговата майка е безработна и се издържа от средствата, които и дават нейните родители, както и детските надбавки, които са крайно недостатъчни.

В тази насока следва да се отбележи, че ответника по делото, не е провел доказване и не е изложил твърдения да са налице пречки по отношение на него да заплаща дължима издръжка на малолетното си дете.

При така установените факти в конкретния казус, дори и да се приеме, че определената издръжка би представлявала затруднение на ответника, съдът счита, че то не би било „особено” по смисъла на чл. 143 СК, предвид равнището на жизнения стандарт в страната и възможностите на ответника.

По гореизложените съображения, съдът счита, че предявеният иск следва да бъдат частично уважен

Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете претендира единствено ищеца като от събраните по делото гласни доказателства се установи, че ответника пребивава на друг адрес в друго населено място и не полага никакви грижи за детето си.

Поради това обстоятелство съдът следва да уважи молбата на ищеца като постанови родителските права да бъдат упражнявани от него.

На ответника следа да се определи предложения от ищеца режим на лични отношения с детето й, а именно: бащата да има право да вижда и взема детето всеки първи и трети неделен ден от месеца от 09,00 часа до 18,00 часа в присъствието на майката.

По отношение на дължимата от ответника издръжка:

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК вменява в безусловно задължение на родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие деца. Предвид установената помежду им родствена връзка и възрастта на детето, такава в негова полза се дължи от ответника П. К.П..При определяне размера на издръжката се съблюдават следните обстоятелства: минималния размер, определен от закона в чл. 142, ал. 2 от СК, който понастоящем е 115,00 лева, конкретните нужди на детето и възможностите на родителя да заплаща необходимата за неговия низходящ издръжка. По делото се събраха доказателства относно материалното положение на ответника, но съдът преценява, че същият е в работоспособна възраст, поради което намира, че следва да определи  издръжка в размер близък до минималния, предвиден в закона, но предвид работоспособността на майката и нуждите на детето, което е на две ненавършени годинки, ответника следва да бъде осъден да заплаща по 115,00 лева месечно за детето, до 5 – то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на исковата молба.

Съобразно чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл.1 от тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ако искът бъде уважен и предявилият го е освободен от внасяне на държавна такса при учредяване на производството, следващата се за разглеждането му такава се възлага на осъдената страна. Държавната такса по производството, дължима от ответника по предявения иск с правно основание чл. 143, ал. 1 от СК  е в размер на 165,60 лева.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и съобразно дадените с Тълкувателно решение № 5 от 13.II.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни указания относно цената на исковете за издръжка, ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжка по чл. чл.134 вр. с чл.143, ал.1 от СК сума в размер на 249.16 лв..

 

 

Мотивиран от гореизложените съображения, Провадийски районен съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОСТАНОВЯВА детето К. П.П., ЕГН ********** с адрес *** да живее при майка си С.Н.К., ЕГН ********** ***, на основание чл. 127,  ал. 2 от СК.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето К. П.П., ЕГН ********** с адрес *** на майката С.Н.К., ЕГН ********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето К. П.П., ЕГН **********, при майката- С.Н.К., ЕГН ********** на адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на П.К.П., ЕГН ********** с адрес *** с детето К. П.П., ЕГН **********, като му дава възможност да вижда и взема детето всеки първи и трети неделен ден от месеца от 09,00 часа до 18,00 часа в присъствието на майката.

ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН ********** с адрес ***, да заплаща в полза на детето К. П.П., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 115 /сто и петнадесет/ лева със съгласието и чрез неговата майка и законен представител С.Н.К., ЕГН ********** ***, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от 10.08.2016г.  с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжка до настъпване на законовото основание за нейното изменение или прекратяване на основание чл.143, ал.1от СК, като отхвърля иска за разликата от уважения в размер на 115,00 лева до претендирания размер от 150,00 лева.

 

ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати в полза на Държавата, по сметка на Провадийски  районен съд сумата от 165,60 /сто шестдесет и пет лева и 60 ст./ лева, представляваща държавна такса на основание чл.78, ал. 6 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 5/пет лева/ за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на С.Н.К., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски, в размер на 249,16/двеста четиридесет и девет лева и 16 ст/ лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: