Решение по дело №238/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по искова молба, предявена от М. К. И., с [ЕГН], чрез пълномощника си адвокат Н. Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 20 000 лв., от които 15 000 лв. за периода от 08.06.2016 г. до 05.08.2018 г. и 5 000 лв. за периода от 27.11.2023 г. до 02.02.2024 г. - датата на предявяване на исковата молба, за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва, считано от настъпване на вредите до пълното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (в Затвора Пловдив), изразяващи се в следното: липса на достатъчно жилищна площ (нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.) в килиите, в които е бил настанен; без санитарен възел на определените и задължителни места; лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на адекватно лечение и липса на ежедневно присъствие на лекар в затвора; липса на баня и тоалетна на коридора в Затвора Пловдив; в Затвора Пловдив нямало пералня, поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен. Претендира се присъждане на разноски, а именно 10 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена.

Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на първия исков период.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за доказаност на исковата молба по основание, но не и по размер, като посочва, че претендираният не съответства на икономическите стандарти в Република България, както и на съдебната практика по сходни дела, поради което счита, че исковата молба следва да бъде уважена частично, като се присъди обезщетение съгласно правилата на Закона за задължения и договорите.

IІ. За фактите:

5. От данните по делото (Становище от 05.04.2024 г. К. Рег. № 2592/29.03.2024 г. на Т. Ц. - Инспектор СДВР при Затвора Пловдив на л. 57; Справка от 05.04.2024 г. на Вх. № 2592/29.03.2024 г. от Г. А. – Инспектор СДВР при Затвора Пловдив на л. 58 - 59; Справка от 02.04.2024 г. Към рег. № 2592/29.03.2024 г. на ст. инсп. П. В. - ИФЗ НС „ФЛКР“ при Затвора Пловдив на л. 60 - 61) се установява, че М. К. И. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 30.11.2023 г. до 01.02.2024 г. вкл. (датата на исковата молба), като е бил настанен, както следва:

- от 30.11.2023 г. до 04.12.2023 г. вкл. в Приемно отделение в стая „РЦ“ с площ от 27,04 кв. м. (без площта на санитарния възел), т.е. с капацитет до 6 лишени от свобода. В стаята има два прозореца с размери 0,49 м. х 1,20 м. и 1,00 м. х 1,20 м. Санитарният възел е 2,66 кв. м. с един прозорец с размери 0,34 м. х 1,20 м. и разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина, като се отоплява с централно парно отопление. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма. Няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята през описания период и с какви размери са били. При постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо, като се осигурява възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. При престоя си в Приемно отделение лишеният от свобода М. К. И. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт. През този период в спалното помещение са били настанени 5 лишени от свобода;

- от 05.12.2023 г. до 21.12.2023 г. вкл. в стая № 24 на Трети пост, която е с площ от 30,95 кв. м. (без площта на санитарния възел), т.е. с капацитет до 7 лишени от свобода. В стаята има два отваряеми прозореца с размери 1,20 м. х 1,20 м. и 0,65 м. х 1,20 м. Санитарният възел е 4,44 кв. м. с един прозорец с размери 0,50 м. х 0,40 м. През този период И. е пребивавал съвместно с други лишени от свобода, както следва:

- от 05.12.2023 г. до 11.12.2023 г. вкл. са били настанени 6 лишени от свобода;

- от 12.12.2023 г. до 17.12.2023 г. вкл. са били настанени 5 лишени от свобода;

- от 18.12.2023 г. до 21.12.2023 г. вкл. са били настанени 4 лишени от свобода;

- от 22.12.2023 г. до 01.02.2024 г. вкл. в стая № 37 на Трети пост, която е с площ от 46,55 кв. м. (без площта на санитарния възел), т.е. с капацитет до 11 лишени от свобода. В стаята има два отваряеми прозореца с размери 1,20 м. х 1,20 м. и 0,40 м. х 1,20 м. Санитарният възел е 4,44 кв. м. с един прозорец с размери 0,50 м. х 1,20 м. През този период И. е пребивавал съвместно с други лишени от свобода, както следва:

- от 22.12.2023 г. до 28.12.2023 г. вкл. са били настанени 8 лишени от свобода;

- от 29.12.2023 г. до 25.01.2024 г. вкл. са били настанени 7 лишени от свобода;

- от 26.01.2024 г. до 01.02.2024 г. вкл. са били настанени 8 лишени от свобода.

6. По отношение на целия първи исков период, а именно от 08.06.2016 г. до 05.08.2018 г. вкл. ищецът не е пребивавал на територията на Затвора Пловдив, тъй като от 08.06.2016 г. до 27.12.2017 г. вкл. е живял в условията на свобода, от 28.12.2017 г. до 07.02.2018 г. вкл. е бил задържан с МН „ЗС“ в ОЗСА Кърджали (ДП № 921/2016 г. по описа на РП – Кърджали), а от 08.02.2018 г. до 05.08.2018 г. вкл. е бил в Затвора Пазарджик (така справка на л. 58).

В периода от 27.11.2023 г. до 29.11.2023 г. вкл., който е част от втория исков период, няма данни ищецът да е пребивавал на територията на Затвора Пловдив (доколкото, съгласно справката на л. 58, е постъпил в Затвора Пловдив от ОЗСА на 30.11.2023 г.).

7. Във всички спални помещения в Затвора Пловдив има обособени санитарни възли с достъп до течаща студена вода, като лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават и нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях.

Съгласно График за разпределение на времето на лишени от свобода от Пети пост, в който е уредено и дневното разпределение на времето на лишените от свобода от Приемно отделение, в което ищецът е пребивавал от 30.11.2023 г. до 04.12.2023 г. вкл. е осигурено време за баня всеки вторник и четвъртък от 09,30 до 10,30 часа, а съгласно График за разпределение на времето на лишени от свобода от Трети пост, където ищецът е пребивавал от 05.12.2023 г. до 02.02.2024 г., на лишените от свобода от този пост е осигурено време за баня всеки вторник и четвъртък от 13,30 до 16,30 часа (л. 75 – 76).

Прането на дрехите на лишените от свобода става по усмотрение на самите лишени от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. За периода от 30.11.2023 г. до 02.02.2024 г., през който ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, е имало налична професионална пералня, но същата от началото на 2023 г. е в продължителен ремонт, като в пералното помещение са в процес на работа сушилнята за дрехи и гладачният каландър. Обезпечаването на процеса на пране на спалното бельо и дрехите на работещите лишени от свобода по време на ремонта на професионалната пералня е чрез два броя по-малки перални машини с по-малък капацитет на килограми пране. Прането се осъществява чрез молби от лишените от свобода според нуждите им през месеца. Сушенето на дрехите става по следния начин: когато се перат в пералните, те се сушат в сушилната машина, а когато се перат от лишените от свобода, има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето. Приложен по делото е и Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив (л. 74).

8. В Затвора Пловдив отоплението се осъществява чрез централно парно. Спалното помещение, където е пребивавал ищецът, е добре осветено и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването се извършва от лишените от свобода, настанени вътре, като няма проблеми стаята да бъде проветрявана, за да се избегне образуването на мухъл. Оборудването на спалните помещения е стандартно и еднакво за всички лишени от свобода, а именно легло с размери 90 х 180 см. и шкаф с размери 45 х 50 см.

От Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец се установява, че на един лишен от свобода – мъж се полагат 200 гр. сапун тоалетен за къпане и миене, 250 гр. сапун обикновен за пране и 400 гр. перилен препарат – прах за пране, които няма данни да не са били осигурявани на ищеца (л. 16).

ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, като има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Представени са писмени доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации (ДДД) против хлебарки, дървеници и гризачи за процесния исков период – Протоколи за извършени услуги – 3 бр. за 2023 г. (един за м. ноември и два за м. декември) и 1 бр. за 2024 г. (за м. февруари) за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив (л. 22 – 24 и л. 62 – 73). В протоколите са описани размера на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето, приемащо извършената работа.

9. От приетото по делото медицинско досие на ищеца М. К. И. се установява, че през исковия период на същия са провеждани прегледи и предоставяни лекарства, както следва:

- на 01.01.2024 г. е посетил МЦ при Затвора Пловдив и са му предоставени лекарства - Темпалгин (извлечение от Амбулаторен журнал на л. 79);

- на 03.01.2024 г. е посетил МЦ при Затвора Пловдив и са му предоставени лекарства – Ренаприл и Беналгин (извлечение от Амбулаторен журнал на л. 80);

- на 08.01.2024 г. е посетил МЦ при Затвора Пловдив и са му предоставени лекарства – Ренаприл и Аналгин (извлечение от Амбулаторен журнал на л. 81).

На същата дата – 08.01.2024 г. са му направени и медицински изследвания (резултати от изследвания на л. 77 - 78);

- на 23.01.2024 г. е посетил МЦ при Затвора Пловдив и са му предоставени лекарства - Ренаприл (извлечение от Амбулаторен журнал на л. 82);

- на 25.01.2024 г. е посетил МЦ при Затвора Пловдив и са му предоставени лекарства – Аналгин (извлечение от Амбулаторен журнал на л. 83);

- на 30.01.2024 г. е посетил МЦ при Затвора Пловдив и са му предоставени лекарства (извлечение от Амбулаторен журнал на л. 84).

От представено Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП „д-р Ж.Д.“ се установява, че за лишените от свобода от Трети пост, в който е бил разпределен ищецът, ден сряда е бил предвиден за приемане на лекарства от 08,00 до 09,00 часа, прегледи на новопостъпили лишени от свобода от 09,00 до 10,00 часа и амбулаторни прегледи по график от 10,00 до 12,00 часа. Указано е също така, че при отсъствие на медицинско лице, лишените от свобода, които са пропуснали графика, минават за преглед при първа възможност (л. 17).

10. По делото като свидетел е разпитан М. В. М.. Същият заявява, че не са били заедно с М. И. в една стая. На трети пост са били заедно тази година. От декември 2023 г. включително до края на февруари 2024 г., началото на март не са били в една стая. Свидетелят е бил в стая № 35, а ищецът - в стая № 37. Били са в един коридор. За стая № 37 посочва, че била преходна стая - голямо помещение и малка стая, лампи, осветление нямало в тази стая, било тъмно вътре, с изпочупени стени, подът бил на дупки, балатум нямало, нямало врата в 37 килия, на една панта се държала, тоалетната била цялата на дупки, имало влага вътре, дървеници, котки, хлебарки. Свидетелят заявява, че поддържа версията си, че има котки, дървеници и хлебарки в килиите. Топла вода нямало. Зимата парното не работело. Миналата година до януари месец нямали парно. Пералня в Затвора Пловдив нямало, като посочва, че не знае от коя година няма пералня в затвора. Дрехите се перяли вътре в стаята. На един простор простирали 12-13 човека. Нямало обособено място за простиране. В стаята имало влага. Таванът бил черен, мухъл. Падала мазилка по главата. Свидетелят твърди, че знае, че ищецът е търсил помощ от зъболекар, но тогава нямали зъболекар, били го уволнили. Доколкото си спомня, това било през м. януари 2024 г., но не може да каже точна дата. Ищецът бил надут, не са му дали нито антибиотици, нито нищо друго, понеже нямали зъболекар. Общата баня била извън корпуса на затвора - на 60-70 метра и от 14 душа работели в момента шест, лично ги е броил във вторник (т.е. 28.05.2024 г.), защото ходели по график – вторник и четвъртък. Шест душа работели. Помещение за съблекалня нямало. Вътре като влизали, ги пускали по десет - дванадесет човека и ги заключвали да стоят вътре по половин час, поради недостиг на персонал. В стая 37 винаги са били по 10-12 човека, тъй като тя била голяма стая, но пак била пълна.

ІII. За правото:

11. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

12. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора [населено място] към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

13. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в някое от специализираните за това места и по-точно в тези, изрично посочени от него.

Тук е мястото да се посочи, че от приетите по делото доказателства, се установява, че И. не е пребивавал в Затвора Пловдив през целия първи исков период, а именно от 08.06.2016 г. до 05.08.2018 г. вкл., както и в част от втория исков период, а именно от 27.11.2023 г. до 29.11.2023 г. вкл. Само това е достатъчно да се приеме, че в тази част исковите претенции са неоснователни, което изключва необходимостта от обсъждане на възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на първия исков период.

При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив от 30.11.2023 г. до 02.02.2024 г.

14. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

15. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

15.1. За периода от 30.11.2023 г. до 02.02.2024 г. в Затвора Пловдив не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно ищецът да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока, предоставени от Затвора Пловдив, са описани подробно в т. 5 от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.

15.2. Помещенията, които е обитавал И. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в периода от 30.11.2023 г. до 02.02.2024 г. в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци. Съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от Трети пост, И. е имал достъп до баня два пъти седмично – във вторник и четвъртък от 13,30 до 16,30 часа, а съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от Пети пост, където е уредено и разпределението на времето на лишените от свобода от Приемно отделение – във вторник и четвъртък от 09,30 до 10,30 часа, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Преминаването през карето, за да се достигне до банята, също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени. Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не са нормативно установени задължение на ответника.

15.3. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключен договор от страна на ответника, а именно протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив, описани в т. 8 от настоящото решение, които съдържат информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Този извод не се променя и от показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. Действително от твърденията на свидетеля М. се установява, че в помещенията в Затвора Пловдив, в които е бил настанен ищецът, са с лоши битови условия и че таванът е черен и има мухъл, но неговият произход, според ищеца, се дължи на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията, с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците.

При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

15.4. Относно твърдението на ищеца за липса на адекватно лечение и липса на ежедневно присъствие на лекар в затвора, както и че имат възможност да бъдат прегледани от медицинско лице единствено и само по график един път в седмицата и в случай, че се разболеят в ден, извън графика, нямат право на медицинска грижа, е необходимо на първо място да се посочи, че ищецът не твърди да е имал конкретен здравословен проблем и да не е получил медицинско обслужване.

На следващо място, от приложеното по делото медицинско досие на ищеца, данните от което са подробно описани в т. 9 от настоящото решение, се установява, че същият многократно е посещавал медицинския център, провеждани са му изследвания, в т.ч. са му били предоставяни необходимите лекарства. Тук е мястото и да се посочи, че съгласно работното време на МЦ при Затвора Пловдив, лишените от свобода от Трети пост, на който е бил разпределен ищецът, са имали възможност за посещение в медицинския център в ден сряда, а видно от приложените извлечения от амбулаторни журнали, ищецът го е посещавал по всяко време – т.напр. на 01.01.2024 г. – понеделник, 23.01.2024 г. – вторник, 25.01.2024 г. – четвъртък и т.н. В този смисъл не могат да се приемат за истинни твърденията му, че в случай, че се разболеят в ден, извън графика, нямат право на медицинска грижа. Отделно от това се установява и че на същия са предоставяни болкоуспокояващи лекарства – темпалгин, беналгин, аналгин, поради което и съдът не кредитира показанията на свидетеля М. в частта, в която същият твърди, че ищецът е имал зъбобол и не са му били предоставени никакви лекарства.

Или, не се установяват твърденията, че на ищеца не се оказват необходимите медицински грижи. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания свидетел, доколкото същият не посочва конкретен здравословен проблем у ищеца, различен от коментирания по-горе зъбобол, на който да не са оказани необходимите медицински грижи. Отделно от това, на съда е служебно известно, че свидетелят М. е инициирал производство по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му съдът кредитира само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

15.5. Както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото на л. 18). В хода на настоящото производство не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

15.6. По отношение на наведените в исковата молба твърдения, че в стаите е изключително студено през зимата, а през лятото прекалено горещо, особено за помещенията под покрива, е достатъчно да се посочи, че от страна на ищеца не са ангажирани конкретни доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че тези му твърдения са недоказани. Независимо от гореизложеното, както вече се посочи по-горе, от данните по делото се установява, че отоплението в Затвора Пловдив се осъществява посредством централно парно отопление.

15.7. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация, обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 5 до т. 9 от настоящото решение). Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация, не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното, следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията, обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през исковите периоди, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека, разликата между понятието „изтезание“ и понятието „нечовешко или унизително отнасяне или наказание“ се състои в „различната интензивност на причиненото страдание“ (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“, каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси, свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

16. Крайният извод на съда е, че предявените искови претенции, са неоснователни. Това налага същите да бъдат отхвърлени изцяло.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ, предявените искови претенции от М. К. И., с [ЕГН], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, ответникът да

бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 20 000 лв., от които 15 000 лв. за периода от 08.06.2016 г. до 05.08.2018 г. и 5 000 лв. за периода от 27.11.2023 г. до 02.02.2024 г. - датата на предявяване на исковата молба, за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва, считано от настъпване на вредите до пълното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.