ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1939
гр. Пловдив, 12.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300502521 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.423, ал.1, т.1 и т.4 във вр. с 410 от
ГПК.
Постъпило е възражение по чл.423 от ГПК вх. №21130/30.06.2023
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив (вх. №47767/23.05.2023 г. по описа на
Районен съд – Пловдив) от „**************, представлявано от управителя
************** Г. Д., против заповед №9102/29.10.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №17074/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, III бр.с., по заявление на кредитора Д. Г. Г.,
ЕГН **********.
Длъжникът в посоченото заповедно производство „**********“
ЕООД твърди, че за издадената заповед узнали в началото на месец май 2023
г., като дружеството било лишено от възможността да оспори вземането с
възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не е била
надлежно връчена. Книжата и съобщенията по посоченото дело били
изпращани на стария адрес на седалището и адреса на управление. Там се
намирала многоетажна сграда със смесено предназначение с три входа. В
приложените по делото съобщения не ставало ясно кой от тези входове е бил
посетен и дали са спазени изискванията на чл.47, ал.1 вр. чл.50, ал.4 от ГПК.
Излагат се съображения и, че длъжникът не е могъл да узнае своевременно за
1
връчването на заповедта за изпълнение, съответно не е могъл да подаде
възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могъл да преодолее – влошено здравословно състояние и лечение в чужбина
на предишния управител на дружеството длъжник К. Х. /съпруг на
молителката/. Оспорва се и вземането по издадената заповед за изпълнение,
като се отрича съществуването на договорни отношения със заявителя. На
основание чл.423, ал.1 във вр. с чл. 413, ал.1 от ГПК едновременно с
възражението длъжникът обжалва заповедта за изпълнение в частта за
разноските. Прави искане за приемане на възражението, като се обезсили
заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Въззиваемата страна Д. Г. Г. депозира писмен отговор, като
отбелязва, че твърдението, кога дружеството е узнало за заповедта за
изпълнение, е невярно. Възражението е просрочено и следва да се остави без
уважение. Прилага удостоверение изх. №13664/08.06.2023 г., издадено от ЧСИ
******** с район на действие района на ОС Пловдив.
Според посоченото удостоверение, изпълнително дело №201/2022
г. по описа на ЧСИ ***********, е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 10.03.2022 г. от РС – Пловдив на основание процесната
заповед. На 23.11.2022 г. в кантората се явил адв. Г. П. Д. като пълномощник
на длъжника „***********“ ЕООД и писмено е заявил, че желае да се
запознае с изпълнително дело №201/2022 г. по описа на кантората, и на
същата дата - 23.11.2022 г. - делото му е било предоставено за запознаване. От
материалите по изпълнителното дело не се установява да са правени други
писмени искания от длъжника или негов пълномощник. Към датата на
издаване на удостоверението изпълнително дело №201/2022 г. е със статус
архивно.
Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: т.1 –
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; т.3 длъжникът не е
могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства; т.4 длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Съгласно задължителните указания на ПдАС, дадени с
2
определение №157/17.04.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. №185/2024 г.,
настоящият състав следва да разгледа възражението по същество.
Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, след като обсъди
доводите, изложени във възражението и отговора, и доказателствата, събрани
по делото, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване
на заповед за изпълнение, подадено от Д. Г. Г. против „*********“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление град ***********. Заявлението е уважено
изцяло и е издадена заповед за изпълнение, като съобщение е изпратено не на
посочения адрес на управление на дружеството, а на адрес град **********.
Съобщението е върнато в цялост, като е посочено, че на адреса няма
обозначен офис – канцелария на фирмата; не са открити представители; на
оставени известия с телефон за връзка не отговарят. Отбелязано е посещение
на адреса на 08.11.2021 г. – 12:50 ч.; 19.11.2021 г. – 12:19 ч. и на 11.12.2021 г. –
10:53 ч. След изготвена справка е изпратено ново съобщение на адреса на
управление на дружеството, посочен в ТР. Съобщението е върнато със същите
отбелязвания, като са посочени посещения на 17.12.2021 г. – 11:35 ч.;
07.01.2022 г. – 14:18 ч. и 19.01.2022 г. – 13 часа.
С разпореждане от 20.01.2022 г. е разпоредено връчване по чл.50,
ал.4 ГПК – чрез залепяне на уведомление на адреса по справката от ТР, което е
и направено на 03.02.2022 г. С разпореждане от 09.03.2022 г. е прието, че
заповедта е влязла в сила и е разпоредено издаване на изпълнителен лист,
което е и направено на 10.03.2022 г.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на Г. е образувано
изпълнително дело №201/2022 г. (20229110400201) по описа на ЧСИ
********, рег. №***** от регистъра на КЧСИ. Производството по същото е
приключено на 30.05.2022 г., когато цялата сума е платена на взискателя. В
приложеното копие от изпълнително дело не е налична заповедта за
изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист.
От показанията на св. **********, разпитан пред настоящата
инстанция, се установи, че през есента на 2022 г. управителят на „*********“
ЕООД, който към онзи момент е бил с тежко заболяване, е разбрал, че има
проблем с фирмата му – имало е възбрана на имот, като това го е мотивирало
да ангажира адвокат, за да разбере причините. Оказало се, че имотът е
3
продаден. Едва през пролетта на 2023 г. – април, началото на май, са
предприети действия. Адресът на управление на дружеството се намирал в
апартамент – мезонет, разположен на седми етаж. Сградата имала три входа и
трудно се достигало до апартамента, тъй като входовете на сградата били
откъм ул. ***********, както и трети вход, а входната врата се заключвала.
Имало пощенски кутии с обозначения, но е било трудно връчване на
съобщения, тъй като такива са им предавани и от съседи. През 2021 г. – 2022 г.
в офиса е имало служител на половин щат.
Съдът се довери на изложеното от свидетеля, като показанията му
са логични, последователни, не се опровергават от други доказателства по
делото, а, напротив, се подкрепят от приложените медицински документи.
Въз основа на изложеното, доводите, развити във възражението, се
явяват основателни. Заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на
дружеството, тъй като съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ГПК, мястото
на връчване на търговец или юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес. По делото е установено, че
към датата на издаването и изпращане на съобщение за връчването на
заповедта за изпълнение, адресът на управление на длъжника „*********“
ЕООД е бил гр. ************. Според ал.4 от същия текст, когато връчителят
не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да
получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. Такова
съобщение е залепено на входната врата на сградата, но не е установено на кой
от трите входа, които са налични към сградата, в каквато насока са
показанията на св. К. При тези данни връчването не може да се приеме за
редовно, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.47, ал.1, изр.1 от ГПК,
такова не е било залепено на входната врата на апартамента, а само на тази на
сградата, като връчителят не е отразил да липсва достъп до апартамента.
Първоинстанционният съд не е имал основание да приеме, че е налице
редовно връчване на заповедта за изпълнение, поради което настоящият
състав на съда намира, че е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.
С възражението се твърди най – общо, че са налице и особени
непредвидени обстоятелства по чл.423, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, но доводите, които
се развиват, касаят влошеното здравословно състояние на управителя и
невъзможността да изпълнява адекватно задълженията си като такъв, което е
4
свързано с невъзможност да се подаде възражение поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. От показанията
на св. К. се установи, че управителят на „********“ ЕООД бил тежко болен и е
провеждал лечение, което се установява и от приложените медицински
документи, а по-късно е починал. Ето защо се прие, че е налице и основанието
на чл.423, ал.1, т.4 ГПК – че управителят на „***********“ ЕООД не е могъл
да подаде възражение поради наличието на особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Ето защо подаденото възражение до въззивния съд е основателно
и следва да се приеме, тъй като са налице предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 и
т.4 от ГПК.
На основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 изпълнението по издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде спряно. Нормата е
императивна.
Делото следва да се върне на първостепенния съд за даване
указания на заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК.
Във възражението е посочено, че на основание чл.413, ал.1 от ГПК
се обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските. Съгласно
задължителните указания, дадени в т.12 на Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №4/2013 г., при подадено
възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1,
респективно - чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната
жалба по чл.413, ал.1 от ГПК е обусловено от решението по установителния
иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила
решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради
произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по
издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния
иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на
заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413
ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се
разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск
приключи с определение за прекратяване на производството по
установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в
сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта
5
за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните
не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се
администрира, както и се разглежда от въззивния съд и при оттегляне на
възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение по чл.423, ал.1, т.1 и т.4 от ГПК, подадено
от „************ Г. Д., представлявано от управителя *************/,
против заповед №9102/29.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №17074/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, III бр.с., по заявено вземане на кредитора Д. Г. Г., ЕГН **********.
СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК изпълнението на
заповед №9102/29.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. №17074/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, III бр.с., и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за даване на указания
до заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6