Мотиви към присъда по НОХД № 5119 по
описа за 2020г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен
състав
Подсъдимият Й.Д.С. е предаден на
съд по обвинение по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 16.05.2020г.
в гр.Варна, управлявал моторно превозно средство –товарен автомобил марка „Опел“,
модел „Комбо“, с рама №***, с рег.№***, което не е регистрирано по надлежния
ред, предвиден в чл.140, ал.1 от ЗДвП, чл.140, ал.2 от ЗДвП и Наредба I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от
министъра на вътрешните работи.
При проведеното разпоредително заседание не са
направени възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Предвид
изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия за
разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК, на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане
на разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът прецени,
че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно
определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за деянията, описани в
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага на съда, предвид наличието на
предпоставките по чл.78а от НК, да освободи подсъдимия от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание.
Защитникът- адв.Й.
също счита, че са налице условията за приложение на чл.78а от НК и моли на
подсъдимия да бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер
Подсъдимият
заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В
последната си дума изразява съжаление за извършеното.
След преценка на самопризнанията
на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на чл.371,
т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
На 09.08.2018г., като представляващ ЕТ „Й.С.“, подсъдимият сключил Договор
за покупко-продажба на моторно превозно средство, по силата на който закупил товарен
автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с рама №***, с рег.№***. договорът бил сключен по надлежния ред, с нотариална заверка на
подписите, като по електронен път в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна
била подадена информация за извършената сделка. На основание сключения договор
в „история на регистрацията“ за автомобила на същата дата бил въведен предстоящ
собственик- ЕТ „Й.С.“. Тъй като в двумесечен срок от сключването на договора
подсъдимият не заявил за промяната в собствеността, на 23.11.2018г.
регистрацията на автомобила била прекратена служебно по реда на чл.143, ал.15
от ЗДвП. Въпреки това С. продължил да управлява превозното средство. На
15.07.2019г. подсъдимият управлявал товарния автомобил по път 2085, трети клас,
с посока на движение към с.Просеник, обл.Бургас. Същият бил спрян за проверка от
служители при РУ-Руен, ОД на МВР-Бургас, които след извършена справка
установили, че автомобилът е с прекратена регистрация и на същата дата съставили
на С. АУАН за извършено от него нарушение по чл.140 от ЗДвП. Въз основа на
съставения акт на 11.11.2019г. било издадено Наказателно постановление
№19-0335-000390 на началник РУ-Руен, ОД на МВР-Бургас, с което на подсъдимия
било наложено съответно административно наказание за констатираното нарушение. Наказателното
постановление било връчено на подсъдимия на 21.02.2020г. Въпреки че узнал за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, подсъдимият не
предприел необходимите действия за неговата регистрация в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Варна, като също така не се въздържал от управлението
му. На 16.05.2020г. около 13,35ч. подсъдимият отново управлявал автомобила по
ул.“Георги Бенковски“ в гр.Варна. Същевременно по улицата със служебен автомобил се
придвижвали свидетелите Н. Д. Н. и Г. С. Г.-служители при Първо РУ- ОД на
МВР-Варна. Св.Н. забелязал управляваното от подсъдимия МПС и тъй като знаел, че
същото е с прекратена регистрация, решил да го последва и при застигането му на
ул.Тодор Влайков“, в близост до дом №14, подал на подсъдимия сигнал за спиране.
Свидетелите установили самоличността на водача, а именно- подс.С. и извършили
справка, от която констатирали, че автомобилът е все още с прекратена
регистрация. Подсъдимият бил отведен за изясняване на случая в сградата на
Първо РУ при ОД на МВР-Варна, където било установено също, че той е
правоспособен водач, но свидетелството му за управление на МПС е обявено за
откраднато. Във връзка с тези констатации на
19.05.2020г. бил съставен АУАН на подсъдимия за извършено от него на 16.05.2020г.
нарушение на чл.140 от ЗДвП, а с Постановление на ВРП от 28.08.20г. по случая
било образувано и досъдебно производство.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия в хода
на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в хода
на досъдебното производство доказателства, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите Н. Д. Н., Г. С. Г. и Н.й В. А., както и от писмените доказателства,
приложени към ДП. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно
допълващи се, като в своята
съвкупност кореспондират на самопризнанието на подсъдимия и установяват по безспорен начин описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Същевременно по делото липсват доказателства, които да разколебават фактическите изводи на съда
относно подкрепеността на направеното самопризнание от събраните на досъдебното
производство доказателства.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е
осъждан с две отделни присъди за престъпления по чл.183 от НК. С присъдата по
НОХД№231/12г. на ВРС му е наложено наказание пробация, изтърпяно на 21.12.2012г.
С присъдата по НОХД№991/13г. на ВРС на С. са наложени наказания пробация
(изтърпяно на 31.03.2015г.) и обществено порицание (изпълнено на 23.07.2013г.).
Деянието, за което подсъдимият е осъден по втората присъда е с начало по
времето, докато същият е търпял наложеното му наказание по първата присъда и в
съответствие с указанията, дадени в ТР №54/61г. на ВС, ОСНК, реабилитация и за
двете осъждания може да настъпи само по реда на чл.88а, ал.1 от НК, тъй като
извършването на второто деяние е пречка за настъпване на реабилитация по чл.86
от НК за първото осъждане. Според
разпоредбата на чл.88а, ал.4 от НК, когато лицето е извършило две или повече
престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се
заличават след изтичане на предвидените срокове за всички осъждания. В случая
сроковете по чл.82, ал.1 от НК за всички осъждания са изтекли на 31.05.2017г. (
с изтичането на срока по чл.82, ал.1, т.5 от НК за най-късно изтърпяното
наказание, а именно-наказанието пробация, изтърпяно на 31.03.2015г.) и
следователно на тази дата е настъпила пълна реабилитация по чл.88а от НК на
подсъдимия, който се явява неосъждан към момента на извършване на настоящото
престъпление.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието
си подсъдимият е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен. На
процесната дата същият безспорно е управлявал товарен автомобил, който не е бил
регистриран в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна. Според разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Втората алинея на цитираната норма предвижда, че
условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, се определя с
наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на това нормативно
изискване е издадена Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, издадена от министъра на вътрешните работи. Според дефиницията на §2,
т.4 от Наредбата регистрацията представлява административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. По силата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП процесният товарен автомобил е подлежал на задължителна
регистрация по реда на Наредба I-45 от 24.03.2000г. Доколкото на процесната дата такава
регистрация не е била налице, с деянието си подсъдимият е осъществил състава на
престъпление по чл.345, ал.2 , във вр. с ал.1 от НК.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал неговия
общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. От приложените по досъдебното производство доказателства е видно, че
С. е знаел за липсата на регистрация на автомобила и е бил наясно с
последиците, в случай, че отново го управлява, при което същият несъмнено е
действал с пряк умисъл.
Предвид особената упоритост, проявена от подсъдимия при
управлението на автомобила и обстоятелството, че вече е бил наказван по
административен ред за управлението му след прекратяването на неговата
регистрация, деянието се явява общественоопасно в достатъчна степен, за да бъде
квалифицирано като престъпление, а не като административно нарушение и обуславя
реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия.
В същото време съдът намира, че в
случая са налице предпоставките по чл.78а от НК, а именно:
-за престъпление по посочената квалификация законът предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лева;
-обвиняемият, макар и осъждан за престъпления от общ характер, е
реабилитиран към момента на извършване на деянието и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК
-от престъплението не са причинени имуществени вреди
- не са налице отрицателните
предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.7 от НК, изключващи приложението на
алинеи 1-6.
Предвид изложеното съдът прие, че
подсъдимият С. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК. При определяне на
наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства демонстрираното разкаяние, направените
самопризнания в хода на досъдебното производство и липсата на данни за други
противообществени прояви. Като отегчаващи
обстоятелства съдът отчете наличието на наказания за нарушения на ЗДвП, сочещи
на завишена склонност към нарушаване на нормите, установени с оглед
безопасността на движението по пътищата. При така установеното и с оглед
невисоката степен на обществена опасност на дееца съдът намира, че наказанието
следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства, в размер на
законоустановения минимум, а именно 1000 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: