РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. П., 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230101557 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от
адв. А. К., в качеството й на пълномощник на Л. А. Р., ЕГН: **********, от
гр.П., ул. „К.“ № 19, срещу „ЕКИТА“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „Дунав“ № 5, представлявано от Е.К.Г..
Сочи се в исковата молба, че между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение, въз основа на сключен между тях трудов договор №
309 от 04.01.2022 г., съгласно който ищецът заемал длъжността „Машинен
оператор, металорежещи машини“, при пълен 8-часов работен ден, с основно
трудово възнаграждение в размер на 710,00 лв. С подписано Допълнително
споразумение към трудов договор № 500 от 01.09.2022 г. ищецът е
преназначен на длъжност „Пазач – портиер“ при условията на непълно
работно време от 4 часа и основно трудово възнаграждение в размер на
355,00 лв. Трудовото правоотношение с ответното дружество е прекратено
със Заповед на работодателя № 422/09.09.2022 г. на основание чл.190, ал.1, т.1
от КТ - дисциплинарно уволнение за три закъснения или преждевременни
напускания на работата в един календарен месец, всяко от които не по малко
от 1 час, която заповед е изпратена по куриерска фирма и е получена от
1
съпругата на ищеца на 14.09.2022 г.
Твърди се, че мотивите, изложени в заповедта за уволнение не
отговарят на истината, както и че процесната заповед е незаконосъобразна,
неправилна и необоснована.
Ищецът посочва, че поради влошено здравословно състояние, на
08.09.2022 г. е информирал работодателя си, че следва да постъпи в болнично
заведение на следващия ден – 09.09.2022 г., като последният се съгласил, а
работникът е в болничен, считано от 09.09.2022 г. до настоящия момент (към
датата на депозиране на исковата молба). Твърди, че това е причината за
неявяване на работа, за което надлежно е уведомил работодателя си, като
изтъква, че винаги е спазвал работното време и трудовата дисциплина, както
и че съвестно е изпълнявал всички свои задължения.
Навежда, че работодателят му – ответното дружество не му е изпращал
писмено уведомление или покана във връзка с нарушение на трудовата
дисциплина, не му е искал обяснение по отношение на твърдяното
нарушение, както и че не е спазена процедурата при дисциплинарно
уволнение. Процесната заповед не е мотивирана, тъй като същата не съдържа
основни изисквания касателно описание на извършените от ищеца действия,
датите, на които същите са извършени, изложение на констатираните
нарушения на трудовата дисциплина, и мотивите за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание. Възразява срещу заповедта за уволнение, като
твърди, че не е извършвал нарушения.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което на
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ да признае уволнението наложено на
ищеца със заповед № 422/09.09.2022 г. на управителя на „ЕКИТА“ ООД гр.
П., за незаконно и да го отмени; да възстанови ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „пазач – поритер“ в „ЕКИТА“ ООД гр. П.; да осъди
ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето през което ищецът е
останал без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2 130,00 лева,
представляващо сбора от брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца, считано от 09.09.2022 г., ведно със законната лихва.
Претендира сторените по делото съдебни и деловодни разноски,
адвокатско възнаграждение.
Съдът е дал ход на исковата молба по реда на чл.131 ГПК /изпратен е
2
препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника/.
В предвидения от закона срок такъв не е депозиран от страна на
ответника.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с надлежно упълномощен
адвокат, който поддържа изложено в молбата и моли исковете да бъдат
уважени.
От процесуалния представител на ответната страна е депозирана молба,
в която се прави искане за отхвърляне на исковете.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като доказателства по делото са приети приложените към исковата
молба доказателства, а именно заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, епикриза от Отделение по съдова хирургия при МБАЛ
„Света София“ гр.София, писмо от ДИТ гр.Благоевград до ищеца, актуално
състояние на ответника.
Приобщено е и личното трудово досие на Л. А. Р. /л.32-59 по делото/.
Приета е и медицинска документация касателно ищеца, представляваща
издадени болнични листове, епикризи и ТЕЛК решение /л.60-72 от делото/.
В хода на процеса е разпитана С. Р., съпруга на ищеца, която заявява, че
внезапно съпругът й получил силни болки, което наложило заминаването му
за гр.София, за което получил разрешение от „шефа К.Г.“. Посочва, че докато
била на работа получила пратка от „Еконт“ при отварянето на която
установила, че това всъщност е заповедта за уволнение на съпруга й. Излага
твърдения, че шефа на Л. му дал парични средства, за да може да отиде в
болницата в София и той си тръгнал от работа след като получил разрешение
за това.
Изслушан е и самия ищец Л. Р., който заявява, че разбрал за заповедта
за уволнение пет дни след като излязъл от болницата. Посочва, че никой от
фирмата не му търсил обяснения, за това, че не се е явил на работа. Когато си
тръгнал от работа след разрешение на шефа, той му дал пари и го съжалявал.
Въз основа на изложеното от фактическа страна на спора, съдът
3
излага следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ с искане да
се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № 422/09.09.2022 г.,
с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, ищецът да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да заплати на Л. Р.
сумата от 2 130 лв., представляваща сбора от брутното трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца, считано от 09.09.2022 г., ведно със
законната лихва.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Съгласно чл.190 от КТ дисциплинарно уволнение може да се наложи в
следните хипотези, а именно: 1. три закъснения или преждевременни
напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от
1 час; 2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; 3.
системни нарушения на трудовата дисциплина; 4. злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения; 5.
ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и
услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата; 6.
участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието
и се възстановяват направените разходи в пълен размер; 7. други тежки
нарушения на трудовата дисциплина.
Нито в представената по делото Заповед № 422/09.09.2022 г., нито в
хода на съдебното дирене са представени /или посочени/ доказателства от
страна на ответника-работодател, за какво точно нарушение на трудовата
дисциплина от лимитативно изброените в КТ, е
ангажирал дисциплинарната отговорност на работника.
От представените от ответника писмени доказателства не се
установяват възложените в тежест на ответника факти и обстоятелства,
свързани със спазване на процедурата по налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание "уволнение".
Липсват доказателства досежно това, работодателят /ответник/ да е
изслушал работника /ищец/ или да е поискал негови писмени обяснения, вкл.
да събере посочените от последния доказателства, които да подложи на
4
оценка и преценка преди налагане на наказанието.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е
изслушал работника или служителя или не е приел писмените му
обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда
спора по същество.
Ето защо, при липса на доказателства за спазване на процедурата по чл.
193, ал. 1 от КТ, съдът намира, че процесното уволнение се явява незаконно,
тъй като не са спазени формалните изисквания за ангажиране
на дисциплинарна отговорност. Разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ е
императивна, като оплакване за неспазването на същата е наведено от страна
на ищеца и в исковата молба.
За пълнота следва да се отбележи също, че процесната заповед №
422/09.09.2022 г., отделно и не съдържа предвидения в закона минимум на
съдържанието, което да обуслови извода за законосъобразност на
прекратяването на трудовото правоотношение, по см. на разп. на чл. 195, ал.1
от КТ, предвиждаща "дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага ".
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че исковата
претенция с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ се явява изцяло
основателна.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е с обуславящо значение за другите два
иска по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ. За основателността на тази претенция в
тежест на ищеца е да докаже надлежно упражнено преобразувателно право по
същата норма, да е налице уважен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, съвпадение
между длъжността, от която ищецът е уволнен и тази, на която иска да бъде
възстановен, както и ако трудовото правоотношение е срочно, да не е изтекъл
срокът по същото.
В случая не е спорно по делото, че трудовото правоотношение между
страните е било безсрочно, поради което и тази искова претенция се явява
основателна и следва да се уважи, като ищеца се възстанови на заеманата
преди уволнението му длъжност "Пазач-портиер“ в „Екита“ООД гр.П..
5
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ, при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца. В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че
след уволнението, за периода от 09.09.2022 г. до 09.03.2023 г., е останал без
работа и не е получавал трудово възнаграждение, както и че оставането му
без работа е в причинна връзка с уволнението /в т. см. е постановеното
Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г.,
ОСГК/.
Съдът намира, че така заявената искова претенция се явява основателна,
доколкото от материалите по делото не се установи, че ищецът е започнал
работа в периода 09.09.2022 г. до 09.03.2023 г., като в подкрепа на тези
твърдения е и медицинската документация на ищеца приета като
доказателства по делото, от която се установява, че същият в посочения
период периодично е постъпвал на лечение в болнично заведение, а на
15.12.2022 г. след медицинска интервенция е ампутиран и десния му крак.
Относно предварителното изпълнение на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът служебно допуска предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа.
Предвид уважаването на предявените искове, следва да бъде
постановено предварително изпълнение на решението на основание чл.242,
ал.1 от ГПК, в частта относно присъдената сума по чл.225, ал.1 от КТ.
Относно разноските:
В исковата молба е направено искане за присъждане на сторените по
делото разноски. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от
последния разноски. От приложения по делото договор за правна помощ и
защита се установява, че такова се претендира на основание чл.38, ал.1 т.2 от
ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
6
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр.
с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.А. К. от АК-
Благоевград, адвокатско възнаграждение в размер на 710 лева, във връзка с
оказаната безплатна правна помощ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, тъй като ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и предвид уважаване на предявените искове,
ответното дружество трябва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен
съд – гр.П. държавната такса, дължима във връзка с уважаването на ищцовите
претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като сборът на държавните
такси по двете претенции по т.1 и т.2 възлиза общо на сумата от 100 лева
/съгласно чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК/, а по т.3 е в размер на 85,20 лева, която е определена
съгласно чл.1 от цитираната Тарифа.
Водим от горното, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ , на основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ, уволнението на Л. А. Р., ЕГН: ********** от гр.П., ул.К. № 19, от
длъжността „Пазар-портиер“, код по НКПД 54140015, КИД 27.11, заемана
при „ЕКИТА“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул.„Дунав“ № 5, извършено на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ със
Заповед № 422/09.09.2022 г., издадена от Е.Г., управител на „Екита“ ООД.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, Л. А. Р., ЕГН:
**********, от гр. П., на заеманата преди незаконното уволнение длъжност –
„Пазар-портиер”, код по НКПД 54140015, КИД 27.11, при „ЕКИТА“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.„Дунав“ № 5.
ОСЪЖДА „ЕКИТА“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул.„Дунав“ № 5, да заплати на Л. А. Р., ЕГН: **********
от гр.П., ул.К. № 19, на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 КТ, сумата
7
от 2 130 /две хиляди сто и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение, извършено със
Заповед № 422/09.09.2022 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, на
управителя на „ЕКИТА“ ООД, ЕИК: *********, за периода от 09.09.2022 г.
до 09.03.2023 г. вкл., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 09.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА
ЕКИТА“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул.„Дунав“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. К. от АК - Благоевград,
процесуален представител на ищцовата страна, сумата от 710 /седемстотин и
десет/ лева, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ЕКИТА“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.„Дунав“ № 5,
представлявана от управителя Е.К.Г., да заплати по сметка на Районен съд –
гр. П., сумата от 185,20 /сто осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/ лева,
представляващи държавна такса по уважените искове.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта, с която е уважена исковата претенция с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, за сумата от 2 130 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок от указаната на страните дата по смисъла на чл.315, ал.2
ГПК, а именно от 11.04.2023 год.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8