Определение по дело №84/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Пред Окръжен съд производството по делото е образувано по жалбата на А.М. в качеството й на служебен защитник на Г. Р. Р. и Х. Г. К. и двамата от Г.С.,подсъдими по нохд № 1564/2012 год. по описа на РС Б. и е за въззивна проверка на невлязлата в сила присъда,постановена по делото.

С цитираната присъда и двамата подсъдими –Р. и К. са признати за виновни в това, че на 18.01.2012г. около 02.10 часа, в Г.С. от търговски обект “Месарски магазин”, находящ се в същия град на У.”Г. Д.”, в района на Кооперативния пазар, като непълнолетни, но разбирайки свойството и значението на деянието и можейки да ръководят постъпките си, в съучастие като съизвършители,Ч. повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /повреждане на патронника и бравата на входната врата/ направили опит да отнемат: 5 /пет/ броя стекове с цигари с марка „Виктори”, бяло, на стойност 46.00 лева за стек или общо 230 лева, 2/два/ броя стекове с цигари с марка „Виктори”, синьо, на стойност 46.00 лева за стек или общо 92.00 лева, 2 /два/ броя стекове с цигари с марка „Кинг”, червен, на стойност 42.00 лева за стек или общо 84.00 лева, 3 /три/ броя стекове с цигари с марка „Средец”, на стойност 40.00 лева за стек или общо 120.00 лева, 2 /два/ броя стекове с цигари с марка „Мелник”, на стойност 40.00 лева за стек или общо 80.00 лева, 2 /два/ броя стекове с цигари с марка „Карелия”, на стойност 44.00 лева за стек или общо 88.00 лева, 2 /два/ броя стекове с цигари с марка „Горна Джумая”, на стойност 43.00 лева за стек или общо 86.00 лева, 2 /два/ броя стекове с цигари с марка „Ева”, на стойност 43.00 лева за стек или общо 86.00 лева, 3 /три/ броя стекове с цигари с марка „Парламент”, на стойност 60.00 лева за стек или общо 180.00 лева, всички на обща стойност 1 046.00 лева /хиляда и четиридесет и шест лева/ от владението на С. К. М. с ЕГН * от град С., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят,поради което и на основание чл.195 ал.1, т.3, пр.2 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.18, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК и във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б. “б” от НК им е наложено наказание“пробация”, включващо пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от шест месеца за подсъдимият Р. и за срок от осем месеца за подсъдимият К. .

С атакуваната присъда двамата подсъдими-Р. и К. са признати и за виновни в това, че на 18.01.2012г., около 02.10 часа, в същият магазин,собственост на М., като непълнолетни, но разбирайки свойството и значението на деянието и можейки да ръководят постъпките си, в съучастие като съизвършители, Ч. повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /повреждане на патронника и бравата на входната врата на магазина/ са отнели чужди движими вещи - парична сума от 48.20 лева /четиридесет и осем лева и двадесет стотинки/, собственост на С. М. от град С., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят,като подсъдимият К. е признат за виновен и в кражбата на шест броя ключове за автомобили и три броя секретни ключове за брави ,поради което и на основание чл.195 ал.1, т.3, пр.2 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, и във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. “б” от НК им е наложил на Г. Р. наказание “обществено порицание” изпълнимо, Ч. обявяване публично във вестник “Струма”,като подсъдимият Р. е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за кражбата на три броя ключове за лек автомобил с марка „Фиат Скудо”, на обща стойност 27.00 лева /двадесет и седем лева/, два броя ключове за лек автомобил с марка „Ситроен”, на стойност 18.00 лева /осемнадесет лева/, един брой ключ с дистанционно за лек автомобил с марка „Мерцедес вито” на стойност 12.00 лева /дванадесет лева/ и три броя секретни ключове за брава, на обща стойност 9.00 лева /девет лева/.За това деяние на подсъдимият К. е наложено наказание "пробация" с приложение на пробационните мерки по чл.42а,ал.2 т.1 и т.2 от НК.С присъдата и двамата подсъдими-К. и Р. са признати за виновни в опит да отнемат цигари на обща стойност от 1046 лв.,поради което и на основание чл.195 ал.1, т.3, пр.2 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзкас чл.18,ал.1 и във вр. с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, и във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. “б” РС ги е осъдил да изтърпят наказания и за двамата "пробация" с приложение на пробационните мерки по чл.42а,ал.2 т.1 и т.2 от НК за срок от шест месеца за Р. и за срок от осем месеца за подсъдимият К..

По отношение и на двамата подсъдими е приложена разпоредбата на чл.23 от НК,като им е определено да изтърпят всеки един от тях едно общо най-тежко наказание – и за двамата това е наложеното им наказание „пробация”,като към него е присъединено наказанието „обществено порицание”,а по отношение на подсъдимият К. РС е приложил и разпоредбата на чл.24 от НК и е увеличил продължителността на така определеното муобщо наказание “пробация” с два месеца.

Сочи се в жалбата,че присъдата е незаконосъобразна,неправилна и необоснована,поради което се иска нейната отмяна.В допълнението към въззивната жалба се твърди,че по делото не е установена вменяемостта на двамата подсъдими,като счита,че неправилно съдът е дал вяра на показанията на свидетеля Б. Н.,който е малолетен,тъй като според защитата не може да дава годни свидетелски показания. Изложени са също така и съображения,свързани с анализ на доказателствата-счита,че не е установено времето на извършване на деянието,количеството на вещите ,предмет на деянието и съответно стойността им.Защитата твърди също така,че приетото от съда заключение на вещото лице по оценителната експертиза е неточно,некомпетентно и непълно.Счита,че недоказано е обвинението за кражбата на парите.Излага и доводи с липса на мотиви на съда за процесуалната възможност на последният да не осъди двамата подсъдими –непълнолетни и да приложи по отношение на тях възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Прави две искания-атакуваната присъда да се отмени и подсъдимите да бъдат признати за невиновни и алтернативно-присъдата да се отмени и делото да се върне на първостепенният съд за ново разглеждане,поради допуснати нарушения на процесуалните правила.Няма доказателствени искания.

В съдебно заседание служебният защитник поддържа жалбата по наведените в нея доводи.

Представителят на ОП оспорва въззивната жалба.Намира,че атакуваната присъда като правилна и законосъобразна следва да се потвърди.

Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция ,след като се запозна с доводите на страните,събраните доказателства по делото и след като сам проведе съдебно следствие,намира следното:

От фактическа страна районният съд правилно е установил фактите,които са следните:

Подсъдимия Г. Р. Р. е роден на 27.11.1994г. в град С..Има регистрация в детска педагогическа стая от 2011 год. за извършена кражба. Поведението му било разглеждано на заседание на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни /МКБППМН/ при Общинска администрация С. в резултат на което има наложени мерки по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни /ЗБППМН/.Не е осъждан.

Подсъдимият Х. Г. К. е роден на 17.05.1995г. в град Б..Със семейството си живее в град С..Също се води на отчет в ДПС за извършени множество престъпления против собствеността и поведението му също било разглеждано на заседания на МКБППМН при Общинска администрация С. и в тази връзка му били наложени мерки по ЗБППМН. Осъждан е за две кражби,с присъди по нохд №1575/2012 год. в сила от 20.10.2012 год. и с присъда по нохд №1619/2012 год. в сила от 31.10.2012 год. и двете по описа на РС Б..

Подсъдимите се познавали и общували. На 17.01.2012г. двамата посетили компютърна зала „Пиларо”, находяща се в град С..С тях бил и свидетеля Б. Н.,роден през 1999 год.Късно вечерта около 02.00 часа си тръгнали от залата и подсъдимият К. предложил на останалите двама да извършат кражба в магазин на свидетеля С. М.,находящ се в района на кооперативният пазар в С..Магазина се охранявал от СОД към РПУ С. и имал два входа-един за клиенти и един служебен,находящ се в задната част на същия.Двамата подсъдими –К. и Р. взели две дъски,с помощта на които повредили патронника и бравата на задната врата на магазина и проникнали вътре в складовото помещение.Оставили малолетният Н. пред вратата,за да „пази” да не дойде някой.К. и Р. влезли в търговската част на магазина,като малко след това били последвани и от Н.. Подсъдимият К. отворил касата на магазина, и от там взел намиращите се в него монети с номинали от по 1 лв., 50, 20, 10 и 5 стотинки, всички на обща стойност 48.20 лева, както и намиращите се там връзки с ключове, а именно: три броя ключове за лек автомобил с марка „Фиат Скудо”, два броя ключове за лек автомобил с марка „Ситроен”, един брой ключ с дистанционно за лек автомобил с марка „Мерцедес вито”, три броя секретни ключове за брава, всичките собственост на М. и ги сложил в джоба на якето си. След това двамата подсъдими видели поставени в близост стекове с цигари от различни марки, между които „Виктори” „Карелия” „Мерилин” „Мелник” „Кинг- червен”, „Средец”, „Горна Джумая”, „Ева” и „Парламент”, взели найлонови пликове и поставили в тях пет броя стекове с цигари с марка „Виктори”, бяло, два броя стекове с цигари с марка „Виктори”, синьо, два броя стекове с цигари с марка „Кинг”, червен, три броя стекове с цигари с марка „Средец”, два броя стекове с цигари с марка „Мелник”, два броя стекове с цигари с марка „Карелия”, два броя стекове с цигари с марка „Горна Джумая”, два броя стекове с цигари с марка „Ева”, три броя стекове с цигари с марка „Парламент”.

В резултат на проникването в магазина около 02.10 часа на 18.01.2012г. се задействала сигнално- охранителната техника,като дежурният веднага уведомил автопатрул по СОД,който незабавно пристигнал на място.Дежурните-свидетелите- В. Г. П. и И. М. Р.,спрели полицейският автомобил,отправили се към централният вход на обекта,установили,че там вратата е заключена и видели намиращите се вътре лица.Насочили се към задната врата на магазина ,но в същото време и подсъдимите ги видели.Оставили напълнените с цигари найлонови чанти пред входната врата на транжорната и избягали заедно със свидетеля Н. през задната врата на магазина.Разбягали се в различни посоки-подсъдимият Р. и Н. тръгнали в посока ж. п. линията и намиращите се в района оранжерии и комплекс „Ивас”. Полицейските служители П. и Р. започнали да тичат след тях, като в района на комплекс „Ивас” служителите на реда настигнали и задържали малолетния Б. Н.. В същият момент К. бил видян от охранителите на намиращите се в близост оранжерии,отишъл при и им казал,че е избягал от полицията,като ги помолил да се обадят в ПУ.След като охранителите на оранжериите уведомили полицейското управление,било съобщено на дежурният автопатрул и свидетелят П. отишъл до оранжериите, от където с патрулният автомобил взел подсъдимият К. и двамата се върнали при магазин. Там пред магазина вече бил свидетелят Н., М. и Р.. На място бил извикат и собственика на магазина-М..Не след дълго бил задържан и подсъдимия Р., който заедно с подсъдимия К. бил закарани в полицейски участък С..Там в присъствието на свидетелят С. Р. -инспектор ДПС дали обяснения.

С протокол за доброволно предаване на 18.01.2012г. подсъдимият Х. К. предал на полицейският служител С. Р. откраднатите монети от по 1 лв., 50 ст, 20ст, 10 ст. и 5 стотинки, на обща стойност 48.20 лева ,както и връзките с ключове три броя ключове за лек автомобил с марка „Фиат Скудо”, два броя ключове за лек автомобил с марка „Ситроен”, един брой ключ с дистанционно за лек автомобил с марка „Мерцедес вито”, три броя секретни ключове за брава. Още същият ден с разписка отнетите от магазина монети и ключове били върнати на собственика им С. М..

По делото е назначена, изготвена и приобщена към доказателственият материал съдебно-оценителна експертиза.Заключението на същата сочи,че вещите, отнети по време на извършване на престъплението възлизат на обща стойност 114.20 лева, в която вещото лице е включило парична сума в размер на 48.20 лева, три броя ключове за лек автомобил с марка „Фиат Скудо”, на обща стойност 27.00 лева, два броя ключове за лек автомобил с марка „Ситроен”, на стойност 18.00 лева, един брой ключ с дистанционно за лек автомобил с марка „Мерцедес вито” на стойност 12.00 лева, три броя секретни ключове за брава, на обща стойност 9.00 лева, а вещите за които направили опит да отнемат: пет броя стекове с цигари с марка „Виктори”, бяло, на стойност 46.00 лева за стек или общо 230.00 лева, два броя стекове с цигари с марка „Виктори”, синьо, на стойност 46.00 лева за стек или общо 92.00 лева, два броя стекове с цигари с марка „Кинг”, червен, на стойност 42.00 лева за стек или общо 84.00 лева, три броя стекове с цигари с марка „Средец”, на стойност 40.00 лева за стек или общо 120.00 лева, два броя стекове с цигари с марка „Мелник”, на стойност 40.00 лева за стек или общо 80.00 лева, два броя стекове с цигари с марка „Карелия”, на стойност 44.00 лева за стек или общо 88.00 лева, два броя стекове с цигари с марка „Горна Джумая”, на стойност 43.00 лева за стек или общо 86.00 лева, два броя стекове с цигари с марка „Ева”, на стойност 43.00 лева за стек или общо 86.00 лева, три броя стекове с цигари с марка „Парламент”, на стойност 60.00 лева за стек или общо 180.00 лева възлизат общо на 1046 лв.При изслушване на експертизата пред решаващият съд на поставените допълнителни въпроси, вещото лице е посочило,че стойността на отнетите ключове е определена като на нови такива ,като в случай,че са използвани стойността им следва да се намали с 20% съгласно Наредбата за амортизациите.

По делото от изисканите писмени доказателства се установява от писмо № 66-00-188 от 15.11.2012 г. на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни при Община С., ведно с приложените към него Решения по възпитателно дело №№ 10/2007 г., 6/2007 г., 9/2007г. и 11-00-13/2011 г. и Протокол № 9/2012 г. , че по отношение на подсъдимия К. многократно са налагани възпитателни мерки по ЗБППМН, както и е освобождаван от наказателна отговорност по чл.61 от НК с вземане на възпитателни мерки „предупреждение”, „поставяне под възпитателните мерки на родителите и лицата, които ги заместват, със задължение да полагат грижи и забрана за напускане на настоящия си адрес”, а по отношение на подсъдимият Р. веднъж е налагана възпитателна мярка по ЗБППМН – „предупреждение”.

Въз основа на така установеното от фактическа страна,възприето и от настоящата инстанция с оглед на събраните доказателства по делото, районният съд неправилно е приел,че двамата подсъдими -К. и Р. са осъществили две деяния-кражба на пари и на ключове и опит за кражба на цигари /така,както е било повдигнато и обвинението на двамата подсъдими/.Налице са предпоставките на чл.337,ал.1 т.2 от НПК-за изменение на атакуваната присъда и прилагане на закон за по-леко наказуемо деяние,изразяващо се в следното:

Двамата подсъдими са предадени на съд с обвинения за две отделни деяния- по чл.195,ал.1 т.3 пр.2 от НК във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.18,ал.1 от НК и във вр. с чл.20,ал.2 и чл.63,ал.1 т.3 от НК /за Р. и К./ по отношение на опита да отнемат цигарите и по чл. чл.195,ал.1 т.3 пр.2 от НК във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 и чл.63,ал.1 т.3 от НК / пак за Р. и К./ за отнетите пари и ключове,които са успели да вземат със себе си при бягството от местопрестъплението.Двете деяния обаче са извършени по едно и също време ,на едно и също място,при една и съща обстановка и при еднородност на вината.Както е имал случай ВКС да приеме в решение №756 от 29.10.20107 год. по н.д.№ 487/2007 год. –„когато част от кражбите са довършени,а други са при опит е недопустимо квалифицирането им като множество престъпления,вместо като усложнена престъпна дейност,осъществяваща едно и също по вид престъпление,с общ престъпен резултат”.

Поради това и въззивният съд намира,че доказателствата по делото установяват от правна страна,че К. и Р. са осъществили едно деяние,което при спазване на принципа за по-благоприятен закон за подсъдимите следва да се квалифицира като опит за кражба- по чл. 195,ал.1 т.3 пр.2 от НК във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.18,ал.1 от НК и във вр. с чл.20,ал.2 и чл.63,ал.1 т.3 от НК и за двамата подсъдими.

Съображенията за това са следните:

Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по безспорен и категоричен начин,че К. и Р. в съучастие като съизвършители и като непълнолетни са осъществили на 18.01.2012 год. в магазин в Г.С.,собственост на С. М., опит да откраднат цигари и пари-монети на стойност 48 лв. и ключове за автомобили.

От обективна страна,настоящият състав намира,че обстоятелствата се установяват от показанията на малолетният свидетел Б. Н.-разпитан и пред психилог пред въззивният съд и от показанията на пострадалият М.,на двамата дежурни полицейски служители,посетили местопроизшествието-свидетелите П. и Р. /разпитани и пред въззивния съд/,на двамата охранители на оранжериите - Д. и И. и от заключението на експертизата,както и от писмените доказателства-протокол за доброволно предаване,справки от ДПС,свидетелства за съдимост.

Така от обективна страна се установява мястото и времето на извършване на деянието /има възражения на защитата в допълнителната жалба,че те не се установени по категоричен начин/. Налице са безспорни и непротиворечиви доказателства,установяващи,че деянието е извършено на 18.01.2012 год. Това са от една страна писмените данни за времето на подаденият сигнал от сигнално - охранителната система в СОД в ПУ в Г.С..Така се сочи,че този сигнал е получен на 18.01.2012 год. около 02.10 часа.Този сигнал е предаден незабавно на дежурните служители,посетили мястото и видели подсъдимите в магазина.От показанията им също се установява именно този час и ден на извършване на деянието.В тази насока показанията им се потвърждават и от тези на свидетелите Д. и И., от показанията на свидетеля М.,извикан на местопроизшествието и косвено и от датата на съставяне на протокола за доброволно предаване на отнетите монети-непосредствено след като К. е бил отведен в полицейското управление,веднага след извършване на деянието-18.01.2012 год.Няма нито едно доказателство-гласно или писмено което по някакъв начин да създава съмнение или да противоречи на посочената от обвинението дата, време и място на извършване на деянието.

Относно вида и размера на предмета на деянието,настоящият състав също споделя изводите на РС, че същият е установен по категоричен начин.От една страна цигарите,предмет на деянието са вещите останали в магазина,поставени в найлонови пликове и приготвени за кражба.Същите са описани подробно в показанията на свидетеля М.-собственик на магазина.Последният подробно е изброил в показанията си цигарите по количество и марки и показанията му кореспондират напълно с тези на свидетелите- Р. и П.. Стойността на същите е дадена от експерта,базирайки се на количеството и марките на цигарите и стойността им в търговската мрежа.Настоящият състав не споделя възражението на защитата,че при изготвяне на заключението вещото лице не е видяло лично цигарите,поради което и не следва да се приема.Вещото лице се е запознало с количеството и марките на цигарите и е дало заключение за размера на пазарната им стойност,каквато е била и поставената задача,поради което и правилно същото е кредитирано от съда.По отношение на отнетите ключове-за автомобили и секретни такива и за парите /монети/ на обща стойност от 48.20 лв. отново са налице непротиворечиви доказателства за техният вид и стойност и за отнемането им от подсъдимият К. в съучастие с Р..Към ДП е приложен като писмено доказателство протокол за доброволно предаване /л.73/ от К. на ключовете и на монетите /подробно описани по номинал/,което същият е сторил непосредствено след деянието,като е бил отведен в ПУ в С..Там К. е дал обяснения,че монетите и ключовете е взел от магазина на Тони М. на пазара в Г.С..В показанията си свидетеля М. заявява,че сумата отнета от касата е била около 40 лв. и то на монети.Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Н..Въззивният съд намира,че показанията на този свидетел следва да се кредитират,макар и същият да е малолетен и в този смисъл те следва да се преценяват внимателно на фона на останалите доказателства.Именно поради обстоятелството,че РС е допуснал процесуално нарушение при разпита на този свидетел,като не е провел същият в присъствието на психолог,така както изисква разпоредбата на чл.140,ал.1 от НПК,окръжният съд извърши повторен разпит на това лице в присъствието на психолога В.Марина.След изслушване на показанията му психолога даде становище,че свидетеля разбира поставените му въпроси и отговаря адекватно на тях,независимо от защитното му поведение в определени моменти.Последното от своя страна е разбираемо,доколкото това лице също е участвало в деянието,но като малолетно не е и наказателно отговорно.Малолетието на лицето обаче и факта,че не може да бъде ангажирана наказателната му отговорност не изключва възможността то да дава годни свидетелски показания,така както твърди защитата.Самият НПК предвижда възможността при спазване на определени процесуални правила малолетният да дава показания и същите да бъдат кредитирани и обсъждани в съвкупност с останалите доказателства.Настоящият състав намира,че и в хипотеза в която не кредитира показанията на Н. /макар и да не прави това/ то протоколът за доброволно предаване на ключовете и монетите ,показаниата на М.,установяват по категоричен начин,че същите са отнети от магазина на М. от подсъдимите и са предадени от К..

Възраженията на защитата,че заключението на оценителната експертиза не отговаря на поставените въпроси,тъй като вещото лице не е видяло монетите и не ги е броило,категорично не се споделя от настоящият състав.На първо място експертиза се назначава за изясняване на обстоятелства по делото,за които са необходими специални знания.Общата стойност на отнетите монети не е следвало изобщо да е предмет на експертиза,тъй като същите като броими са установени от писмените доказателства по делото/протокола от л.73 от ДП/ и за установяване на общата им стойност не е налице необходимост от специални познания.

Стойността на ключовете също е установена,тъй като вещото лице в заключението си е посочило,че е дало стойност като на неупотребявани такива и същата следва да се намали с 20% в случай,че те са ползвани/Наредба за амортизациите/.Доказателствата по делото-показанията на С. М. установяват факта,че това са ползвани ключове и правилно при определяне на стойността им съдът е намалил същата с 20% от посочената от вещото лице в заключението и съобразно механизма на начисляване на амортизация.

От обективна страна е установено и авторството на деянието и обстоятелството,че то е извършено при съучастие от двамата подсъдими –К. и Р. като съизвършители.На първо място авторството се установява от показанията на Р. и П.-полицейските служители,посетили местопроизшествието и възприели подсъдимите вътре в магазина.При бягството на последните те успели да заловят Р. и Н.,а К. се е „предал” на двамата охранители от намиращите се в близост оранжерии,на които е заявил,че полицията го гони.На следващо място подсъдимият К. е посочил в протокола за доброволно предаване,че вещите-пари и ключове отнел от магазина на С. М..На следващо място в тази насока са и показанията на свидетеля Н.-същият сочи,че К. е предложил да се влезе в магазина,а после е посочил как двамата подсъдими са проникнали там,а той „пазел” пред вратата,но в последствие влязъл.От показанията му и от обективните действия на двамата подсъдими се установява,че деянието е извършено при условията на съизвършителство в съучастническа дейност.Налице е общност на умисъла-по направеното предложение от К.,другият подсъдим се е съгласил,после двамата заедно са проникнали в помещението и направили опит да отнемат цигарите,ключовете и парите.Действително деянието е извършено и в съучастие с малолетният Н.,на който не е повдигнато обвинение именно поради малолетието му.Този факт обаче не следва да води до оправдаване на двамата подсъдими /или поне за част от предмета на деянието/,както твърди защитата. От изброените по-горе доказателства е установено ,че деянието е извършено в съучастие.При това положение при наличието на общност на умисъла за извършване на кражба без значение кой от подсъдимите какво точно е отнел ,или приготвил за отнемане и кой каква роля е изпълнявал в реализиране на деянието.В този смисъл е и налице многобройна съдебна практика,че и двамата извършители носят наказателна отговорност за целият предмет на деянието и това,че наказателната отговорност отпада за един от тях/без значение на какво основание/ не води до оправдаване на другите за целият или части от предмета на деянието.

Действията на двамата подсъдими са насочени към отнемането на вещите без съгласието на собственика от владението му. За осъществяване на деянието са разрушение прегради здраво направени за защита на имот.Това се установява от протокола за оглед на местопроизшествие ,от показанията на двамата полицейски служители-П. и Раденков,от показанията на С. М. и тези на Б. Н..Деянието следва да се квалифицира като опит.Това е така,тъй като фактите по делото сочат на една усложнена престъпна дейност,при която част от вещите са отнети/пари,ключове/,а по отношение на друга част е налице опит същите да бъдат отнети-цигарите са приготвени са в найлонови торби за отнемане,но идването на полицейският автомобил е осуетил кражбата им.Както се посочи по-горе е налице едно деяние,в който смисъл следва да се измени атакуваната присъда и същото следва да се квалифицира като опит /макар и фактически да има отнети вещи/,тъй като това е по-благоприятно за двамата дейци.

Деянието е извършено от двамата като непълнолетни.Този факт се установява от данните за годината и месеца на раждането им.

От субективна страна деянието е извършено от двамата подсъдими при условията на пряк умисъл.Показанията на Н. сочат на наличието на предварителна уговорка да отидат до магазина,за да откраднат нещо,което мотивира настоящият състав да приеме,че те са съзнавали общественоопасният характер на деянието и са целели настъпването на общественоопасните последици.

С първоинстанционната присъда подсъдимият Р. е оправдан от РС за кражбата на ключовете,като е приел,че липсват доказателства да ги е отнел или да е имал намерение да стори това.Присъдата в тази й част е неправилна,но поради липса на протест е налице забрана за влошаване правното положение на подсъдимият,поради което и следва да се потвърди.Неправилна е,тъй като обвинението е за съучастие и доказателствата по делото категорично установяват факта на общата престъпна дейност от двамата подсъдими,при което при наличието на общ умисъл е без значение кой от подсъдимите какво точно вещи е отнел или направил опит да отнеме и в какво точно се е изразявала т.неговата роля при осъществяване на деянието- и двамата носят наказателна отговорност за целият предмет на престъплението.

Районният съд след като е оправдал Р. за кражбата на ключовете,е осъдил К. ,че е извършил същата кражба в съучастие с Р., с което също е допуснал процесуално нарушение,но то е отстранимо от настоящата инстанция,Ч. изменението на атакуваната присъда.

С оглед на всичко изложено,окръжният съд намира,че наказателната отговорност на двамата подсъдими- К. и Р. е ангажирана за престъпление по чл.195 ал.1, т.3, пр.2 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.18, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК.

С атакуваната присъда за това престъпление РС е наложил на подсъдимите следните наказания: на подсъдимият Г. Р. Р. е наложено наказание с приложение на чл.55,ал.1 т.2,б „б” от НК,при което Р. е осъден да изтърпи “пробация” със следните пробационни мерки,определени на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл.42б, ал.1 от НК – “Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца” при явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице периодично три пъти седмично и - на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл.42б, ал.2 от НК – “Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца по график, определен от служителя, които да бъдат извършвани четири пъти месечно”.

За същото престъпление по чл.195 ал.1, т.3, пр.2 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.18, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК подсъдимият Х. Г. К. е осъден да изтърпи наказание след замяна на същото с приложение на чл. чл.55,ал.1 т.2, б „б” от НК като му е наложено наказание “пробация”, със следните пробационни мерки,определени на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл.42б, ал.1 от НК – “Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца” при явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице периодично три пъти седмично и - на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл.42б, ал.2 от НК – “Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца по график, определен от служителя, които да бъдат извършвани четири пъти месечно”.

Наложените на подсъдимите Р. и К. наказания са справедливи.Отчетени са фактите,установени по делото и имащи значение за определяне вида и размера на наказанието,както и това,че и най-леко предвиденото наказание „лишаване от свобода” не е справедливо и се явява несъразмерно тежко,поради което и РС е определил наказанията при приложение на чл.55 от НК.

С оглед на всичко изложено,атакуваната присъда следва да се измени-деянието да се квалифицира като едно по чл.195 ал.1, т.3, пр.2 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.18, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК по отношение на двамата подсъдими. С оглед на това следва да отпадне приложението на чл.23 от НК,а подсъдимият К. да бъде оправдан,че е извършил кражбата на ключовете в съучастие с подсъдимият Р. /поради това,че РС е оправдал Р. за това,макари неправилно/.

Водим от гореизложеното и на основание чл.337,ал.1 т.2 от НПК,съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №9164 от 20.11.2012 год.,постановена по нохд №1564/2012 год. по описа на РС Б.,като:

- преквалифицира деянията по чл.195 ал.1, т.3, пр.2 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.18, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК и по чл.195 ал.1, т.3, пр.2 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК по които подсъдимият Х. Г. К. е признат за виновен в едно деяние по чл.195 ал.1, т.3, пр.2 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.18, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК,като потвърждава наложеното на Х. Г. К. наказание "пробация" и оправдава подсъдимият Х. К. да е извършил същото по отношение на част от вещите-ключове в съучастие с Г. Р..

- преквалифицира деянията по чл.195 ал.1, т.3, пр.2 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.18, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК и по чл.195 ал.1, т.3, пр.2 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК по които подсъдимият Г. Р. Р. е признат за виновен в едно деяние по чл.195 ал.1, т.3, пр.2 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.18, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК,като потвърждава наложеното на Г. Р. наказание "пробация" .

ОТМЕНЯВА присъдата в частта в която е приложена разпоредбата на чл.23 от НК за двамата подсъдими –К. и Р. и в частта в която е приложен чл.24 от НК за подсъдимият К..

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: