РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 05.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII състав, в публично заседание на двадесети
юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ административно дело №
295 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано
е по жалба на Г.К.Й. *** против Решение № 2153-15-81/25.03.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ – гр. Пловдив. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Г.Й.,
подадена срещу Разпореждане № РВ-3-15-00714528 от 04.02.2020 г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО и разпореждането е потвърдено. Оспорващият
твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на
материалния закон. Сочи, че административният орган неправилно е приел, че
жалбоподателя не е полагал труд в „Е-Консулта- А“ ЕООД. Твърди, че отговаря на
всички изисквания, обосноваващи правото му на парично обезщетение за временна
неработоспособност, поради което на дължи връщане на получените суми.
Иска
от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.
Ответната
страна - Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, представляван в съдебно заседание
от пълномощник и процесуален представител ст. юрисконсулт Ц.Р., оспорва жалбата
като неоснователна, поддържа изцяло мотивите и констатациите в обжалваното
решение.
Отправя
искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Русенският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет
на оспорване е Решение № 2153-15-81/25.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив
(л. 1-2 от преписката), което представлява индивидуален административен акт, за
който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на Административно
процесуалния кодекс, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО. Решението е съобщено на
жалбоподателя чрез изпращане по пощата на 27.03.2020 г. (л. 3 от преписката), а
жалбата срещу него е депозирана в деловодството на административния орган,
издател на акта на 29.05.2020 г. Оспорването е направено от надлежна страна с
правен интерес в рамките на 14-дневния срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО,
изменен и отложен съобразно разпоредбите на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците до един месец след отмяна на
извънредното положение, поради което производството е процесуално допустимо.
При
разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема
жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“
от КСО – ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява
директорът. Решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив съдържа всички
съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени
с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали
постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение № 2153-15-81/25.03.2020
г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е валиден акт, издаден в надлежна форма,
при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При
извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
С
оспореното пред директора на ТП на НОИ – Пловдив разпореждане №
РВ-3-15-00714531/04.02.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Пловдив (л. 6 от преписката) на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и
чл. 114, ал. 3 от КСО е разпоредено на жалбоподателя да възстанови
добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване за периода от 18.05.-2017 г. до 27.09.2017 г. в размер
на 869,74 лв. – главница. В мотивите на разпореждането се посочва, че тази сума
е изплатена на жалбоподателя по три представени в ТП на НОИ – Пловдив болнични
листи за периодите от 15.05.2017 г. до 28.05.2017 г., от 29.05.217 г. до
03.07.2017 г. и от 05.09.2017 г. до 27.09.2017 г. Паричното обезщетение по тези
болнични листи е изчислено и изплатено на Й. въз основа на подадената от
осигурителя „Е-Консулта-А“ ЕООД информация за жалбоподателя в Регистъра на
осигурените лица.
При
извършена последваща проверка в осигурителя било установено, че дружеството е
със седалище в гр. Пловдив и от 23.06.2015 г. има нов собственик – Величка
Василева Бонева, а предметът му на дейност е счетоводство и данъчни
консултации. В хода на проверката обаче от упълномощеното лице А.А. не са
представени доказателства за извършвана дейност в „Е-Консулта-А“ ЕООД от лицата
назначени по трудов договор в дружеството, сред които е и жалбоподателя Г.Й.,
за когото има регистриран трудов договор за времето от 18.07.2016 г. до
01.02.2018 г. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №
КП-5-15-00573525/04.06.2019 г. (л. 15-18 от преписката), в който освен
цитираното по-горе обстоятелство, че дружеството от 23.06.2015 г. има нов
собственик и е с предмет на дейност счетоводство и данъчни консултации, се
посочва, че собственика В.Б. според регистъра на трудовите договори притежава
професионален опит само като чистач, шивач, сезонен работник. Същата е
собственик и на още 20 дружества. Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
назначените по трудов договор в дружеството лица били подавани от лицата П.Е.Н.
от гр. Павликени и И.Ц.А. от гр. Велико Търново, чиято професионална
квалификация според регистъра на трудовите договори е на общ работник,
неквалифициран работник и шофьор. Проверката установил още, че липсвали данни
за внесени осигурителни вноски, не били подавани и годишни данъчни декларации
по ЗКПО за 2017 г. и 2018 г., а за 2015 г. и 2016 г. е декларирана загуба
съответно от 13 663 лв. и 16 415 лв.
Проверката
била извършена чрез упълномощеното лице Александър Николов Александров,
представляващо собственика и управителя на дружеството В.Б.. А. бил назначен по
трудов договор в дружеството на длъжност търговски посредник за периода от
01.09.2015 г. до 06.11.2018 г. В обясненията си пред проверяващите той посочил,
че счетоводните документи и ведомостите на дружеството са иззети от МВР –
Икономическа полиция като дори той бил в следствения арест за времето от януари
до септември 2016 г. След изземването на документите дружеството вече нямало
офис на ул. Тодор Александров № 94. Заявил, че познава част от лицата, във
връзка с които е инициирана проверката, а други не познава. Не посочва как е
получавал документи от клиентите на дружеството „Е-Консулта-А“ ЕООД, но твърди,
че получените документи изпращал по електронен път на служител, който ги
осчетоводявал. Като клиенти на дружеството посочва няколко дружества, за които
проверяващите установили, че са собственост на едно лице, притежаващо отще 22
дружества с професионален опит на работник, който полага настилки.
Като
окончателен извод проверяващите извели, че дружеството като осигурител не може
да докаже упражняването на трудова дейност от лица, назначени по трудови
договори, поради което се приема, че за тези лица макар да имат сключени
трудови договори не е възникнало основание за осигуряването им, тъй като същите
не са упражнявали трудова дейност в дружеството. На осигурителя били дадени
задължителни предписания № ЗД-1-15-00573548/04.06.2019 г. (л. 19 от
преписката), с които било разпоредено осигурителят да заличи данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за 16 поименно изброени лица, сред които и жалбоподателя в
настоящото производство Й. (под № 8) за периода от 18.07.2016 г. до 01.02.2018
г. Задължителните предписания влезли в сила и в указания срок от 15 работни дни
не били изпълнение, поради което изпълнението им станало по служебен ред от
органите на НОИ.
При
всички тези данни в Разпореждане № РВ-3-15-00714531/04.02.2020 г. ръководителят
на контрола по разходите на ДОО приел, че за Г.Й. липсват доказателства за
упражнявана от него трудова дейност в „Е-Консулта-А“ ЕООД, при което не е
възникнало задължение за осигуряването му, а от там и право на изплатеното му
обезщетение за временна неработоспособност. Прието е, че е налице хипотезата на
чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, според която добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с
изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение - когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане, тъй като фактите, установени с
констативния протокол са констатирани след изплащане на паричното обезщетение
на жалбоподателя по процесните болнични листи.
Съдът
намира изложените изводи от страна на ръководителя на контрола на разходите на
ДОО, възприети и от директора на ТП на НОИ – Пловдив, за правилни и обосновани,
а възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Основният и единствен спорен
въпрос по делото е осъществявал ли е жалбоподателят трудова дейност в
„Е-Консулта-А“ ЕООД. Твърденията на жалбоподателя са, че той добросъвестно е
изпълнявал трудовите си функции на разносвач като пратките са му били възлагани
от А.А. като пълномощник на дружеството, пред когото се е отчитал устно и от
когото е получавал трудовото си възнаграждение на ръка. Срещал се и с други
служители на дружеството, от които е вземал документи или е предавал такива
(без да сочи конкретни имена). Твърди също така, че оформената му трудова
книжка, както издадените му от дружеството удостоверение и заповед №
01/30.09.2019 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение са
доказателства за упражняваната трудова дейност. За всички тези твърдения
липсват каквито и да е доказателства по делото,които да опровергават констатациите
на ответния административен орган. Действително съгласно чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя. Така с притежаваната от жалбоподателя
трудова книжка (каквато не е представяна по делото), може да се удостовери
сключения трудов договор, длъжността, която заема работника и момента на
прекратяване на трудовия договор. За възникване на осигурителното
правоотношение обаче, както правилно е посочил административният орган, се
изисква не само да е налице сключен трудов договор, но и да е упражнявана
реално трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване. В
случая именно този елемент от сложния фактически състав за възникване на
осигурителното правоотношение не се установява. Това от своя страна изключва
качеството осигурено лице на жалбоподателя към момента на настъпване на
временната неработоспособност по процесните болнични листи. Това обстоятелство
категорично е такова, което има значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност и по
смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО представлява предвиденото в нормата
изключение, при което дори и добросъвестно получените обезщетения подлежат на
възстановяване. В тази хипотеза е без значение дали лицето, получило
обезщетението, е добросъвестно или не, доколкото самата норма предвижда, че и
добросъвестно получените обезщетения се възстановяват в посочената в чл. 114,
ал. 2, т. 2 от КСО хипотеза. Така дори и да се приеме, че жалбоподателят е
извършвал някаква дейност, която обаче не е била приемана и отчитана по никакъв
начин като дейност на работодателя, то той (работникът) би бил добросъвестен,
но в хипотезата на чл. 114, ал.2, т. 2 от КСО както вече се посочи дължи
връщане на получените обезщетения. Друг е въпросът дали в конкретния случай е
налице добросъвестност въобще. Въпреки това доколкото възстановяването на
получени от ДОО суми на основание чл. 114, ал. 2 КСО е по-благоприятно за
възстановяващия от случаите по чл. 114, ал. 1 от КСО (при недобросъвестност),
съдът намира, че не следва да се обсъжда въпросът за добросъвестността в
конкретния случай.
В
обобщение на всичко казано до тук настоящият съдебен състав намира, че
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено
разпореждане на ръководителя на контрола на разходите на ДОО, издадено на
основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, е административен акт издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопрозиводствените правила, в съответствие с материалния закон и с
целта на закона. Жалбата срещу това решение е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим
от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.К.Й. ***
против Решение № 2153-15-81/25.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив,
с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № РВ-3-15-00714528 от 04.02.2020
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на
добросъвестно получено парично обезщетение в размер на 869,74 лв. и
разпореждането е потвърдено.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ: