Р Е Ш Е Н И Е
№….........../30.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 20805 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Р.С.И.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 622,09 лв., представляваща
стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 27.12.2018 г.
до 26.03.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление, находящ се в с. Р, общ. Д. ч., обл. В., с абонатен №
******* и клиентски № *******, за която сума е издадена фактура № ********** от
19.11.2019 г. от „Е.П.“ АД.
По твърдения в исковата молба, ищецът
е потребител
на електроенергия за процесния обект на потребление. След извършена проверка на
сметката му за електроенергия установил, че има начислена сума на стойност
622,09 лв. по фактура от 19.11.2019 г. след извършена корекция на сметката му
за минал период. Титуляр на партидата бил бащата на ищеца, като последният
регистрирал нова партида със същия абонатен номер, след като разбрал за
задължението. Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като корекционната
процедура е приложена без основание и служебно
начислената електроенергия не е реално потребена.
По същество моли за уважаване на предявения иск и претендира сторените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. И.З., поддържа исковата молба. По повод указанията на
съда да уточни кой ползва имота след смъртта на титуляря на партидата С. И.К.,
предхождаща периода на корекцията, пояснява, че в обекта живеят той, сестра му
и майка му, но той отговаря за заплащането на сметките за електроенергия,
поради което счита, че има правен интерес от установяване недължимостта
на цялото вземане по процесната фактура. Затова моли за уважаване на предявения
отрицателен установителен иск и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Е.П.“ АД депозира отговор на исковата молба, в
който излага становище за недопустимост за иска за размера над 1/3 от общата
сума по фактурата, равняваща се на квотата на ищеца от наследството на починалия
негов наследодател – титуляр на партидата при ответника и страна по договор за
покупко-продажба на електроенергия. Намира иска и за неоснователен. Твърди, че
задължението по фактурата е възникнало след смъртта на титуляря, респ.
наследниците му не са придобили задължението по силата на наследственото правоприемство и доколкото не са изпълнили задължението си
за промяна на партидата, ищецът не е активно легитимиран за предявяването на
иска за установяване надължимост на сумата,
фактурирана на името на починалото лице. Поддържа, че процесната сума
представлява стойността на реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение
Север“ АД. Твърди, че на 26.03.2019 г. е извършена техническа проверка на процесния
електромер от служители на „Електроразпределение
Север“ АД в присъствието на двама свидетели, при която е установено, че уредът измерва с
грешка минус 64,86 %. Средството за търговско измерване е демонтирано и
подменено с ново, като за проверката е съставен констативен протокол.
Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където е установено,
че е осъществен достъп до вътрешността му – добавен мост, чужд за схемата. Въз
основа на направените констатации „Електроразпределение
Север“ АД е съставило справка за корекция от 18.11.2019 г., с която е приложена
корекционната процедура за фикционно начисляване на
доставеното количество енергия по методиката на чл. 38, ал. 3, т. 2 ОУ, което количество е
остойностено в размер на 622,09 лв. с издадена от ответника фактура. Твърди, че
абонатът е уведомен за извършената техническа проверка и фактурираната сума с
писма, изпратени му от „Електроразпределение Север“ АД и от „Е.П.“ АД.
По изложените
съображения по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв.
Милослава Лечева, поддържа отговора на исковата молба
и моли за отхвърляне на предявения иск. Представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че обстоятелството, че
между праводателя на ищеца С. И.К. и ответното дружество
е било налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод
доставката на електроенергия в процесния обект на потребление, находящ се в с. Р,
общ. Д. ч., обл. В., с абонатен № ******* и клиентски № *******.
От представеното удостоверение за наследници № 53 от 29.10.2018 г. (л. 6)
се изяснява, че С. И.К. е починал на 22.10.2018 г., като е оставил за законни
наследници преживялата съпруга Николина Нейчева Костадинова и двете му деца
Иванка Събева Славова и Р.С.И..
От
съдържанието на приетия по делото протокол за монтаж № 1305290/29.08.2018 г. (л. 43) се установява, че на 29.08.2018
г. в процесния обект е монтиран електромер с фабричен номер 1127021703969737
с нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна
и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на
електромера по останалите регистри.
От съдържанието на приетия по делото констативен протокол № 1105574 от 26.03.2019 (л. 30) се установява, че на
посочената дата служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен
номер. При проверката измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с
нулеви показания по всички тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите,
извършили проверката, и от двама свидетели.
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № 2697/18.11.2019
г. (л. 37), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В
протокола е посочено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера – добавен мост, чужд за схемата. Отразено е, че
електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия и не съответства на
техническите характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната
проверка обстоятелства на 18.11.2019 г. е съставена справка от
„Електроразпределение Север“ АД (л. 34) за корекция при неизмерена, неправилно
и/или неточно измерване на електрическа енергия, според която са начислени 3147
кВтч за периода от 27.12.2018 г. до 26.03.2019 г.
За стойността на служебно начислената
електроенергия, възлизаща в размер на 622,09 лв., от страна на „Е.П.“ АД е
издадена фактура № **********/19.11.2019 г. (л. 35).
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на
„Електроразпределение Север“ АД и „Е.П.“ АД до праводателя
на ищеца са изпратени писма, съответно от 18.11.2019 г. и от 19.11.2019 г. (л. 39
и 40), като само едното от тях е получено съгласно приложените известия за
доставяне (л. 41 и 42).
Видно от приложените и приети по делото справка за потреблението на ел.
енергия през последните 12/24/36 месеца (л. 36) и извлечение за фактури и
плащания към дата 28.01.2020 г. (л. 37), за периода от 27.12.2018 г. до 26.03.2019 г. по процесната партида са
начислени общо 3147 кВтч ел. енергия на стойност 622,09 лв., която не е заплатена.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-техническа експертиза (л. 57 и сл.) се установява, че е налице
неправомерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ – монтиран е
допълнителен мост в клемите на фабрично монтирания шунт,
при което консумираната ел. енергия в обекта се измерва и отчита с грешка,
по-голяма от допустимата, а именно минус 70,05 %. Според вещото лице
направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел.
енергия са математически точни и служебно начисленото количество ел. енергия би
могло да бъде реално потребено в обекта за период от 90 дни.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. Правният интерес представлява абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи
служебно до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.
Според легалната дефиниция,
обективирана в разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, „битов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа
енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.П.“ АД.
Страна в отношенията с доставчика е именно лицето, явяващо се потребител в
горепосочения смисъл, и всички фактури се издават на негово име, респективно
именно то дължи заплащане на фактурираната цена – агр.
от чл. 6, ал. 4 ОУ. Следователно законът и приложимите към процесното
правоотношение ОУ на ответното дружество свързват качеството на длъжник за
цената за потребена електроенергия с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения
имот.
В настоящия случай е безспорно, че наследодателят
на ищеца С. И.К. и ответното дружество са били обвързани от облигационно правоотношение по повод доставката на електроенергия до процесния обект на
потребление, респ., че починалото лице е било битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и собственик на обекта. Следователно след
неговата смърт, настъпила на 22.10.2018 г., включеното в наследствената му маса
вещно право на собственост върху електроснабдения
имот е преминало в имуществото на неговите наследници по закон – преживяла
съпруга и две деца, като всеки от тях е придобил по 1/3 ид.ч.
от имота – арг. от чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
Периодът на корекцията от 27.12.2018 г. до
26.03.2019 г. следва датата на смъртта на вписания титуляр на партидата при
ответното дружество, поради което задължени за заплащането на стойността на
процесната фактура от 622,09 лв. са всички негови наследници, в качеството им
на собственици на имота, всеки от които отговаря за 1/3 част от задължението, съобразно
квотата му в съсосбствеността, или за сумата от
207,36 лв. При това положение ищецът има
правен интерес от предявения отрицателен установителен иск само в частта за
сумата от 207,36 лв., съответстваща на задължението му по оспорената с иска
фактура. За установяване недължимостта на разликата
от 414,73 лв., титуляри на задължението за заплащането на която сума са други
лица, производството по делото се явява недопустимо и следва да бъде
прекратено, на основание чл. 130 ГПК.
При доказания интерес на ищеца и вида на търсената от него съдебна защита
за сумата от 207,36 лв., доказателствената тежест в процеса се носи от
ответника, който следва да установи, при условията на главно и пълно доказване,
че тази сума, претендираната от него по процесната фактура, е дължима. Ответното
дружество поддържа, че вземането му е възникнало след извършена по реда на чл.
38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени с
решение ОУ-060 на КЕВР от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение
ОУ-004/06.04.2009 г. на КЕВР, корекция на цената за реално доставена и
консумирана от ищеца електроенергия за минал период.
Правният спор се съсредоточава върху
наличието на предпоставките за възникване правото на ответника да извърши
въпросната корекционна процедура.
На първо място, клаузите от общите условия, на които се позовава ответното
дружество, позволяващи едностранна корекция от страна на предприятието -
доставчик на електрическа енергия, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6
и т. 18 от ЗЗП и нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като
едностранното изчисляване на сметката, без да е изяснено реалното количество
потребена и доставена електрическа енергия за съответния период, би
предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него
енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и
противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 от Закона за енергетиката принцип за
защита на интересите на потребителите. В този смисъл е съдебната практика,
обективирана в решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 582/2010 г.,
решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., решение
№ 104/2010 г. на ВКС по т. д. № 885/2009 г., решение № 29/15.07.11 г. на
ВКС по т. д. № 225/10 г. и др.
Отделно от това, в действащото
през периода на корекцията законодателство също не е предвидено право на
доставчика да променя по своя инициатива вече отчетен резултат за доставена и
потребена електрическа енергия. Поради спецификата на обществените отношения,
свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос,
разпределение и търговия с електрическа енергия, същите са нормативно
регламентирани, като една от основните цели на правната уредба е създаването на
предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото
от електрическа енергия и гарантиране защитата на живота и здравето на
гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките,
интересите на потребителите и националните интереси (арг.
от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката). В
съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се
приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност
подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за
потребителите на електроенергия. С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е
въведено и допълнително изискване в Общите условия, при които крайният
снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ.
От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на ответното дружество
да извърши корекция на сметката на абоната за минал период, следва да е
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия съгласно
нормативно установени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по предвидения
в общите условия начин. Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети
по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.), а с решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. (обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г.) са отменени и чл. 48 - 51
от тях. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването
на съдебното решение, поради което действието на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ
е отпаднало, считано от 14.02.2017 г., а това на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ – считано от
23.11.2018 г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към
съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на
потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 26.03.2019
г., тоест след тяхната отмяна. Доколкото липсва изискуемият нормативно установен
ред за извършване на корекционни процедури (в това число правила кога, къде,
през какъв период, и в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени
проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да ги
извърши и в какъв акт следва да обективира извършените действия и
констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за извършване на
корекция не би могло да бъде осъществено. За установяване на релевантните факти
е недопустимо приложението на общите правила за доказване, предвидени в ГПК,
предвид обсъдените по-горе законови изисквания и специфика на отношенията между
доставчиците и потребителите на електроенергия.
По изложените
съображения съдът намира, че приложената корекционна процедура е
незаконосъобразна, респ. начислената допълнително сума - недължима от абоната. Следователно предявеният
отрицателен установителен иск за сумата от 207,36 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 340 лв. за разноски по прекратената част на делото, при общ размер на
сторените от него разноски от 510 лв., от които 150 лв. за възнаграждение на
вещо лице и 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането
на което са представени – договор за правна защита и съдействие от 29.01.2020
г., фактура и платежно нареждане (л.
66-68).
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно с
разгледаната част от иска, или общо сумата
от 118,33 лв., при общ размер на сторените от него разноски от 355 лв., от
които 50 лв. за държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение и 300 лв. за
адвокатско възнаграждение. Последното е реално заплатено, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие от 28.11.2019 г. (л. 5), съдържащ
отбелязване, че уговореното възнаграждение е внесено изцяло в брой.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Р.С.И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 207,36 лв.
(двеста и седем лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща 1/3 част от стойността на допълнително начислена
електроенергия за периода от 27.12.2018 г. до 26.03.2019 г. след извършена
корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в с. Р,
общ. Д. ч., обл. В., с абонатен № ******* и клиентски
№ *******, за която сума е издадена фактура № ********** от 19.11.2019 г. на
обща стойност 622,09 лв., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 20805/2019 г. по описа на Районен съд – Варна,
51-ви състав, В ЧАСТТА по предявения от Р.С.И., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу
„Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата от 414,73 лв. (четиристотин и
четиринадесет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща 2/3 части
от стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 27.12.2018
г. до 26.03.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление, находящ се в с. Р, общ. Д. ч., обл. В., с
абонатен № ******* и клиентски № *******, за която сума е издадена фактура №
********** от 19.11.2019 г. на обща
стойност 622,09 лв., на основание чл.
130 ГПК;
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, да
заплати на Р.С.И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, сумата
от 118,33 лв. (сто и
осемнадесет лева и тридесет и три стотинки) за сторените в настоящото производство разноски, съразмерно с
разгледаната част от иска, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА Р.С.И., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на
„Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 340 лв. (триста и четиридесет лева) за сторените в настоящото производство разноски,
съразмерно с прекратената част от производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението в частта, с която е уважен предявеният иск, подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните;
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е
прекратено частично производството по делото, имаща характер на определение,
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: