МОТИВИ
към ПРИСЪДА №57/17.12.2019г. постановена по НЧХД №448/2019г.
по
описа на Районен Съд-Димитровград
Против
подсъдимия А.К.А. ***, е предявена тъжба и повдигнато обвинение от В.Д.Т. и Д.Т.
***, за престъпление по чл.147, ал.1 от НК - за това, че на 15.05.2019г. в
гр.Димитровград, е приписал престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, а именно, че В.Д.Т.
и Д.Т.Т. внасяли от Китай спортни анцузи, блузи, ризи и фланелки и в шивашките
си цехове им пришивали емблеми на марката „Адидас“, а после ги продавали в
страната и в РГърция.
Ведно с
тъжбата е предявен и подържан в с.з. граждански иск от тъжителите против
подсъдимия А.- за обезщетение на причинените от престъплението- описано в
тъжбата, неимуществени вреди, в размер на по 1000лв. за всеки един от
пострадалите,
ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното
изплащане на сумата.
В
с.з. тъжителите поддържат тъжбата си, както и предявените граждански искове. Заедно с
упълномощения от тях повереник считат обвинението за доказано от обективна и
субективна страна, пледират за това на подс.А. да бъде наложено съответното
наказание за извършеното от него престъпление. Молят за уважаване на гражданските
искове, предявени срещу подсъдимия.
Подсъдимият А.К.А.
заявява, че разбира в какво е обвинен, признава са за виновен по повдигнатото
му обвинение, възползва се от правото си да не дава обяснения и да не отговаря
на въпроси.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин,
не бил установен и субективния елемент за извършване на описаното нарушение.
При подробно изложение пледира за постановяване на присъда, с която
подзащитният му да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Счита също
предявените граждански искове за неоснователни и недоказани, поради което и
следвало да бъдат оставени без уважение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителите Д.Т.Т. и В.Д.Т. ***.
Същите притежават къща в с.Каснаково, община Димитровград, като техният имот
граничи с този на подсъдимия А.К.А., и имали спор със същия относно това къде следва да
бъде изградена оградата. Спорът бил отнесен пред Pайонен Cъд-Димитровград,
където било образувано гражданско дело, по което дело произнасянето на съда
било в полза на настоящите тъжители Т., а настоящият подсъдим Ат.А. бил
принуден да премести оградата си.
Това съдебно решение на
РС-Димитровград било потвърдено и от въззивната инстанция- Окръжен Съд-Хасково-
с решение по в.гр.д.№798/2016г., влязло в законна сила на 01.02.2017г.
Останал недоволен от развитието на
спора със съседите си, подс.А. предприел действия, с които да злепостави
същите, въпреки изминалата над една година от приключването на спора с влязло в
сила съдебно решение. За целта собственоръчно написал и подал по пощата сигнал,
адресиран изпълнителния директор на „Адидас-България“ ЕАД, в който сигнал
съобщил, че Д.Т. и В.Т. внасяли от Китай спортни анцузи, блузи, ризи и фланелки
и в шивашките си цехове им пришивали емблеми на марката „Адидас”, а после ги
продавали в страната и в Република Гърция. Умишлено подсъдимия А. не се
представил със своето име, а описал фиктивно такова- „Ридван Мехмед Сизгин от
гр.Хасково, живущ ***-Д-11“.
Сигналът пристигнал до „Арсис
Консултинг“ЕООД - юридически представител за територията на Република България
за марката „Адидас”, и представители на дружеството от своя страна уведомили
„Главна дирекция национална полиция”, отдел „Икономически престъпления”, сектор
„Компютърни престъпления”. От там сигналът бил препратен към сектор „Борба
срещу организираната престъпност”, гр.Хасково, където била образувана преписка,
по която започвал работа служителя Д.Л.. След проведени оперативно-издирвателни
мероприятия при които били снети писмени обяснения и изискани документи, накрая
се установило, че никъде не били открити стоки, носещи търговската марка
„Адидас”. Не били открити никакви шивашки цехове, за които се споменава в писмото
на А..
Било образувано досъдебно
производство с постановление на прокурор при РП-Димитровград от 12.12.2018г.,
за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК. Разследващите установили, че В.
и Д. Т. имат интернет сайт, на който администратор е „Котарак.бг“, в който сайт
се приемали поръчки за поставяне на щампи върху тениски по дизайн на клиента,
като обикновено поръчките били за единични бройки, а заявките от клиентите били
получавани по интернет и съответно изпращани след изработването им по куриер. Били
издирени потребители на предлаганата услуга, които заявили, че са поръчвали единични
бройки щамповани тениски, като графичното изображение на щампата било по избор на
клиентите, но с естество- несвързано със защитените търговски марки.
При установяване на лицето- подало
сигнала, органите на МВР установили, че такова лице „Ридван
Мехмед Сизгин“ не живее на посочения адрес и като цяло в регистрите не
съществува човек с описаните данни.
При разпита на настоящият тъжител В.Д.-
в качеството му на свидетел по описаното досъдебно производство, същият е дал
показания на 22.01.2019г., а при разпита му на 26.02.2019г. същият изразил
съмнение, че писменият сигнал, с който се запознал, му прилича по почерк на
изписан от техен съсед, с когото водили дела преди време- а именно настоящия
подсъдим А.А..
На 12.03.2019г. била назначена
съдебно-графическа експертиза по образуваното досъдебно производство, чието
заключение е изготвено на 12.04.2019г. и в което се заключава, че сигналът до
„Адидас България“ЕАД и допълнение към искова молба по гр.дело №520/2016г. е
изпълнен от едно и също лице.
Описаното досъдебно производство е
било прекратено с постановление на прокурора от 24.05.2019г., с което
прокурорът е приел, че сигналът е бил подаден не за да бъде разкрито
престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, а за да постигане на удовлетворение за
загубеното гражданско дело.
По настоящото производство бе
назначена съдебно-почеркова експертиза, като съгласно заключението на вещото
лице, ръкописното писмо- сигнал до директора на „Адидас България“ЕАД и адреса
върху плика, с който е изпратен сигнала, са изпълнени от подсъдимия А.К.А..
Горната фактическа обстановка съдът възприе на база
приетите писмени доказателства- подробно описани в протоколите от с.з., от
показанията на разпитания свидетел – Николай Стойчев, от всички писмени
материали- включително и от приложените съдебни дела, които са приобщени като
доказателства по делото, както и от обясненията на подсъдимия, които
доказателства съдът възприе и кредитира в обем и по начин- описан по-долу.
На първо място, следва да се уточни, че по делото
безспорно се установиха няколко факта: - подаването на гореописания сигнал до „Адидас
България“ЕАД, по който писмен сигнал са били сезирани редица държавни
правоохранителни органи, било е образувано досъдебно производство №807/2018г.
по описа на РУ-МВР-Димитровград; - по това досъдебно производство са били
разпитани като свидетели настоящите жалбоподатели, била е назначена и съдебно-графична
експертиза; - самото досъдебно производство е прекратено с прокурорско
постановление, с приемането от прокурора, че не са налице данни за извършено
престъпление по чл.172б, ал.1 от НК; - между настоящите тъжители и подсъдим е
имало съдебен спор, по който са били образувани гр.д.№ 520/2016г. по описа на
Районен Съд-Димитровград и в.гр.дело № 798/2016г. по описа на Окръжен
Съд-Хасково, като решенията и на двете съдилища по имотния спор е в полза на
настоящите тъжители.
На практика
липсва оспорване на описаната фактическа обстановка, като дори подсъдимия в
своите обяснения не отрича, че той е подал сигнала. Което всъщност безспорно се
установи от назначената съдебно-почеркова експертиза, в която вещото лице е
категорично, че сигналът е собственоръчно изписан от подсъдимия А.А..
Свидетеля Николай Стойчев
потвърждава единствено установеното и по досъдебното производство- а именно, че
тъжителите Т. не притежават шивашки цехове, а единствено принтер за текстил, на
който се печатали единични бройки щампи върху тениски и то свързани с поводи на
конкретни клиенти, по тяхно желание и заявка. Свидетелства за липсата на ресурс
и капацитет за производство или отпечатване на дрехи в търговски количества,
каквито са загатнати в сигнала на подс.А.. Заявява също така, че тъжителя Д.Т.
е работел в Австрия, като се е наложило да пропътува разстоянието до България
единствено за да бъде разпитан по досъдебното производство във връзка със
сигнала на подсъдимия А..
Показанията на този свидетел като
цяло потвърждават всички останали събрани доказателства и предвид тяхната
подкрепеност и липса на противоречия, неясноти и неточности, съдът възприе и
кредитира същите като достоверни.
От така установените факти и
обстоятелства следва да се извлекат съответните правни изводи, като преди това
обаче, следва да се направят някои важни уточнения.
Клеветата е
престъпление против честта и достойнството на личността, което се изразява в
разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински и позорни, или
приписване на престъпление, което не е извършено. Извън обхвата на клеветата
остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или
извод, изразява становище или упражнява право на искания, от които произтичат
определени правни последици. В тези случаи, деецът упражнява права, гарантирани
му от Конституцията и законите, като например правото да сигнализира
компетентните органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на
свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни
възможности. Следва да се прави
разграничение между деяние, с което се упражнява правото да се сигнализира за
извършено престъпление, и деяние, съставляващо клевета. В първия случай, деецът
не съзнава, че липсва извършено престъпление, докато, във втория случай,
съзнателно приписва другиму престъпление, за което знае, че не е извършено. Всеки един
гражданин може да се обърне към правоохранителните органи с молба за съдействие
и защита, ако счита, че спрямо него са били извършени противоправни действия
или че е свидетел на извършено престъпление.
Подаденият от подс.А. сигнал до изпълнителния директор на
„Адидас България“ЕАД съдържа обстоятелства и факти, които недвусмислено описват
състава на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК, като са описани и имената и
адресите на двамата настоящи тъжители- В. и Д. Т.- като извършители на
твърдяното престъпление. Описанието в сигнала, че двамата внасяли от Китай
спортни анцузи, блузи, ризи и фланелки и в шивашките си цехове им пришивали
емблеми на марката „Адидас“, а после ги продавали в страната и в РГърция, е
безспорно описание на престъпление и то именно по чл.172б, ал.1 от НК. На
практика подсъдимият е описал извършено и извършвано престъпление, в чието
установяване и разследване са били ангажирани множество правоохранителни
органи, положени значителни усилия и средства за специализиран труд, без да има
какъвто и да било резултат. Още повече- подсъдимия в своите обяснения потвърждава,
че е набедил тъжителите в извършване на престъпление, знаейки, че на практика
те не са извършили такова.
В този случай съдът намира за безспорно установено, че
подс.А.А. е осъществил състава на престъплението „клевета”. В случая няма
упражняване на право да се сигнализират съответните органи, а е очевидна целта
за наклеветяване на В. и Д. Т.. Съдът приема, че в случая има приписване
на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, без то да е било извършено, а още
повече- липсват дори необходимите елементи и предпоставки да бъде извършено.
В
конкретния случай, съдът прие за установено и доказано, че подсъдимия А. не е
упражнил свое законно право да сигнализира компетентните органи при
закононарушение или престъпление, а единствено е целял злепоставянето на
двамата тъжители, воден от непримиримостта му от загубата на съдебния спор за
оградата между двата имота в с.Каснаково. Прави впечатление лекотата, с която
подсъдимия съвсем съзнателно е ангажирал множество държавни органи с неверните
обстоятелства, които е изложил в сигнала си, разхищавайки по този начин
значителни усилия, държавни средства, време и разходи, които няма и как да
възстанови.
Подс.А.,
въпреки, че е знаел, че тъжителите Т. не извършват престъпления против
интелектуалната собственост и в частност на правоносителя на марката „Адидас“,
си е позволил да опише обстоятелства, които знае, че не са верни и че същите са
приписване на престъпление- извършено от двамата тъжители, целящи създаването
на негативна нагласа и представа срещу същите, както и създаването на
неудобства във връзка с проверките на правоохранителните органи, в знак на
отмъщение за загубено гражданско дело по спор за имотни граници.
Подбудите за извършване на деянието
нямат значение за неговата съставомерност, тъй като, при клеветата, мотивът не
е елемент от състава, а може да се отчита при индивидуализация на наказанието. Тук
отново следва да се направи разграничение между деяние, с което се упражнява
правото да се сигнализира за извършено престъпление, и деяние, съставляващо
клевета. Както бе посочено, подс.А. е сезирал опосредствено правоохранителните
органи с описание на обстоятелства, които обхващат елементите на престъплението
по чл.172б, ал.1 от НК и които обстоятелства съвсем умишлено са измислени и
нямащи общо с реалността.
Ето защо,
съдът намира за безспорно установено извършването на престъпление по чл.147,
ал.1 от НК, и участието на подс.А.А. в него като извършител, а именно- 15.05.2019г.
в гр.Димитровград, е приписал престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, а именно, че
В.Д.Т. и Д.Т.Т. внасяли от Китай спортни анцузи, блузи, ризи и фланелки и в
шивашките си цехове им пришивали емблеми на марката „Адидас“, а после ги
продавали в страната и в РГърция.
Клеветническите
твърдения на подсъдимия са изложени в сигнал до изпълнителния директор на
„Адидас-България“ЕАД с описание за подателя- „Ридван Мехмед Сизгин“ от
гр.Хасково, който сигнал е инициирал проверки от „Главна дирекция национална
полиция”, отдел „Икономически престъпления”, сектор „Компютърни престъпления”, сектор
„Борба срещу организираната престъпност”, гр.Хасково, образувано досъдебно
производство с постановление на прокурор при РП-Димитровград от 12.12.2018г.,
за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
От
субективна страна подсъдимия е действал при условията на пряк умисъл- съзнавал
е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Поради
тази причина съдът призна за виновен подс.А.- в извършване на гореописаното
престъпление, след като намери, че това обвинение е доказано по несъмнен и
безспорен начин.
Отчитайки факта, че подсъдимия не е
бил осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание към момента на извършване на престъплението, с оглед
наказуемостта на извършеното престъпление по чл.147, ал.1- „глоба“ и „обществено
порицание“, предвид и обстоятелството, че като съставомерен елемент не е
включено наличие на имуществена вреда, а и такива няма установени по делото,
съда е длъжен да наложи наказание за така извършеното престъпление по реда на
чл.78а, ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, самопризнанието на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие проявената упоритост при
извършването на нарушението, незачитането на законовия ред в страната и
лекотата, с която подсъдимия решава, че може да ангажира множество
правоохранителни органи с идеята да злепостави съседите си, без да си дава
сметка за всички направени разходи на средства и време за специализиран труд.
Преценявайки степента на обществена
опасност, възрастта на подсъдимия, обстоятелството, че е пенсионер, който не
реализира трудови доходи и липсата на други осъждания до настоящия момент,
съдът прие, че подс.А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание глоба, в размер- близък до минималния
предвиден в чл.78а, ал.1 от НК. Съдът определи размер на наказанието „Глоба“- 1500
лева, за извършеното от него престъпление по чл.147, ал.1 от НК, доколкото
намери, че този размер съответства на генералната и личностна превенция и се
явява достатъчно като размер за превъзпитанието на подсъдимия, явява се
адекватно и пропорционално на извършеното престъпление, при преценка на
наличието както на смекчаващи, така и на отегчаващи отговорността обстоятелства.
По отношение
на предявените граждански искове за обезщетение на причинените от описаното
престъпление неимуществени вреди: - същите се явяват допустими, а с оглед
наказателната част на настоящата присъда, са и основателни по основание.
Безспорно е, че образуването на
досъдебно производство, всички извършени проверки и разпити на двамата настоящи
тъжители, са им причинили неудобства и притеснения, каквито не биха били
налице, при липсата на противозаконните действия на подсъдимия А.. Отделно от
това тъжителят Д.Т. е бил принуден да се върне от Австрия, за да участва в
досъдебното производство и да бъде разпитван, което най-малкото неудобство, е
осезаемо.
Така описаното води до извода за
обезщетение на така причинените неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка от извършването на гореописаното престъпление.
От друга страна, при определяне
размера на търсеното обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени
вреди, съдът взе предвид и личността на извършителя на деянието. Същия е на преклонна
възраст, не е осъждан, пенсионер, с доходи за препитание единствено от
получавана пенсия. С оглед изложеното и във връзка с доказаността на
извършеното от подсъдимия престъпление, съдът на основание чл.52 от ЗЗД, по
справедливост и отчитайки засягането на доброто име на пострадалите, счита, че
размера на обезщетението следва да бъде по 850 (осемстотин и петдесет) лева за
всеки един от двамата пострадали, като иска за разликата до пълния му предявен
размер от по 1000 лева за всеки един от двамата следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Поради
признаването на подсъдимия за виновен в извършване на гореописаното престъпление,
следва той да понесе и направените от двамата пострадали разноски по делото- за
адвокат в размер на общо 400 (четиристотин) лева, както и за заплатена
съдебно-графологична експертиза по делото в размер на 200 (двеста) лева, като съдът постанови подсъдимия да
заплати на тъжителите така описаните суми.
Предвид
осъждането на А. по предявените граждански искове, същият бе осъден да заплати
по сметка на РС- Димитровград и държавна такса в размер на общо 68(шестдесет и
осем) лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
