Р Е Ш Е Н И Е
№ 260670 / 18.05.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански
състав
на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 569 по описа за 2021 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалвано е Решение
№ 260142/14.01.2021г., пост. по гр.д.№ 17892/2019, ПРС, с което Е.Т.У. е
осъдена да заплати на С.К.А. и М.К.А. сумата
от 2000,42 лв., представляваща ½ от стойността на наемната цена за имот с
идентификатор № 56784.521.597.1.8 по действащата КК и КР на гр. П. с административен
адрес: гр. ********** с предназначение: за търговска дейност, със застроена площ
от 47.65 кв.м. за периода от м. октомври 2018 г. до 10.11.2019 г., която наемна
цена е била прихваната с извършените от дружество „Андолито Консулт България“ ЕООД,
ЕИК ********* подобрения на обща стойност 4000,84лв., във връзка с които са издадени:
фактура № 8651/30.07.2018 г. на стойност 749,20 лв.; фактура № 634/06.08.2018 г.
и фактура № 635/06.08.2018 г. на обща стойност 1408,80 лв. и фактура №
**********/17.08.2018 г. на стойност 1842,84 лв./, която сума била получена от дружеството
по проект с рег. № 7-ОР/28.05.2018 г. с наименование „Пет в едно. Две модерни работни
места за лица с увреждания в Галерия „Point Art BG“, Пловдив-2018 г.“, и която сума
представлява стойността на обогатяването на притежаваните от ответника Е.У. ½
ид. части от правото на собственост върху процесния имот до размера на обедняването
на ищците за сметка на прихванатия наем с тези подобрения, като са присъдени и
разноски.
Жалбоподателят Е. Т. У. е останала недоволна от така
постановеното решение и го обжалва изцяло, като неправилно, незоконосъобразно и
постановено при допуснато съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Поддържа, че съдът, като е разгледал иска като такъв по чл.59 от ЗЗД му
е дал неправилна правна квалификация, поради което и е постановил неправилно
решение. Сочи, че дори и да се приеме, че правната квалификация на иска е по
чл.59 от ЗЗД, то той също е неоснователен и недоказан, т.к. не се установява
нито обедняване на ищците, нито обогатяване на ответницата. Поддържа и че е
налице нищожност на сключения от ищците договор за наем, т.к. на практика са договаряли
сами със себе си, доколкото наемодателят се явява и управител на дружеството
наемател. Предвид нищожността на договора за наем не би могло да се извършват и
валидни прихващания по него. На следващо място поддържа, че по делото е
останало недоказано обогатяването на ответника, чрез установяване на
увеличената стойност на имота, както и защо се претендира обогатяване на
ответника, при положение, че страните са си разпределили ползването на
съсобственицте имоти и процесния се ползва от ищците.Счита и че по делото не е
доказано кога са извършени претендираните СМР, както и какви са пазарните
стойности на извършеното. В случай, че се приеме, че е предявен иск по чл.61,
ал.2 от ЗЗД поддържа, че и този иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че
съгласие за извършване на подобрения в имота не е давала и законът не дава
възможност съсобственик да претендира подобрения от другите съобразно квотите
им в този случай. Освен това извършеното
обслужва единствено наемателя за осъществяване на търговската му дейност, за
което той заплаща наем. Не може да се
приеме и че са уместно извършени, т.к. не ползват другите съсобственици и не
допринасят за увеличаване стойността на имота. Част от претендираните работи са
извършвани в много по-ранен период и са били предмет на друго производство –
гр.д.№4435/2013, ПРС. Посочва и допуснати процесуални нарушения при назначаване
и изслушване на СТЕ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови
ново такова, с което отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите страни С.К.А. и М.К.А. оспорват подадената
въззивна жалба. Поддържат правилност на дадената правна кволификация на иска.
Сочат, че за разлика от ответницата, която е получавала пълния наем за реално
ползваната част от имота, те не са получавали такъв за сметка на извършени
подобрения от наемателя. Считат, че те са се обеднили с половината от
неполучения наем. Твърдят, че при приемане на СТЕ ответникът не е възразявал,
поради което и оплакванията му са преклудирани. Молят за потвърждаване на
решението. Претендират разноски.
Жалбата е подадена
в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал
недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По
отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира,
че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим
и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав. Постановеното решение ,
обаче, се явява недопустимо, т.к. първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявен иск.
В обжалвания акт, първоинстанционният съд
е приел, че е предявен иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД. От
фактическа страна е приел, че страните са съсобственици на недвижим имот и са
разпределили реално ползването на същия. Приел е, че договорът за наем не е
нищожен, както и че наемателят е извършил твърдените подобрения в имота. Счел е
за доказано, че стойността на извършените подобрения в имота е приспадната от
дължимия наем на ищците. Въз основа на тези фактически констатации е приел, че
е налице неоснователно обогатяване на ответника чрез спестени средства за
сметка на имуществото на ищците. Отчел е, че размерът на обедняването се
установява от фактурите за извършени СМР и доколкото стойността на ремонта се
дължи и от неучаствалия в извършването му съсобственик съразмерно на притежаваната
от него част, е приел, че се дължи сумата от 2000,42лв. Същата е присъдена като
такава, съставляваща ½ от наемната цена за имота, която е прихваната с
извършените от наемателя подобрения.
На първо място , настоящата инстанция
намира, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението,
като в мотивите е посочено, че искът, който е разгледан е такъв по чл.59 от ЗЗД, а в диспозитива е уважен иск за заплащане на половината от наемна цена,
която не става ясно защо да е дължима от другия съсобственик. Отделно,
предявеният иск не е такъв по чл.59 от ЗЗД. Последният иск е субсидиарен и
намира приложение единствено в случаите на неоснователно обогатяване, когато не
е налице друг път на защита. В отношенията между съсобственици по повод
подобрения в имота са налице различни правни възможности за защита – както по
реда на чл.30, ал.3 от ЗС – всеки от съсобствениците да участва в ползите и
тежестите на имота, съобразно дела си, така и по реда на чл.72 и 74 от ЗС,
когато съсобственикът е изменил основанието за своето владение или по реда на
воденето на чужда работа без пълномощие – по чл.61, ал1 или 3 от ЗЗД, в
зависимост от съгласието на другия съсобственик. В
процесния случай, исковата молба изначално е била нередовна – излагани са
обстоятелства за отношения между съсоственици, а е претендирано заплащане на
половината наемна цена за исков период, която не е получена от ищците. С оглед
на това настоящата инстанция двукратно е оставяла исковата молба без движение
до отстраняване на противоречието между изложените фактически твърдения и
петитума на исковата молба. За отстраняване на тези нередовности с молби от
12.03.2021г. и 23.03.2021г. ищците са заявили, че претендират заплащане на
подобрения / СМР, с които се е увеличила стойността на имота/, извършени в
съсобствения им имот със съгласието и знанието на ответника-съсобственик. В
рамките на излагане на подробни фактически твърдения са заявили, че
фактическите действия по извършване на подобренията са извършени по договорка с
техен наемател , а стойността на подобренията е заплатена от тях чрез
прихващане на наемната цена до 4000,84лв.
Ето защо, настоящата инстанция намира,
че първоинстанционният съд е разгледал иск, различен от предявения, като
порокът не се изразява само в даване на неправилна правна квалификация. В
случая съдът не се е произнесъл по релевантните факти на предявения иск, нещо
повече - дори не е посочил като подлежащи на доказване фактите на знание и
непротивопоставяне на съсобственика за извършване на подобренията.
Решението е недопустимо, когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран. Ако решението
е постановено при неправилна правна квалификация , но съдът се е произнесъл по заявените
факти, като ги е подвел под грешно основание, това води до неправилност на
решението, която може да бъде отстранена във въззивното производство. В случая
това не е сторено, като дадената правна квалификация е грешна и липсва
произнасяне по изложените факти. Поради това постановеното решение се явява
недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото бъде върнато на първата
инстанция за произнасяне по предявения иск.
С
оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260142/14.01.2021г.,
пост. по гр.д.№ 17892/2019, ПРС.
Връща делото на първоинстанционния съд
за произнасяне от друг състав по предявения иск.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: