Решение по дело №317/2017 на Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към Решение № 189/12.09.17 по АНД № 317/17г на РС - Свиленград:

 

            Производството по делото е по реда на глава  XXVІІІ от НПК,чл.378 и сл.НПК.

    Образувано е  на основание чл.37 НПК,вр.чл.78а НК, въз основа на постановление от 18.04.2017г на прокурор от РП-Свиленград, с което е направено предложение обвиняемият Р. ***, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание  по реда на чл. 78аНК за престъплението по чл. 343в,ал.3 НК в извършването на което е обвинен.

РП-Свиленград - редовно призована в процеса, не изпраща процесуален представител в о.с.з. и то в което и да е от проведените множество заседания по  делото. Не е проявена и процесуална активност, дори по отношение запознаването с новосъбраните доказателства и проведените заседания.

Обвиняемият деецът Р. Р.Ж.  участва  производството – лично, явявайки се  в с.з., редовно призован, както и със свой защитник – адвокат, упълномощен във фазата на ДП. Същият не се признава за виновен по предявеното обвинение,  като оспорва фактическите обстоятелствата изложени в постановлението на прокурора, в частта досежно изтърпяването на ПАМ. Дава обяснения по делото, като поддържа фактологическа версия, според която  СУМПС не му е било реално отнето и се намирало у него,   към датата на деянието – 08.04.17г и  самият той го предал –доброволно на по-късна дата – 10.04.17г. Докато за процесната Заповед за налагане на ПАМ издадена от Началника на РУ –Ивайловград, твърди да му е връчена не - лично, а чрез лице от домашните му, след узнаването за нея и предприел обжалването й,  както и  поддържа, че никой не го е уведомявал и изисквал от него да предаде на полицейските органи  свидетелството си за правоуправление, с което обяснява и своето незнание за забраната да управлява МПС в този период, без да се отрича факта на управлението на автомобил на инкриминираната дата. В процесуалното време на последната дума, обвиняемият Ж. прави повторно изявление  за невиновността си, позовавайки се на същите факти (да не е знаел за взетата му книжка, която си била у него за това и спокойно управлявал автомобила, твърдейки едва по-късно да е узнал за отнемането й-временно, тогава и я сам я предал доброволно).

Защитникът на обвиняемия, адвокат упълномощен още от фазата на ДП,  застъпва идентична процесуална позиция,  оспорвайки изрично фактите по обвинението изложени в постановлението, както и извършването на съставомерно престъпно деяние – изобщо, при възведената правна квалификация. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания за събирани на нови такива в съдебното производство – писмени и гласни. Конкретно оспорените факти са: влизането в сила на 05.04.17г на издадената Заповед за налагане на ПАМ, както изтърпяването –изобщо на тази ПАМ „временно отнемане на СУ МПС” за неплатени в срок глоби по влезли в сила НП. В хода на съдебните прения, защитникът –адвокат пледира за постановяване на съдебно решение с което  обвиняемият – подзащитното й лице, да бъде признат за невиновен  в извършването на престъплението по чл. 343в,ал.3 НК и оправдан по това обвинение, с довод същото да не е доказано, от обективна и субективна страна. Поддържат се още, правни аргументи, обосноваващи както обективна несъставомерност на деянието, така и липсата на субективния признак –  умисъл, поради факта на налично у обвиняемия СУМПС към инкриминираната дата и вече последващото му фактическо предаване, чрез доброволно изземване, на основание издадената заповед за ПАМ, вкл.  ненадлежното й връчване на лицето и упражнено правото на обжалване на същата. Обсъдени в съвкупността си, същите се интерпретират правно, като разкриващи липса на виновно поведение,  предвид отсъствието на съзнавани представи у дееца, че изтърпява принудителна административна мярка, конкретната по вид – временно отнемане на СУ МПС, от тук и опровергаващи обвинителната теза.

След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият  Р.Р.Ж. е роден на ***г, с ЕГН **********,***, има българско гражданство, ром – по произход, с основно образование, безработен и неосъждан (реабилитиран по право, на основание чл. 88а,ал.1,вр.чл.82,ал.1т.5 НК) по данни от справката за съдимост.  Същият е  правоспособен водач и притежава Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № *********, за категориите В и АВ, изд. на 21.04.2011г и валидно до 11.04.21г,  видно от  полицейска справка рег. № БП -153/10.04.17г на пол.инсп.”ПИ” Д.Славов от РУ Свиленград, както и Справка за нарушител от региона - извлечение от АИС- МВР за КАТ прил. л. 23, л.25-30 от ДП, така и според съдържанието на Протокол за доброволно изземване от 10.04.17г,приложен в ДП на л.4.

На 08.04.2017г по време на управление на МПС, обвиняемият Р.  Ж. бил спрян за проверка от полицейски автопатрул – св. Филип Голев и  Иван Георгакиев - полицаи от ПУ Любимец при РУ Свиленград, които в този ден изпълнявали служебните си задължения по редовен график за наряд. Автомобилът – товарен, марка и модел „Форд Транзит” с рег. № Х 39 40 ВМ, се движил по ул. Ивайловградска и навлизал в гр. Любимец, на  територията на което населено място се осъществило спирането му. Същото това МПС(товарен автомобил, микробус) управлявал лично обвиняемият Р.Ж., в качеството на водач  и заедно с него пътувала съпругата му, на път към болницата в гр. Свиленград. Времето на спирането им е в интервала  между 13,15 -13,30ч, установимо от  съдържанието на писмените доказателствении средства, приложени в ДП (АУАН от 08.04.17г с отразен час на извършване на нарушението). В хода на проверката, след изискване от водача Ж.  на документите –  за правоспособността му, личните и тези на автомобила, той не представил  СУ МПС, т.к. нямал такова, както сам заявил пред полицейските служители. В момента разполагал единствено със Свидетелство за регистрация на МПС, полица  за сключена застраховка ГО и своята лична карта, които предал  за проверка на контролните органи. Констатирайки липсата, т.е. обективно отсъствието на документ за правоспособността на водач,  свидетелите извършили  служебно допълнителна справка, чрез оперативния дежурен в РУП Свиленград, от която се установило, че свидетелството за управление на обв.Ж. е временно отнето, на основание Заповед за налагане на принудителна административна мярка.  При тези фактически обстоятелства и на същата дата, против него бил съставен АУАН сер. № 547291/08.04.17г от св. Николай Колев –полицай от ПУ Любимец, за извършено нарушение по чл. 150 ЗДвП – управление на автомобил, без да е правоспособен.  Актът, индивидуализиран със сериен номер 547291/08.04.17г се изготвил  в ПУ където  нарушителят – водача, обв.Ж. бил отведен, присъствал е лично на съставянето му, след което и надлежно му е предявен и връчен, като той не вписал възражения против изложените фактически констатации от контролните органи. Едновременно със съставянето на АУАН се иззело Свидетелството за регистрация на автомобила, част ІІ, видно от направено изрично отбелязване за задържането на документа, като веществено доказателство.

Във връзка с така установеното деяние, последвало и задържането на обв. Р.  Ж., по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, като с оглед данни за престъпление  против него е било образувано и започнало  предварително разследване, водено във форма на досъдебно –БП, по описа на РУ –Свиленград.

    Обективен факт, категорично доказан в настоящото производство, с надлежните и годни –писмени доказателства,  е издаването на Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0276-000008/10.03.17г от Началника на РУ Ивайловград към ОД на МВР –Хасково, с която на обвиняемия Р.Р.Ж. е наложена принудителна административна на мярка, на основание чл. 171,т.1,б.”д” ЗДвП, а именно - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Същата е издадена във връзка с влязло в сила НП № 17-0276-000016/10.03.17г на посочения наказващ орган, в сила от 31.03.17г, предмет на санкцията по което е административно нарушение по чл. 157,ал.8,вр.чл.185 ЗДвП. Преписи от цитираната Заповед за ПАМ, както и НП по което е издадена и съотв. АУАН  са приложени в ДП (л.18-21вкл).

 Връчването на Заповедта за налагане на ПАМ е удостоверено в разписка за връчване, инкорпорирана в самия документ. Видно от разписката, вписаната дата на връчването е 21.03.17г, налице е положен подпис на получателя, без да са указани конкретно имена, респ. получаването й –лично, или от др. лице, чиято самоличност да се цитира, но в удостоверителната й част (на разписката) фигурират изписани имената на лицето Р.Ж., посочено е и неговото ЕГН,  както и изрично отбелязано мястото на връчване  - с.Железино. Формално с оглед тези свои реквизити тази разписка е надлежно оформена –датирана и подписана, макар да не удостоверява изрично личното получаване на Заповедта за налагане на ПАМ от нейния адресат –обв. Р.Ж., какъвто извод не може да бъде направен категорично при това й съдържание. Т.к. този факт (косвено относим към изтърпяването на ПАМ) е оспорен от защитата, в съдебната фаза на производството е допуснато събирането на допълнителни гласни доказателства - разпит на нов свидетел. В това качество е разпитана С.Р.Р. –дъщеря на обвиняемия. От показанията на свидетелката С.Р., които съдът  не намери основание да не кредитира с доверие, се установява че именно тя е лицето получило, респ.на което е връчен преписа от процесната Заповед за налагане на ПАМ. Същата е категорична и последователна в твърдението си,че документът е бил връчен на нея от  полицейски служители от РУ Ивайловград,  посетили дома им, за да търсят баща й. В този момент той не си бил в къщи, което им съобщила, но след като й обяснили че носят за него някакъв документ, тя се съгласила да го приеме/получи и съотв. по тяхно настояване и да се подпише за това. Поддържа още, след подписването й върху документа, полицаите указали -изрично да го предаде на баща си и си тръгнали. На конкретно поставен й въпрос в тази връзка, св. С.Р., твърди да не е разбрала съдържанието на получения от нея документ, което изяснява с обстоятелството, че не може да чете, а и не попитала  полицаите поради страх,  прави само  уточнението  същият да е бил с печатен текст. Изяснява, в допълнение, че едва след като го предела на своя баща, по-късно същия ден,  разбрала за какво точно се отнася. При предявяване в о.с.з. на Заповедта за ПАМ от 10.03.17г, свидетелката С.Р.  потвърждава, че това е документът който е получила, както и подписа си  положен в разписката за връчване, който бил нейният според изричното й  изявление.

В процесната Заповед за налагане на ПАМ  с № 17-0276-000008/10.03.17г се съдържа материализирано отбелязване за влизането й в сила  на датата - 05.04.2017г, за което е направена нарочна бележка – ръкописен текст,  изпълнен  в  полето  след текста на разписката за връчване. Отбелязването в този смисъл е скрепено с подпис, положен е и печат на РУ Ивайловград. Също така, на лицевата част на Заповедта е налице и др. втора бележка, с удостоверително съдържание, конкретно – за не предоставяне на притежаваното СУМПС от лицето(„Лицето не представя притежаваното СУМПС”). Което и да е от посочените две отбелязвания не е датирано и липсват данни, т.к. не са вписани в документа, за датата на която  е направена съотв. бележка. Досежно  отразената дата на влизане в сила на издадената Заповед за прилагане на ПАМ, а именно 05.04.17г, същата се твърди и от прокурора във внесеното постановление, всъщност не отговаря на обективната действителност и  като факт – обективен и юридически такъв,  не се потвърждава от доказателствата събрани в хода на настоящото производство, вкл. и във фаза на предварителното разследване. В този смисъл и се явява невярно удостоверяване. И това е така, защото влизането й в сила е било суспендирано с упражненото право на обжалване на същата от страна на санкционираното лице –обвиняемия, за което са ангажирани  надлежните писмени доказателствени средства. Приложени в ДП и приобщени в съдебното производството са:  препис от подадената жалба от обв.Раасим Ж. *** против цитираната заповед, с отразен и входящия й номер с който е приета в РУ –Ивайловград и чрез който орган се изпраща, както и  обратната разписка –известие за доставяне по пощата и системен бон на „Български пощи”ЕАД за заплатена пощенска услуга( находящи се  л.39 -41 от ДП). Видно от същите документи, жалбата е изпратена по пощата с препоръчано писмо, с обратна разписка /известие за доставяне/ с  клеймо от 03.04.17г, т.е. преди изтичането на срока за обжалване, броен от датата на връчването (21.03.17г) и изтичащ на 05.04.17г., като е получена в РУП Ивайловград на 06.04.17г , на която дата е заведена в регистратурата. В тази връзка, допълнително представени и изискани са др. писмени доказателства, относими към получаването, предаването й и администрирането й от този орган, а именно придружителното писмо за изпращането й до АС -Хасково, с изх. № УРИ 276000-1015/11.04.17г, ведно с преписката; извлечение от централизираната информационна система за документооборот – входящи и изходящи документи,  ползвана в РУ –Ивайловград, с данни за входирането, датата и подателя на жалбата, обжалвания с нея акт,  както и за изпращането й до компетентния съдебен орган, както и официално –писмо отговор на Български пощи –ОбПС -Хасково. Относно датата на доставяне на препоръчаната кореспондентска пратка, до адресата РУП Ивайловград,  според писмото с изх. № 2017/01.06.17г на ОбПС-Хасково –БП,  пратката с номер PS 630000P09L X, съответстващ на бар кода материализиран в представената пощенска разписка на писмото с жалбата на Ж. *** на 04.04.17г, съгласно приложеното извлечение от описа на пратките,  както и е  получена в РУП на 06.04.17г. Предвид така установените фактически данни, доказващи валидно упражнено правото на обжалване  против процесната Заповед за  ПАМ, от страна легитимираното лице – обв. Ж. спрямо когото е наложена, който я е оспорил  по установения ред, в предвидения срок  и   надлежната форма, и пред  компетентния орган,  категорично се опровергава фактът  същата  да е влязла в сила и то на датата 05.04.17г, посочена от прокурора в Постановлението сезиращо съда и на това основание – явяваща се част от предмета на доказване. Следователно, това фактическо твърдение не отговаря на обективната истина, оставайки напълно опровергано и недоказано в процеса, както и невярно  е направеното удостоверяване за влизането й в сила, материализирано в самата Заповед,  от издалия я орган. Поради това, съобразявайки суспензивния и девулативния ефект на подадената жалба,  решаващия съдебен състав  приема за безспорно установено, че Заповедта за прилагане на ПАМ  № 17-0276-000008/10.03.17г,  не е била  влязла в сила, нито на посочената в нея дата – 05.04.17г, нито към датата  на извършване на деянието - 08.04.17г. Всъщност, от  данните по делото се доказва др., различен  момент на настъпване на този  юридически факт, като конкретната дата на влизане в сила на процесната заповед е 18.05.17г – датата на която, според процесуалните правила на АПК и субсидиарно приложимият ГПК, е влязъл в сила съдебният акт – Определение с което е оставена без разглеждане жалбата и образуваното по нея административното производство  прекратено. Обсъждането в тази насока се излага, единствено  за изчерпателност, доколкото се касае за наведено фактическо твърдение от прокурора, във връзка с вмененото престъпление и неговата съставомерност,  като основание за ангажиране на отговорността на дееца по реда на чл. 78а НК.

Издадената и връчена, но не влязла в сила Заповед за прилагане на ПАМ с № 17-0276-000008/10.03.17г на Н-ка на РУ Ивайловград е била  изпълнена реално, т.е. приведена в изпълнение едва на  10.04.17г, на която дата обвиняемият Р.Ж.  е предал - доброволно  притежаваното от него СУ МПС,  за което е съставен надлежния Протокол от с. дата,  наименован „Протокол за доброволно изземване” и приложен в ДП (л.4 от ДП). Видно от неговото удостоверително съдържание  на датата - 10.04.17г  лицето Р.Ж. е предал притежаваното СУ МПС № *********,  във връзка със Заповед за ПАМ№ 17-0276-000008/10.03.17г.  От тук, доколкото посочената дата е последваща спрямо инкриминираното време на деянието – 08.04.17г, напълно обосновано се налага фактическия и правен извод, че към този релевантен момент  свидетелството му се е намирало в  негово държане и фактическа  власт и той –обв. Р.Ж. е разполагал с него.  Т.е.  до тогава, вкл. и на посочената дата (08.04.17г)  същото не му е било отнето/иззето в проявление юридическата последица на изтърпяване на наложената ПАМ – временно отнемане на СУМПС, нито е било изисквано предаването му на службата за контрол (ОД МВР - КАТ) и данни за обратното няма и не се събраха по делото. Поради това, безспорно следва да се приеме за установено,  към инкриминираната дата на деянието,  все още да  не е била приведена в изпълнение заповедта за налагане на ПАМ и съотв. не е започнало изтърпяването на наложената с нея принудителна админиситративна мярка – временно отнемане на СУМПС.  От др. страна същевременно, в приобщените по делото писмени  и гласни доказателствени източници  не се съдържат изобщо сведения за причините -  действителните такива,  поради които не е иззето, съотв. лицето не е предоставило  свидетелството за правоспособността си на водач на МПС при връчването на Заповедта. Нещо повече, от същите и при съвкупно обсъждане не се установява тези причини да са били субективни – стоящи във волята на субекта титуляр(лицето притежаващо документа) или да се дължат на недобросъвестност, респ. неправомерно поведение на обвиняемия, който съзнателно да е укривал документа и да е отказвал предаването му. Аналогично твърдение – да не е знаел за това свое задължение поддържа самият обв. Р.Ж. в обясненията си дадени пред съда, което всъщност  и не се опровергава от събраните доказателства в настоящото производство. За изясняване на обсъжданите обстоятелства, допринасят отчасти гласните доказателства – показанията на св. С.Р.  и обясненията на обвиняемия Р. Ж. от които, анализирани в съвкупност помежду си и при съотнасяне с писмените източници (в кредитираната им част),   индицира убедително факта на последващо узнаване от негова страна за задължението му, като до момента на спирането му за проверка на 08.04.17г  на последния не е било указвано –изобщо, нито е търсен лично, за да предаде притежаваното от него СУ МПС. В съответствие с изложените съображения, досежно установените фактически обстоятелства от предмета на доказване, съдът приема за недоказан обективния факт на привеждането в изпълнение на мярката, наложена с процесната Заповед за прилагане на ПАМ,  преди и на 08.04.17г – датата на твърдяното престъпно деяние, според внесеното Постановление по чл. 375 НПК. В този смисъл, към инкриминираната дата -посочената, не е  била  изпълнена -реално, т.е. приведена в изпълнение  цитираната Заповед  № 17-0276-000008/10.03.17г за налагане на ПАМ временно отнемане на СУ МПС. 

Безспорно установено от доказателствата е обстоятелството, не се оспорва и от обвиняемия, че на същата посочена  дата и място  той  е управлявал МПС  – товарен автомобил, марка и модел „Форд Транзит” с рег. № с рег. № Х 39 40 ВМ, а именно на 08.04.17г на територията на гр.Любимец, като се движил се по ул. Ивайловградска и навлизал в града, на път към др. населено място.

Във връзка с това деяние , свързано с управление на МПС  при наличие на издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0276-000008/10.03.17г на  Началника на РУ Ивайловград към ОД на МВР Хасково, било образувано досъдебно БП № 153/17г по описа на РУ Свиленград, срещу обв. Р.Р.Ж. за престъпление по чл. 343в,ал.3 НК – управление на МПС в  срока на изтърпяване на ПАМ –временно отнемане на СУМПС, на основание издадена Заповед за ПАМ с горецитирания номер.След приключване на разследването, прокурорът е изготвил и внесъл в съда настоящото предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78аНК с налагане на административно наказание, обективирано в Постановление от 18.04.17г издадено на основание чл.375 НПК. 

От служебно изисканата актуална справка за съдимост на обвиняемия Р.Ж. е видно, че същият  не е осъжда, предвид  поставената реабилитация  по право в хипотезата  на основание чл. 88а,ал.1,вр.чл.82, ал.2,ал.1,т.5 НК(абсолютна реабилитация)  за осъжданията му, до момента (със съдебен акт Определение по ЧНД № 127/11та на РС Ивайловград).  Предпоставки на същия ФС на реабилитарането (отпадане последиците на осъждането) са налице и досежно първото по ред осъждане с Пр. по НОХД № 9/98г на Рс Ивайловград, влязла в сила на 14.04.99г, с оглед изминалия период от време, повече от 15 години, надхвърлящ предвидените давностни срокове, вкл. предвидените за изпълнение на наказанието. Същият и не е  бил освобождаван от наказателна отговорност, по реда на чл. 78а НК.  Обв. Ж. не работи, по данни от снетата му самоличността му, не реализира доходи от трудово правоотношение или др. или от свое лично имущество, каквото не притежава, според съдържанието на саморъчна декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, приложена в ДП,л.67.  

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за доказана, по категоричен начин,  въз основа на свидетелските показания, обективирани в протоколи за разпит от ДП на свидетелите – Филип Голев, Николай Колев и Иван Георгакиев, и св. С.Р. – допълнително допусната до разпит в съдебното производство,   както и от писмените доказателствени средства – Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0276-000008/10.03.17г(в оригинал и препис); Протокол за доброволно изземване от 10.04.17г; АУАН № 19/15.02.17г и НП17.0276-000016/10.03.17г;  АУАН от 08.04.17г сер. Н. 547291; Справка от РУ Свиленград рег. № БР-153/10.04.17г и Справка за нарушител водач – извлечение от АИС на МВР, Справка за съдимост на Р.Ж. и актуална от 09.05.17г; характеристична справка; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; системен бон от 03.04.17т, издаден от Български пощи ЕАД за платена и предадена препоръчана кореспондентска пратка;  Разписка – известие за доставяне № ИД PS 630000PO9L X с клеймо от 03.04.17г; копие от жалба против Заповед за ПАМ, последните две приети и в оригинал в хода на съдебното производство. Така също и писмо –отговор на Български пощи, изх. № 2017/01.06.17г(относно датата на доставката на  препоръчана пощенска пратка № ИД PS 630000PO9L X с получател РУП –Ивайловград), ведно с препис –извлечение от опис на пратки за разнос за датата 04.04.17г; препис от Жалба на Р.Ж. ***.04.17г;  придружително писмо УРИ  276000-1015/11.04.17г на РУ за изпращането й в АдмС-Хасково; препис- извлечение  с данни от Централизирана АИС за документооборот  в РУ Ивайловград- относно постъпването и администрирането на жалбата на Р.Ж. и Заверен препис от Определение по адм.д. № 432/17г по описа на ХАС, влязло в сила на 18.05.17г. Изброените писмени доказателства, част от които приложени в ДП са приобщени  и ценени в съдебната фаза на процеса, на основание чл.378,ал2 НПК и по реда на чл.283 НПК.  В доказателственото обсъждане се цениха и обясненията на обвиняемия Р.Ж.  дадени непосредствено пред съда.

В доказателствения материал не съществуват  особено съществени и непреодолими противоречия, като писмените и гласните доказателства са в корелация помежду си, взаимно се допълват и надграждат,  досежно фактите и фактическите данни съдържими се в тях, относими към релевантните признаци на престъплението. Поради това подборното им обсъждане не е необходимо, като за коректност и пълнота на настоящите мотиви, относно писмени източници следва да бъде отбелязано, че те се цениха строго стриктно, съобразно тяхното действително съдържание и смисъл, лимитирани от вида и естеството на писмения акт и волеизявлението обективирано в него. Извън материализираните обстоятелства от съдържанието, пряко свързани с функцията на съответния документ, в частта на допълнителните отбелязвания  в тях  и/или такива, касаещи правни въпроси, конкретно: влизането в сила на Заповедта за ПАМ, връчването  и привеждане в изпълнение, документите се интерпретираха след съпоставка с  др. писмени доказателства и кредитираните гласни такива, без с това да се  осъществява косвен съдебен контрол. С тези правни съображения, съдът не цени и изключи от доказателственото обсъждане  - допълнителните бележки в ръкописен текст направени в Заповед №№ 17-0276-000008/10.03.17г на Н-ка на РУ Ивайловград.

Кредитираха се изцяло с доверие от съдебния състав,  като за обективно верни и правдиви  свидетелските показания на св.Филип Голев, Иван Георгакиев и Николай Колев- полицаи от ПУ Любимец, както и тези на св. С.Р. –дъщеря на обвиняемия, допълнително допусната до разпит. С оглед тяхната безпротиворечивост,  логичност и правдивото им звучене, както взаимното им допълване и съвкупна корелация,  като те кореспондират и не се опровергават по никакъв начин от писмените доказателствени средства, това основанията обуславящи преценката да бъдат възприети за обективно верни и непредубедени. Независимо от близката родствена връзка на св.Р. с обвиняемия – баща и дъщеря, предпоставки за критиката им не се установяват, доколкото показанията й не  са в колизия, нито се опровергават от останалите доказателства по делото, вкл. и писмените такива. Последната свидетелства за обстоятелствата относими към връчването и получаването на процесната Заповед за прилагане на ПАМ, което не е станало лично – на лицето адресат – обвиняемия, твърдейки  тя да е получила този документ и съотв. подписала разписката за връчване., впоследствие и го предала на баща си. Това нейно твърдение, не се опровергава по никакъв начин, доколкото в оформената разписка за връчване, липсва отбелязване за личното получаване на документа, в този смисъл няма противоречие между тези доказателствени средства. В крайна сметка за узнаването за издадената Заповед и тя да е била станала известна на обвиняемия преди 08.04.17г, всъщност по делото няма спор, а и се установи безспорно от доказателствените източници, както и за упражненото право на обжалване против нея, чрез подадена в срок жалба против този индивидуален административен акт. В този смисъл, съдът не намира показанията на св.С.Р. с насоченост към прикриване на обективната истина по делото, поради което  след съпоставка  и установявайки корелацията им с останалите доказателства, същи се кредитираха с доверие и бяха ползвани за изграждане на фактическите и правни изводи.

От правна страна.

При така приетата за безспорно установена фактическа обстановка, в рамките на фактическите твърдения изложени в Постановлението на прокурора, които само  отчасти се потвърдиха в хода на проведеното съдебно следствие и събраните доказателства –писмени и гласни, според  правната им интерпретация и кредитиране(отчасти за едни от тях) по съображенията от предходния абзац на настоящите мотиви,   съдът прави следните правни изводи:

Направеното предложение на РП-Свиленград е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Правният извод в този смисъл се налага,  тъй като не е налице първата от материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а НК, а именно да е осъществено от обективна и субективна страна престъпление, за което следва да се ангажира наказателната отговорност на дееца. Съставът на престъплението, за което обв. Р.Ж. е привлечен  да отговаря и му е повдигнато обвинение в ДП и който е приет за осъществен в постановлението за прекратяване на наказателното производство с предложение за освобождаване на уличения от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание, е този по чл. 343в, ал.3,вр.ал.1 НК. Поддържаното фактическо обвинение е за това, че на 08.04.17г в гр. Любимец е управлявал МПС – товарен автомобил, марка и модел”Форд Транзит” с рег. № Х 39 40 ВМ, в СРОКА ЗА ИЗТЪРПЯВАНЕ на ПРИНУДИТЕЛНА АДМИНИСТРАТИВНА МЯРКА –временно отнемане на СУ МПС, наложен  му със Заповед №17-0276-000008/10.03.17г на Началника на РУ МВР –Ивайловград, влязла в сила на 05.04.17г.

Така предявеното и формулирано обвинение не е доказано от обективна страна, досежно един от съставомерните признаци от състава на престъплението по чл. 343в,ал.3 НК, а именно изтърпяването на принудителната административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Поради това и деянието осъществено от обв. Р.Ж. се явява  обективно несъставомерно, като престъпление с посочената правна квалификация, като същото не разкрива признаците на противоправна престъпна деятелност по смисъла на НК. И това е така, защото от събраните по делото доказателства не само не се установява, но и пряко се опровергава факта на започнало изтърпяването на наложената ПАМ на инкриминирана дата на деянието – 08.04.17г. В случая, т.к. се касае за такава - временно отнемане на СУ МПС - документ, удостоверяващ правоспособността на водач на МПС и необходим за правомерното упражняване на тази дейност, изтърпяването на подобна мярка  означава   привеждането й в изпълнение, т.е. реализирането реално осъществяване на нейните правни последици, а според вида й това предполага  фактическо/ физическо  изземване и задържане  на свидетелството  от титуляра и лишаването му по този начин от възможността да си служи с него го ползва, за определен срок - срока на действие на мярката, за който и  остава  на съхранение в службата за контрол – контролния орган  сектор ПП-КАТ в ОД МВР негов издател, където и се съхранява, в изпълнение на издадената по административен ред Заповед за прилагане на тази ПАМ. Точно тези факти,  не се доказаха по делото, а именно те се явяват релевантните, субсумиращи обективния елемент  от  състава на престъплението – да се изтърпява такава мярка -принудителна,  наред с предвидения 2-ри обективен признак  - в този срок да се предприема управление на МПС от лицето спрямо което е наложена,  в нарушение на същата. Иначе казано престъпния състав на чл. 343в,ал.3 НК предполага  приведена в изпълнение и изпълняема, към момента на деянието, такава по вид  принудителна административна мярка  - за временно отнемане на СУМПС. 

Действително, обективно е вярно и като факт безспорно се установи по делото, че против обвиняемия  Р.Ж.  е издадена процесната ЗППАМ № 17-0276-000008/10.03.17г, от Началника на РУ –Ивайловград, на основание чл. 171,т.1,б.”д” ЗДвП, с която му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на Свидетелството за управление на МПС. Последната му е била връчена, макар и не лично, както се установява от кредитираните показания на св. С.Р., но той узнал за нея в деня на получаването й – 21.03.17г, когато му е била предадена от получилото я лице – свидетелката, т.е. още преди датата на деянието – 08.04.17г. За това не се спори, като  и се явява доказано, отново, предвид  предприетото от негова страна  обжалване на заповедта, с депозирана в срока жалба, чрез АНО, до компетентния съд – АдмС Хасково. Следователно обвиняемият е знаел за Заповедта и наложената с нея ПАМ, но посочените обстоятелства не са достатъчни и не изчерпват изпълнението й, т.е. привеждането й в изпълнение,  в контекста на предходните разяснения, разбирано като реализиране - реално  осъществяване  на правните, юридическите й последици, изразяващи се във физическо  изземване/отнемане от обвиняемия на издадения му документ за придобита правоспособност на водач(СУМПС), който за срока на действие на мярката  се задържа и съхранява от службата за контрол. Напротив, доказаното е обратно, а именно категорично се установи, че едва на 10.04.17г, след инкриминираната дата, на която се сочи за извършено престъплението (08.04.17г) СУМПС притежавано от обв.Р.Ж. е било предадено и то от него доброволно, по този начин и е иззето фактически от него.

От др. страна, в случая от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и безспорен правен извод, обвиняемият е бил уведомен –лично, с връчването на заповедта за наложената му ПАМ, че следва да предаде  притежаваното СУ на полицейските органи. Обратното, установи се от неопроверганите свидетелски показания   св. С.Р., връчването да е извършено чрез нея и тя е получила тази Заповед издадена против Ж.. Същевременно, няма данни и  такива не се събраха по делото,  от него да е било изисквано СУМПС и да не го е предал, като разпореждане в този смисъл не се съдържа и в самата  Заповед № 17-0276-000008/10.03.17г за ПАМ.  Поради което, макар и изпълнима - подлежаща на изпълнение и преди влизането й в сила, по аргумент от чл.172,ал.6 ЗДвП( предвиждащ - изрично предварително изпълнение), същата не е била приведена – реално, фактически в изпълнение. От тук, няма как да е започнало изтърпяването на мярката ПАМ – временно отнемане на СУ, преди датата на инкриминираното деяние – 08.04.17г. Още повече, предвид безспорно и категорично доказания обективен факт за доброволно предаване на свидетелството за правоспособност от самия водач –обв.Р.Ж., станало на 10.04.17г, вече на по-късна дата. Именно изтърпяването на ПАМ е релевантния обективен признак за съставомерност на престъпното деяние по чл. 343в,ал. НК, който в случая не е налице и не се доказа. Следва да бъде отбелязано в допълнение, че конкретното престъпление не е обусловено от влизането в сила на заповедта за ПАМ, т.к. законът допуска предварителното  й изпълнение, на основание чл.176,ал.2 ЗДвП по –горе цитираната разпоредба,  което разбиране се налага и от граматическото тълкуване на наказателната норма, с оглед употребената от законодателя  терминология с израза „изтърпяване”, а последното едва ли  е самоцелна законодателна техника. И след като не е доказан факта на изпълнението на ПАМ, в юридическия смисъл и значение на изтърпяване на същата, а последното вече се изтъкна свързано е с привеждането, т.е. фактическото приложение и изпълнение на юридическите последици на мярката, към релевантната дата на деянието, закономерно обоснован е правният извод и съдът приема, че не  е започнало изтърпяването на същата. Ето защо, това деяние вменено на обвиняемия за което е привлечен към наказателна отговорност е изначално несъставомерно, по обективен признак, към твърдяната дата на извършването му – 08.04.17г. Обвинението се дискредитира и е опровежимо категорично и с оглед обстоятелството – установено също несъмнено от доказателствата, че СУ МПС се е намирало все още у обвиняемия Ж. към датата на престъплението, след като самият той го е предал доброволно на 10.04.17г на полицейските органи, видно от съставения Протокол от с.дата. Предвид последното, очевидно до тогава, вкл. и на 08.04.17г –инкриминираната дата, същото не е било на съхранение предадено на контролния орган в резултат на изземване или предаването му от титуляра/притежателя му, като последица и проявление от привеждането в изпълнение на Заповед за ПАМ  и нейното изтърпяване. Същевременно,  от ценимите писмени и гласни доказателствени  средства  не се установяват обстоятелства, сочещи  причините за непредаването му, респ. изгубване ири съзнателно укриване на документа, или отказ да бъде предаден в момента на връчването на заповедта. В този смисъл, не може да се счита последното да е дължащо се на субективни причини, стоящи във волята на обвиняемия и негов опит да осуети изпълнението наложена  ПАМ.  Относимо тук е правното съображение на съдебния състав да не цени отбелязването, материализирано в заповедта, във форма на допълнително направена бележка, за това че лицето не предоставя СУ МПС, за което са изложени аргументи в обсъждането на доказателствените източници и тяхното кредитиране. Основният от тях е този, бележката да не е датирана, което изключва категорично съждение тя да е предхождала датата на престъплението, респ. не е и темпорално съпоставима -свързана  с момента на връчването на заповедта, нито по делото са налице др. документи с достоверна дата  -  официални такива или изходящи от титуляра,  които да удостоверяват невъзможността за фактическо изземване на свидетелството на водача,спрямо когото  е приложена такава ПАМ, респ. причините и обстоятелствата за това. Съобразно изложеното до тук, решаващият съдебен състав, формира еднозначно и категорично правния си извод, че към релевантната дата на престъплението – 08.04.17г, когато и се установи да е управлявал МПС,  не е започнало все още изтърпяването на ПАМ – временно отнемане на СУМПС, тъй като същото не е било иззето –фактически от обвиняемия Р.Ж., в изпълнение на издадената Заповед на Началника на РУ Ивайлоовград.

Следва да се отбележи още, че Заповедта за ПАМ не е била в сила към датата на извършване на престъпното деяние (08.04.17г), както неправилно  и невярно е удостоверено от издалия я АНО в самата нея, макар този факт да е ирелевантен за конкретното обвинение, за което същественото е „изтърпяването”, както бе посочено. А влизането в сила на Заповед за ПАМ, като юридически факт,  всъщност е относим към признаците от обективната страна на др. престъпен състав, в частност чл. 343в, ал.2 НК, когато с влизането й в сила водачът би се считал неправоспособен, приравнимо на хипотезите когато не притежава изобщо СУМПС, според обвързващата задължителна съдебна практика по приложението на тази наказателна разпоредба.  По разбиране и убеждение на съдебния състав, именно с оглед този критерий – в сила или респ. невлязла в сила но приведена в изпълнение Заповед за ПАМ, следва да се провежда разграничението между престъпното деяние по ал.3 на чл. 343в и съотв. инкриминираното в ал.2 на същата наказателна норма, като тази воля на законодателя явно и ясно е проявена с регламентирането им в две отделни, самостоятелни престъпления, предвидени и в отделни алинеи на една наказателна разпоредба от особената част на НК, независимо от систематическата връзка между тях, както  и с ал.1 на чл. 343вНК. Всяка от тях обаче инкриминира различно, самостоятелно престъпление.

При това положение  настоящия състав мотивира еднозначен и безспорен извод, че осъщественото деяние  по обективните си признаци не попада във фактически състав на  престъплението по чл.343в,ал.3 НК- управление МПС извършено на 08.04.17г, в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС, на основание Заповед за ПАМ от 10.03.17г на Началника на РУ -Ивайловград, въведен в предмета на доказване с постановлението на РП. Без да се отрича от съда, че  процесната заповед безспорно съществува в правния мир, но  същата не е била изпълнена, респ. приведена в изпълнение, поради което и не е породила целените от нея правни последици, към датата на деянието, а именно – да лиши фактически обвиняемия от СУМПС (документ за правоспособността му), като форма на отнемането по административен ред, временно  за указания в нея период от време –срок. Или най-малкото, тези последици не могат да се зачетат във вреда на обвиняемия, в рамките  на повдигнатото му обвинение за инкриминирата дата – 08.04.17г.  Иначе казано, с така инкриминираните действия на обв.Р.Ж. и на процесната дата, не само че не е осъществен престъпния състава на чл. 343в,ал.3,вр.ал.1 НК, а деянието въобще не съставлява престъпление, към този релевантен момент. Евентуално основание за ангажиране на наказателната му отговорност би възникнало при управление на МПС след датата 10.04.17г, на която е предал  свидетелството си, удостоверяващо правоспособността му на водач, в изпълнение на процесната Заповед за ПАМ. Последното, оставайки извън рамките на формулираното фактическо обвинение, по правилото на чл. 378, ал.3, изр.1-воНПК, не обвързва съда и  не подлежи на правно обсъждане  при решаването по същество. А доколкото не е налице и хипотезата на установени нови фактически положения, дължимо по делото е произнасяне с акт по  съществото на обвинението.

Формираните изводи за липса на съставомерно престъпно деяние по обективен признак, изключват обсъждането му от субективна страна,  с оглед наличието на пряк умисъл, като форма на вина -  изискуема за конкретното престъпление, което е от категорията на формалните такива, на просто извършване, поради което е възможно да бъде извършено сами при пряк умисъл.

След като това е така и по делото не се доказаха по несъмнен начин  обективните и субективни признаци на престъпното деяние, по чл.343в,ал.3,вр.ал.1 НК, така както са  фактически очертани  в постановлението  на РП за освобождаване от наказателна отговорност и като следствие от това не може да се обоснове и ангажирането на административнонаказателната отговорността на дееца –обвиняемия Р.Р.Ж., на основание чл.78а НК, поради което и същият следва да бъде оправдан по настоящото обвинение, съобразно специалното правило на чл.378,ал.4,т.2 НПК.                                                   Водим от изложеното, съдът постанови решението си.

 

 

                                                           Районен съдия: