№ 38
гр. София , 14.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай С. Николов
Константина М. Христова
като разгледа докладваното от Константина М. Христова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601778 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII от НПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 21028272/07.05.2021 г. на СРС, подадена от адв.
К. – защитник на подсъдимия П. Т. Й., срещу протоколно определение от 22.04.2021 г.,
постановено по н.о.х.д. № 9712/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99-ти
състав, с което е потвърдена наложената на подсъдимия мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
В частната жалба се навеждат доводи, че обжалваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, постановен в противоречие със закона. Сочи се, че по делото липсват
данни първоначално взетата на подс. Й. мярка за неотклонение „подписка“ да не е била
изпълнявана на адреса му в гр. София, жк „****, като подсъдимият не е бил редовно
призоваван за нито едно от проведените пред СРС заседания преди изменението на мярката
му в по-тежка. Излага се, че с оглед престъплението, за което е била ангажирана
наказателната отговорност на П. Т. Й., явяването му пред съда не е било задължително,
постановената от районната инстанция осъдителна присъда не е вляза в сила, а наложеното с
последната наказание е явно несправедливо. Отправя се искане за отмяна на атакуваното
определение и изменение на наложената на подсъдимия мярка за неотклонение „задържане
под стажа“ в по–лека такава.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната
жалба, и с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 22.07.2020 г., Софийска
районна прокуратура е повдигнала на подсъдимия П. Т. Й. обвинение за извършено
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано по н.о.х.д. № 9712/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 99-ти състав.
В хода на съдебното производство с протоколно определение от 14.02.2021 г.,
постановено в проведеното по н.о.х.д. № 9712/2020 г. публично съдебно заседание, СРС на
основание чл. 66, ал. 1 от НПК е взел по отношение на подсъдимия П. Т. Й. мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
1
В съдебно заседание на 22.04.2021 г. първоинстанционният съд е обявил присъдата си,
с която е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим, като на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал
времето, през което П.Й. е бил задържан в произовдството по реда на НПК и ЗМВР.
След обявяване на присъдата и по реда на чл. 309 от НПК районният съд се е
произнесъл по мярката за неотклонение на подсъдимия, като е потвърдил същата, а именно -
„задържане под стража“. Видно от мотивната част на определението, предмет на настоящото
производство, първостепенният съд е счел, че след като на П.Й. му е наложено ефективно
наказание лишаване от свобода, то мярката му за неотклонение следва да бъде потвърдена.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира от правна страна
следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал.
1 от НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
въззивният състав я намира за допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Атакуваното определение на СРС е постановено след произнасяне на присъдата, т. е.
след като решаващият съд е формирал убеждение относно въпросите на деянието, вината,
авторството и правната квалификация, обосновано с доказателствата, събирани в развил се
пред същия този съд процес и по реда на чл. 309 от НПК, който задължава съда, постановил
този съдебен акт, служебно да вземе отношение и по актуалната мярка за неотклонение на
подсъдимия. В процесния случай, СРС е постановил осъдителна присъда, с която е наложил
на П.Й. наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК. Отделно, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по
делото данни се установява наличието на реална опасност подсъдимият да се укрие. Това е
така, тъй като до вземането на последния по реда на чл. 66, ал. 1 от НПК на мярка за
неотклонение „задържане под стража“, пред СРС са били проведени общо пет открити
съдебни заседание, за които подс. Й. или не е бил призован редовно, или призоваването му е
било единствено по телефон, но въпреки това същият не се е явил. Нито една от призовките
по делото не е могла да бъде връчена на известния по делото за подсъдимия адрес, на който
е било установено, че се намира Център за временно настаняване „Свети Димитър“. Макар
действително, както посочва и защитникът, с оглед престъплението, за което е била
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, явяването му пред съда да не е било
задължително, то районната съдебна инстанция при спазване на разпоредбите на
процесуалния закон – чл. 269, ал. 2 от НПК, е разпоредила неговото явяване, като
включително с протоколно определение от 19.11.2020 г. е постановила принудителното му
довеждане. Във връзка с последното от постъпила по делото докладна записка се установява,
че същият не е бил намерен на адреса, на който се намира Център за временно настаняване
„Свети Димитър“, никой не е намерен в ап. 317, проведен е разговор с портиер, който е
заявил, че не познава лицето, направена е справка и в актуален регистър на живущите, от
която е установено, че лице с търсените имена не живее на адреса, а на последния живее
Николай Костадинов.
Съобразявайки гореизложеното, съставът на СГС намира, че в процесния случай подс.
Й. не е имал добросъвестно процесуално поведение – същият не е уведомил съда за
актуалния си адрес, на който може да бъде намерен, като въпреки множеството проведени с
него разговори по телефона, на които е бил уведомяван за датите на съдебните заседание
пред районната съдебна инстанция и за необходимостта от явяването му в същите, той не е
сторил това. Отделно, подс. Й. не е бил намиран на известния по делото му адрес,
включително не е могло да бъде реализирано и постановеното му принудително довеждане.
Всичко това води до извод, че в производството са налице достатъчно данни за реално
възможно поведение на подсъдимия в насока неговото укриване от правосъдните органи.
Съответно, доколкото в разглеждания случай са били налице предпоставките, предвидени в
нормата на чл. 309, ал. 2 от НПК, то правилно районната съдебна инстанция е потвърдила
2
взетата на П.Й. мярка за неотклонение „задържане под стажа“.
По доводи на защитата, че постановената осъдителна присъда не е вляза в сила, а
наложеното с последната наказание е явно несправедливо, следва да бъде посочено, че
същите са неотносими към фактите и обстоятелствата, предмет на разглеждане в
настоящото производство, поради което същите не могат да бъдат взети предвид от съда по
същество.
По посочените мотиви СГС намира подадената частна жалба за неоснователна, а
определението на районния съд, с което е потвърдена наложената на подсъдимия мярка за
неотклонение „задържане под стража“ – за правилно и законосъобразно. Ето защо,
обжалваният в настоящото производство съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.04.2021 г., постановено по н.о.х.д. №
9712/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99-ти състав, с което е потвърдена
наложената на подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3