О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер: ……13…………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
На 14. 01. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ……………………….
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ в. гр. д . № 902 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1т.1 от ГПК
във вр. с чл. 83 ал.2 от ГПК -
въззивен
контрол по отношение на определение на
районния съд .
І.Развитие на съдебното производство .
Районен съд гр.П. е сезиран с иск за делба
на недвижим имот между съделителите П.К.Б.,
ЕГН **********, от гр. П. и Д. Н.Н., ЕГН **********,***. На 17. 07. 2019г.
районния съд е постановил решение по съществото на спора. Решението на съда е
обжалвано с въззивна жалба от съделителя Д.Н.Н. . С Разпореждане от 07. 10.
2019г. районния съд е оставил“без
движение „ въззивната жалба с указания в едноседмичен срок от съобщението да се внесе ДТ в размер на 40лв.
С молба вх. № 3548/07. 11. 2019г. съделителя
Д.Н.Н. е поискала от районния съд да
бъде освободена от заплащането на ДТ и
разноски по съдебното производство във всички инстанции до окончателното приключване на спора .
С Определение № 565/ 05. 12. 2019г. на Районен съд П. , постановено по гр. д. № 1025/2018г. по описа
на същия съд, искането на ищеца за освобождаване от ДТ за въззивно обжалване е оставено без уважение.
В срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК против определението на съда е подадена частна жалба от съделителя в първоинстанционното производство Д. Н.Н., ЕГН **********,***. В частната
жалба са изложени съображения за това ,че определението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно.Искането е да се отмени обжалваното определение и спора да се реши по същество от въззивната инстанция , като се освободи страната от заплащането на ДТ и разноски по гр. д. №
1025/2018г. до окончателното му приключване във всички инстанции до настъпване
на обстоятелства за изменение или
отмяна.
ІІ. Правни изводи .
Пазарджишкият
окръжен съд,след като се запозна с мотивите на обжалваното определение и становището изразено в частната жалба,прие за
установено следното :
Частната
жалба е процесуално допустима,
тъй като :
-изхожда от активно
процесуално легитимирана страна в
процеса ( страна в
производството пред районния съд );
-насочена е против
съдебен акт , който подлежи на въззивен съдебен контрол ( чл. 274
ал. І т. 1 от ГПК във вр. с чл. 83 ал.2 от
ГПК ) ;
-подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.І от ГПК ( определението е съобщено на на
страната на 11. 12. 2019г.,а частната
жалба е подадена в районния съд на 18. 12. 2019г. ).
Разгледана по
същество частната жалба
е частично основателна .
Съгласно
утвърдената съдебна практика ( виж Определение № 573/ 12.
07. 2011г. по ч. т. № 230/2011г. на
ІІ-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 318/ 12. 07. 2012г. по ч. гр. № 293/2012г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ; Определение
№ 442/ 19. 12. 2013г. по ч. гр. №
7440/2013г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ; Определение № 496/ 10. 07. 2013г. по ч.
т. № 2492/2013г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС
; Определение № 603/ 02. 10. 2014г. по ч. т.
№ 2139/2014г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 342/ 10. 08.
2018г. по ч. гр. № 1790/2018г. на ІІІ-то
гр. отд. на ВКС ; ) при направено искане за освобождаване от ДТ и разноски по делото съдът е длъжен да
прецени следните обстоятелства :
1./Обстоятелствата ,посочени в чл. 83 ал. 2 от ГПК , а именно:
- доходите и имущественото състояние на лицето и на неговото семейство , удостоверени с декларация ;
- семейно положение ( има ли задължения за издръжка по закон към непълнолетни или пълнолетни
лица );
- трудова заетост ( постоянна
или временна ) ;
- възрастта на лицето ;
- здравословното състояние ( прави ли лицето разходи за лечение);
- други обстоятелства , които имат значение за основателността на искането
;
2./Правно значение за преценката на
основателността на искането имат доходите на лицето към момента на искането
. В този смисъл трябва да се има предвид следното:
- Преценката на
съда не следва да се основава на евентуални и хипотетични възможности на
лицето за реализиране на доходи за в бъдеще или за предходен период. Съдебната
практика еднозначно приема ,че правно
значение имат единствено установеното имущество и доходите на лицето към момента на искането.
-Приема се също
така,че от имуществото си лицето трябва
да реализира доходи,в противен случай
притежаваното имущество няма правно значение за преценката по чл. 83 ал. 2 от ГПК.
-Няма правно
значение също така и обстоятелства дали възрастта, професията и здравословното
състояние на лицето му дават възможност
въобще да реализира доходи или да
реализира по-високи доходи от установените към момента.
3./Преценката на съда следва да се
основава на възможността на лицето да
заплати дължимата ДТ с оглед цената на
иска ,както и разноските за цялото съдебно производство ,а не само за
инстанцията пред която е направено искането .
Разяснения относно
приложението на чл. 83 ал.2 от ГПК са
дадени и в мотивите на т. 12 и т. 13 на
ТР № 6/ 2012г. от 06. 11. 2013г. по въпросите за разноските в съдебното производство .Посочено е
следното:
1./ Искането на страната за освобождаването
от ДТ и разноски следва да се преценява не само
с оглед на конкретното задължение да се заплати ДТ или разноски ,а доколко страната разполага с достатъчно средства да заплати таксите и
разноските в съдебното производство. Когато съдът установи ,че страната е материално затруднена по
начин,че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото , я освобождава от заплащането им по чл. 83 ал. 2 от ГПК и това разрешение е
важимо до приключване на съдебното
производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата
.
2./При отказ на съда
да освободи страната от заплащането на ДТ и разноски по делото ,страната има
право да подаде нова молба по чл. 83 ал.2 от ГПК само при промяна в
обстоятелствата ;
3./Компетентен да
се произнесе по искането за освобождаване от ДТ и разноски по делото е съдът
пред когото е направено искането. Когато искането за освобождаване от ДТ и
разноски по делото е направено пред
администриращия жалбата съд ,но той не се произнесъл , горната инстанция следва
да върне делото за произнасяне на администриращия съд . Ако горната инстанция
се произнесе по молбата , нейното определение няма да е процесуално
недопустимо.
От представените
към молбата по чл. 83 ал. 2 от ГПК писмени доказателства и от съдържанието
на декларацията по чл.83 ал. 2 от ГПК е установена следната фактическа страна на
спора :
Молителката
представлява лице на трудоспособна възраст без здравословни проблеми .Има
завършено юридическо образование. Работила е като адвокат към АК Пазарджик до 11. 08. 2016г. , когато
е отписана с решение на АС, тъй като е класирана на вакантно място за нотариус за съдебния район на РС
Пловдив. С протоколно решение № 10/23. 07. 2016г. на Съвета на нотариусите при Нотариалната камара е постановен отказ по
заявлението на молителката за вписването и в регистъра на нотариалната
камара,като нотариус. Отказът е обжалван пред ВАС и към настоящия момент
съдебния спор е висящ. Молителката е разведена . От брака си има едно дете ,
което е пълнолетно. Към настоящият момент не работи.Регистрирана е като
безработна в БТ гр. П. без право на обезщетение и социални помощи.Притежава
½ ид. част от еднофамилна жилищна сграда и стоматологичен кабинет в гр. П.
, от които не реализира доходи . Против молителкати има образувано изпълнително
дело при ЧСИ Добромир Даскалов за
принудително събиране на вземания.
За да постанови
обжалвания отказ районния съд е приел ,че образованието на молителката ,
здравословното й състояние и
трудоспособната й възраст , и дават
реалната възможност да работи и да реализира доходи ,за да заплати дължимата ДТ за въззивно обжалване
от 40 лв. Прието е,че молителката има възможността да работи като адвокат или
юрисконсулт и да реализира доходи . Съобразен е и ниския размер на задължението за ДТ,а именно сумата от 40 лв.
Изводите на
районния съд са незаконосъобразни
, тъй като не са съобразени с изискванията на закона и със съдебната практика.
На първо място
,следва да се отбележи ,че неправилно в
диспозитива на съдебното решение районния съд се е произнесъл само по
освобождаването на молителката от
заплащането на дължимата ДТ за въззивно обжалване на съдебното решение.
Искането на молителката е за освобождаване от ДТ и разноски за цялото съдебно
производство до окончателното приключване на спора . По това искане няма
произнасяне на съда . Този порок на съдебното решение следва да бъде поправен
от въззивната инстанция,като инстанция по съществото на спора .
Изводите на
районния съд за това ,че страната има възможност да заплати дължимата ДТ за
въззивно обжалване са напълно хипотетични и не са съобразени с
обективните данни по делото .
Както бе посочено
по – горе, нямат правно значение
обстоятелствата дали възрастта, професията и здравословното състояние на
лицето му дават възможност въобще да реализира доходи или да реализира по-високи доходи от установените
към момента. Тези обстоятелства трябва
да бъдат съобразени от съда не самостоятелно , а в съвкупна преценка с възможността на страната
да реализира доходи . Правно значение имат единствено доходите и имущественото
състояние на страната към момента
на разрешаване на молбата . По делото е
установено ,че молителката не реализира
доходи от свободна професия или по
трудово правоотношение. Неправилен е
извода на районния съд за това ,че
страната има възможност да реализира доходи като адвокат. Както бе посочено по –горе,
молителката е отписана като адвокат,поради класирането й на вакантно място за нотариус. Вписването й
отново като адвокат е възможно
едва след приключване на спора по вписването на молителката като нотариус.
Работата на молителката като юрисконсулт е хипотетична възможност ,която не
следва да се преценява от съда и да оказва влияние върху правните му изводи.
Молителката е регистрирана като безработна в БТ без право на парично
обезщетение или социални помощи. Притежаваното недвижимо имущество не носи
доходи на молителката .
На основание
чл. 278 ал.2 от ГПК ще следва да се
отмени обжалваното определение и вместо
него се постанови ново определение по съществото на спора от въззивната инстанция , с което се уважи
молбата за освобождаване от ДТ за
въззивно обжалване.
Не следва да се уважава искането за освобождаване на страната от заплащането на
ДТ и разноски до приключване на делото във всички инстанции.
Както бе посочено по – горе , според
указанията дадени в ТР № 6/ 2012г. от
06. 11. 2013г. по въпросите за разноските в съдебното производство , до такова освобождаване може да се стигне ,
ако по делото съществуват безспорни
доказателства за това ,че страната е трайно затруднена материално и по тази причина няма да може да упражнява за в бъдеще процесуалните си права ,ако не бъде
освободена от заплащането на ДТ и разноски по делото . Доказателства в този смисъл по делото
няма . Напротив, изводите на съда са в противната насока .
Ако молителката бъде вписана като нотариус при уважаване на жалбата й против отказа за вписването й като нотариус или бъде вписана отново като адвокат при
окончателно отхвърляне на жалбата,тя ще има възможност да поеме разноските по
съдебното производство . Напълно възможно е страната да започне упражняването
на друга юридическа професия или да работи по друго трудово или гражданско
правоотношение. Същественото в случая
е, че на този етап от развитието на съдебното производство няма данни , които
да сочат за трайно затруднено и към настоящия момент и за в бъдеще материално
състояние на молителката , което да обуславя невъзможността й да
заплаща дължимите ДТ и разноски за съдебното производство до окончателното му приключване във всички инстанции ,включително и за
обжалването .
Предвид на гореизложеното и на
основание чл. 278 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
ОТМЕНЯВА
Определение
№ 565/ 05. 12. 2019г. на Районен съд П. , постановено по гр. д. № 1025/2018г. по
описа на същия съд, с което искането
на съделителката Д. Н.Н., ЕГН **********,*** да бъде освободена от заплащането на ДТ за въззивно
обжалване е оставено без уважение,
вместо което постановява :
На основание чл. 83 ал. 2 от ГПК ОСВОБОЖДАВА
съделителката Д. Н.Н., ЕГН **********,***, от заплащането на
ДТ за въззивно обжалване в размер на 40 лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на съделителката Д. Н.Н., ЕГН **********,***,
за освобождаването й от заплащането на ДТ и разноски по гр. д. № 1025/2018г. по описа на Районен съд П.
, до приключване на съдебното производство във всички инстанции ,включително и
за обжалването.
На основание чл. 274
ал. 3 т.2 от ГПК и задължителните указания
,дадени в ТР № 5/2015г. от 12 07. 2018г.
на ОСГТК на ВКС , определението на съда
подлежи на касационно обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщението на
страните за изготвянето му пред ВКС , когато са налице предпоставките по
чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :