№ 1683
гр. В., 30.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Частно наказателно дело №
20223110204838 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.244 ал.5 от НПК и е образувано по повод
жалба депозирана от Т. Х. Г. срещу постановление за прекратяване на
наказателно производство по ДП №493/2021г. по описа на ОД МВР – В.,
сектор „ПП“.
Наказателното производство по делото е образувано и водено за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“Б“ от НК.
Тъжителят сочи в депозираната до съда жалба, че прокурора е възприел
неправилно фактическата обстановка, изложил е твърдения за неправилно
тълкуване на закона. Твърди се, че не са разпитани всички свидетели на
произшествието и се оспорва заключението на САТЕ.
Прокурорът е приел, че следва да прекрати производството по делото,
предвид липсата на доказателства за извършено престъпление от общ
характер. Изводите на прокурора сочат, че не са събрани доказателства за
осъществен състав на престъпление по чл. 343 ал.1 б.“Б“ от НК, както от
обективна така и от субективна страна.
Съдът след като изиска и се запозна с материалите по досъдебното
производство, намира, че възраженията на жалбоподателя не са основателни.
По делото е установена следната фактическа обстановка претворена в
постановлението за прекратяване на наказателното производство на ВРП:
Досъдебно производство ДП №493/2021г. по описа на Сектор „ПП“ –
ОД МВР - В. е започнато на 15.12.2021г. със съставяне на акт за първо
1
действие по разследването-протокол за оглед на местопроизшествие, за това,
че 15.12.2021 г., в гр. В., при управление на моторно превозно средство -
автобус „Соларис Урбино" с peг. № В 9619 ВТ - са били нарушени правилата
за движение по Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинена средна телесна повреда на Н. Г.а, престъпление по чл. 343, ал. 1 от
НК.
Св. Георги Р. работел като шофьор на автобус към „Градски транспорт"
ЕАД гр. В.. На 15.12.2021 г. в 04:30 ч. той застъпил на работа и след проведен
инструктаж бил определен да обслужва автобусна линия № 13 в гр. В. с
автобус „Соларис Урбино" с peг. №. В9619ВТ, съгласно утвърден график. С
него на работа била и св. Б. - кондуктор към „Градски транспорт" ЕАД.
Около 10:30ч. на посочената дата, св. Р. потеглил по четвъртия си курс
за деня от спирка „централна ЖП - гара " в гр. В.. Движейки се по обичайния
си маршрут, автобусът спрял на няколко спирки, на които слизали, съответно
се качвали пътници.
На същата дата 15.12.2021 г. свид. Н. Янкова Г.а, заедно със сина си
свид. Т. Г. посетили ДКЦ на Окръжна болница, където свид. Г.а ходела на
рехабилитация на счупената си ръката. Свид. Г. придружавал майка си по
време на рехабилитациите, тъй като тя била на 82 години и едната й ръка била
в процес на раздвижване.
Около 10.20 ч. свид. Г.а и синът й свид. Г. се качили от Окръжна
болница в автобус №13 с цел да се прибират към дома си в близост до спирка
„Мир". В автобуса двамата седнали на срещуположни седалки до пътеката и
до самата врата. Преди спирка „Мир", свид. Г.а се изправила, за да се
приготви за слизане, автобусът се разтресъл и тя не успяла да се хване с ръка
за дръжката, поради което направила внезапно движение с тялото си напред и
вляво и се ударила в насрещната стена на автобуса, след което паднала. На
помощ й се притекли както свид. Г., така и водача на автобуса - свид. Г.Р.
който се обадил на тел. 112 и съобщил за случая. На място пристигнали екипи
на Сектор „ПП" - ОД - МВР -В. и на „Спешна помощ". Свид. Г.а била
отведена в съзнание в болнично заведение.
Свид. Елка Б. - контрольор в автобуса сочи, че по същото време се
намирала в автобуса, където проверявала пътниците и се приготвяла да слиза
на спирка „Мир". Преди спирка „Мир" имало легнал полицай. След като
автобусът преминал през легналия полицай, тя чула пътниците да казват, че е
паднала жена. Тя чула пътничка, която обяснявала, че жената станала преди
легналия полицай и не се държала никъде, когато автобусът преминал през
легналия полицай и тогава паднала в следствие на преминаването на автобуса
през легналия полицай.
Видно от свидетелските показания на свид. Г. е, че когато са
2
наближавали спирката, майка му е станала от седалката и в този момент
автобусът се е разтресъл и тя е паднала странично на лявата си ръка.
По време на проведеното разследване, свид. Г.а е починала, като видно
от разпита на свид. Г. е, че в съня си, в хоспис, в който е била настанена.
Разпитана в качеството на свидетел Б., която била в автобуса като
кондуктор, дава показания, които изцяло кореспондират с тези дадени от св.
Р.. Тя посочва, че по време на курса, когато е възникнал инцидента,
превозното средство се е движило нормално, като водачът е управлявал
автобуса внимателно, не е предприемал рязко спиране или увеличаване на
скоростта.
Разпитана в качеството на свидетел пострадалата Г.а обяснява, че на
посочената дата пътувала с автобус на градския транспорт обслужващ линия
131 в гр. В.. Качила се от спирката до Окръжна болница и седнала на първата
седалка. Преди спирка „Мир“ станала, за да се приготви за слизане, но в този
момент автобуса се разтресъл като тя не успяла да се хване на дръжките и тя
загубила равновесие в следствие на което паднала. Била й оказана помощ, за
да се изправи, след което била отведена с линейка в болница.
В хода на разследването е назначена и изготвена химическа експертиза.
Видно от заключението на същата е, че концентрацията на алкохол в кръвта
на св. Р. е 0.00 промила, т.е. не е доказано наличието на етилов алкохол.
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска е видно,
че вследствие на падането в автобуса пострадалата Г.а е получила счупване
на лявото бедро в областта на големия масив, определило затруднение в
движенията на левия долен крайник. Видът на счупването напълно отговаря
да е получено при падането на Г.а в автобуса. Видно от заключението на
назначената експертиза е още, че приложената по делото медицинска
документация илюстрира хронични сърдечно съдови заболявания и
заболявания на обмяната, които са причина за развилите се по-късно
усложнения – инфаркт на миокарда и, белодробно заболяване и др..
Видно от заключението на назначената по делото и автотехническа
експертиза, че скоростта на движение на автобуса към момента на
произшествието е около 30-32 км/ч. Причина за настъпилото падане в
автобуса е липсата на достатъчен контрол и реакция от страна на
3
пострадалата Н. Г.а, тъй като същата не е подсигурила безопасността си,
придържайки се здраво и стабилно към детайли или елементи от пасивната
безопасност/дръжки, ръкохватки/, осигуряващи необходимата стабилност на
пътуващите в градския транспорт.
Експертът дава заключение, че причина за настъпване ан инцидента и
от техническа гледна точка се явяват възникналите инерционни сили в
следствие на преминаването през изкуствена неравност поставена с цел
ограничаване скоростта на превозните средства, както и липса на достатъчен
контрол и реакции от страна на пострадалата Г.а. Тя не е била подсигурила
безопасността си, придържайки се към детайлите в автобуса предвидени за
пасивна безопасност.
Прокурорът след като е приел така посочената фактическа обстановка е
извел изводи в следната посока относно съставомерността на разследваното
деяние: За да е налице съставът на престъплението по чл. 343, ал.З, вр. с ал.1
от НК /за каквото престъпление е образувано наказателното производство/ от
обективна страна е необходимо да е извършено нарушение на правилата за
движение по пътищата при управление на МПС и да е причинен
съставомерния резултат, в случая средна телесна повреда. Необходимо е да е
налице причинна връзка между допуснатите нарушения на правилата за
движение по пътищата и настъпилите съставомерни последици. От
субективна страна престъплението се счита за извършено по непредпазливост
от водача на МПС. В настоящия случай видно от установеното в хода на
разследването липсват достатъчно доказателства, които да доведат до
категоричния извод, че получените травматични увреждания от св. Г.а са
резултат от допуснати нарушения на правилата за движение, визирани в
ЗДвП от страна на водача на автобуса св. Р.. В заключението на изготвената
по делото автотехническа експертиза, вещото лице е посочило, че в при
преминаването през изкуствената неравност предназначена за ограничаване
на скоростта на движение е довело до загуба на устойчивост на пострадалата,
задържащите сили са преодолени и под въздействието на възникналите
инерционни сили телата на пътуващите следват посоката на инерционните
сили и се преместват напред в посока на движение на автобуса.
Следва да се отбележи, че участието на шофьора в настъпилия инцидент
не е виновно извършено деяние по смисъла на чл. 15 от ПК, защото той не е
4
бил длъжен да предвиди, а и не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасната последица. За него е налице хипотезата на случайното
деяние, поради което не следва да носи наказателна отговорност.
С оглед на събраните по досъдебното производство писмени и гласни
доказателства и заключенията на изготвените експертизи прокурора е извел
извод, че не са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1б.“Б“ от НК.
Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира със приетото от
прокурора.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се
извърши проверка за правилността и законосъобразността на
постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното
производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане на
събрания доказателствен материал. За нуждите на производството по чл. 243
от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на
прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и
процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и
пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а
когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с
правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да
бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Според състава на ВРС, по делото наистина са извършени всички
възможни процесуално следствени действия, и направените фактически и
правни изводи са обосновани, съобразени със събраните по делото
доказателства.
За да е осъществен съставът на дадено престъпление от НК е
необходимо деецът да е осъществил всички обективни и субективни
признаци предвидени в престъпния състав, т.е. от обективна и субективна
страна да е осъществил престъплението. Ако деецът не е осъществил дори
само един от посочените признаци / обективни и субективни /, то той не е
извършил престъпление.
От така изложената фактическа обстановка установена въз основа на
5
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност намирам, че в хода на разследването не са събрани, безспорни
доказателства за осъществен състав на престъплението по чл. 343, ал.1 от НК.
Съдът приема и с оглед извършеното по досъдебното производство
разследване, че дори и при ново разследване не би могло да се установят
нови правнорелеванти факти.
Съдът като прецени всички доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че не са събрани безспорни доказателства, да е
осъществен от обективна или субективна страна състава на друго
престъплението от общ характер.
Наведените в жалбата аргументи касаят виждането на жалбоподателите
за развилите се събития, но те не се установяват от доказателствата по делото.
Не са изведени нови факти. Възраженията са бланкетни.
По настоящото дело е безспорно причиняването на телесна повреда при
управление на превозно средство, но следва по безспорен начин да бъде
установено дали това се е случило поради виновно поведение на водача на
автобуса.
По делото е назначени автотехническа и медицинска експертиза, като
съда в настоящият си състав напълно кредитира заключенията им. Двете
експертизи дават непротиворечиви и допълващи се заключения. Комплексна
съдебно медицинска и автотехническа експертиза дава заключение, че
причина за наваляне на скоростта и спиране на автобуса е преминаването през
изкуствена неравност поставена на пътното платно с цел намаляване на
скоростта на движещите се автомобили. Падането на пострадалата е при
преминаването на автобуса през изкуствената неравност се дължи на факта,
че от момента на ставането си от седалката до падането си пострадалата Г.а
не се е държала за никоя от дръжките в автобуса и приемат, че това е
причината за инцидента.
Фактът, че пострадалата е станала от седалката преди спирането на
превозното средство и не се е хванала за нито една от дръжките и довело до
загубата на равновесие в следствие на инерционните сили на автобуса в
следствие, на което е паднала. Фактът, че тя е станала преди спирането на
автобуса и фактът, че тя не се е държала на предвидените за това места са
факти, които не се оспорват от тъжителят. Същите са посочени в разпита на
6
пострадалата. Съдът приема, че именно тези две обстоятелства са довели до
възникване на инцидента.
С оглед на събраните гласни доказателства по делото, разпит на
свидетели и назначените експертизи съда извежда извод, че водача на
автобуса не е допуснал нарушение на правилата за движение обективирани в
ЗдвП и подзаконовите нормативни актове при управлението на превозното
средство. Няма пряка причинно следствена връзка между действията му по
управление на МПС и настъпилия инцидент довел до телесното увреждане на
пострадалата Г.а.
По направените възражения в жалбата, съда следва да посочи, че
постановлението на прокурора е обосновано и мотивирано и в него няма
вътрешно противоречие.
Безспорно по делото се извлича извод, че ако пътничката не се е била
захванала за дръжките предназначени за правостоящи пътници, то всяко
движение на автобуса би довело до нейното падане. В този аспект следва да
се разгледат и задълженията на шофьора дали следва да установи, че всички
пътници са се качили и заели местата си или са се захванали или следва да
може да прецени дали пътниците се държат здраво за дръжките
предназначени за тях. По делото са безспорни фактите, че по време на
движение на автобуса пътничката е станала от седалката без да се захване за
дръжките в автобуса. Тоест водача е изпълнил задължението се да се убеди,
че всички пътници са се отдалечили на безопасно разстояние от вратите и са
се захванали задръжките и потеглил. Въпрос на личен избор и възприятие от
страна на пътниците е къде за застанат и как да се държат за предвидените
дръжки. За да се установи виновно поведение на водача следва да се установи
неспазване на ЗДвП или на другите разпоредби указващи неговото поведение
при управление на автобус от градският транспорт. Също така водача няма
задължение по време на движение непрекъснато да гледа в огледалото за
обратно виждане към салона и да следи дали всички пътници са се захванали
за дръжките и дали се държат здраво за тях и дали при ставането си от
седалките са се погрижили за своята безопасност.
По изведеното възражение в жалбата, че е неясно как назначената по
делото САТЕ е установила скоростта на движение на автобуса при
възникване на инцидента. Съдът следва да посочи, че вещото лице е
7
анализирало всички доказателства налични по делото, както и техническите
данни на превозното средство, протокол за местопроизшествие и др. като въз
основа на тях е направили математически изчисления по формула, като по
този начин е аргументирало приетата стойност.
Установените и разпитани свидетели по делото не дават данни за рязко
спиране от страна на водача. Липсват каквито е да е преки доказателства в
тази посока, лични възприятия и субективни усещания немогат да бъдат
кредитирани по делото за установяване на такова поведение на водача на
автобуса.
По делото няма установено виновно поведение на водача на автобуса.
Не е установено извършването на действия в нарушение правилата на
движение разписани в ЗДвП. Не са установени сторени от водача нарушения
на правилата на движение, който да в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие и поради това счита изводите на прокурора за
правилни и законосъобразни. Поради това и съда не приема стореното в
жалбата възражение, че е спрямо водача е следвало да бъде ангажирана
административна отговорност.
Произшествието е възникнало поради изгубване на равновесие и падане
на пътничката, която не се е държала за предвидените за това места и липса
на достатъчен контрол и реакция от нейна страна при движението на МПС и
извършването на нужните маневри. Съгласно разследването проведено по
делото факта на падане се е държал на инерционните сили на които са
подложени пътниците в автобуса при обичайното му движение, като липсват
данни за екстремно спиране или неправилна маневра са факти, които по
делото въпреки извършването на всички възможни процесуално следствени
действия не да се установи.
Съдът следва да посочи и ТР 28/1984г., в което се сочи, че „Когато
водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е
изпълнил изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили
общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност. Когато
един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно
скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати
настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи
отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК”.
8
В настоящият случай водачът е изпълнил изцяло изискванията на закона и
преди възникване на опасността е бил съобразил движението на автомобила с
пътната обстановка.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не пораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението
на съда по следните правни съображения:
При постановяване на настоящия съдебен акт съдът се ръководи от
разпоредбите на Тълкувателно решение № 2 / 2002 г. на ВКС. Предвид
същото, съдът има право да отмени Постановлението на прокурора и да му го
върне, само когато констатира, че на досъдебното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които налагат приповтарянето на
определени следствени действия, както и ако са нарушени или ограничени
правата на защита на обвиняемия, неговия защитник, гражданския ищец,
гражданския ответник и техните повереници.
Прокурорът е този, който в качеството си на обвинител, преценява
срещу кого да внесе обвинението пред решаващият орган и да защитава
обвинителната си теза чрез обвинителният акт. Единствено в правомощията
на държавният обвинител – прокурора, е да повдигне обвинение за
извършено престъпление, в случай на преценка, че са събрани достатъчно
доказателства за това. В случаите на недоказаност на обвинението, прокурора
прекратява или респективно спира, наказателното производството за
деянието, за което е повдигнато. Не е в правомощията на съда да дава
подобни указания на Прокурора.
Съдът, проследявайки извършените на досъдебното производството
следствени действия и изведените от прокурора изводи, намира, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да налага
отмяната на атакуваното Постановление за прекратяване на производството
по ДП №493/2021г. по описа на Сектор „ПП“ – ОД МВР - В.. На основание
изложеното и чл. 243, ал. 5 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 17.10.2022г. изготвено от
прокурор при ВРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП
№493/2021г. по описа на Сектор „ПП“ – ОД МВР - В., водено за
престъпление по чл. 343 ал.1 б.“Б“ от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок
от уведомяването на жалбоподателя и ВРП пред ВОС.
След влизане в сила на определението, копие от него в едно с ДП
№493/2021г. по описа на Сектор „ПП“ – ОД МВР - В. да бъде върнато на
ВРП, по компетентност.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10