РЕШЕНИЕ
№
409
гр.
Враца 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
16.11.2021 г. /шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора веселин вътов като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА КАНД №
459 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.В.Б.
***, предявена чрез * И.М. ***, против Решение № 260209 от 10.06.2021 г.,
постановено по АНД №317 по описа за 2021г. на Районен съд Враца, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4491652 на ОД на МВР
Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
В жалбата се развиват подробни
съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, включително поради
необоснованост. Релевирани са доводи, че нарушението не е безспорно доказано, тъй
като от приложените съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-552/12.05.2015г.
снимки на позиционираното АТСС и разположения на пътното платно знак В26 се
установява, че камерата е позиционирана преди знака указващ ограничение на
скоростта от 60 км/ч и при движението си в този участък, касаторът не е
извършил нарушението, за което е наказан. Като допълнителни аргументи за
недоказаност на вмененото административно нарушение се твърди, че поради
изключително лошото качество на снимката не може да се установи марката, модела
и регистрационния номер на автомобила и липсват материалните предпоставки за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Иска се
отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФНГ. Претендирани са разноски за
двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба, ОД на МВР – Враца, редовно призован не се представлява в съдебно заседание
и не изразява становище по същата.
Участващият в касационното
производство прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост, но
неоснователност на касационната жалба, а решението намира за правилно и
законосъобразно и отправя искане към съда да бъде оставено в сила.
В
настоящото производство от страните не са представени нови писмени
доказателства за установяване на касационните основания.
Административен съд – Враца, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в
установения с чл.211, ал.1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационнен контрол е
Решение № 260209 от 10.06.2021 г., постановено по АНД № 317 по описа на Районен
съд – Враца за 2021 г., с което е потвърден ЕФНГ серия К, № 4491652 на ОД на
МВР Враца, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП,
на В.Б. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия
закон.
За да постанови
този резултат, в мотивите на оспореното решение, въззивният съд е приел, че процесният ЕФ е издаден в
съответствие с утвърдения образец на министъра на вътрешните работи и съдържа
лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити относно териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата
и точния час на извършването му, регистрационния номер на МПС и собственика му,
описание на нарушението, нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата.
По съществото на спора районният съд е приел, че с обжалвания електронен фиш
правилно е приложен и материалният закон, тъй като е наложено законосъобразно
по вид и размер административно наказание за безспорно доказано, извършено от
наказаното лице и при сочените обстоятелства нарушение, именно на описаните
разпоредби на ЗДвП, не са налице предпоставките за приложение на института за
„маловажност на случая“ по чл.28 ЗАНН, поради което санкционният акт е
потвърден.
Решението е валидно, допустимо и
правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
При постановяване на съдебния си акт
районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели
до ограничаване правото на защита на наказаното лице, нито е допуснал нарушения
на материалния закон, които да са довели
до постановяване на неправилно решение. Съдът е проявил процесуална активност,
като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно
и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за
законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са
възраженията на оспорващия и са формирани изводи за несъстоятелността на
същите, които изводи се подкрепят от доказателствата по делото и изцяло се
възприемат от настоящия касационен състав. В тази връзка и за пълнота на
изложеното, следва да се отбележи, че мястото на осъществения контрол на
скоростта е служебно известно на съда и знак В26, указващ ограничение от 60 км/ч е разположен на около 400
м преди позиционирането на камерата, точно преди лек десен завой на пътя. В
съответствие със събраните доказателства и при правилното прилагане на
материалния закон, въззивният съд е приел, че нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство, което е преминало първоначална проверка в
Български институт по метрология, видно от Удостоверение БИМ № 17.09.5126 от 07.09.2017
г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., съответства на изискванията и е
одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, като е преминало и
последваща проверка, съгласно приложения по делото и Протокол № 71-С-ИСИС/15.10.2020г.
В съответствие с този протокол от проверката на мобилната система за
видеоконтрол, органът е съобразил допустимата грешка при измерване на скоростта
от плюс минус 3 % над 100 км/ч и е редуцирал фактически измерената скорост с 3
км, като при установена скорост от 102 км/ч за наказуема е посочена 99 км/ч, което
намаление е в интерес на наказаното лице.
От друга страна в съответствие с чл.10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, е представен и Протокол за използване на АТСС. Този
Протокол с рег. № 967р-741/11.02.2021 г. (л.18 от АНД № 317/2021 г.) е коректно попълнен, с посочена дата,
начален и краен час на работа, наименование на пътя – I-1/Е79/ и точно местоположение на
контролирания участък – км 141+854 /Биогаз/, въведеното с пътен знак В26 ограничение
на скоростта – 60км/ч, брой установени нарушения и е подписан от съставилия го
служител. В същия е отразена посоката на движение на контролираните МПС – от ***
към ***, а в графата „посока на задействане“ е посочено „П“, като в легендата е
пояснено, че „П“ означава приближаващ автомобил. От представената по делото
фотоснимка с установена скорост е видно, че автомобилът е заснет отпред, т.е.
приближаващ се, което напълно съответства на отразеното в Протокола. На самата
фотоснимка са посочени конкретни GPS координати, индивидуализиращи с
изключителна точност мястото на нарушението и точния час. Действително снимката
е силно затъмнена, но това не е съществено нарушение, тъй като противно на
наведените в касационната жалба възражения се установява вида, марката и
регистрационният номер на автомобила и в никаква степен не е ограничен обема на
защитата.
Предвид изложеното липсва нарушение на
изискванията на чл.189, ал. 4 ЗДвП, относно съдържанието на електронния фиш,
който се издава в съкратено и специално производство. В това производство
голяма част от общите правила на ЗАНН и ЗДвП не намират приложение, което
разрешение абсолютно обективно е обосновано от изключително високата степен на
обществена опасност на нарушенията, свързани с несъобразяване на правилата на
ЗДвП, въвеждащи ограничаване на скоростта на движение при управление на МПС.
Районният съд при правилно установена
и основана на доказателствата по делото фактическа обстановка е направил
съответни на приложимия към процесното деяние материален закон правни изводи.
Като е управлявал МПС със скорост от 99 км/ч, надвишаваща с 39 км/ч позволената
от ЗДвП за движение в този участък от 60 км/ч, касаторът е реализирал състав на
нарушение именно по чл.21, ал. 2, вр. с ал.1 и чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП.
Правилно въззивният съд е приел, че по същество извършеното от касатора деяние
е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от
водача на автомобила скорост с въведеното в закона ограничение. То осъществява
фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП и е
основание за реализирането на административно-наказателната отговорност,
установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и
е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от
закона абсолютен размер.
Липсват данни, а и не се твърди от
страна на оспорващия да е депозирал декларация,
съобразно чл.189, ал.5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето,
извършило нарушението. След като не е упражнил правото си
да възрази и да посочи конкретно физическо
лице, което е управлявало на посочената дата автомобила,
с който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие, а именно -
издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с
който автомобил е извършено конкретното
административно нарушение, а съгласно представената справка, това е
именно касаторът В.В.Б.. Правилно
е прието и че нарушението не представлява маловажен случай по чл.28 ЗАНН.
Достигайки до тези изводи и приемайки
оспореният пред него ЕФ за законосъобразен, въззивният съд не е допуснал
нарушение на материалния закон и е постановил правилен съдебен акт.
Гореизложеното обосновава заключение
за правилност на изводите на въззивната инстанция, които след проведено
процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали потвърждаването
на процесния електронен фиш с валидно, допустимо и съответно на приложимия
материален закон решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата
против него се явява неоснователна.
Предвид изхода на спора, макар и
своевременно претендирани не следва да се присъждат направените от касатора
разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, вр. чл.218 АПК Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260209 от 10.06.2021 г., постановено по АНД №317
по описа на Районен съд – Враца за 2021г., с което е потвърден ЕФНГ серия К, №
4491652 на ОДМВР – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.