№ 393
гр. Русе, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520202597 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ГЮЛХ. Р. ИСЛ., депозирана против
наказателно постановление № 21-0457-000304/18.11.2021г. на Началник РУ
Ветово при ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с което
на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон и се моли за неговата отмяна.
Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че
административнонаказващия орган неправилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като
управляваното от жалбоподателя МПС е било регистрирано и е било с
поставени регистрационни табели и жалбоподателят не е бил уведомяван, че
регистрацията на управляваното от него моторно превозно средство е била
служебно прекратена, а този факт е бил известен само на
административнонаказващия орган, но не и на жалбоподателя и липсата на
1
знание за прекратената регистрация на управлявания от жалбоподателя
автомобил противостои на правното задължение за формирането на такова
знание, по аргумент на чл. 11, ал. 3 НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Развиват се
съображения, че в настоящия случай се твърди, че пътното превозно средство
е било с прекратена регистрация от 20.04.2021г. по реда на чл. 143, ал. 10
ЗДвП – по уведомление от „Гаранционен фон“, заради липсата на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, като за жалбоподателят не е било
налице задължение сам да следи за това дали е извършено прекратяване на
регистрацията на автомобила, а задължение на надлежните органи е да
уведомят собственика на превозното средство за прекратената регистрация и
липсват данни, жалбоподателят да е бил уведомен нито от КАТ, нито от
Гаранционния фонд, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила
и администрацията не е изпълнила своето задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1
ЗДвП и липсва виновно поведение. На следващо място се релевират доводи,
касаещи приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, предвид това, че още
на следващия ден след узнаването за прекратената регистрация същата е била
възстановена.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява
и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не заема становище досежно подадената жалба..
Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
С наказателно постановление № 21-0457-000304 от 18.11.2021г.,
издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна
прокуратура – Русе по пр. пр. № 6256/21г. от 14.10.2021 г., с което е отказано
да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за
извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, на жалбоподателя, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това,
че на 01.10.2021 г., около 23,00 часа, в град Глоджево, ул. „Димитър Благоев“
е управлявал лек автомобил Митсубиши Паджеро 3,2 ДИД, с рег. № РР 70 50
ВК, негова собственост, по пътища отворени за обществено ползване, което
МПС не е било регистрирано по надлежния ред на територията на Република
България, тъй като регистрацията на моторното превозно средство е била
служебно прекратена, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, на 20.04.2021г.
Не са налице противоречия в приобщените доказателствени
източници, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви,
които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички доказателства
се намират в корелативно единство по между си и безспорно установяват
изложените в наказателното постановление факти от обективната
действителност.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената
оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа
всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно
постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
3
наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дееца.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията
в жалбата за допуснати в хода на административнонаказателното
производство нарушенията на процесуалните правила, които да имат за своя
последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8,
вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се
прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд. Съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при
прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява
собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се
установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по
регистрация на превозни средства е необходимо да уведоми собственикът на
превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на
пътното превозно средство.
По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било
доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят,
в качеството му на собственик на посоченото МПС да е бил уведомен, че
управляваното от него моторно превозно средство е било със служебно
прекратена регистрация, поради получено уведомление от Гаранционния
фонд във връзка с липса на валиден застраховател договор „Гражданска
отговорност“ по чл. 574, ал. 11 КЗ. Такива доказателства не се съдържат и в
приобщената преписка от РсРП, а напротив, видно от приложената докладна
записка (лист 12) полицейският служител, извършил проверката е установил
4
именно, липсата на знание у нарушителя за този факт. По делото не са налице
доказателства жалбоподателят, в качеството му на собственик на моторното
превозно средство да е бил уведомен, в съответствие с изискванията чл. 143,
ал. 10 ЗДвП и на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство и не може да
бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя са
намерили отражение представи, че управляваното от него моторно
превозното средство е било с прекратена регистрация.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно
производство, нито в производството по обжалване на наказателното
постановление са ангажирани доказателства от страна на
административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената
тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а
именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието
му са намерили отражение представи, относно факта от обективната
действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с
прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение
лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното
превозно средство. Недопустимо е административнонаказателна отговорност
да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното
обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия
случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който
носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното
обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на
деянието е била причината да бидъ отказано образуването на досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК
В същия смисъл е и Решение от 06.02.2019г. на Административен
5
съд – Русе, постановено по КАНД № 304 по описа на съда за 2018г.
По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява
незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и като
такова следва да бъде отменено.
Разноски не са претендирани от страна на жалбоподателя и не са
били представени доказателства за извършването на такива, поради и което
разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0457-
000304/18.11.2021г., издадено от Началник РУ Ветово към ОДМВР – Русе, с
което на ГЮЛХ. Р. ИСЛ. , ЕГН:**********, с адрес ******, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6