№ 1390
гр. Варна , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Наталия П. Неделчева
Членове:Ирена Н. Петкова
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501305 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна
жалба №282139/07.04.2021г. от ИЛ. СЛ. Н., Г. ИЛ. Н. В. ИЛ. Н. срещу
решение №260872/11.03.2021г., постановено по гр. Дело №7666/2019г. по
описа на ВРС, с което съдът е приел за установено, че те, в качеството си на
ответници не са собственици на поземлен имот с идентификатор №
10135.2571.4636 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г.
на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-
14356-26.11.2014 г. на началника на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, с.о.
„Ален мак“, с площ 579 кв.м, номер по предходен план: 2571.4, при съседи:
ПИ № 10135.2571.456, 10135.2571.4637, 10135.2571.5, 10135.2571.1, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Жалбоподателите считат решението за
недопустимо, евентуално- неправилно поради процесуални нарушения,
водещи до неизясняване от фактическа страна на делото и необоснованост на
фактическите изводи, направени при превратно тълкуване на доказателствата
и при неизяснена фактическа обстановка. На първо място считат, че ищците
са предявили отрицателен установителен иск, без да установят свое защитимо
1
право, поради което производството по предявения срещу тях отрицателен
установителен иск следва да бъде прекратено поради недопустимост. Излагат,
че правото на собственост, което ищците, твърдят, че имат възможност да
придобият, ако отрекат правата на ответника, следва да е надлежно
индивидуализирано. Такава индивидуализация обаче липсва, тъй като по
отношение на ПИ 10135.2571.4637 с площ от 726 кв.м., собствен на ищците и
процесният ПИ 10135.2571.4636 с площ от 597 кв.м., собствен на
ответниците, не е изготвен и влязъл в сила ПНИ. Липсата на годно
индивидуализиран обект, поради липсата на ПНИ, води до невъзможност за
установяване на неговата идентичност с процесния имот, което е от
решаващо значение за наличието на правен интерес от отрицателен
установителен иск. Това е, така, защото разглеждането по същество на делото
и евентуалното уважаване на предявения отрицателен установителен иск
може да доведе до ситуацията, в която правото на собственост на ответниците
върху процесния имот да бъде отречено, без ищците да имат възможност да
придобият права върху този обособен имот, поради това, че не е установено
какви са границите на имот ПИ 476, реституиран на наследниците-на Георги
Славов Георгиев. Отделно от това, не е възможно в съдебно производство по
спор за собственост за един конкретен имот, да бъдат установени, границите
на бившите имоти, дадени за ползване по ПМС и да бъде направена преценка
за идентичност между бившите и новите имоти. Като е приел за доказана в
процеса идентичността между имота, предмет на спора, за които ищците
твърдят, че са собственици по давностно владение и имота, който са
придобили ответниците, първоинстанционният съд е постановил едно
неправилно решение. На следващо място се твърди, че решението на съда е
постановено при превратно тълкуване на доказателствата, като делото е
останало и неизяснено от фактическа страна, досежно наличието на партиди в
„Енерго-Про Продажби" АД и „ВиК"-Варна на името на ответниците. В
последното по делото с.з. процесуалният представител на ответниците заявил
пред съда, че за собствения на ответниците имот ПИ10135.2571.4636 има
партида с кл. №1801249 във „ВиК"£Варна и с Клиентски номер ********** и
Абонатен номер ********** в „Енерго-Про" АД, но съдът отхвърлил
искането им за снабдяване със съдебно удостоверение за доказване на
противното. Твърди се също, че решението е необосновано, тъй като по
непонятни причини съдът не е кредитирал показанията на св. Др. Драгиев и
2
св. Ст. Стоянов, а напротив –изопачил е същите в угода на насрещната страна.
Жалбоподателите считат също, че в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК,
първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи и възражения на
ответниците, не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност. Като не е
изложил свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора, в които да
посочи всички доводи, искания и възражения на страните и да направи
преценка на доказателствата, като ги обсъди в мотивите си, както и конкретно
и ясно да изложи в решението си върху кой доказателства основава приетата
за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил
едно недопустимо, евентуално неправилно съдебно решение. По изложените
съображения молят обжалваното решение да бъде отменено, а негово място
да бъде постановено друго, с което предявеният срещу тях отрицателен
установителен иск за собственост бъде отхвърлен. Молят да им бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски за производството пред двете
инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си,
въззиваемите страни излагат съображения за нейната неоснователност.
Считат, че решението е правилно и законосъобразно, като
първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото
доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Считат, че фактите по
делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са
изведени правилни фактически и правни изводи за основателност на
предявения от ищеца иск. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано. Моли се за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по отрицателен установителен иск,
предявен от К. В. М., ЕГН ********** и Л. В. М., ЕГН **********, срещу
ИЛ. СЛ. Н., ЕГН **********, В. ИЛ. Н., ЕГН **********, и Г. ИЛ. Н. , ЕГН
**********, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици
на поземлен имот с идентификатор № 10135.2571.4636 по КК и КР, одобрени
със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК,
3
последно изменение със заповед № 18-14356-26.11.2014 г. на началника на
СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, с.о. „Ален мак“, с площ 579 кв.м, номер
по предходен план: 2571.4, при съседи: ПИ № 10135.2571.456,
10135.2571.4637, 10135.2571.5, 10135.2571.1, ведно с всички подобрения и
приращения към него, както и искане с правно основание чл. 537, ал. 2
ГПК за отмяна за съставения в полза на ответника ИЛ. СЛ. Н. констативен
нотариален акт № 167, том I, рег. № 6292, дело № 139/2014г. Ищците
твърдят, че са наследници по закон на В.К. М., починал през 2006 г., и С.П.
М., починала през 2018г. Излагат, че на 26.06.1967г. ОНС предоставил на В.
М. безвъзмездно право на ползване върху поземлен имот с идентификатор
10135.2571.4, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“, с.о. „Ален мак“, местност
„Ламбур Пунар“ с площ по скица от 1323 кв.м, а по оценителен протокол –
1100 кв.м., като през 1993г. била заплатена стойността на 600 кв.м от имота,
въз основа на съответния оценителен протокол, и съответно родителите на
ищците придобили правото на собственост върху тях. Продължили да
упражняват фактическата власт и върху останалите идеални части от имота с
намерение за своене, вкл. облагородили мястото и го засадили с дръвчета
(орехи, смокиня, бадем, вишни, дренки). Излагат, че приживе баща им В. М.
бил близък с И.Н., който му помагал в грижите за имота, а след смъртта му
ищците продължили да ползват услугите на ответника за поддръжка на лозето
и лятната вила в имота срещу заплащане, във връзка с което му били
предоставили и ключ от имота. Така от 1967 г. до настоящия момент целият
имот бил владян от наследодателите на ищците, а след смъртта им – от
самите ищци лично и чрез ответника И.Н., като семейството на ищците
посещавало имота всяко лято. През 2018г. ищците инициирали процедура по
снабдяване с констативен нотариален акт за имота, при която установили, че
с изменение в КККР през 2014г. ПИ 10135.2571.4 бил разделен на два имота, а
именно ПИ 10135.2571.4636 с площ 597 кв.м, собственост на И.Н., и ПИ
10135.2571.4637 с площ 726 кв.м, собственост на В. М.. Според ищците
ответникът не е могъл да придобие правото на собственост върху процесния
имот, тъй като същият е владян от тях, а той единствено е поддържал
дворното място въз основа на сключен помежду им устен възмезден договор
и не е манифестирал промяна в намерението си. Доколкото са възнамерявали
да придобият правото на собственост върху процесния имот въз основа на
упражненото от тях давностно владение, считат, че е налице правен интерес
от предявяването на отрицателен установителен иск предвид признатите
права на ответника със съставения в негова полза констативен нотариален акт
за същия имот. По изложените съображения молят да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици
на ПИ 10135.2571.4636 и да бъде отменен констативният нотариален акт на
ответника по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на
исковата молба, в който излагат становище на недопустимост на
предявените искове поради липсата на правен интерес, както и за тяхната
неоснователност. Не оспорват, че в полза на наследодателя на ищците В. М.
били предоставени за ползване 800 кв.м от ПИ 10135.2571.4, че са придобили
4
собствеността върху изкупените 600 кв.м от тях, както и че ответникът И.Н.
се грижел за имота и вилната сграда в него срещу заплащане. Твърдят обаче,
че след като заплатил стойността на въпросните 600 кв.м, В. М. наел
геодезисти, които трасирали имота, а ответникът И.Н. поставил ограда от
бетонни колове и бодлива тел. Излагат, че имотът с така обособените граници
бил идентичен с ПИ 10135.2571.4637 по КК и КР от 2014г. с площ от 726 кв.м
и се различавал от процесния ПИ 10135.2571.4636. Правото на собственост
върху последния било придобито от И.Н. и съпругата му Д. Н. в режим на
СИО, по силата на десетгодишно давностно владение, считано от пролетта на
2000 г. След смъртта на Д. Н. през 2016 г. същата била наследена от
преживелия й съпруг и техните деца В. ИЛ. Н., ЕГН **********, и Г. ИЛ. Н.,
ЕГН **********, респ ответниците станали собственици на имота по давност
и наследствено правоприемство. Отделно оспорват ищците да са владели
процесния имот лично или чрез другиго, считано от 1967 г. В тази връзка
твърдят, че давност можело да тече едва след влизане в сила на ЗСПЗЗ, респ.
ЗВСОНИ, както и че след като през 2000 г. В. М. се разболял се престанал да
идва в гр. Варна, имотът не бил посещаван нито от ищците, нито от техни
роднини или близки. По изложените аргументи молят за прекратяване на
делото, евентуално – за отхвърляне на предявените искове, като им бъдат
присъдени направените разноски.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
От представеното препис-извлечение от удостоверение №
2123/26.06.1967 г. на ОНС - Варна, се установява, че въз основа на
Постановление № 21 на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963 г. на В.К. М. е
предоставено безвъзмездно право на ползване върху пустееща земя от ДЗС
(ТКЗС) в землището на м-ст Ламбур пунар с площ от 0,8 дка, при граници:
шосе, Васил Строгов и Груди Пожарски.
Видно от приложения оценителен протокол № 115/21.09.1993 г., 600
кв.м от предоставения за ползване на В. М. имот е оценен на 47850 лв. В
протокола е отразено, че в поземления имот има построена сграда с
разгърната застроена площ от 36 кв.м, като общата стойност на имота,
включваща и прогресивно нарастваща такса, възлиза на 53200 лв.
От приложените четири броя вносни бележки от 13.09.1994г., се
установяват извършени плащания в полза на Кметство „Чайка“ при Община
Варна на обща стойност 53200 лв., по които вносител е В.К. М., като
внесената сума по всяка бележка с посоченото в нея основание съответства на
отразените в оценителния протокол стойности на земята (33 000 лв.), средния
5
корекционен коефициент (8250 лв.), допълнителния коефициент за курортна
местност (6600 лв.) о прогресивно нарастващата такса (5350 лв.).
Приложено е удостоверение, издадено от Община Варна, Кметство
„Чайка“ (л. 18), от което се установява, че стойността на земята в размер на
47850 лв. е заплатена от ползвателя, чрез Община Варна, в законоустановения
срок.
От представените удостоверения за наследници, е видно, че В.К. М. е
починал на 07.09.2006г., като е оставил за законни наследници децата си К. В.
М. и Л. В. М., и преживяла съпруга -С.П. М., починала на 21.08.2018 г. и
наследена от същите деца.
Прието по делото е саморъчно завещание от 10.11.2008г., с което С.П.
М. е завещала в полза на внучката си А.А.В. 2/9 ид.ч. от притежаваните от нея
2/3 ид.ч. от недвижим имот – 600 кв.м идеални части от място, цялото с площ
от 1315 квм, находящо се в землището на гр. Варна, местност „Ламбур
пинар“, представляващо ПИ № 274 по плана на местността, ведно с
построената в него вилна къща.
По делото е приет нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№ 167 от 22.05.2014 г., том I, рег. № 6292, дело № 139/2014г., видно от който,
след извършена обстоятелствена проверка ИЛ. СЛ. Н. / по време на брака му с
Д. С. Н./ е признат за собственик по давностно владение на 597 кв.м реална
част, намираща се в северната част на поземлен имот с идентификатор №
10135.2571.4 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със заповед РД18-
92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“, СО
„Ален мак“, местност Ламбур пунар, последният с площ от 1323 кв.м, за
която реална част е отреден имот № 2571.4636 по представената скица-проект
по заснемане.
Между страните липсва спор, а и от приложеното удостоверение за
наследници се установява, че Д. С. Н. е починала на 23.08.2016г., като е
оставила за законни наследници преживял съпруг ИЛ. СЛ. Н. и две деца В.
ИЛ. Н. и Г. ИЛ. Н..
Видно от приложената заповед №18/14356/26.11.2014г. на началника на
СГКК – Варна (л. 25), по заявление на ИЛ. СЛ. Н. и въз основа на издадения
му констативен нотариален акт от 22.05.2014 г. е одобрено изменение в КК и
КР на гр. Варна, като имот с идентификатор 10135.2571.4 с площ от 1323 кв.м
е разделен на два имота – имот с идентификатор 10135.2571.4636 с площ от
597 кв.м, записан като собственост на ИЛ. СЛ. Н., и имот с идентификатор
10135.2571.4637 с площ от 726 кв.м, записан като собственост на В.К. М..
От представените от ищците служебни бонове, издадени от „Български
пощи“, се установява, че в периода 05.05.2016г. – 04.04.2018г. Л.М. е
превеждала в полза на И.Н. парични преводи от по 100 лв.
От приетото в о.с.з., проведено на 13.07.2020г. заключение на СТЕ,
6
неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че предоставеният за ползване на В. М. имот,
описан в Удостоверение № 2123/23.06.1967 г. с площ от 800 кв.м. в м.
„Ламбур пунар“ е отразен за първи път в КП на КК „Чайка“ от 1987 г. с
пл.номер 3403 с получена площ от 1264 кв.м. от оцифряване на графичния
план, а в последващите планове се индивидуализира както следва: по КП на
КК „Чайка от 2000 г. - с пл.номер 274 и площ 1315 кв.м. и по КК на р-н
„Приморски“, одобрена със Заповед № РД-18-92/22.10.2008 г. на ИД на АГКК
- ПИ 10135.2571.4 с площ 1323 кв.м., като в разписния лист към плана от 1987
г., респ. в кадастралния регистър, като собственик на имота е вписан В. М. въз
основа на документ от 14.12.1993г. В.л. е установило, че за КК „Чайка“е
възложено изработването на ПНИ, но все още няма одобрен или изготвен
такъв план. Процесният имот е частично идентичен с предоставения за
ползване на В. М. имот, описан в Удостоверение № 2123/23.06.1967г., и е
реално обособена част, представляваща северната част на ПИ 3403 с площ от
1264 кв.м по КП на КК „Чайка“ от 1987 г., ПИ 274 с площ от 1315 кв.м по КП
на КК „Чайка“ от 2000 г., ПИ 10135.2571.4 с площ от 1323 кв.м по КП към
ПКП от 2008 г. и ПИ 10135.2571.4 с площ от 1323 кв.м по КК на р-н
„Приморски“ от 2008 г. Според вещото лице закупеният от ползвателя
поземлен имот с площ 600 кв.м. като част от предоставения му за ползване
имот с площ 800 кв.м ще бъде обособен в новообразуван поземлен имот с
одобряването на ПНИ на КК „Чайка“, който най-вероятно ще попадне в
южната част на имот № 10135.2571.4 и би трябвало да съвпада със сегашния
имот № 10135.2571.4637, в който се намира построената жилищна сграда.
При извършения оглед на място експертът е установил, че процесният имот е
ограден от запад с масивна ограда, от север и от юг - с паянтови огради,
изградени от бетонови колове и оградна мрежа, а от изток като граница на
имота служи изградена подпорна стена, както и че в имота има преместваема
жилищна сграда, тип фургон.
В о.с.з, проведено на 13.07.2020г. са разпитани водените от страните
свидетели.
От свидетелските показания на св. Веселина М. (без дела и родство със
страните), се изяснява, че дядото на същата притежава съседната на В. М.
вила и е посещавала мястото от дете. Споделя, че е виждала там И.Н., който
бил войник в гарнизона на М. и идвал да му помага, като пръскал дръвчетата
и извършвал ремонтни дейности, а след неговата смърт през 2006 г. по молба
на С. и Л. М. вършел мъжките дейности там, пръскал за кърлежи, боядисвал и
подготвял вилата за лятото. По спомени на свидетелската, датиращи от 1983-
1984 г., вътре в имота не е имало ограда и целият бил с площ около 1100-1200
кв.м. Същият бил на В. М., като в северната му част той засадил дръвчета
(орехи, дренка, вишни) и слагал там люлки, на които си играели като деца, а в
южната част била вилната сграда. Според свидетелката преди около година в
имота била поставена ограда точно на пътеката от входната врата, вероятно
от И.Н.. Твърди, че имотът на нейното семейство граничи на юг с този на М.,
като между тях има оградата от камъни и тел, на изток мястото на ищците
7
граничи с имота на Пожарски, който е в ниското, понеже теренът е
тарасовиден, и също има висока каменна ограда, на запад граничи с улицата и
също е ограден, а на север граничи с дере, след което се намира имотът на
дядо П.. Излага още, че С. М. била на вилата всяко лято, а нейните деца и
внуци се изреждали по различно време, тъй като вилата не разполагала с
много стаи, които да съберат всички едновременно. Твърди, че И.Н.
обикновено ги чакал на вилата и още от вратата започвал да се отчита какво е
правил и за какво е давал пари, като свидетелката лично е присъствала,
когато му е плащано за извършваните дейности от Л.М., С. М. и внучка й
А.В.. Отделно свидетелката е придружила веднъж Л.М. до пощата, за да
изпрати запис на И.. Същата разказва, че И. посещавал вилата сам, като си
спомня да е виждала само веднъж дъщеря му и детето й там, докато В. М. бил
жив. След като си свършел работата, обикновено Н. си тръгвал, но последните
години пребиваването му там станало настойчиво, дори се налагало С. и Л. М.
да го молят да си тръгне.
От показанията на св. Д.Д., разпитан в същото о.с.з., се установява, че
И.Н. притежава имот в к.к. „Чайка“, Банова чешма, който граничи с имот на
М., като между тях има имало стара ограда с колони и бодлива тел, а скоро И.
сложил ограда с мрежа. Свидетелят знае, че Н. работел в имота на М.,
помагал му на приятелски начала, правел ремонт на вилата му. Твърди, че
имотът на Н. бил по-малък от този на М., като в него имало фургон от около
15-20 години; имало и дървета - стари круши, които Н. изсякъл и засадил
нови дръвчета. Излага още, че Н. си извадил документи за имота през 1989 г.
Свидетелят С.С. знае, че И.Н. има имот в к.к. „Чайка“ към Златни
пясъци, тъй като е ходил за да му помага да режат железа и заваряват.
Последно посещавали имота преди 5-6 месеца. В имота на Н. имало фургон и
млади дръвчета, а в съседния му имот – сграда, като между двата имота
нямало ограда. Свидетелят разбрал от Н., че имотът му е даден от М., като
той лично присъствал на разговор преди 2-3 или повече години, в който М.
казал, че мястото назад е на Илия, а другото е негово.
Вторият свидетел на ищците В.Ш. (без дела и родство със страните),
разпитан по делегация пред СРС, споделя, че е приятел на сина на Л.М.-
Добромир, като се познават от 1994г. и заедно са посещавали имота на М. във
Варна всяко лято. След смъртта на В. М. през 2006 г. ходил в имота през 2016
г. и 2018 г. При последното посещение видял И.Н. там, който бил почистил
имота и го приготвил за обитаване. Доколкото знае свидетелят, Н. отговарял
за поддръжката и дребните ремонти, за което му се плащало и му бил
предоставен ключ от мястото. Свидетелят описва имота с телена ограда откъм
улицата, част от която при посещението му през 2018 г. била иззидана, с
порта откъм тази улица, след която се слиза по пътечка надолу, от ляво на
която има фургон, празно пространство и външна тоалетна, а по-надолу и
вдясно се намира къщата, която е на един етаж с две стаи и баня. Твърди, че
като ученици са спали във фургона, както и че вътре в имота не е виждал
разделителна ограда, дори при посещението му през 2018 г. Излага, че имотът
8
е с площ около 1300 кв.м. (по данни от приятеля му Добромир), като целият
парцел не е разделян и се е владял от В. М., а след смъртта му – от неговите
деца Кирил и Л. М..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да
установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други
вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си
интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато
от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен
случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било
претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е
длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с
възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено.
По настоящото дело, ищците обосновават правния си интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск с намерението си да
придобият по давност процесия имот. Според изложеното в ТР №8/2012 от
27.11. 2013 год. налице е правен интерес когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на
обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им
ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да
провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния
интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма
правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се
произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава
или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право
По настоящото дело, доколкото ищците в качеството си на наследници
на ползвателя, изкупил 600кв.м. от целия имот, част от който е процесния,
биха могли да придобият същия по давност, а от своя страна ответниците са
се снабдили с КНА за собственост, то за ищците е налице правен интерес от
предявяването на отрицателния установителен иск, поради което
производството е допустимо с оглед разясненията, съдържащи се в
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №8/2012 от 27.11.2013 год.
Како беше посочено по-горе, при така предявеният иск – отрицателен
установителен за собственост, ищецът следва да установи само наличието на
правен интерес, докато ответниците следва да установят по пътя на пълното и
главно доказване принадлежността на правото си на собственост на
твърдяното придобивно основание.
9
Ответниците твърдят, че са придобили правото на собственост в
резултат на давностно владение, упражнявано върху имота, започнало от
пролетта на 2000г.
Предвид което в тяхна тежест е да установят както началната дата на
установяване на владението, начина, по който то е било установено, така и, че
същото е било непрекъснато, явно и необезпокоявано.
В тази връзка, с оглед събраните в хода на делото доказателства, се
установява, че въз основа на Постановление № 21 на ЦК на БКП и МС от
31.01.1963 г. на В.К. М. е предоставено безвъзмездно право на ползване върху
пустееща земя от ДЗС (ТКЗС) в землището на м-ст Ламбур пунар с площ от
0,8 дка, при граници: шосе, Васил Строгов и Груди Пожарски.
ОТ заключението на СТЕ се установява, че имотът, описан в
Удостоверение № 2123/23.06.1967 г. с площ от 800 кв.м. в м. „Ламбур пунар“
е отразен за първи път в КП на КК „Чайка“ от 1987 г. с пл.номер 3403 с
получена площ от 1264 кв.м. от оцифряване на графичния план, а в
последващите планове се индивидуализира по следния начин: по КП на КК
„Чайка от 2000 г. - с пл.номер 274 и площ 1315 кв.м. и по КК на р-н
„Приморски“, одобрена със Заповед № РД-18-92/22.10.2008 г. на ИД на АГКК
- ПИ 10135.2571.4 с площ 1323 кв.м., като в разписния лист към плана от 1987
г., респ. в кадастралния регистър, като собственик на имота е вписан В. М. въз
основа на документ от 14.12.1993г.
Установено по делото е също, че за КК „Чайка“е възложено
изработването на ПНИ, но все още няма одобрен или изготвен такъв план.
Процесният имот ПИ 10135.2571.4636 с площ 576 кв.м. е частично идентичен
с предоставения за ползване на В. М. имот, описан в Удостоверение №
2123/23.06.1967 г., и е реално обособена част, представляваща северната част
на ПИ 3403 с площ от 1264 кв.м по КП на КК „Чайка“ от 1987 г., ПИ 274 с
площ от 1315 кв.м по КП на КК „Чайка“ от 2000 г., ПИ 10135.2571.4 с площ
от 1323 кв.м по КП към ПКП от 2008 г. и ПИ 10135.2571.4 с площ от 1323
кв.м по КК на р-н „Приморски“ от 2008 г.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба следва да се посочи, че
въпреки липсата на ПНИ процесният имот е в достатъчна степен
индивидуализиран, като може да се направи категоричен извод, с оглед
заключението на СТЕ както за местоположението на имота, предоставен за
ползване на наследодателя а ищците, така и за местоположението и границите
на процесния имот, като несъмнено той е част от ползвания от В.
Мерждански имот съгласно Удостоверение № 2123/23.06.1967 г. с площ от
800 кв.м. в м. „Ламбур пунар“, който имот е бил отразен за първи път в КП
на КК „Чайка“ от 1987 г. с пл. номер 3403 с получена площ от 1264 кв.м. от
оцифряване на графичния план, и съответно представлява ПИ 10135.2571.4 с
площ от 1323 кв.м по КК на р-н „Приморски“ от 2008 г.
Липсата на изготвен и одобрен ПНИ не е пречка за предявяване на иска
10
в настоящия случай, тъй като за местността и имотите има одобрена КК и КР,
а изложеното досежно значението на ПНИ касае уреждане на правата между
ползватели и реститути, по отношение на които индивидуализацията на имота
ще бъде възможна едва след влизане на ПНИ и определяне на границите, в
които земята им ще бъде възстановена, тъй като до приключване на
реституционното производство бившите собственици на земеделски имоти не
разполагат с правен способ да се противопоставят на владението,
упражнявано от трети лица върху заявените за възстановяване имоти.
В настоящия казус обаче липсва спор относно местоположението,
индивидуализацията, площта и границите на процесния им, поради което
искът е допустим, като се има предвид, че искът е предявен от ползвател
/наследници/ срещу лице, което се е самонастанило в имота, без твърдяни
или предполагаеми реституционни права.
Във връзка с основателността на иска, настоящият състав намира, че
ответниците не установяват чрез пълно и главно доказване твърдяното от тях
давностно владение.
От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства се
установява, че ответникът И.Н. се е грижел за целия имот, предоставен за
ползване на В. М. по негово поръчение и срещу заплащане.
По делото не се установява на коя точно дата и по какъв начин И.Н. е
започнал да упражнява фактическа власт с намерение за своене върху
спорната част от имота, кога е поставил ограда между двете части, и по какъв
начин е демонстрирал промяна в намерението си по отношение на
наследодателя на ищците. Показанията на свидетелите си противоречат в тази
част. Всички свидетели знаят, че той е помагал на В. Мерждански с
поддръжка и грижите за мястото и вилата, но липсва яснота кога е била
поставена ограда. Според едната група свидетели оградата е сложена скоро –
преди около година /според св. В. М./, или след 2018г./според св. В.Ш.-
разпитан по делегация/ , а само според св. Д.Д.–отдавна-преди 20 години.
Тъй като не се установява наличието на предвидените в чл.79 ЗС
предпоставки за придобиване правото на собственост върху процесния имот
от ответниците, последните не се легитимират като собственици, на
твърдяното придобивно основание. По изложените съображения, и доколкото
ответниците не са установили по безспорен начин всички подлежащи на
установяване факти досежно владението, твърдяно да е осъществявано в
периода 2000г.-2014г., както и промяната и демонстриране на субективния
елемент по отношение на ищците /т.е. че е било явно/, то така предявеният
срещу тях отрицателен установителен иск за собственост следва да бъде
уважен.
Предвид съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на ВРС,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
11
Предвид изхода от спора, въззивниците следва да заплатят на
въззиваемите направените по делото разноски за заплатения адвокатски
хонорар. Съдът, като съобрази направеното възражение за прекомерност,
както и сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото пред
въззивната инстанция, което е приключили в едно заседание и без събирането
на нови доказателства, намира, че на всеки от въззиваемите се дължи
адвокатски хонорар в размер на по 600лв., който е в минимален размер,
определен на осн. Чл. 7, ал.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл. 78, ал. 5
ГПК.
ВОДИМ от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260872/11.03.2021 год., постановено по
гр. дело №7666/2019 год. по описа ВРС, 51-ви състав.
ОСЪЖДА ИЛ. СЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Ветрино, обл. Варна,
ул. „Сан Стефано“ № 4, В. ИЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Ветрино, обл.
Варна, ул. „Сан Стефано“ № 4, и Г. ИЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 108, вх. Б, ет. 3, ап. 6, да заплатят на К.
В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 58,
вх. Б, ет. 6, ап. 32, сумата от 600.00 /шестстотин/ лв. 78, ал.3 вр. чл. 5 ГПК
ОСЪЖДА ИЛ. СЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Ветрино, обл. Варна,
ул. „Сан Стефано“ № 4, В. ИЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Ветрино, обл.
Варна, ул. „Сан Стефано“ № 4, и Г. ИЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 108, вх. Б, ет. 3, ап. 6, да заплатят на Л.
В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Цар Симеон I” № 82, вх. В, ет
.4 сумата от 600.00 /шестстотин/ лв. 78, ал.3 вр. чл. 5 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните, по
реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12