Р Е Ш
Е Н И Е
№ 12.07.2012 година, гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІ граждански състав
на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година в публичното заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ПЕТЯ КАРАБИБЕРОВА, като разгледа докладваното
от председателя гр.д.№841 по описа за 2008г.,
намира за установено следното:
Производството
е за делба на недвижими имоти във фаза по извършването.
С влязло в
сила решение по делото е допусната съдебна делба между Г.И.Б., В.З.М. и Д.Н.М.
по отношение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
№56784.511.92 по кадастралната карта на гр.П., с адрес: гр.П., бул.”П.ш.”, площ
347 кв.м., трайно предназнаение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10м/, при граници: 56784.511.81,
56784.510.9506, 56784.511.90, 56784.511.9569, ведно с построените имота сгради:
сграда №56784.511.92.1 със застроена площ 32 кв.м., брой етажи 1,
предназначение – еднофамилна жилищна сграда; сграда №56784.511.92.2 със
застроена площ 23 кв.м., брой етажи 1, предназначение – еднофамилна жилищна
сграда; сграда №56784.511.92.3 със застроена площ 73 кв.м., брой етажи 1,
предназначение – еднофамилна жилищна сграда; сграда №56784.511.92.4 със
застроена площ 10 кв.м., брой етажи 1, предназначение – складова база, склад;
сграда №56784.511.92.5 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи 1,
предназначение – складова база, склад; сграда №56784.511.92.6 със застроена
площ 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение – складова база, склад, КАТО
299/800 ид.части от сгради №56784.511.92.1, №56784.511.92.2 и №56784.511.92.3 и
299/800 ид.части от дворното място са със запазено пожизнено и безвъзмездно
право на ползване от З.В.К. и А.А.К. /заедно и поотделно/. Делбата е допусната
при квоти: 500/800 ид.части за Г.И.Б., 1/800 ид.част за В.З.М. и 299/800
ид.части в режим на СИО за В.З.М. и Д.Н.М..
В
настоящото производство не са заявени претенции по сметки между съделителите по
реда на чл.286 от ГПК/отм./.
На
основание чл.288, ал.3 от ГПК/отм./ В.З.М. и Д.Н.М. са заявили претенция за
възлагане на имота в техен самостоятелен дял, в случай, че същият се окаже
неподеляем.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
От
приетата по делото техническа експертиза с вещи лица М.М., И.Г. и Й.А., която
съдът приема за компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява
следното състояние на сградите в имота: сграда №56784.511.92.1 е едноетажна еднофамилна жилищна
сграда с площ 32 кв.м., със самостоятелен вход от източната фасада на сграда,
представлява тухлена постройка, архитектурно свързана със сграда
№56784.511.92.2, на която осигурява пряк достъп. Тази сграда се състои от една
стая и санитарен възел /баня и тоалетна/ и няма кухня, строена е около 1985г.;
сграда 56784.511.92.2 е едноетажна
еднофамилна жилищна сграда с площ 23 кв.м., до която няма пряк вход, а достъпът
се осигурява с преход от сграда №56784.511.92.1. Представлява тухлена
постройка, състояща се от стоя и кухненски бокс, без санитарен възел, строена
около 1985г. Двете сгради /№1 и №2/ са функционално свързани, с обща кухня и
общ санитарен възел; сграда 56784.511.92.3
представлява едноетажна еднофамилна с изба жилищна сграда с площ 73 кв.м.,
строена около 1935г., състои се от сутерен, половината вкопан в земята със
светла височина 2.10м, етажът е с външна стълба и се състои от салон и две
стаи, в едната стая има кухненска мивка, в сградата няма санитарен възел;
сграда №56784.511.92.4 с площ 10
кв.м. представлява магазин, построен
на уличната регулация в североизточната частна имота около 1985г.; сграда
№56784.511.92.5 с измерена на място
площ 3.42 кв.м. представлява дворна тоалетна, изградена от тухлени стени, която
към момента не функционира; сграда №56784.511.92.6 като складова база, склад, каквато е отразена в кадастъра не
съществува към настоящия момент /съгласно обясненията на вещото лице Л.Л. в
съдебно заседание на 07.10.2010г./.
От заключението
на вещите лица може да се направи извод, че в процесния имот към настоящия
момент съществуват три самостоятелни обекти – магазин /№4/, жилищна сграда,
състояща се от функционално свързаните сграда №1 и №2 и жилищна сграда №3. По
отношение на последната сграда страните не спорят, че от 1963г. до сега е
използвана като жилище, обслужвано от тоалетната в двора. Тъй като допуснатият
до делба имот като цяло не е неподеляем, възлагателната претенция по чл.288,
ал.3 от ГПК/отм./ следва да се отхвърли.
Желанието на съпрузите В. и Д. М.
е да получат при извършване на делбата един общ дял. Представят одобрен
инвестиционен проект, който предвижда обединяването на сгради №1 и №2 /на който
обект е даден проектен идентификатор №56784.511.92.7/ и разделянето на сграда
№3 на две отделни жилища с проектни идентификатори №56784.911.92.3.1 /заемащо
приземния етаж/ и №56784.511.92.3.2 /заемащо горния етаж/. Желаят в техен дял
да се постави новообразуваното жилище №7 и сграда №4, а в дял на ищеца да се поставят
сгради №3.1 и №3.2.
Разделянето на съсобствена
сграда, жилище или друг обект по реда на чл.203 от ЗУТ има за цел обособяването
на самостоятелни обекти така, че всеки съсобственик при извършването на
съдебната делба да получи своя дял в натура Т.е. разделянето е целесъобразно
когато няма достатъчно самостоятелни обекти, които да се разпределят между
съделителите. Като се има предвид желанието на ответниците да получат като
съпрузи един общ дял и следователно за целите на настоящото производство е необходимо
обособяването на два дяла, разделяне на сега съществуващите сгради в делбения
имот по административен ред не се налага, тъй като във вида, в който са
допуснати до делба съществуват три самостоятелни обекта, напълно достатъчни за
обособяване на дяловете. Ето защо съдът счита, че при извършването на делбата
не следва да се има предвид одобрения инвестиционен проект.
Делбата следва да е извърши чрез
разпределяне на сградите между страните по реда на чл.292 от ГПК/отм./, тъй
като тегленето на жребий е невъзможно, предвид на това, че имотите са различни
по стойност и същевременно квотите на страните са различни. За да разпредели
обектите между страните съдът изхожда на първо място от заявените от тях
желания, а именно – ищецът желае да получи в свой самостоятелен дял сграда №3,
а ответниците желаят да получат сгради №1 и №2. Спорен е въпросът в чий дял да
се постави сграда №4/магазин/.
За да се извърши делбата чрез
разпределяне на съществуващите сгради и като се има предвид, че по този начин
със съдебната делба ще възникне хоризонтална етажна собственост в дворното
място, на вещите лица е възложена задача да определят припадащите се идеални
части от дворното място към всяка сграда, както и да определят действителната
пазарна стойност на обектите, ведно с припадащите им се идеални части от двора.
Като меродавни съдът възприема цените, определени от трите вещи лица, защото тяхната
експертиза отразява единното мнение на повече експерти и защото единичната
експертиза на вещото лице Л. е оспорена от едната страна. Така вещите лица
определят пазарна цена на дворното място в размер на 91955,00 лева. От тази
цена следва да се приспадне стойността на запазеното право на ползване, която
за дворното място е определена на 3196,24 лева. Следователно цената на дворното
място, която ще се има предвид като действителна пазарна стойност е
88 758,76 лева. Жилището, обединяващо сгради №1 и №2 е на стойност
14 721,00 лева, от която след като се извади стойността на запазеното
право на ползване в размер на 511,68 лева и се получава пазарна стойност
14 209,32 лева. Припадащите се на този обект идеални части от дворното
място са определени на 35,70%, които идеални части според оценката на дворното
място са на стойност 31 686,87 лева. Следователно жилищният обект,
включващ сгради №1 и №2, ведно с припадащите се идеални части от дворното място
са на обща стойност 45 896,19 лева. Сграда №3 е на стойност 23444,00 лева,
от която като се приспадне запазеното право на ползване се получава 22629,12
лева. Към тази сума следва да се прибави стойността на припадащите се към тази
сграда идеални части от двора в размер на 56,84%, а именно – 50 450,48
лева и се получава общата цена обекта в размер на 73 079,60 лева. Сграда
№4, ведно с принадлежащите идеални от двора в размер на 6,77% е на обща
стойност 8802,97 лева. Цената на сграда №5 според дадените оценки на вещите
лица възлиза на 888,50 лева. Общата пазарна цена на всички делбени имоти, след
приспадане стойността на запазеното право на ползване е 128 667,26 лева.
Предвид направените изчисления
съдът намира, че разпределението на обектите следва да се направи по следния
начин: 1/жилището, обединяващо сгради №1 и №2, ведно с 35,70% идеални части от
дворното място ще се постави в общ дял на В. и Д. М.. Според квотите им в съсобствеността
и според стойността на делбеното имущество те двамата имат право да получат общо
при делбата имот на стойност 48 250,22 лева. Получавайки сгради №1 и №2,
те ще получат имат на стойност 45 896,19 лева. За уравнение на дела им ще
следва да получат сумата 2 354,03 лева. 2/ Г.Б. според квотата си има
право да получи при делбата имот на стойност 80 417,04 лева. Сграда №3 и
припадащите й се 56,84% идеални части от двора ще попълнят дела му със
73 079,60 лева. Заедно със сграда №5 делът му става с цена 73 968,10
лева. Остава да получи още 6 448,94 лева.
При горните изчисления ако сграда
№4, ведно с 6,77% ид.части от дворното място се постави в дял на М., те ще
получат имущество на стойност 54 699,16 лева, която надхвърля с
6 448,94 лева стойността на дела, който имат право да получат и съответно
тази сума /последно посочената/ те ще трябва да заплатят на ищеца под формата
на парично уравнение. Ако сграда №4 се постави в дял на ищеца Б. стойността на
имуществото, което ще получи при делбата в размер на 82 771,07 лева ще се
доближи максимално до стойността, която има право да получи според квотата си.
Превишението ще е само с 2 354,03 лева, която сума ще трябва да изплати на
ответниците за уравнение на дяловете. Съобразявайки се с принципа за
разпределяне на имотите по такъв начин, че паричните уравнения да се сведат до
минимум, съдът счита, че сграда №4
следва да се постави в дял на Г.Б., който ще бъде осъден да заплати на М.
сумата 2 354,03 лева.
Неоснователно е искането на ищеца
при определяне на сумите за уравнение да се приспадне в негова полза стойността
на баня и тоалетна в сграда №3, които според него би следвало да се изградят,
за да може тази сграда да се ползва като жилищна. Делбата се извършва, като се
взема състоянието на сградите такова, каквото е към настоящия момент. Сграда №3
и досега се е ползвала като жилищна, съществува като такава и макар в нея да
няма изграден санитарен възел е обслужвана от тоалетната в двора. Това
фактическо положение не дава основание на съделителя, който получава тази
страда да се заплаща стойността на едно бъдещо строителство, което той смята да
осъществи, за да изпълни изисквания по сега действащите правила и норми.
На основание чл.293а от ГПК/отм./
всяка страна дължи по сметка на ВСС държавна такса според дела си в
съсобствеността, както следва: Г.Б. – 3 216,68 лева; В.М. – 6,43 лева; В.
и Д. М. – общо 1923,58 лева. За имуществото, което получава в повече от
полагащото му се и което е на стойност 2354,03 лева Б. *** местен данък в
размер на 58,85 лева.
Съгласно чл.293а от ГПК/отм./
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им и само по
присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по реда
на чл.64 от ГПК/отм./. В случая не са разглеждани претенции по сметки, поради
което разноските, които всяка страна е направила по делото остават за нейна
сметка. В този смисъл искането на ищеца за присъждане на разноски ще се остави
без уважение.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ
В САМОСТОЯТЕЛЕН ДЯЛ на Г.И.Б. с ЕГН **********, на основание чл.292 от ГПК/отм./
следните имоти: сграда №56784.511.92.3
със застроена площ 73 кв.м., брой етажи 1, предназначение – еднофамилна жилищна
сграда, ведно с 56,84% ид.части от дворното място; сграда №56784.511.92.4 със застроена площ 10 кв.м., брой
етажи 1, предназначение – складова база, склад, ведно със 6,77% ид.части от
дворното място; сграда №56784.511.92.5
със застроена площ 10 кв.м., брой етажи 1, предназначение – складова база,
склад, ведно с 0,69% ид.части от дворното място, които сгради са построени в
дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор №56784.511.92 по
кадастралната карта на гр.П., с адрес: гр.П., бул.”П. ш.”, площ 347 кв.м.,
трайно предназнаение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10м/, при граници: 56784.511.81, 56784.510.9506,
56784.511.90, 56784.511.9569.
РАЗПРЕДЕЛЯ В ОБЩ ДЯЛ на В.З.М. с
ЕГН ********** и Д.Н.М. с ЕГН **********, на основание чл.292 от ГПК/отм./
следните имоти: сграда №56784.511.92.1 със застроена площ 32 кв.м., брой етажи
1, предназначение – еднофамилна жилищна сграда, ведно с 20,77% ид.части от
дворното място; сграда №56784.511.92.2 със застроена площ 23 кв.м., брой етажи
1, предназначение – еднофамилна жилищна сграда, ведно с 14,93% ид.части от
дворното място, които сгради са функционално свързани и представляват едно
жилище и са построени в поземлен имот с идентификатор №56784.511.92 по
кадастралната карта на гр.Пловдив, с адрес: гр.Пловдив, бул.”П.ш.”, площ 347
кв.м., трайно предназнаение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10м/, при граници: 56784.511.81,
56784.510.9506, 56784.511.90, 56784.511.9569.
ОСЪЖДА Г.И.Б.
с ЕГН ********** да заплати на В.З.М. с
ЕГН ********** и Д.Н.М. с ЕГН ********** общо сумата 2 354,03 лева за
уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА Г.И.Б. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС държавна такса в
размер на 3 216,68 лева.
ОСЪЖДА Г.И.Б. с ЕГН ********** *** местен данък в
размер на 58,85 лева.
ОСЪЖДА В.З.М. с ЕГН ********** да
заплати по сметка на ВСС държавна такса в размер на 6,43 лева.
ОСЪЖДА В.З.М. с ЕГН ********** и Д.Н.М.
с ЕГН ********** общо да заплатят по сметка на ВСС държавна такса в размер на
1923,58 лева.
Оставя без уважение искането на Г.И.Б.
за присъждане на направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на В.З.М. с
ЕГН ********** и Д.Н.М. с ЕГН ********** по чл.288, ал.3 от ГПК/отм./ за
възлагане на допуснатите до делба имоти в техен самостоятелен дял.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала.
Секретар: П.К.