гр.Силистра
15.10.2020 год.
Силистренски окръжен
съд наказателна колегия, в закрито заседание на петнадесети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия
ХЪРВАТЕВ ЧНД №257 по описа за 2020г. за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Постъпила е
жалба от Н.Ж.Г., против постановление за прекратяване на наказателно
производство от 16.09.2020г. постановено от ОП-Силистра по ДП № 2893
ЗМ-72/2020г.г. по описа на РУМВР-Дулово. Жалбоподателя счита, че
постановлението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като по делото не е
„извършена детайлна проверка на случая“. Поради това жалбоподателя иска от съда
да отмени постановлението за прекратяване и върне делото на прокурора като му
даде „необходимите указания“.
Съдът като
прецени изложените в жалбата доводи и взе предвид събраните по делото
доказателства, установи следното:
По делото
от фактическа страна е установено, че на 06.05.2020г. св.К решил заедно със
съпругата си- да отидат на пазар в гр.Дулово. Дъщеря им Б И също изявила
желание да отиде с тях, при което тримата потеглили с автомобил, собственост на
племенника на св.К. Последният управлявал автомобила, съпругата му седяла на
предната дясна седалка, а дъщеря му на задната седалка. Посоката им на движение
била от с.С към с.Г и оттам за гр.Д. В около 11.30ч. преминали през с.С и
продължили към с.Г. Преди това село се движили по прав пътен участък, с
широчина на пътното платно от 6м., суха пътна настилка и отлична видимост. В
този момент св.К забелязал, че в насрещната лента за движение се движат две
коли една след драга, като първата била бяла на цвят, а следващата била „Р С“.
Този автомобил се движил непосредствено след бялата кола. Непосредствено след
като св.К с управлявания от него автомобил се разминал с бялата кола, л.а. „Р“
се отклонил от движението си, навлязъл в насрещната лента за движение и
буквално „връхлетял“ върху автомобила управляван от св.К. Непосредствено преди
удара той забелязал, че Реното се управлява от жена, която не предприела
никакви действия за да избегне удара. Св.К натиснал спирачките но удара не бил
предотвратен, поради което и последвал такъв, между предната лява част на л.а.
„“ и предната лява част на л.а. „Р“. Ударът станал в лентата за движение на
л.а. „Ф“. След удара, л.а. „Р“ продължил движението си напред и надясно спрямо
посоката си на движение, и след изминаване на около 8,5м. спрял в дясната лента
за движение. Л.а. „Ф“ също изминал около 7,5м напред и надясно, напуснал
лентата си за движение и непосредствено преди спирането си се ударил странично
в крайпътно дърво. Вследствие на това се завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка, под ъгъл от 20 градуса. От л.а. „Ф“ най-напред излезли
св.А и дъщеря й, а след това и св.К. Той се насочил към другата кола, като
първо на пътя видял да лежи една жена, която познал. След това се приближил до
л.а. „Р“ с рег.№ и видял, че водача е жена, която също познавал много добре, и
това била Д И. Г. В този момент на местопроизшествието пристигнал синът на
последната-св.Г. заедно със св.Я. Последната се обадила на телефон 112. Първо
на местопроизшествието пристигнал полицейски екип- свидетелите Б и И, а след
това екип на пожарната и ЦСМП-Дулово. Последните само констатирали смъртта на
трите жени пътували в л.а. „Рено“- Д И. Г, Н Д П и С П Д.. Медиците на место
установили, че св.А и дъщеря й нямат увреждания, и отвели единствено св.К,
който имал болки в крака, но след като установили, че няма счупване, той също
бил освободен.
В хода на
производството се установило, че инкриминирания ден, Д Г заедно с майка си Н П
и стринка си С П са ходили на погребение на техен близък. В около 11.46ч. те се
прибирали, когато по телефона на Г се обадил сина й-св.Г., който й казал, че
заедно със св.Я отиват на кафе в с.Грънчарово и ще се срещнат по пътя. Той
пристигнал заедно със св.Я непосредствено след възникване на ПТП-е.
От
назначената СМЕ е видно, че в следствие на допуснатото ПТП, на Д Г е била
причинена съчетана черепно-мозъчна-шийна-гръдна травма, довела до получаването
на камшичен удар, прекъсване на гръбначния стълб и смъртта й.
Непосредствената
причина за смъртта на С П Д. се дължи на тежка шийна и гръдна травма с
несъвместимо с живота увреждане на гръбначния стълб, с развитие на мозъчен оток
от възходящ тип с последващо челно и малкомозъчно вклиняване, както и
множествените счупвания на костите на гръдния кош и увреждане на органите на
гръдната кухина.
Непосредствената
причина за смъртта на Н Д П се дължи на тежката несъвместима с живота шийна
травма, довела до оток на мозъка от възходящ тип с централно-мозъчна дисфункция
поради челно и малкомозъчно вклиняване със задълбочаване на тежката
неврологична симптоматика от наличието на мозъчна контузия и обширни
субарахноидални кръвозливи на главен мозък и малък мозък.
В кръвта на
Д Г и св.К не е констатирано наличие на алкохол.
Според
съда, в рамките на установените фактически положения, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства от досъдебното производство, прокурорът
обосновано и законосъобразно е изложил своето становище за прекратяване на
наказателното производство.
В тази
връзка, съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, а по същество
неоснователна.
В хода на
досъдебното производство са били събрани достатъчно по обем и стойност,
относими и необходими доказателствени източници, които са били анализирани по
отделно и в съвкупност и макар, че изложените в тази връзка аргументи от
прокурора са лаконични, достигнатия главен правен извод е законосъобразен и
обоснован.
Според
жалбоподателя, по делото не е била извършена „детайлна проверка“ и се иска продължаване
на наказателното производство, за да се достигне до „разкриване на
престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона“. В
жалбата се поставят и пет въпроса на които според жалбоподателя не е даден
отговор с проведеното разследване.
Съдът
намира тези възражения за неоснователни, тъй като не почиват на правилно
интерпретиране или задълбочено изследване на доказателствената съвкупност.
В жалбата
се поставят пет въпроса, на които според жалбоподателя изготвената ТАТЕ не е
дала отговор. Съдът не споделя тази позиция. В тази връзка следва да се посочи,
че експертизата е само един от способите за изясняване на определи
обстоятелства, имащи отношение към основния факт на доказване, и нейното
заключение следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателствени
източници. От друга страна, вещите лица при изготвяне на назначената експертиза
също следва да се съобразят с останалия доказателствен материал.
Отговора на
първия въпрос се съдържа в т.4 от ТАТЕ, като в него изрично е посочено, че
изводите си вещите лица основават основно на обективните находки установени на
местопроизшествието, обективирани в изготвения протокол за оглед на
местопроизшествието и съпътстващият го фотоалбум.
Отговора на
втори въпрос е даден в т.2 от ТАТЕ, където вещите лица детайлно са описали
механизма на настъпване на произшествието, основавайки се както на протокола за
оглед на ПТП-е, така и на свидетелските показания.
Обективните
находки и увреждания на двата автомобила вследствие на допуснатото ПТП са такива,
каквито са установени от разследващия орган непосредствено на
местопроизшествието /описани в протокола за оглед на ПТП/, както и при
извършеното впоследствие диагностично изследване на двете МПС-ва. По делото не
са налице данни, че след възникване на ПТП, някой от автомобилите е бил обект
на въздействие от външни фактори, довели до допълнителни увреждания.
Отговор на
четвърти въпрос /досежно скоростта на автомобилите/ се съдържа в т.5 от ТАТЕ,
като в обстоятелствената част се съдържат данни относно способите, методите и
формулите /включващи и установените на местопроизшествието обективни находки/
използвани от вещите лица при установяване на тези величини.
Отговор на
пети въпрос се съдържа в т.7 от ТАТЕ, където вещите лица са приели, че
навлизането на л.а. „Рено“ в лентата за насрещно движение е в момент и
разстояние, при които е било невъзможно предотвратяването на ПТП-е чрез
спиране, преди достигане мястото на удара.
Според
прокурора, водачът на л.а. „Рено“ Д Г е нарушила правилата за движение визирани
в разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗДвП, която забранява на водачите на ППС при
платно с две ленти за движение да навлиза в лентата за насрещно движение, освен
при изпреварване или заобикаляне. Дори и при извършването на подобна маневра,
водачът на ППС е длъжен да съобрази поведението си с изискванията на чл.42,
ал.1, т.2 и ал.2, т.2 от ЗДвП.
По делото е
несъмнено, че Д Г е предприела навлизане в лентата за насрещно движение,
вследствие на което се е достигнало до фаталното съприкосновение. В случай, че
нейните действия са продиктувани именно поради извършването на маневра
изпреварване /по делото са налице данни, че пред нея се е движил бял
автомобил/, то би следвало тя да съобрази именно поведението си с посочените
изисквания на чл.42 ЗДвП. Данни обосноваващи една такава предполагаема маневра
по делото са налице. На първо място, пътните и атмосферни условия са били
изключително благоприятни-прав пътен участък, суха пътна настилка, отлична
видимост. Пред управлявания от Д Г автомобил се е движил друг такъв, със
скорост по-ниска от позволената за конкретния пътен участък. ТАТЕ е установила,
че л.а. „Рено“ се е движил с около 78км/ч към момента на настъпване на
произшествието. По делото липсват обективни находки доказващи задействането на
спирачната система от водача на л.а. „Рено“, т.е. подобна е била скоростта на
движение и преди настъпване момента на съприкосновение. Видно от показанията на
св.К, л.а. „Рено“ се е движил близо зад намиращият се автомобил пред него,
който очевидно се е движил с не по-висока от тази скорост. В кориците на делото
са налице данни, че Д Г е имала мотив да бърза да се прибере в къщи, предвид
предстоящото у дома им семейно
празненство, което неминуемо предполага сериозна ангажираност на всяка една
домакиня. В случая са били налице предпоставките Д Г да предприеме изпреварване
на движещият се пред нея автомобил, което предполага несъмнено и навлизане в
насрещната лента за движение. Близката дистанция до предния автомобил обаче, не
е позволявало всеобхватно да се наблюдава и насрещната лента за движение, за да
се извърши безпрепятствено маневрата изпреварване.
Изложеното
като мотив за навлизане в лентата на насрещно движение, предполага целенасочени
волеви действия от страна на Д Г, т.е. тя съзнателно да е предприела маневра
изпреварване.
Обективните
данни по делото сочат обаче и на друга възможност, а именно, че Д Г е нарушила
разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, която вменява на водачите непрекъснато да
контролират управляваното от тях МПС.
В случая е
безпричинно отклоняване /извън възможността това да е предприета маневра
изпреварване/ на л.а.“Рено“ от праволинейното му движение, което очевидно
показва, че Д Г не е следила всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка, и
не е била фокусирана върху управлението на МПС-во. В случая не са били налице
обективни причини за това, и
възникналата конфликтна ситуация се дължи изцяло на неправомерното поведение на
Г. Върху поведението й не са оказвали въздействие никакви други фактори като
скорост, неблагоприятни пътни или атмосферни условия, или внезапно възникнало
препятствие. Както бе посочено, в конкретния пътен участък не са налице пътни
знаци, ограничаващи максимално допустимата скорост на движение извън населено
място, а Г се е движила с по-ниска такава- с около 78 км/ч.
Съдът
споделя извода на прокурора, че причините за произшествието от технически
характер са единствено действията на водача Г, която не е управлявала устойчиво
автомобила, а е позволила неговото отклоняване и навлизане в насрещната лента
за движение. Съдът допуска, че непосредствено преди отклоняването на
автомобила, Г е извършила някакви действия по управлението на автомобила, като
например действия с кормилото, със спирачната система или педала газта, които
са провокирали загубата на устойчивост и нарушаване на праволинейното движение
на автомобила. Възможно е Г да е отклонила вниманието си за момент, извършвайки
манипулации и с други системи на автомобила, примерно радиото или използването
на мобилен телефон, и това да е повлияло на обективните й възможности на
техническото овладяване на автомобила чрез системите за управление, което е
довело до загубата на контрол и невъзможността да задържи автомобила в нейната
лента за движение.
В
потвърждение на този извод са налични обективни данни. Според сведенията на св.Г.-син
на Д Г той й е позвънил по телефона в около 11.46 часа, като са провели кратък
разговор, при който са установили местоположението си и посоката си на
движение. В 11.55часа е подаден сигнал до тел.112 за настъпилото ПТП-е. В
периода на тези около девет минути са се случили следните събития: между св.Г.
и Д Г е проведен кратък разговор, възникнало е ПТП-е, св.К и семейството му
излизат от собствения си автомобил /според св.Кемал това на него е изисквало
известно време/, на местопроизшествието са пристигнали св.Г. и св.Я, която в 11.55
часа се обажда на тел.112. В 11.57часа сигнала за ПТП-е е предаден от диспечер
на тел.112 на ЦСМП-Дулово. От представената хронология е видно, че ПТП е
възможно да е възникнало в момента, в който е приключил телефония разговор
между св.Г. и Д Г, която е извършвала определени действия с телефона, например,
неговото прибиране. При това действие е напълно възможно вниманието на водача
да се отклони дори и за част от секундата, което е крайно достатъчно за
моментната загуба на контрол върху управлението, и отклоняването на автомобила
в насрещната лента за движение. Останалите описани събития в периода от девет
минути изискват по-продължително технологично време, и достатъчно добре се
вписват в конкретния времеви диапазон.
В случая,
ПТП-е на конкретното място, при конкретните пътно климатични условия е нормално
предотвратимо, като причината за допускането му е единствено поведението на Г.
Идентично е
и становището на вещите лица изготвели ТАТЕ, които приемат, че „При конкретните
пътни условия на настъпване на произшествието, двамата водачи не са имали
техническа възможност да предотвратят настъпването на произшествието чрез
спиране преди достигане мястото на удара при навлизане на лекия автомобил „Рено
Сценик“ в лентата за насрещно движение. Двамата водачи са имали техническа
възможност да предотвратят настъпването на произшествието единствено при
положение, че лекия автомобил „Рено Сценик“ не е навлязъл в лентата за насрещно
движение“.
Ето защо
съдът приема, че проведеното разследване не е едностранчиво и не са налице
противоречиви изводи на прокурора, които да навеждат на съмнение относно
действителната му воля. Прокурорът е анализирал действията на Георгиева,
подлагайки ги на оценка през призмата на всички събрани доказателства,
включително и изготвената ТАТЕ, като е достигнал до крайния извод, че
действията й са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Правилното
интерпретиране на доказателствената съвкупност, е довело до обосновани
фактически и правни изводи, в полза на крайния извод за необходимостта от
прекратяване на наказателното производство.
Всичко това
прави атакуваното постановление обосновано и законосъобразно и подлежащо на
потвърждаване.
Водим от
гореизложеното съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.09.2020г. на
Окръжна прокуратура гр.Силистра, по ДП №2893 ЗМ 72/2019г. по описа на
РУМВР-Дулово.
Определението
може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр.Варна в 7-дневен срок,
от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: