Р Е Ш
Е Н И Е
№ 17
гр. Пловдив, 07.01.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 5142/2019г. по описа на ПРС, XXV
нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 354103-F257359
от 20.08.2018г. на Заместник-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на С.К.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството
/ЗСч/ е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение
на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Жалбоподателят,
в жалбата излага доводи за нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН и
прави искане за отмяна на атакуваното наказателното постановление /НП/ като
незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, представлявана в съдебно заседание от ст.юрк. Я.
А. пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана, и за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Във
връзка с получено в ТД на НАП Пловдив писмо с вх. № 04-01-1156/19.07.2016 г.,
изпратено с изх. №20-00-143/18.07.2016 г. на Централно управление на НАП, било
установено, че жалбоподателят С.К.М., в качеството му на у. на „Мистър Суит“
ЕООД - предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон,
като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на
дружеството за 2015г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановения срок – до 30 юни на следващата година, т.е. до 30.06.2016 г.
Установено
било, че търговското предприятие „Мистър Суит“ ЕООД е извършвало дейност през
отчетния период 2015 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. №… и от приложения към нея годишен отчет за
дейността.
Прието
било, че на 01.07.2016 г. в гр. Пловдив жалбоподателят М. е нарушил
разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1, вр.
чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, за което до дружеството била изпратена покана с изх.№
70-00-7073-221/22.07.2016 г. за съставяне на АУАН с посочени в нея срок, час и
място за явяване. Поканата била
получена на 16.08.2016 г. от служител на дружеството, отбелязана в известието
за доставяне на покана като „служител Станева“. На 27.09.2016 г. при условията
на чл.40, ал.2 от ЗАНН св.П. съставил АУАН
№ F257359/27.09.2016 г. срещу С.К.М., в качеството му
на у. на „Мистър Суит“ ЕООД, за извършено нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр.
чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
След
съставяне на АУАН контролните органи предприели действия за връчването му на
нарушителя, за което до дружеството на адрес гр.Пловдив, ул.“Четвърти януари“ №
36, ет.4, ап.6 била изпратена покана с изх.№ 70-00-9766-115/07.10.2016 г. с
определен срок, час и място за явяване за връчване на така съставения акт, връчена
на 17.10.2016 г. с направено отбелязване в известието за доставяне. Втора
покана за връчване на АУАН с изх.№ 94-00-8571-88/31.10.2016 била изпратена до
жалбоподателя, в качеството му на представляващ дружеството на адрес гр.Пловдив,
бул.“Христо Ботев“ № 108. Същата била върната в цялост, невръчена. До
управителя на дружеството била изпратена още една покана за явяване за връчване
на така съставения АУАН с изх.№ 94-00-8740-129/09.11.2016 г., връчена на лицето
С., за което било направено отбелязване в известието за доставяне. Направени
били и посещения на адрес, за което контролните органи съставили Протокол №
**********/21.02.2017 г. и Протокол № **********/07.03.2017 г. На адреса не бил
намерен управляващ или представляващ дружеството за връчване на процесния АУАН.
Въз основа на извършеното щателно издирване
било установено, че нарушителят не може да бъде намерен, поради което на
основание чл.43, ал.6 от ЗАНН административнонаказателното производство било
спряно, считано от 21.03.2017 г. Впоследствие след успешно връчване на така
съставения АУАН лично на жалбоподателя, било съставено НП, с което на основание
чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч на С.К.М. била наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
В хода
на административнонаказателното производство пред съда беше разпитан като
свидетел Р.Т.П. /актосъставител/, който сочи повода за извършената проверка на
дружеството и излага пред съда как е била извършена същата, какво се е
установило, как е бил съставен АУАН, какви действия са предприели контролните
органи за връчване на акта и спиране на административнонаказателното
производство. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, непротиворечиви и
съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
оглед установената фактическа обстановка и събрания доказателствен материал съдът намира
за извършено деяние, с което жалбоподателят С.М. е нарушил разпоредбата на
чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Посочената законова норма задължава всички търговци по
смисъла на Търговския закон да публикуват годишния финансов отчет, приет от ОС
на съдружниците или акционерите, или от съответния орган, чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година. В случая санкционираното лице се явява управител на „Мистър
Суит“ ЕООД, което е търговец по смисъла на Търговския закон. Правилно е
определено, че задължението за заявяване за вписване на ГФО на дружеството е
възникнало за жалбоподателя в качеството му на управител на гореупоменатото
дружество, предвид разпоредбата на чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, като лице отговарящо
за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на
годишните доклади, изисквани по този закон. В случая ГФО на дружеството за 2015
г. не е бил заявен за вписване и представен за обявяване в ТР към Агенцията по
вписванията в срока посочен в
разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч,
а именно до 30.06.2016 г. Правилно наказващият орган е определил за дата на
нарушението датата 01.07.2016 г.,
предвид, че това е първият ден, следващ 30 юни 2016г., който от своя страна е
последният ден, в който дружеството е могло да изпълни задължението си. С оглед изложеното, съдът намира за правилно
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на горепосочената разпоредба от ЗСч.
Правилно
и законосъобразно, като последица от неизпълнение на задължението по чл.38,
ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, на жалбоподателят било наложено
административно наказание – глоба в минимално предвидения в закона размер от
200 лв. на основание чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч.
За пълнота
следва да се посочи, че жалбоподателят не е оспорил извършването на вмененото
му нарушение, а само е оспорил законосъобразността на издаденото наказателно
постановление, като твърди, че същото е издадено без да са спазени сроковете в
чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съдът намира така направеното възражение за неоснователно.
Установената по делото фактическа обстановка и приложените по преписката покани
и известия за доставяне удостоверяват многобройните опити на органите на НАП да
издирят жалбоподателя за съставяне и връчване на АУАН. В случая от страна на администрацията е било
направено всичко възможно за установяването на подлежащото на санкция лице, а в
последствие за предявяване и връчване на съставения акт. По делото са налице и
писмени доказателства /протоколи/ в тази насока, удостоверяващи неуспешните
опити за издирване на нарушителя. Същите доказателства са част от
административнонаказателната преписка и се потвърждават от показанията на актосъставителя, който описва предприетите
действия по издирване на жалбоподателя през годините, както на неговия личен
адрес като управител на дружеството, така и на адреса на седалището на
дружеството. Предвид на това съдът намира за спазено от проверяващия орган изискването
на чл.43, ал.6 от ЗАНН, касаещо предприемане на щателно издирване на
нарушителя, преди да пристъпи към спиране на производството. В теорията липсва
дефиниция на понятието „щателно издирване“, но според трайно установената
практика това са извършени действия от наказващия орган, с които е направено всичко
възможно за издирване на нарушителя. В случая това е било сторено от
администрацията на НАП Пловдив преди да се пристъпи към издаване на
разпореждане за спиране на административнонаказателното производство № 258422-F257359/21.03.2017
г., за което е било извършено отбелязване в АУАН. Що се касае до продължаването,
производството автоматично е продължено от момента на предявяване и получаване
на препис от акта от жалбоподателя, сторено на 16.08.2018 г. В този ред на
мисли, от датата на нарушението /01.07.2016 г./ до съставянето на АУАН
/27.09.2016 г./ тримесечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е бил спазен. Налице
са били предпоставките за спиране на образуваното административнонаказателно
производство на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН от инспектор по приходите, който
го е възобновил на 16.08.2018г., в деня, когато е отпаднало основанието за
спиране, а именно когато актът е връчен на жалбоподателя. Следователно, за
времето на спирането не са текли сроковете по ЗАНН, в това число давностният
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН и към датата на издаване на наказателното
постановление визирания в разпоредбата шестмесечен срок от съставянето на акта
не е изтекъл. Ето защо, неоснователни са възраженията в жалба за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното
производство, които го опорочават до степен, обуславяща отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Съдът намира,
че случаят не представлява маловажен
такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Разглежданото нарушение не се отличава със
степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид. Деянието
е формално и наличието или липсата на вреди, не може да бъде критерий при
преценката за наличието на предпоставки за маловажност на деянието. Такъв при
формалните нарушения може да бъде само обществената опасност на деянието, която
в случая не се различава от тази на други нарушения от същия вид. Обстоятелството,
че нарушението е за първи път не е аргумент в противния смисъл, доколкото
законът не прогласява за маловажни всички първи нарушения, а изисква конкретна
преценка на обстоятелствата по чл.93, т.9 от НК за всеки конкретен случай. Наред с това следва да се отчете и фактът, че както
към момента на съставяне на АУАН, така и в хода на настоящото производство не
са представени доказателства от жалбоподателя, че същият е изпълнил
задължението си по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, макар и със закъснение, което допълнително
обоснована извода за липса на маловажност на случая.
Предвид
гореизложеното, атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим
от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 354103-F257359 от 20.08.2018г. на
Заместник-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на С.К.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е
наложено наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38,
ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на
Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.