Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2461                           13.06.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 1695 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищците Г.Т.Х.- П. и Х.М.П. твърдят, че са собственици на недвижим имот – празно дворно място представляващо поземлен имот № ****** по плана на гр. Х. от 2000 г. Собствеността били придобили по силата на договор за покупко-продажба от 01.11.1995г. от лицата Н.Ч., М.М. и И.Н.. След покупката на ищците се наложило да заминат за работа в чужбина, поради което те били възложили на техен съсед го наглежда имота. През 2017г. ищците се прибрали в Б. при което установили, че в общината имотът е деклариран като собственост на ответното дружество, което им попречило да осъществят инвестиционните си намерения. Установили също, че след като те са закупили имота, техните продавачи се били снабдили с констативен нотариален акт, след което продали имота на ответника. Считат, че втората продажба е била осъществена от лица, които се на били собственици, поради което не е прехвърлила права. Молят съда да установи, че те са собственици и осъди ответника да им предаде владението на имота.

Ответникът „ Галери“ ЕООД не отрича, че е сключил договор за покупка на имота с посочените в исковата молба лица. Поддържа, че акта за собственост на който ищците се позовават не е бил вписан, а самите те са пребивавали в чужбина и не са упражнявали фактическа власт върху имота, като дори не са декларирали собствеността си пред общината. Предвид това счита, че предявените искове са неоснователни.

Третите лица помагачи Д.Г.Ч., М.М.М., И.М.Н. и С.И.Н. не вземат становище.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С договор за продажба от 01.11.1995г. обективиран в нотариален акт № ***********г. на П. н. двамата ищци закупили от Н.Ч., М.М.В., И.М..Н. и Р.К.Г. недвижим имот – дворно място пл. № ****** по плана на гр. Х., незастроено с площ 710 кв.м. при граници: *********** / лист 213/. Сделката била вписана с входящ регистрационен номер ***, като видно от представеното удостоверение на Агенция по вписванията /лист 214/, е нанесена в следните персонални партиди: ************ /продавачи/ и Х.М.П. – парт. ********** / купувачи/.

На 23.04.2009г. с нотариален акт по обстоятелствена проверка № ***********.  на н.******** трима от  продавачите по договора от 01.11.1995г. – Н.М., М.М. и И.М.Н. били признати за собственици на поземлен имот № ******** от кад. план на гр.Х. от 2000 г., с площ от 783 кв.м., съответстващ на ПИ- ****** от КРП от 1971 г. при граници *************** /лист 187/.

Установява се, че Н.М.Ч. е починал на 28.11.2013г., като за наследници по закон е оставил – преживяла с. Д.Г.Ч., както и две д. – С.Н.Г. и М.Н.В.  /лист 184/. На 18.02.2014г. в Районен съд Ч. са били вписани откази от наследството на Ч., заявени от двете му д. М.В. и С.Г. / лист 180 и 181/.

С договор за продажба от 14.08.2014г. за който е съставен нот. акт № *********г. на н. ************ лицата Д.Г..Ч., М.М.М., И.М.Н.  и С.И.Н. са прехвърлили на ответника „Галери“ ЕООД правото на собственост върху поземлен имот № ********** по плана от 2000г. с площ от 783 кв.м., съответстващ на ПИ ********* по КРП от 1971г. на гр. Х. /лист 199-200/. Договорът е вписан в Службата по вписванията П. под № ***** на двойно входящия регистър, вх. рег № *******************г.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза имотът с номер ****** по плана от 1971г., който е предмет на продажбата от 01.11.1995г. е идентичен с имот № ******* по плана от 2000 година. Процесният имот граничи с други, които са собственост на дружеството ответник и са оградени общо. Поземлен имот **** е частично ограден от изток, юг и запад /т. 2-6 от заключението – лист 137/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

В настоящия случай е налице конкуренция между два договора с вещно-траслативен ефект които са годни да прехвърлят право на собственост. Тъй като същите са сключени последователно във времето, за да се отговори на въпроса дали ищците се легитимират като собственици, следва да се има предвид последователността на вписванията. Последното се налага поради това, че когато собственикът на един имот вече се е разпоредил с правото си, той не би могъл да го прехвърли втори път, освен ако междувременно го е придобил на друго основание.

Нотариалният акт за продажба от 01.11.1995г. има ред на вписване от 1995г., тоест преди констативния нотариален акт за собственост от 23.04.2009г. и договора за продажба от 14.08.2014г. - те са вписани по късно. Твърденията на ответника за липса на вписване на нотариалния акт от който черпят права ищците са неоснователни, като вписването бе доказано в хода на производството. Обстоятелството, че акта от 1995г. и следващите два акта са били отразени по различни персонални партиди, не може да се отрази на валидността на вписването. Това е така, защото системата на вписвания в Б. е поименна, а не поимотна, като вписването няма коститутивен ефект относно прехвърлянето на правото.  

По делото не е оспорено и опровергано наличието на правото на собственост у лицата праводатели на ищците към момента на сключване на първия договор за продажба – този от 01.11.1995г. Следователно той е произвел ефект и ищците са придобили собствеността считано от датата на изповядване на сделката.

Веднъж придобитото право на собственост може да бъде изгубено само в хипотезите на чл.99 от ЗС – ако бъде придобито от другиго или ако собственикът се откаже от него.

По настоящото дело не бяха събрани доказателства, от които да се обоснове извод, че правото придобито от ищците е било загубено. Наведените доводи относно това, че те не са осъществявали владение върху имота, не могат да обосноват извод, че са престанали да бъдат собственици. Това е така,            защото няма ясно формулирано възражение за придобиване на собствеността по давност от страна на ответника. Той извлича правата си от сделката, сключена с лицата посочени като собственици в нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 2009г. Към тази дата обаче, тези лица не си били вече собственици, тъй като са прехвърлили правата си още на 01.11.1995г. Ответникът нито е направил изрично възражение за придобиване по давност, базирано на присъединяване на владение, нито пък е провел доказване, че други лица са установили трайно и явно, необезпокоявано владение върху имота, като са го упражнявали в период от 10 години, каквото е изискването на чл.79, ал.1 ЗС. Последното е така, защото праводателите на ответника не могат да се считат за добросъвестни владелци, тъй са знаели за прехвърлянето. Следователно към дата на сключване на договора за продажба от 14.08.2014г., продавачите не са били собственици на имота и не са могли да прехвърлят права на ответника. От друга страна, ответникът макар и придобил от несобственици, без да знае това, не може да се позове на кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, тъй като от датата на сделката до датата на завеждане на настоящото дело е изтекъл период по-къс от пет години.

Доводите на ответника относно това, че ищците не са декларирали имота пред съответната община, така че да бъдат отбелязани като собственици в разписните списъци са неоснователни. Декларирането пред местните власти, респективно в службата по кадастъра на обстоятелства свързани със собствеността на недвижимите имоти, не съставлява елемент от фактическия състав пораждащ правото на собственост. Поради това то не може да повлияе върху принадлежността на правото.

От изложеното по-горе се налага извода, че ищците са собственици на имота, поради което за тях е налице първата предпоставка по чл.108 ЗС.

Фактът, че имотът се намира във владение на ответното дружество е безспорен, а не се установи то да държи имота на друго правно основание, противопоставимо на правата на ищците.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 1017,47 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на „Галери“ ЕООД  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Хисаря, бул. Х. Ботев №15, че ищците Г.Т.Х. - П. ЕГН ********** и Х.М.П. ЕГН ********** двамата с адрес *** са собственици, на основание договор за продажба от 01.11.1995г. обективиран в нотариален акт № *********. на П.н., на следния недвижим имот, находящ се в гр. Х.: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО съставляващо поземлен имот № ********* по кадастрален план на града, одобрен през 2000г., който имот съответствува на имот с пл. № ******** по кадастрално-регулационния план на гр. Х. от 1971г., с площ от 783 кв.м. при граници: *******************, като ОСЪЖДА ответника „Галери“ ЕООД да предаде, на осн. чл.108 ЗС, на ищците Г.Т.Х. - П. и Х.М.П. владението на гореописания имот.

 

ОСЪЖДА „Галери“ ЕООД да заплати на Г.Т.Х. - П. и Х.М.П., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1017,47 лв./хиляда сто и седемнадесет лева и 47 ст./, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението е постановено при участието на Д.Г.Ч., М.М.М., И.М.Н. и С.И.Н. в качество на трети лица помагачи на ответника „Галери“ ЕООД.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД