Р Е Ш Е Н И Е
София, 15.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на петнадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 3915 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗАД „ОЗК
- З.“ АД, ЕИК *****срещу Постановление от 27.02.2020 г. по изп. дело № 20207800400044
на ЧСИ В.Л., рег.№ 780 на КЧСИ, с което СИ е отказал да намали размера на
адвокатския хонорар от 720 лв. на 200 лв.
Частният
жалбоподател излага, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и единственото
действие на процесуалния представител на взискателя е депозиране на молба за
образуване на изп.дело, поради което моли възнаграждението да бъде намалено до
размер на сумата от 200 лв. Моли да бъде и намалена пропорционалната такса по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира разноски, в това число адв.възнаграждение.
Взискателят
по изпълнителното дело С.Д.С., счита жалбата за неоснователна с подробно
изложени съображения по същество. Искането му към съда е жалбата да бъде
оставена без уважение.
В приложените
по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени
съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските
са доказани по размер и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда
да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по
изпълнителното дело.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20207800400044 на
ЧСИ В.Л., с рег. № 780 е образувано по молба на С.Д.С.– взискател, срещу ЗАД
„ОЗК - З.“ АД – длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 05.02.2020 г. на САС
на основание съдебно решение по гр.д.№ 3424/2019 г. по описа на съда, по силата
на който длъжникът е осъден да заплати на взискателя по иск по чл. 432 КЗ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.,
ведно със законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложен договор за правна защита и съдействие, както и документи,
удостоверяващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 720 лв. с ДДС в полза на
АД „Й.И Е.“.
На 20.02.2020 г. е изпратена до длъжника Покана за
доброволно изпълнение за сумите от изп.лист, ведно с таксите и разноските по
изп.дело, както и за адв.хонорар в размер на 720 лв.
На 26.02.2020 г. от длъжника ЗАД „ОЗК - З.“ АД е подадено
възражение за намаляване на разноските за адвокатското възнаграждение с искане
същото да бъде намалено на 200 лв., като бъде редуциран и размерът на таксата
по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
С Постановление от 27.02.2020 г., жалбоподателят е
уведомен, че е постановен отказ за намаляване на адв.хонорар от 720 лв. на 200
лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред
съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност,
а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване
пред съда.
По отношение на
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата
страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна,
поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице
ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото,
която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да
намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва
съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателят, чрез процесуалния му
представител АД „Й.И Е.“. Предвид изложеното и на основание чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата взискателят има право на
разноски за процесуално представителство както за образуване на изпълнителното
производство, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. От представеният договор за правна защита и съдействие се установи,
че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 720 лв. с
ДДС, но следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение
за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и че съдебния
изпълнител е отказал да намали същото до размера на 200 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за
образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в
минимален размер от 200 лв. Според
настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение
по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е
видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на
взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство с
посочване на конкретен изпълнителен способ. От същите не се установи от
процесуалния представител да са извършвани никакви други действия, които да
попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, поради което съдът намира, че не му се следва възнаграждение за тях. В
тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се
откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния
представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното
от ЧСИ Любенова възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали
до 200 лв. или 240 лв. с ДДС.
Жалбата срещу постановлението за разноски, в частта на
определената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ обаче се
явява частично основателна.
Това е така, защото съгласно т. 26, б. „г“ от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума, която, ако е от 10 000 лв. до 50 000
лв. е 820 лв. + 6 % за горницата над 10 000 лв. Според забележка т. 4 към т. 26
от ТТР към ЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси. В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнителното дело, а
само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Изрични в този смисъл са
и мотивите на решение № 517/28.06.2010г. по гр.д. № 1249/2009г. на ВКС, ІІІ ГО.
Освен това следва да се има пред вид, че под понятието „парично вземане“ следва
да се разбира само дългът, предмет на изпълнението, но не и разноските по него.
В противен случай би означавало да се събират такси върху разноските, което не
отговаря на законодателната идея.
Следователно материалният интерес по изпълнителното
производство е сумата, която е присъдена с изпълнителния лист, в случая 20 000
лв. Ето защо, задължението на жалбоподателя, обуславя размер на
пропорционалната такса по т. 26, б. „а“ от ТТР към ЗЧСИ от 1 704 лв. / с вкл.
ДДС/. За разликата над посочената сума постановлението на СИ относно разноските
се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна като последица от подадената
жалба.
По разноските:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е
наличието на потестативното право на жалбоподателя да се постанови отмяна на
действията на ЧСИ, а за решаването му съдът следва да прецени
законосъобразността на тези действия, което се явява преюдициален въпрос.
Субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тези действия вреди
(в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител. Предвид изложеното в това производство не се разпределят разноски
за страните.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на длъжника ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *****, Постановление за разноски по
изпълнително дело № 20207800400044 на ЧСИ В.Л., рег. № 780 на КЧСИ,
обективирано в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 321/20.02.2020 г., в
частта, в която в тежест на длъжника са възложени /начислени от ЧСИ/ разноски
по изпълнението, представляващи адвокатско възнаграждение за разликата над
сумата от 240 лв. с ДДС до размера на 720 лв. с ДДС, както и пропорционална
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над сумата от 1 704 лв. до размера
на 2 106,23 лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.